Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2012 09:48 - Да убия ли шефа си!?
Автор: screamsinbulgaria Категория: Други   
Прочетен: 2290 Коментари: 1 Гласове:
1



.... от както съм започнал да си припечелвам парите с пот на челото, съм сменял няколко пъти работата, професията и манталитета си.  Работил съм като какъв ли не. В строителството , на бензиностанцията, на микробуса, в склада, на чистичко ако се случи някаква работа ,радост - имаше за кратко, последно сега актуалната мързелива работа, както казва шефа - шофьорче. Но едно винаги съм се питал на всякъде: Да убия ли шефа си!?

 Ясно, че няма да го направя, но вярвам, че всеки един човек роден на тази земя и продаващ труда си, все някога или без прекъсване, в мислите си разстрелва поне няколко пъти на ден, работодателя си.
 
 За сегашния си шеф научих, че в предишното място където е работил, си е слагал разноцветни щори на прозорците за да покажел какво му е настроението. Тоест, аз си го представям, че примерно ако е червено, означава "В мензис съм, не ме търсете за нищо" и т.н Когато ми го казаха това се плеснах по челото. То с чук да ме бяха ударили пак нямаше да повярвам, че някой може да повери на този човек управлението на цяло едно предприятие.

Новия ми шеф... обича да го наричат по малко име...понякога. Типично бг фамилиарничене. Да не му казвам името, но представи си, че се казва Иван. В този случай, човека държи да го наричат, Иванчо! ХаХа! Смях в залата, но от радост ли е, от сълзи ли е!?

Новият ми шеф е от онези хора, които като доидат на работното си място, очакват всички да му цункат дупето. Ебаси кефа който се изписва на физиономията му. Жалкото е, че повечето ми колеги се събуждат в подходяща поза за разцелуване, преди дори още да се е появил шефЪ!

Новия ми шеф е интелектуалец!
Преди няколко дни, на мен и на още няколко човека ни дръпна лекция за това какво било джихат, за мюсюлманите по света, за това колко са луди лудите по света, несправедливостта на световната промисъл и т.н  Е, как да не ти влиза в сънищата този човек.  А аз съм прост шофЕр!

Новият ми шеф е последовател на социалистическата промисъл!
Ако собственика на фирмата му беше позволил, на работните ни места щеше гордо да се вее лозунага : "Да живее социалистическия труд!"  Той например, строго следва указанията на одавна отминалата комунистическа доктрина. Понякога с силно светещи фарове, кара зад камионите и се опитва да хване в крачка някой неразумен  шофьор. Да не би да си легне в някой полянка с някоя от матрьошките работещи по пътищата, или пък шофьора да ревизира няколко литра гориво от резервоара. За това той с силно светещи фарове, кара зад камионите. Да живее моя шеф - интелктуалец, управленец, най - баш майстор от 21 век.

Кредото на моя шеф е "Мълчанието е злато!"
Когато мисли на глас, ние трябва да мълчим. Така трябвало, ме предупредиха колегите, когато започнах работа при тях.  И аз си мълча! Мълча си, кимам с глава и т.н  Поняккога се смея в мислите си, понякога си пея песнички, понякога си мисля за дъщерята на шефа и такива работи. Но си мълча!

Новият ми шеф май е приказен герой.
Всичко което казва е винаги без начало и без край. Трудно е да проследиш такава мисъл. Като герой от детска приказка. Всичко е изпълнено с наивност, объркано, случват се безмислени неща, историите започват и я свършат някъде, я не. А докато се точи тази детска приказака, докато се източи цяло едно изречение, можеш да зейнеш една голяма прозявка!

....  късно научих на какво съм попаднал и сега отново си търся работа. Да знам, че всички са маскари в тази страна. На отсрещния бряг същото племе, но се опитвам да отида при малко по - цивилизованото такова.  Понякога, когато сутрин редом с другите хора чакаме да ни дойде превоза до работното място, аз оглеждам тези хора. Това което  виждам е, че повечето от тях са с посивели коси, забили поглед в земята и като, че ли също като мене си казват: "Да убия ли шефа си!?"
 Когато го гледам всички тези хора, всеки ден, си давам сметка, че ако не се променя по някакъв начин, просто ще се превърна в един от тях. Човекът който се е примирил с съдбата си в тази страна. Човек схлупен и без мечти за по - добро бъдеще. Просто едно съществувание! Другата алтернатива е емиграцията! Мисля си, че по - лесното ще е да се махна от тази държава, някой ден ще се случи, защото кой би успял да научи на обноски няколко стотин хиляди маймуни с бяли якички. Малка скобка, моя шеф няма си бяла якичка, ляга и си става ми се струва с дрехите от оно време. Ако не знаех, че този човек ми е шеф, сигурно щях да го помисля за изгубил се дървар в града с тези дрехи.... и манталитет и какво ли не още.

....както казах, това е приказка без край! Но мисля си, че всеки един от нас, трудещете се хора в България, ще каже не една и две "хвалебствия" за шефа си и след това ще запита "Да убия ли шефа си!?". По - добре не, защото не би си струвало да търкате наровете в зандана, заради такъв човек. Но пък с другите колеги може да му спретнете една трудова терапия някоя вечер, не за друго аз за да дойде на себе си. Само преди няколко десетилетия, ако мислите ти не те слушаха, лекарите лекуваха с електрошок и хората се кротваха....

....




Гласувай:
1



1. lyuliak - може да е странно
15.05.2017 23:54
Но статията ми хареса.. Истинска е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: screamsinbulgaria
Категория: Други
Прочетен: 317320
Постинги: 190
Коментари: 119
Гласове: 114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031