Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2011 06:02 - ДОМАШНИ ТИТУЛИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 17827 Коментари: 10 Гласове:
8

Последна промяна: 07.11.2017 22:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"В Скития (Апахтарк) живеят 15 стари цивилизовани народа, които заемат пространството между Арея (Източна Персия) и Туркестан...От старите народи един се нарича масагети, след него идват българите..” (от “Ашхарацуйц”, VІІ в.)
  Никой, никога няма да може да обясни логично, как при всички тези неоспорими факти, в родната историография още битуват разни “научни” теориики, които изпращат нашите деди - българите да живеят в разни орди и номадски катуни?! Когато цялата ни история ни засипва с изворни сведения за градовете на българите, за могъщи империи, за развито земеделие, военно изкуство, за прабългарския календар и пр. и пр.  Една много впечатляваща забележителност, свързана с древните българите, е наличието на едно сериозно многообразие от титли и длъжности в структурата на държавното им управление. Това разбира се говори за съществуването на високоорганизирана и институционизирана българска държавна формация. След разпадането на Стара Велика България, се създават две нови държави. Това са Дунавска и Волжко-Камска България, които се явяват наследници на Великата България, както и на нейната държавна организация.  Аристокрацията и във Велика България, и в Първото царство се е деляла на - боили (първенци) и багаини (военни началници), на велики и мали, на вътрешни и външни. Според "Книга за церемониите" на император Константин VII Порфирогенет, великите боляри по времето на Симеон Велики са били 6 на брой.
Във Второто царство болярите също се делели на велики (участници в Съвета на Великите боили) и мали в зависимост от имуществото си или функциите, които изпълнявали в държавната администрация. 
Боилите са носели отделно и други титили като кавхан, комит, боритаркан, ичиргу боила, миник, челник, велик логотет, велик войвода, протовестиарий и др.
Най-високопоставените участвали в Синклита (Боилския съвет), който съветвал българския владетел през Първото и Второто царство.
С развитието на феодализма аристокрацията започнала да се ползва с все повече и по-многобройни привилегии, тази прослойка, и водещите феодални родове заемали най-висшите административни и военни длъжности. Примери за това са кавхан Исбул (управлявал като втори в държавата дълги години при двама, дори трима владетели), друг пример е семейството на комит Никола, баща на т.н "комитопули", (комитопул означава син на комит). Бъдещия цар Самуил е идентифициран така в една поема на неговия съвременник Йоан Геометър, а също така и в Летописа на Яхъя Антиохийски, докато на Стефан Таронски са известни двама „комсадягк", което е точният арменски превод на гръцкото “Комитопулос”.  Както показват изворите, титлата комит се употребява в България и несъмнено е от ромейски произход. Надписът на един крайграничен камък от 904 г., открит двадесетина километра северно от Солун свидетелства, че разграничаването между Византия и България се е контролирало от някой си комит Дристър. Същата личност със същата титла се среща и в Житието на петнадесетте тивериопулски мъченици от охридския архиепископ Теофилакт. Споменатото съчинение съобщава за още един комит, който живее по времето на Борис І и се нарича комит Таридин.  В Житието на св.. Климент, написано от същия охридски архископ Теофилакт Охридски, се казва, че българският владетел Борис І е изпратил през 886 г. Климент като епископ в югозападните области на държавата си, и му дал три разкошни сгради в град Девол, които били принадлежали по-рано на „рода на комита". По-горе посочените сведения придават достоверност и на съобщеното в Annales Веrtiniani, според което през 864 г. по времето на Борис-Михаил в България съществуват десет т. нар. комитата. Пишещият аналите употребява думата “Комитатес” като технически термин за тогавашната българска администрация. Комитът в България, изглежда, е бил управител на провинция, но не се знае колко такива области е имало, нито къде са се разпростирали. 
Всичко това било предпоставка за концентриране на голяма власт в ръцете на определени родове, което довело до постепенното отслабване на царската власт, и най-вече през 14 век, когато България не изостанала от другите средновековни феодални държави, където това време се характеризира с чести заговори срещу владетеля,  узурпиране на короната и отцепвания на области от държавите и раздробяването им на малки княжества, които били обявявани за независими. Подобен е случая с Добруджанското деспотство, когато след средата на 14 век България сев разцепва на 3 части, дори 4.
Болярските титли са премахнати и привилегиите са постепенно отнети от Османската империя, след поетапното овладяване на териториите на българските държави продължило до началото на 15 в.
Изключително важен с оглед представата за властта у древните българи е въпроса за титлите на владетеля в предхристиянска България..
В много от съвременните изследвания се обръща внимание на мястото, което е заемалса ранната българска титла/звание "бат", което звание се предполага, че се е прибавяло към името на най-големия по възраст престолонаследник и което сигурно той си е запазва и след като е ствал влдетел - така тя може би се превръща във един вид владетелска титла, както е при Бат-Органа, Бат-Баян (най-големият син на 
Кубрат, чието име е възможно да е било и Курт-бат - ИЙ); имаме исторически сведения за ранния български владетел Крум-бат или Грумбат ("хионитски цар" по думите на Ам. Марцелиан, но знаем, че още през 517 г. сирийският историк Йешу Стилит приравнява директно "хионитите" с европейските хуни), който през 358 г. начело на войските си, превзема римската крепост Амида (днешен Диарбекир); също е възможно и средновек. мадж. име Арпад да произлиза или да е звучало като *ар-бат; също и волжко-бълг. Бат-Тимер, Бат-Угыр, Арбат
.

