Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2011 07:08 - ЧИГОТИТЕ - ВОЙНИТЕ МЕЧОНОСЦИ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 6183 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 25.10.2011 08:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал, народ който е придобивал титли и купувал благородството си с кръвта на неприятеля...
 у тях без колебание за по-благороден се смята оня, чието оръжие
е било окървавено повече в сражение..."  (Енодий)
  Чигот - (прабълг.) – букв. мечоносец.  Ранг (сан), означаващ войните в телохранителния отряд на ранносредновековните български владетели. 

В този материал искам да представя едно малко известно войнско подразделение от българското ранно-средновековие - това на войните чиготи.  Според наличните данни чиготите са били елитна българска войнска част, която би могла да се сравни най-успешно със създадената от средновековните френски крале гвардия телохранители (изпълняващи и др. секретни и специални задачи). Тази гвардия е образувана първоначално от крал Анри ІІІ като т.нар. "Отряд на 45-та" (състоящ се от 45 млади благородни момчета, които са били настанени в кралсия дворец Лувр, и са действали като лична охрана на краля). Този отряд е първообраза и по-късно се развива при Луи ХІІІ до специалната гвардейска част, известна ни като Кралските Мускетари, които били подчинени както и дотогава единствено на краля, или на назначен от него капитан (така добре описани в романите на Ал.Дюма).  При българите по-същия начин групата на Чиготите би могла да се приеме за най-доверените хора на българския владетел - охранявали са го, също така са изпълнявали секретни и отговорни мисии, а при нужда са охранявали и невралгични места по границата. 

За чиготите научаваме и от византийския летописец 
Теофан Изповедник пише, че когато император Константин V Копроним предприел поход срещу България около 774 г., българите поискали мир и изпратили при него като пратеник "боил и чигат" (ГИБИ, т.3, стр.274).
Теофановия "чигот" (Τζιγάτον), на гръцки се превежда като спатарий (σπαφάριοσ), което се превежда букв. "мечоносец".
Теофан говори за един пратеник, а споменава - "боил и чигот". Затова тук доц. Ив. Иванов предполога, че става въпрос за един пратеник носещ титлата "Боила-и-Чигот".
Също така в един старобългарски менелогий се среща „чигот” (Ю.Трифонов - Към въпроса за бълг. болярство, Сп.БАН/26,стр.2).
В етимологичния речник на Фасмер като значение на думата "чиготъ" на староруски е посочено единствено "висш сановник". Според същият речник думата "чигот" и от старо-сръбски се превеждала като "висш сановник"!
В руския "Азбуковник и сказание о неудобь познаваемих речах -Спб. 1849", значението на чигот е "большой царевъ боляринъ, большiй совѣтник царский".
Същото пише и в речника на Измаил Срезневский - титла, която отговаря на византийската спатарий, т.е. високопоставен сановник. 
Чигот в гръцкия текст (у Срезневски) съответства [σπαθάριος], което през 9-10 век (когато се превежда църковната литература в България) във Византия вече означава название на висок сан, а преди това - на телохранител.

В гръцки [σπαθί] означава меч, в латински [spacia] - тясна цепка, разрез, в албански "спата" означава също меч, в български лат. заемка "шпатула" - много тънка пластинка и т.н.
Първоначалното значение на чигот е спафариус - букв. меченосец или въоръжен войн - ликтор (ликторите са свръзките на римските цезари, също и лични телохранители).  
В речника на Востоков (1861 г.) - "чиготъ - большой царев боляринъ".
Миклошич в неговия речник дава значенията [lictor] "телопазител" и отново"большой царев боляринъ". 
Значението на подобна на гръцката титла спартарий във Влашко е: spătбr(-ri), s.m. - Boier de rangul оntоi (високопоставен болярин) оn Mold. era pоrcălab de Cernăuți. Mgr. σπάθαριος (Roesler 576;Murnu 52).
Обяснението на Фасмер и др. речници дали е правилно и как се тълкува. 
Оттук идват и някои спорове между това каква титла е "чигот", дали е "висш сановник" или "мечоносец".
Отговорът е по-скоро и двете, защото в речниците даденото като "висш сановник", не е превод а е обяснение, т.е. думата "чигот" се превежда букв. "мечоносец", и той е смятан за "висш сановник".