Първо е обрърнато внимание на засвидетелстваното име във византийските хроники на най-големия Кубратов син Бат-Баян (
Безмер? в славянска форма в "Именника"), където наред с личното име Баян присъства думата (званието) "бат". Някои автори влагат в него същия смисъл, какъвто носи иднешното роднинско обръщение “бати, бачо, батю” – термин за по-голям, по-старши брат (Й. Андреев, Ан. Пантев). Напоследък обаче се появиха сведения, че тази думичка "БАТ" съпровожда и имената на други поне двама български владетели преди бат Баян. В книгата "Златото на хан Кубрат - Перешчепинското съкровище", ав0торите представят първите българските владетели Органа и Кубрат като Бат-Органа и Курт-бат (точно с името Курт е записан Кубрат и в средновековния домашен извор "Именник на българските владетели"). Основание за това именуване: Бат-Органа и Курт-бат, ни дават намерените пръстени на тези владетели (в съкровището от Перешчепино), върху чийто монограми някои изследователи разчитат званието "бат". Например върху третия златен пръстен, намерен в съкровището от с. Малая Перещепина се чете "баторгану патриций", т.е. "пръстена на бат Орган патриция". Така заедно с бат Баян, случаите стават 3, т.е. трима последователни български владетели се назовават по този начин. Това дава основание да се смята, че думата “бат” в тези имена е владетелската титла на българите от Велика България, а не е роднинско обръщение. Много добро изследване върху титлата БАТ, откриваме в трудовете на няколко наши отявлени специалисти по история на древните българи (вж. напр. проф. Иван Иванов - "Върху раннобългарската владетелска титла "БАТ"). 
Акцент в сцената с дървото на живота, е че същото е пазено от риба, наречена на езика на волжките българи “Бат Гала” - "Великата риба" (на древноперсийски “Кала” или “Кара”, на езика на сарматите “Гала” - риба), живееща в езерото Ворукаша.
Същата дума или звание при ранните българи се споменава и от баварския летописец Авентин (Aventinus) през ХVI в. (К. Фритцлер, "Общ произход на баварците и българите”). Според Авентин, част от ранните българи, а именно четири племена, се били преселили от северните склонове на Кавказ към Дунава. Около 487 г. те се сблъскали с остготите и се заселили източно от р. Тиса. Името на техния владетел било Бато (Batho). Всъщност, това е по-скоро титлата, а не името на техния владетел.
Има исторически следи от тази владетелска титла и в по-късната Волжка България.
В книгата посветена на летописа "Джагфар Тарихы" (от Б. Иман) автора коментира волжко-българската дума "батавил" значеща "голям стан", "щаб на главнокомандващ".
Б. Иман посочва също, че при древните волжки българи думата "Бат" е означавала "Голям, Велик". 
Предположението, че в "батавил" има остатък от ранна волжко-българска титла е изследвано и от проф. Ив. Добрев, който стига до извода, че ако при волжките българи е съществувала подобна титла, тя може да произхожда от древната индо-иранска дума PATI, PADI - голям, велик, господар, властелин, водач, пазител. Съгласно неговите изследвания, иранското pati се среща в много древни ирански титли: авестийски paiti - господар, водач; староиранско paitis - господин и xsaqra-pati - господар на страната; spada-padi - командващ армията; gardu-pati - началник на робите; dizpat - началник на крепост; бактрийските думи asbarobido - началник на кавалерията и zenobido-началник на арсенала, партянската титла mogbad - главен маг, както и в османо-турската титла padishah - господар на царете и т.н.
Има също така и исторически примери, че думата “БАТ”, е означавала владетелска титла точно в района, от където е и най-вероятния произход на древните българи: източно от планината Памир (древната Белур), където днес живее индо-иранския народ Кхо (Kho). На техния език bacho (БАЧО) означава ЦАР, КРАЛ (king), а bachan  - крале, царе (kings). Това е много близко до титлата, която явно са носели първите български владетели – Бат-Органа, Курт-бат и Бат-Баян, както и владетелят на четирите български племена, водили битка през 5-ти век с остготите до река Тиса - Бато или пък Крум-бат, българския владетелят от 4-ти век превзел римската крепост Амида.
Това, че ранните български владетели е възможно да са носили едно иранско (средно-персийско) по произход звание или титла “бат” е естествено и разбираемо, пред вид на преобладаващо иранския характер на народа и подчертаните скито-сарматски традициии в управляващата династия на Старата Велика България. 
Значителни следи от тази титла откриваме при дунавските българи. Официално Аспарух (преди 680 – 700 г.) не е титулован БАТ, понеже той фактически не притежава тази титла. Тя е останала при брат му Бат-Баян, който след четири години управление се подчинява на хазарите и с това българите се лишават от тази титла. (Ив.Иванов)
Ромейте назовават Аспарух и следващите го владетели, чак до Симеон с титлата АРХОНТ – владетел, господар, повелител. Има някои насоки, че народът на Аспарух може би е назовавал своя владетел (макар и неофициално) с титлата БАТ. Например, в Анонимния български апокриф от XI-ти век (Ив. Венедиков - Медното гумно на прабългарите), Аспарух е наричан с още поне три имена - Исперих, Испор и Батой. Отец Паисий в своята История словеноболгарская също нарича Аспарух с името Батоя, а в почти синхронната история на монаха Спиридон (Исторiя во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ. Сочинися и списася въ лето 1792 Спиридономъ Iеросхимонахомъ. Издал Св. Синодъ, София, 1900г., с. 33) Аспарух е наречен Бат-уя, князъ болгарский, сын Ор-бат-ов (пунктоацията е моя - ИЙ)
, тук името ма бащта на Аспарух Орбат е по-близо до Курт-бат отколкото до Кубрат. Странните имена Батоя, Батой, Батуя и Орбат - вероятно е да произлизат именно от званието/титлата "бат", а те са прекалено много, че да са просто случайни съвпадения. Възможно е народът да е продължавал да я употребява известно време по силата на историческата традиция и по-късно.
Някои автори смятат дори, че съвременният български топоним Карнобат има ранносредновековен прабългарски произход, като (не твърде убедително) го свързват с голямата победа на Крум (Каран, Карнота) над византийските войски при близкия Върбишки проход. В този топоним те откриват вариант от името на Крум - Карно (Карно-бат=Крум-бат) и посочената титла "бат", което е указание, че поне сред народа, Крум също е бил титулован неофициално с тази титла.

Интересно е и това, че някои ранномаджарски владетели от същия регион също са носили тази титла. Такъв е маджарският княз от 820 г. Юлай-Бат, владетел на ранно-маджарски племенен съюз в областта Етелкузу, т.е. района между реките Волга и Днепър (Ив..Добрев). Съгласно виждането на проф. Ив. Добрев в името Арпад - владетеля на маджарите основал съвременна Маджария (Унгария) можем да видим тази титла (Ар = мъж и пад = бат). Трудно е да се допусне, че владетелите на угрофинския народ на маджарите ще възприемат тази титла направо от първоизточника и сред персите, партяните и пр. По-вероятно е, че образуваният на част от територията на Старата Велика България маджарски племенен съюз ще е възприел някои традиции от предходната държава на българите, вкл. названието и/или функциите на владетелската титла, а защо не и самата идея за държавност. Нека напомним за средновековния извор "Унгарски Аноним", където е предадена легендата за идването на унгарците в Европа, тясно свързано с рода Дуло и княз "Белар" (който имал двама сина Мадяр и Оногур), т.е. митологизирания владетел на България имал двама сина Мадяр (маджарите) и Оногур (оногондурите българи / Аспаруховите българи), които били заведени в Европа от една кошута.... 

А абсолютна сигурност знаем, че българите идват отсам Дунава със своята силно развита държавна организация с многобройни титли (звания, санове, рангове).
Според проф. Петър Добрев са известни 37 сана, за толкова знаем със сигурност, но може и повече да са били. Сведения за тях са почерпени от най-различни каменни надписи в които са споменати българските длъжностни лица, както и от чужди хронисти. За съжаление обикновено названията им са предавани на гръцки или с гръцки букви, като в най-лошия случай са превеждани според византийските съответствия. 
При някои случай има затруднение да се разбере дали става дума за име на човек или титла. Например титлата боритаркан на управляващия Белград, който е посрещнал идващите от Великоморавия ученици на Кирил и Методий, е записана от Теофилакт Охридски като лично име - Боритаркан. В друг случай не е ясно дали "тортуна пиле жоапан" е длъжност или това е "пиле жоапанът" Тортуна. Въпреки тези затруднения с голяма точност може да се възстановят имената и значението на 37 титли (санове, рангове). Не е докрай изяснено за всички дали са длъжности, съсловия или военни чинове или комбинация от трите.  След установяването на българите на Балканския полуостров, в ромейските извори няма установен ред за обозначаването на българския владетелски титул - говорят за него като за архон, хегемон, господар. Верно, че титлата кесар, с която Юстиниан удостоил Тервел, била най-високата след императорската в ромейската административна система. В по-старо време кесарят бил наследникът на императорския престол. Във времето на Тервел тя била вече загубила първоначалното си значение, но още е била най-високата титла, която давала право на царски почести като поклонение от страна на войската и др.  За пръв и последен път с титлата кесар бил удостоен чужд владетел. Най-високата титла, която получавали чужденците, е "патриций". Друга почетна титла била "консул". 
Не съм сигурен, че е уместно за Тервел да се говори като за втори по ранг в Римската Империя. Той е бил владетел на една независима държава, а не е бил вожд на римски федерати. Титлата "кесар" вероятно е била чисто почетна. 
Почетната титла "патриций" е била засвидетелствана на Кубрат (вероятно и на вуйчо му Органа) а също и на Телариг (но след бягството му в Константинопол в 777 г.).
Византийците назовават (а и самите български владетели така си се изписват) още от Кубрат и всички следващите владетели, чак до Симеон с титула АРХОНТ - ВЛАДЕТЕЛ (Господар, Повелител). Засвидетелстваните титулни изрази произлизат и са варианти, все от израза "EK ΘEOY APХON" т.е. "ОТ БОГА ВЛАДЕТЕЛ". Предполага се, че този израз е прикачен след доближаването на българите до Византия, и е явно свързана с християнската представа за бог. 
Кубрат е бил в договор с Византия и е първия за когото има данни, че официално е наричан "Архон на българите". В рамките на същата божествена представа са и надписите и образите върху печати където българските владетели са се изобразявали държащи разпятия, кръстове и пр. Това е в унисон и потвърждава данните, че не само Кубрат, ами и целия род Дуло, е бил християнизиран. Първи е вероятно, още вуйчото на Кубрат - бат Органа, за когото също има данни, че е бил патриции на империята и християнин. Кубрат също е носил почетния титул "патриции". Много важен факт е и създадената от Константинополската Патриаршия - Епископията на оногондурите, която се е грижила за духовните нужди на християнското население във Велика България (за да се създаде цяла епископия, християнското население не ще да е било малко). Третия, за когото знаем със сигурност, че е бил християнин е внука на Кубрат -Тервел, който е носил почетната титла "Кесар" (най-важната титла, запазена за брата или друг най-близък на василевса). Факта, че и той е бил християнин, предполага една голяма възможност и сина на Кубрат (бащата на Тервел) Аспарух да е бил кръстен. Още повече, че в двора на Кубрат е бил и архиереа - епископ на оногондурската епископия, седалището на която е била именно Велика България. Относно християнството - не трябва да забравяме, че след Севар, владетелският лост на България е преминавал от един род в друг през 2 - 3 години. Тъй като династията Дуло е била християнизирана, това може да е било причина за нейното сваляне и оттам следващите родове да са се завърнали към техните вярвания (независимо какви).  
За станалата популярна титла Кан, която повечето историогеафи я прикачват, към всички наши дохристиянски владетели, доскоро за нея нямаше налични данни да е била използвана от владетелите преди Крумовата династия. Доскоро, тъй като в средата на септември 2011г. сензационно беше обявено откриването на подражателен византийски златен солид, със надпис даващ основания да се смята, че е сечена от Аспарух. За тази сензационна находка в п
редварително научна публикация съобщи от живеещия във Виена историк и нумизмат Митко Станков -  смятан за един от най-големите експерти по нумизматика в Европа. Той обяви, че на търг в Ню Йорк на 14 септември тази година е извадена рядка златна монета, от т. нар. варварски подражателни на византийските солиди, която е идентифицирана в каталога като подражателна монета от "неизвестно германско племе", а самия Станков я е идентифицирал като монета на първия български владетел Аспарух. Нумизмата е закупил предлаганата монета. Произхода на монетата е от Добруджа
Според М.Станков на подражателнния солид от 7 век, който той представи за "златен солид, сечен от кан Аспарух", четенето на надписите е както следва: на реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V; на аверса (лицевата страна) – буквата А, монограм и V. Според М.Станков, четенето на надписа като цяло (опако и лице) е: CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H)!
Очаква се официалното публикуване на монетата. 

Първоначалните мнения на специалистите са, че монетат е автентична и това не е толкова уникално откритие. Подражателни монети доста племена и народи са секли, дори и траките. В исторически план, обаче това е една доста интересна находка и ще даде отговор на въпроса откога българските владетели са се титуловали с "кан" дали от древни времена или тази титла е приета по-късно след Кардам, тъй като засега наличните паметници, където е засвидетелствано "кан" са единствено от Крумова династия. Потвърдили се, че такива солиди са сечени от Аспарух, значи имаме титлата "кан", още от най-ранно време. Това което прави впечатление в монетата е, че с "С" е написано "КАН", както и в медалиона на Омуртаг, така е и в оригиналната форма в аварския: 
"canezauci"!

Друго място от където черпим информация за домашния титул с който са били назовавани, ила сами са се наричали българските владетели са разбира се различните надписи - каменни и върху печати. Има множество каменни надписи - "от бога Омортаг архонт", или "Тервел, архонтът", "Крумесис архонтът", "от бога архонтът Персиан", "Симеон архонт от бога" и т.н.
В следния надпис за пръв път титулната формулировка на българските владетели се разширява от "arcwn" на "АРХОN YVHГН": „Крум, архон убиги излезе с войската си срещу Адрианопол и брат му не го забрави, но излезе и той. И бог му (т.е. на Крум) даде да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе.”
Откъс от "Чудесата на Св. Димитър": "А докато народът желаеше това, злонамерени съветници коварно поддържаха мнението, че никой от тях не трябва да се удостои с това, което желае, но че сам Кувер трябва да владее всички и да им стане предводител и хаган, защото са излезли "
Преди Кубрат българите са били в зависимост от Западно-тюркския каганат, една голяма част пък - от Аварския такъв. В хазарския каганат също така е имало много от т.нар. "черни" българи, които с хазарите са говорили същия език и изобщо са били близки до (пра)българите, те също са имали каган. Така, че не би било изобщо чудно, ако всички владетели до християнизацията са се наричали кагани, но по-вероятната възможност е българите да са взели по високата и призната титла на победения - аварите и да са си я добавили към свойта при Крум. А вече "Канасубиги" е една явно изкривена транскрипция под гръцки вариант.

И.въпреки, че няма известен надпис от Крум, а само от наследниците му е твърде вероятно още Крум да е припознал титула "Каган" след разпада на Аварския Каганат и анексирането на Трансилвания и на някой др. територии от българите. През 800-803 г. се разпада ръководената от аварите федерация, българите оногури се изтеглят от Панония, пресичат Дунав, и заемат степите между Дунав и Тиса и част от Трансилвания и по този начин се оказват част от една друга държава, каквато е Дунавска България
Известно е, че е имало и аварски войни в крумовите войски, и те заедно с населението от анексираите бивши аварски територии, явно са видяли в лицето на българския владетел законен наследник на тяхнаото държавно обединение.
Според Микулчик:
"Во 807 година водачот на Бугарите во Панониjа, Крум, бил избран во Плиска
за каган на сите Бугари".  
Според тази теория Панония е родината на Крум. Самия Крум произлизал от друг, различен от Аспаруховия клон на Кубратовия род. Потвърждение на теорията с Панонските българи е и едно съобщение от Теофан, че през 670-680 г. българи оногури от Велика България, заемат югоизточната част на Панония и териториите по течението на р. Южна Морава (с център гр. Сирмиум, който тогава се наименова и Оногория), като федерати на аварите,  но управлявани от свои собствени родове и фамилии и под съвместния контрол на Аспарух и неговите съюзници аварите.
Така без да е чужденец за дунавските българи, Крум поставя началото на нова
династия, с което фактически отново владетеля е от рода Дуло, и обединява дунавските българи и панонските оногури, всеки един от които дялове води началото си от Велика България. Другото потвурждение, за тази приемственост на Крум, е че до неговото възкачване, или по-скоро до Кардам (777-802) българските родове спорят за престола. За един кратък период от време (753-777) се сменят поне 8 владетели и всичките или избягват или биват убити. Предшественика на Крум - Кардам успява да се наложи и се задържа на престола цели 25 год. и води успешна политика, - именно в края на неговото управление, Карл Велики унищожава Аварския каганат, и Кардам се възползвал и отнел Трансилвания. По-това време трябва да се е появил и Крум, и тъй като няма сведения за преврат или насилствена смяна на властта, се счита, че същия е в някакви определени родствени връзки с Кардам (евентуално син на съпругата му).
Според други автори Крум произлиза от Куберовите българи, които дошли от Аварския каганат в Пелагонийско. Като направим един ономастичен преглед на името на Крум (направен още през 19 в. от Д. Иловайски) , първо имаме Кормисош или Кормесий - което импонира на "старокелтското" Curmissus . За самото име Крум има преки аналогии отново в келтския - Сrummus , Crumnus ; в старонемския името си има свойте аналогии - Krummrich , Krumme , Krummo, Crumelin. В крайния запад името се развива до Кромуел , а на изток -Кремлин. От това следва, че е вероятна възможността за използването на келтски топоними или лични имена за българина Крум, възоснова на което може да се заключи , че той е роден в Панония или в такава част на Илирик (напр. Сирмиум) в която те са се запазили и са могли да бъдат използвани за неговото име. 

Що се отнася до рода на Крум (освен с нищо неподкрепеното предположение за потопък на рода Дуло), то интересното е, че нямаме други сигурни данни за него. Именника свършва преди Крум. Но имаме надписи и от Крум, и от наследниците му. В тях понякога се споменават родовете на боилите, но поне за сега не е открит надпис, в който да е упоменат владетелския род. Това навежда на мисъла, че явно е липсвала необходимост у владетеля да отбелязва своя род, тъй като се е смятал за божествен ("поставен от бога"), и както виждаме и от Именника, рода на владетелите са имали един легендарен произход (по късно папата при коронацията на Калоян, именно това уточнява и засвидетелства неговия "римски произход" - на него и предците му). Много е възможно Крум да е действително наследник на Кубрат, или най-малкото да се е смятал за такъв. Тъй че и родът на Крум си остава засега една загадка.

Нататък владетелска титла продължава да еволюира и при наследниците на Крум - Омортаг и Маламир, тука интересното е защо Омортаг се самонарича "Канасубиги". В този период българската държава още повече се разширява, като присъединява нови земи в северозападно, югозападно и южно направление. Новата форма на титлата при Омортаг и Маламир също е съставна от две части: още при Омортаг, старата владетелска титла АРХОN YVHГН се изменя, като названието за владетел АРХОN се допълва и заменя с явно по-висшето "KANAΣ", идващо от "КАГАН" (означаващо император). Виждаме, че в титлата старата морфема YVHГН се е запазила.

Така се получава слято изписваната титла KANAΣYBIΓI. На различните каменни надписи се изписва по следните начини -Kana subigi, Kana [s]ubigi (с-то не се чете, надпис 64 по Бешелиев), Kana subhgh (надпис 63 по Бешелиев), Ka(n)a subigh Wmortag (надпис 56 по Бешелиев). На медальона на Омортаг е изписано: "CANE SUBHGI WMORTAG". (На подражателния златен солид, смятан, че е сечен от Аспарух, титлата е "САN").
Съответният аварски еквивалент на тази титла е известното "Сani zauci". Титлата „сanizauci princeps Avarum“ е спомената в „Annales regni Francorum“ като титлата на аварите пристигнали в Аахен (811 г.). Счита се, че KANAΣYBIΓI, предтавлява аварското "Сani zauci". Както и българския вариянт, така и при аварите съществуват много сходни варианти за изписване: сanzauci, сanisauci, canizauci. 
Тъй като е изписвана на гръцки, а граматиката и фонетиката на (пра)българския език си остава съвършено неясна, и е трудно да се каже каква е била точната фонетична стойност на всяка от използваните гръцки букви, и възможните произношения са много: канасюбиги, канасубиги, кан а субиги или канасювиги и пр. Тъй като има и вариант и като "Крум архонтът субиги", показва че втората част на титлата е "субиги", а първата "кан-а/кана", а не "кан-ас". Другото, което е указаващо за формата, че е "KANA CYBHГН", личи от засвидетелстваните титли "KANA BOIΛA" и "CANNA ТARCAN". Така че, където се среща владетелската титла се дели така: "KANA" и "CYBHГН", а форма като "KANAС" не съществува. Също известен факт е, че в старо-българския език от това време е действало правилото за отворената сричка. Т.е. всички срички, във всяка дума е трябвало да бъдат отворени - трябвало да завършват на гласен звук, т.е. излиза, че титлата се е изменила както следва: "каган"- "кагана" - "кана".
Добавената дума YVHГН е смятана от повечето автори за българска, но е с не-напълно изяснено значение (по-надолу ще разгледаме подробно значението и). 
При аварите подобна титла е многократно срещана. В много латиноезични източници от епохата на Карл Велики (768 - 814), към различните форми на аварската владетелска титла КAГАН (chaganus, caganus, cagan) често е добавяна някоя от пояснителните думи iugurrus, iugurnus, iugurgus, vigerius, vigurnus). От тук следва да предположим, че българското  АРХОN YVHГН / КАNА CYBHГH не е случайна или несигурна форма а е домашен владетелски титул, явяващ се еквивалент на широко засвидетелстваната аварска владетелска титла, като българското YVHГН, и съответното му аварско iugu (vige) представляват различни форми на една дума. 

В много от случаите, дали самостоятелно или след домашната титла "Канасубиги", в надписите стои и гръцкият израз o ek Qeon arcwn ("от бога архонт"), което е форма на традиционната византийска владетелска формула o ek Qeon βασιλεύς, използвана от византийските императори до IX век, като думата "василевс" и само сменена с "архонт" т.е. владетел, господар. След покръстването, титлата o ek Qeon arcwn е официално призната от Византия и се среща във византийските документи за титуловане на българските владетели за разлика от българския израз KANAΣYBIΓI, който се среща само в български източници.
Имаме един надпис (№ 14 по Бешевлиев), оставен от Персиан (836 – 852 г.) и намерен в град Филипи, Северна Гърция, там старобългарският израз в титлата е изоставен, но гръцкият е запазен и разширен: o ek Qeon arcwn  των πολλων Βουλγάρων - от бога владетел на многото българи. Тази нова еволюция на гръцката формула на титлата също се обяснява от авторите с нарасналата мощ и стабилност на българската държава. От друга страна, пълното заместване на KANAΣYBIΓI с o ek Qeon arcwn в някои прабългарски епиграфски паметници вероятно показва, че двата израза носят ако не пълна, то поне твърде сходна семантика. За това говори и титулната фраза ARXON YVHГH, която се появява наравно с Кана субиги.

За КАНАСУБИГИ. Ако разсъжденията ни тръгнат още от Крум, и неговия каменен надпис, където за първи път срещаме "Архон убиги", минем през Омортаг, който в надписите си се нарича с титлата "Канасубиги" и неговият син Маламир, който използва същата титла, следва извода, че тази титла е била наследствена. Значи Пресиян и Борис също би трябвало да са наследили тази титла. Автентични веществени доказателства за това не са намерени (засега) от Пресиян, докато за Борис има, той е упоменат в три чужди извора като "Каган" - Бертинските летописи, апокрифа "Тълкувание Даниилово" и Дуклянския презвитер, а по-горе вече установихме, че каган=кан.
В Дуклянската летопис, Дуклянският презвитер, като описва бунта на боилите срещу Борис - Михаил, пише: "Предвождал ги някой си Борис, когото на своя език наричали каган (cagan) - това на нашия език ще рече император (imperator)".
Във втория извор - Тълкование Данилово: "И ще се въздигне Михаил Каган (cagan) сред българите".
И третия извор - Бертински анали: "Германският крал Людовик потеглил с враждебни намерения срещу българския, наричан каган (Cagano nomine), който бил обещал да стане християнин".
От всичко това може да се направи извода, че до приемане на християнството Борис е наследил и използвал титлата "Канасубиги" (или поне Кан/Каган), а след това продължава използването единствено на християнския титул "архонт" (съобразно новата религия), което се доказва и от запазените печати, (липсват данни, титлата "княз" да е била използвана от някои от владетелите ни).
Отделно има и един случай когато дори съвременен на Омортаг ромейски летописец, (продължителя на Теофан) опоменава Омортаг като “Василевс на българите” (а знаем византийците колко ревниво защитават императорското достойнство). Всички тези факти потвърждават тезата, че още от Крум българските владетели са се смятали за Кагани, което означава "императори". 

Да видим и Наръшкия надпис: 
"Лето 6412 [904 г.] от сътворението на света, индиктион 7. Граница на ромеи и българи при Симеон, архонт от Бога на българите, при Теодор Олгу таркан и при Дристар комита...".  В него през 904 г. (т.е. преди коронацията му през 913 г. за Василевс в Константинопол) Симеон е упоменат за "архонт" което се превежда като казахме като "повелител/господар", т.е. конструкцията "Симеон, архонт от Бога на българите" означава "Симеон, от Бога (поставен) повелител на българите".

image

Печати на цар Симеон
На снимката виждаме, намерения 2005 г. печат, датиран от началото на управлението на Симион. От едната му страна е изобразена Богородица, а от другата - Исус Христос,  и околовръст надпис на кирилица: „Симеон - архонт на Българите”. 

Открития във В.Преслав печат, както и Наръшкия надпис се явяват важни находки, тъй като ясно показват, че титлата "архонт" е употребявана и на български, а не само на гръцки.

Известни 7 моливдовула на Симеон в качеството му на архонт на България. Характерното за тях е, че повтарят тези на баща му княз Борис. Тоест в самото начало на своето управление той е следвал политическата линия на своя родител. В този първи етап от своето властвуване Симеон очевидно се е задоволявал с титула „от Бога архонт на българите”. Времето до 913 г. е било време на съзидателен труд, поставяне на основите на Преславската цивилизация, на цялостното консолидиране и укрепване на страната.
Постигнатото в този период е дало самочувствие на Симеон и действително тласнало силно България по своя правилен път на развитие. Според българската историография именно сега българският владетел проявил по-високите си претенции по отношение на своя титул.
Печата (долу) е на Симеон с околовръстен надпис на гръцки - "Симеон Василевс" показва, че моливдовулът трябва да бъде отнесен след 913 г.- коронацията на българския владетел в Константинопол. 

image

След 913г., започва вторият етап от Симеоновото управление.
Във византийските източници за хода на събитията случили се през лятото на 913 г. около Константинопол, се споменава една интересна и дискутирана подробност, че патриарх Николай Мистик бил поставил на главата на Симеон “вместо корона своя епириптарий".
Но нека дадем думата на изворите: „Българският владетел Симеон излезе против гърците през месец август с голяма войска, дойде при Константинопол и като го обсади, окопа от Влахерните до Златните врата с надежда лесно да го превземе".
След преговори българския владетел бил почетен с тази един вид коронация от патриарх Николай Мистик и бил надарен с пре-големи богатства за да вдигне обсадата от Византийската столица. Съчетано с данните за симеоновите претенции, това известие има разнообразни интерпретации: от това дали на Симеон му е дадена титлата “Василевс на Българи" или "Василевс на Българи и Ромей", или само "кесар", а според някои автори Симеон бил получил от патриарха само благословия. 
Но едва ли, патриарх Николай Мистик ще слага митра на главата на Симеон заради едната благословия. Погледнато реално няма как патриархът да е коронясал българския владетел за “василевс тон ромеон”, а пък надали и Симеон би се задоволил само с "кесар" та да се оттегли, а и никъде в бъдещата кореспонденция с византийските първенци, напр. с василевса Роман Лакапин, не се говори, че е бил обдарен с кесарско достойнство. Най-вероятно звучи предположението титлата да е била "Василевс иринопиос (миротворец) и е измислена за този случай, тъй като доктрината на Римската империя на позволява друг император освен източния и западния да съществуват. Това кореспондира и с археологическите находки на печатите на Симеон, които са стигнали до нас. При една група печати на лицевата им страна е представено бюстово изображение на Богородица с нимб, мантия и мафорий във фас. Около изображението е изписън надписът: „Σρινοπυός βασιλεός πολά τά έτη” („на миротвореца василевс многая лета”). От другата страна стои следният надпис: „Συμεών  βασιλεός πολά  άυξι τά έτη” („на Симеон василевс многая лета”). Тази група печати, според Иван Божилов, е илюстрация на доктрината на Симеон за „владетеля миротворец”.
През следващата 914 г. в Константинопол е извършен преврат, след което титлата василевс, която Симеон използвал (видна от въпросните печати), не била призната от Византия. Политическата промяна, поставила начело на регентството императрицата-майка Зоя. Империята категорично вече не била склонна на отстъпки. С две думи – получило се ново пропадане на изпълнението на политическата програма на Симеон, или поне затваряне на мирния път, чрез който тя би могла да бъде осъществена. Отново дошъл ред на бойните действия. А те завършили трагично за империята след битката край р.Ахелой на 20.08.917 г. Това поражение направило възможен поредният преврат във Византия. В неговата основа стоял Роман Лакапин, който през май 919 г. омъжил дъщеря си за император Константин VII и получил титлата василеопатор, впоследствие станал съимператор а от 921 г. и пълновластен император, т.е. ходове, които Симеон предвиждал за себе си. Българският владетел реагирал и поискал Роман Лакапин да бъде отстранен от властта. Това не се осъществило. Последвал жесток военен натиск срещу Империята. 
От това време е запазена една група печати, в един от които Симеон се титулува не само „βασιλεός”, но и „в Христа василевс на ромеите”. На лицевата страна на въпросния печат Симеон е наречен „правещ победата василевс”, т.е. той се стремял не просто към титула „василевс”, а  за „в Христа василевс на ромеите”. Въпреки натискът на Симеон, Империята не отстъпвала. Именно в това се кореняло нейното величие – даденото й от Бог - тя не отсъпвала на никого!
Този титул е изключително за външно ползване (в България Симеон е можел както желае да се титулова). Всеки голям и силен владетел през средновековието се е стремял за успехи не само на бойното поле, а и по дипломатически начин да придобие по високо признание за достойнството си. За същото са били и по-късно борбите между германските принцове за титлата император на Свещената Римска Империя. 
В писмото на Роман Лакапин до Симеон, писано в 925 г., ромейския василевс пише: “ти се пишеш василевс на българи и ромеи” и укорява Симеон в това, че се е обявил за "Василевс на ромейте", но не и за частта "на българите", на коквато формула Симеон не се съгласява. Само две години по-късно Симеоновия син Петър, при подписване на мира с Византия се съгласява с предложената формулировка, и му е призната титлата "Василевс на Българите".

Владетелите след Симеон, носят титлата "Василевс на Българите", която е превеждана на български и записвана с кирилски букви "ц~рь". Както знаем, това е равносилно на василевс (император). На това основание цар Калоян в писмата му до папа Инокентий III, с които иска да получи императорско звание, пише през 1202: „Най-напред молим от римската църква...корона и достойнство като възлюблен син, както имаха нашите стари царе. Единият беше Петър, а другият Самуил и другите, които ги предшествуваха в царуването, както намерихме записано в нашите книги”, а в писмото си от 1203 г.: „...съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите: Симеон, Петър и Самуил, мои прародители и на всички останали царе на българите.”! Спори се признат ли е бил в действителност императорския титул на Калоян от страна на папата или не. Мисля, че отговор дадаха част от публикуваните наскоро архиви на Ватикана, от Ватканската библиотека - 
Archivio Segreto Vaticano di registri papali:
Registra Vaticana
том V е регистъра на кореспонденцията на папа Инокентий ІІІ, където на стр: 56v, 104r, 136r, 137r фигурира следната титла на Калоян: "IMPAROR BULGAROY ET BLACHOY". Това означава, че при престигане или изпращане на писмо то е описвано от императора на българи и власи. Това е възможно най-точния отговор за какъв е бил приеман Калоян (регистъра е оригинален ватикански документ от 13 век), въпреки това официално папата признава титлата "Rex" (крал) на Калоян, съгласно римската доктрина.
Нашите източници са малко или никакви по много от въпросите касаещи тази по-ранна средновековна история, а пък всеки народ използва за другите народи своите собствени титли. Така западните хронисти назовават българския владетел “крал на българите” - израз, който се използва за различни независими владетели. Затова и в българския превод на Манасиевата Хроника има царе, князе, воеводи и боляри, а не кайзери, императори, херцози, графовеи пр. чуждоземни аристократи. 

image
Надписа на Мостич, чергу-боил на Симеон, където българския владетел е титулован"цар"


сьде лежитъ мо-
стичь чрьгоубъɪ-
ля бъɪвъɪи при
сумеонѣ цр҃и
и при петрѣ цр҃и
ос(м)иѭ же десѧ-
ть лѣтъ съɪ оста-
вивъ чрьгоубъɪлъ-
ство ї вьсе їмѣн-
иѥ бъɪстъ чрьнори-
зьць ї въ томь съ-
връши жизнь своѭ.

  • Значението (превода) на КАНАСУБИГИ

Досега са давани много значението на "канасубиги", свързани са с теориите за вероятния ирански, сарматски, скитски или местен произход на българите. Най-популярните и възможни ще приведа по-голу.
Българските историци от близкото минало, привърженици на тюркската теория за произхода на българите, заключават, че става въпрос за титлата хан, която те прикачат автоматично към имената на всички владетели до Борис I. При тях КАНАСУБИГИ звучи като "ювиги хане". Жалкото е, че учени като Йордан Андреев, Станислав Станилов, Андрей Пантев упорито продължават да наричат древните ни владетели ханове. 
Борис Симеонов незнайно защо употребява хан/кан. 
Акад. Бешевлиев, дава следния превод: "КАН - ВОДАЧ НА ВОЙСКАТА". Той въпреки, че е следвал тезата за вероятно тюркоезичие на първобългарите, правилно посочва, че етимологизирането на първата дума "Кан/Кана" не може да бъде обяснено чрез развитието на тюркските езици и не смята за правилен превода за "Кана" като "Хан", а определя древните ни владетели като "Канове". Но акад. Бешевлиев предлага едно исторически неиздържаното обяснение на втората част на титулния израз "Кана субиги", в превода "субиги" като за "началник на войската" (субашия). Според Бешевлиев краткотрайната поява на думата "субиги" (при и след Крум) допълваща титулатурата се било дължало на определени, но засега “неизвестни вътрешни причини”, които били наложили българския владетел да се обяви за началник на цялата войска(?). Според него с това се целяло да бъдел отстранен кавкхана, който първоначално управлявал войската. Но едва ли е възможно да се приеме разчитането на "Субиги" като "съ-баши" - “господар на цялата войска”, както предлага Бешевлиев. Това негово разчитане е лишено от историческа подкрепа, защото "ка-анът", или "ханът" при тюрките, които пък са заели титула от сянбийците, никога не се е маргинализирал дотам та да бъде за прост военачалник (пък бил той и главен), нито един техен владетел не е трябвало да легитимира своето началничество пред някого. В синхронните източници за каганите, още при древните тюрки qaгaн-ът е стоял близо до "небето", като се споменава "tari" (Тангра), т.е стоял е до Тангра, до Бога. А и няма открити никакви сведения, за наличието на подобна номенклатура в българската армия, от рода на тюркското “су баши”, което означава началник на войската. Това е титла с по-ниско достойнсво и не следва да бъде приписвана на българския владетел. 
Проф. Петър Добрев, който защитава своя теория е изказал предположението, че КАНАСУБИГИ е "ЗВЕЗДЕН, НЕБЕСЕН ВЛАДЕТЕЛ". Според нрго: "Начело на всяка от ранните български държави е стоял владетел, който е носел особената титла КАНА СУБИГИ. Тази особеност, както и оригиналните названия канар-тикин, кавхан, багаин и др. ни показват, че българската държавност е възникнала на своя собствена основа и не е била повторение на държавноста на някой друг народ.". Неговата теория също не се радва на особена популярност сред колегите историци, защото не е подкрепена от солидни факти, а е по-скоро едно изказано предположение. 
Даниел Илиев смята за възможно превеждането на КАНАСУБИГИ през авестийския език (староирански). Езиците на сармати, скитите, а според някои последни проучвания и езика на (прa)българите, са източно-ирански, като в основата им може би е стоял и авестийския език. Възможното тълкуване през него за КНЯЗ, КАНАС е ЖЕЛАН Е (ИЗБРАН Е), а за КАНАСУБИГИ - ИЗБРАН ДА БЪДЕ БОГ (ЖЕЛАН ДА БЪДЕ БОГ или ИЗБРАН (е) ТОЗИ БОГ). Според Илиев, изречението може да бъде разбрано напълно, тогава когато човек научи, че името на Омортаг идва от името на едно божество от иранската митология, наречено АМОРДАД, АМУРДАД, АМЕРТАТ – Безсмъртието на душата в иранската митология. 
Д-р Ж. Войников, популяризирал своя теория за произхода на българите и логично в тази своя теза, той пресъздава подходящо етимологизиране и на титлата КАНАСУБИГИ - "ВЛАДЕТЕЛ - СИН НА БОГА", което обяснение (принципно близко и до хипотезата на Степанов) подкрепя с етимологичната аналогия с владетелската титла при аварите KANAZAUCI ("Каназауци"). А това вече поражда въпросите: 1. Как е звучало "кана зауци" или "кана-зау-ки"/ "кана-съ-уки" и т.н. и 2. какво е "уци / уки", и дали е същото, което е "биги / буги", но не е сигурно, защото е възможно да имаме само подобие, а не аналог на българската титла. Ж. Войников приема че първата част от титлата е донесена директно от прабългарите от тяхната далечна прародина (което на мен не ми изглежда достатъчно приемливо) намирайки, че кан, кана = владетел. Думата според него е съществувала в езика на усуните, като kan-bag предадена с китайската транскрипция кунмо. Паралел с осетинските kжnыn/kжnun и тохарските kan/kanе – искам, създавам, желая, и намирайки историческо потвърждение в усунската  владетелска титла записана в китайските източници (и изговаряна от китайците) като "кунмо". Теорията на Ж. Войников впоследствие еволюира, и вече приема, че първата част на титлата може да е древна заемка от китайското - huan, kuan – император, kę - велик + kuan – владетел, също hun – княз, в пред-имперския период. А китайската титла произлиза от знание, респ. учител, старейшина, жрец. 
С популяризирането на иранската теория за произхода на (пра)българите, и за произхода на титлата се дават възможни обяснения в тази насока, от които НАЙ - ПРИЕМЛИВО изглежда е изказаната хипотеза от доц. Цветелин Степанов, дал едни достоверни исторически обяснения и тълкувание на процесите на приемане на тази титла. Цв. Степанов разглобява титлата на KANA (= владетел) и ΣYBIΓI, като втората част разглобява на индо-европейските морфеми su и baga. Baga е бог, а  su - "блестящ", "светещ" изразява важни характеристики на всяко едно върховно божество-небесно светило. Така се получава значението KANAΣYBIΓI = "владетел - блестящ бог (светило)", което действително изразява връзката на владетелската власт с бога, и също така си пасва по смисъл с втората част от формулировката - "o ek Qeonarcwn"
Тази теория (на Степанов) бе приета и от водещият археолог  - покойния проф.Рашо Рашев.

  • Навлизане на КЪNАZЬ в славянските езици
В България между 632-864 г., изглежда, е имало пълна толерантност към всички религии. Борис I пише на папа Николай, че в страната му проповядват мисионери християни от Запад и Изток, привърженици на различни ереси, дори и мюсюлмански духовници, и пита какво да прави с тях, след като се е покръстил. Папата, разбира се, му оказва да ги изгони извън пределите на държавата. А що се отрнася до славянизираната форма "княз", то за нея нямаме никакви преки, синхронни сведения да е била използвана като титул от славяни или българи.
Най-ранният епиграфски паметник, където е употребена титлата КЪNАZЬ, е надгробната плоча на Пресиян (Персиян) ІІ. Най-ранният автентичен изворен източник, където е употребена титлата КЪNАZЬ, е Супрасълския сборник (Codex Suprasliensis), датиран от XI век - тук искам да подчертая, че говорим за автентичен източник, а не някакъв препис, препис на преписа и прочее. 
Борис I е наричан МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН в късни (от след 11 век) старобългарски източници и в техните преписи, а самият той е наричан по гръцки в домашните извори "архонт на България", или "каган на българите".
Продължителят на Теофан например, по времето на имп. Константин Порфирогенет пише:"Пристигнала вест, че архонта (αρχων) на България Симеон...". В текста на Теофан, където пише за княза на северите Славун също е използвана думата "αρχων".
Така, че оригиналната титла използвана от владетеля е била "каган" в българска транскрипция "кан/канна" (отпаднала след християнизацията), и "архонт", който титул е използван още от времето на Кубрат и "Велика България. В тази насока повечето от днешните историци приемат, че "княз" е славянизраната форма на "кан/кана". Трябва да подчертаем, че титлата "княз" се среща най-рано в старобългарските текстове (изписана на старобългарски в различни варианти след 10 в.), затова всички теории за произход на тази дума от германската титла "конунг" са безпочвени (поне докато не се намери писмено доказателство в чужд текст, по-ранен от старобългарските). 

 
Литература:
1. Ив.Иванов - Владетелски титли и традиция в ранните български държави;
2. В.Бешелиев - "Прабългарски Епиграфски Паметници". 
3. П. Серафимов - Хан, кан или княз? (Роден Край, 2011). 4. Д. Илиев - Канасубиги – Избран си да Бъдеш Бог (Древна България, 2009).
5. Й. Андреев, Ан. Пантев - Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III (Абагар, В. Търново, 2004).
6. Б. Маршак, 3. Лвова, И. Соколова, В. Залеская и др. Златото на хан Кубрат - Перешчепинското съкровище (Изд. Брифон. 2006). 7. К. Фритцлер - "Произходът на германските племена. Общ произход на баварците и българите” (гр. Марбург, 1923. Превод - Ради Панайотов). 8. Бахши Иман - "Джагфар Тарихы. Свод булгарских летописей", т.1 (София, 2001). 9. Ив. Добрев - "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон" (Изд. Рива. 2005). 10. П.Добрев - "Сага за древните българи".
11. П. Добрев. М. Добрева - "Древнобългарска епиграфика" (София, 2001).
12. Б. Димитров - "12 Мита в българската история". 
13. Ив. Венедиков - "Медното гумно на българите" (София, 1983).
14. Цв.Степанов -  “Власт и авторитет в ранносредновековна България”.
15. П. Добрев -  “Прабългарите. Произход език и култура” (София. 1991).
16. Г.Николов -  “Проблеми на прабългарската история и култура”, т. ІІІ (Ш. 1997). 17. В. Бешевлиев -  “Първобългарите” (София, 1981).






Гласувай:
8


Вълнообразно


1. shtaparov - "Анализът"дава окончателния отговор,приятелю:
20.08.2011 13:14
Ако погледнете самия надпис ще видите,че там не пише "Архонт субиги",а "Архон убиги",което значи Владетел от Бога. Истинската ни титла "Канас убиги" има съвършено ясно обяснение в Българския език: Каназ /Къняз-архаичен вариант на титлата "Княз"/ у Биги /у Бога,у Боги- диалектен архаичен вариант на думата Бог,поставена в падеж/, ще рече "Княз в Бога, Княз от Бога". "Анализът" обяснява също и значението на титлата "Бат",а именно:

Бат /Бълг.титла в традиционен архаичен или античен вариант= Вод /"славянска" титла в средновековен вариант/, Вожд /съвременен превод и значение на титлата "Вод"= Водещ,Водач/! Този резултат от моя анализ се подкрепя и от тълкуванието на едно Българско име от VII в.: Баян= Ваян /Воин/! И наистина,в някои от преписите на древни документи този наш Бат /Вод,Вожд/ е наричан именно така. Поздравления!
цитирай
2. gepard96 - здр. shtaparov...
20.08.2011 18:41
shtaparov:Ако погледнете самия надпис ще видите,че там не пише "Архонт субиги",а "Архон убиги",което значи Владетел от Бога.

Имате ли представа за броя надписи в които е засвидетелствано "субиги" и в колко целия израз е "канасубиги, от бога владетел" т.е съществува след "субиги" израза "от бога владетел", няма как "субиги" да се превежда като "от бога" поради получената тафтология!
"Субиги" не е правилно да се преведе като "у бога"/"от бога", поради едното съзвучие със съвременния български език.

В същата логика срещнах в един форум едно "модерно предложение", което дава "съвършено ясно обяснение в Българския език" на "КАНАСУБИГИ":
"В духа на свободните прочити на древните надписи - аз съм фен на тезата, че надписът КАННАСУБИГИ следва да се чете КАНАС, ИБИ ГИ!
(пунктуацията, е добавена за по-голяма яснота, и упоменава, че този прочит следва да се разглежда именно в контекста на начина, по който всеки, дет' не го мързи, се чувства достатъчно подготвен да разшифрова древни текстове).

Научно погледнато, лицето с ник Struthio е много прав. Това по ми звучи на чист български език, толкова чист, че чак в една типична диалектна форма от източния български край.
цитирай
3. shtaparov - Окончателното разчитане
22.09.2011 00:53
Всъщност Арпад= Урбат /Курбат,Кубрат/ и Артак /Спартак/,от което произлизат "западните" Конрад /Коврад,Ковлад,Колад/, Ерцог /Херцог/ и нашите Котраг, Арцег /Алцек/, Мортаг /Омортаг/ и т.н. А "Канас у Биги" си е "Къняз у Бога",което се потвърждава и от латинските надписи върху солида на Аспарух,който,макар и много близък до разчитането на г-н Станков,гласи /разчитането може да се счита за окончателно/:

Л. А-RV /по часовата стрелка/,ще рече A(SPA)RU= Аспарова /Испорова,Еспорова/ или A(SPA)RV(H)! Буквите са странично полегнали.
О. C-A-N-V /обратно на часовата стрелка,понеже надписът е в негатив/,ще рече CANV(S), т.е. Канас /Къняз/,а буквите са изправени!
цитирай
4. анонимен - Interesting, thanks
25.09.2011 08:48
It is a subject shut to my heart cheers, in which are your make contact with specifics although?
цитирай
5. gepard96 - А "Канас у Биги" си е &...
28.09.2011 00:44
shtaparov написа:
А "Канас у Биги" си е "Къняз у Бога",което се потвърждава и от латинските надписи върху солида на Аспарух, който,макар и много близък до разчитането на г-н Станков,гласи /разчитането може да се счита за окончателно/:

Л. А-RV /по часовата стрелка/,ще рече A(SPA)RU= Аспарова /Испорова,Еспорова/ или A(SPA)RV(H)! Буквите са странично полегнали.
О. C-A-N-V /обратно на часовата стрелка,понеже надписът е в негатив/,ще рече CANV(S), т.е. Канас /Къняз/,а буквите са изправени!


Със всичко мога да се съглася без това "Канас/Къняз" - титлата е канна/кана субиги, тъй като имаме един надпис от Крум, където той е титулован "архонт субиги", това означава, че втората част е субиги. Има КАNAСYВIГI, на друго КАNNAСYВIГI. В надпис от времето на Маламир пък е КАNЕСYВIГН.

А КНЯЗ сме го взели от руснаците - кнЯз е русизъм. Първообраза на български е думата - КЪN[E]ЗЬ. Според учебниците и енциклопедиите, носовата гласна „[Е]”, наречена малък юс, се произнасяла, като носово Е, като постепенно носовостта отпада и остава само Е. Старобългарски имЕН, новобългарски имЕ - имЕНа, руската форма - имЯ, макар в другите падежи да е запазено старото произношение - имени, именем и т.н.
В българските народни говори думата е кнЕз, има гр. КнЕжа, на сръбски е кнЕз, в румънски думата е заета от български като кинЕз. Руснаците (и само те!) изменят малката носовка в Я, за това има хиляди примери - български "пЕт" - руски "пЯть", рЕд - рЯд, свЕщен - свЯщенный, мЕсо - мЯсо, мЕнта - мЯта, клЕтва, клЕтник (заклинам) - клЯтва (съзаклЯтник е русизъм), отнЕт, отнЕл (отнемам) - отнЯтый, отнЯл, знамЕ - знамЯ, времЕ - времЯ, телЕта - телЯта, говЕдо - говЯдина и т.н.
цитирай
6. shtaparov - Не виждате очевидното?
26.01.2012 05:03
...Със всичко мога да се съглася без това "Канас/Къняз" - титлата е канна/кана субиги,тъй като имаме един надпис от Крум,където той е титулован "архонт субиги",това означава, че втората част е субиги. Има КАNAСYВIГI, на друго КАNNAСYВIГI.В надпис от времето на Маламир пък е КАNЕСYВIГН.
А КНЯЗ сме го взели от руснаците- кнЯз е русизъм.Първообраза на български е думата - КЪN[E]ЗЬ.Според учебниците и енциклопедиите,носовата гласна „[Е]”, наречена малък юс,се произнасяла,като носово Е,като постепенно носовостта отпада и остава само Е.Старобългарски имЕН, новобългарски имЕ- имЕНа,руската форма- имЯ,макар в другите падежи да е запазено старото произношение - имени,именем и т.н.В българските народни говори думата е кнЕз,има гр.КнЕжа, на сръбски е кнЕз,в румънски думата е заета от български като кинЕз.Руснаците (и само те!) изменят малката носовка в Я, за това има хиляди примери - български "пЕт"- руски "пЯть",рЕд- рЯд,свЕщен- свЯщенный,мЕсо- мЯсо,мЕнта - мЯта,клЕтва,клЕтник (заклинам)- клЯтва (съзаклЯтник е русизъм),отнЕт,отнЕл (отнемам)- отнЯтый,отнЯл,знамЕ- знамЯ,времЕ- времЯ,телЕта- телЯта,говЕдо - говЯдина и т.н.

В надписа на Крум си го пише: "АРХОN СYBIГI",а в днешния Български език също: на запад е Кнез (Кънес,Канес),а на изток- Княз (Къняс,Канас). Тази наша титла е засвидетелствана в Микенски линеарни надписи под формата Ванакс (Канакс),
като последното "КС" се дължи на неправилно гъркоманско разчитане на съответния знак от страна на западните пишман тълкуватели. Титлата сме взели от руснаците талкова,колкото англичаните са взели езика си от американците: нито запетайка повече! А особеностите,характерни за руския диалект ва древния Български език,виждам че добре са Ви познати. В оригиналните ни думи те понякога са добавяли само по едно "Ь" след някоя съгласна,а "Е" често е преминавало в "Я" разбира се- руският диалект е към Източните,а не към Западните ни диалекти.
цитирай
7. barin - за титлата на българските владетели
26.09.2015 17:55
Учил съм, че титлата е била "хан", но напоследък стана ясно, че до Пресиян тя е била "кан". Ханове са имали тюркските народи, а ние не сме тюрки. Титлата" княз" е славянска и не съм напълно сигурен дали Борис I и Симеон Велики са носели тази титла. На старите владетели според някои документи титлата е била" канас сюбиги", което не е княз. След Симеон Велики ние сме имали царе. Само България и много по-късно Русия имат владетел с титлата"цар". При второто царство всички владетели, дори и тези, които са били васали и сюзерени на татарите са били царе. След 1908 г. -също. Някъде съм виждал"василевс на българите', но това не е император. Симеон Велики е бил "василевс на българите" , но не е бил с добавка" с власт от бога дадена", която византийците тенденциозно пропускат. При завладяване на други територии нашите владетели стават" цар на българи и власи", например. През средновековието, а и преди това който завладее някой народ и го подчини си добавя прибавена част към титлата си. Цар Иван Александър си прибавя нови части към титлата си, но фактически силата и централизацията на властта при него отслабват.
цитирай
8. horbat - horbat
23.10.2015 11:43
http://spiralata/bb/viewtopic.php?t=605
цитирай
9. horbat - horbat
23.10.2015 11:44
http://ziezi/_07_EZ.pdf
цитирай
10. horbat - horbat
23.10.2015 11:45
https://www.facebook/note.php?note_id=182650061766769&id=1783764752
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 1378697
Постинги: 73
Коментари: 533
Гласове: 643
Архив