Чигот означава "мечоносец" - това е преведено буквално така в гръцките извори от старобългарски, и има ирански произход.
Специалистът по история на древните българи доц. Иван Иванов обяснява как, ЧИГОТ безпроблемно се извежда от общa индо-иранска основа, като се разглоби по формулата ЧИГ + ОТ, където -ОТ е суфикс (Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи:- ОТА), а ЧИГ е общоиранска семантична основа със значение "нож". Има и етимологична близост с персийски и други старо-ирански паралелни думи: напр. подобна дума е "cheku" - нож, която е основна за съвременния език хинди-урду.
Според доц. Иван Иванов, смята, че определен чигот, един вид предводителя им е носил титлата БОИЛА-И-ЧИГОТ (записана от Теофан), която дума също може да се разгледа като типичен пример за иранска изафетна конструкция със значение "Mеченосещ Боил". Оттук спокойно можем да си направим извода, че в по-късно време в речниците по староруски, "чигот" се обяснява и като "висш сановник".  Първоначалното значението явно е свързано с меченосец, въоръжен войн - телохранител на владетеля, не напразно и Миклошич е писал в речника си "ликтор"!
В случая имаме едно обяснение на титлата "мечоносец" като "висш сановник" тъй като, мечът, в този ранен период, е бил скъпо оръжие, което са могли да си позволят само хора, достатъчно високо в обществената йерархия.
Обикновените войни не са били въоръжени с мечове. 
Оттам и първоначалното значение на думата в прабългарската среда - "мечоносец" и едновременно "сановник", а впоследствие думата се превъръща и в синоним за висш сановник и за човек който участва в дипломатически мисии, всичкото това е бил "мечоносеца".
Подобно развитие претърпява и думата "рицар" в някои западноевропейски езици. Ще дам и още един пример познат ни от литературата и от историческите романи на Дюма за мускетарите, които са били именно такава елитна гвардия. Там също "мускетар" буквално означава "мускето-носец" (предвид по-късното им появяване, мускетите са били оръжието на по-елитните части), но също така те са били и сановници - охранявали са краля, изпълнявали са важни мисии, участвали са в преговори, военни действия и пр.
Доц. Иванов смята, че "Боила-и-чигот" най-вероятно е бил нещо като военен министър, проверявал например дали в мирно време бойните коне пасат по тучни ливади или някой хитряга ги използвал за стопански цели. След проверката хитрягата обикновено е губел главата си, смята доцента.
Този "мечоносещ боил" е бил и от най-близките приближени на владетеля, и вероятно е отговарял освен за личната владетелска охрана, също и за тайни преговори, и за охраната на границата, снаражението на войните и пр.

Смята се, че най-добре въоръжените воини са били чиготите, които са били най-добри сред ездачите и са владеели до съвършенство различни бойни изкуства, от бой с голи ръце и крака, до стрелба с лък и мятане на копие! 
Следователно чиготите не са просто едно военно формирование, а специална институция, която днес може да наречем специални силови части. Нека да споменем и, че в българската войска е имало и други по вид подразделения, които са били съставени от хора с различен статус и възраст, тези формирования могат да спадат към редовната войска или да бъдат мобилизирани в случай на нужда.
Явно те са принадлежали към по-голяма група на така наречените "хранени хора" на българския владетел. Този загадъчен термин останал из историческите паметници е бил обект на различни тълкования.
Нашите изследовател акад. Веселин Бешелиев счита, че с този израз се означавало служебното положение на видни политически и военни дейци.
Според Стефан Йорданов израза "хранен човек" е свързан и с военната организация на българите, в смисъл, че тези хора са вкючвали личната гвардия на владетеля и са свързани непосредствено с нейния команден състав.
Представа за тези приближени на владетелите ни дават останалите т.н. "погребални" надписи (11 броя) от предхристиянския период на Първото царство.
В тях са изброени имена, титли, и събития на приближени на кана държавни дейци. Някои от покойниците са починали, или са загинали по време на война по границите, а други са починали "вътре".
Явно става въпрос за ръководители на постоянната владетелска дружина, загинали при изпълнение на специални задачи или по охрана на границата.

Несъмнен е фактът за изключителната близост на тези хора с българския самодържец. Някои от тях несъмнено са били и лични приятели с владетеля като дружбата им вероятно е започвала от детинство. Те вероятно не само са се грижили персонално за своя високопоставен приятел, но са изпълнявали задачи от секретно естество.
Несъмнено са ръководели или са се занимавали с разузнаването, справяли са се със заговори срещу владетелите и т.н.
След края на участието им във формированието на чиготите, много от тези отраснали вече бойци са се ориентирали и са продължавали да се представят на военното поприще, това са именно багатурите, за които се предполага, че са един вид отделна войнска каста. 
За тях се знае именно, че са герои, юнаци, ветерани, един вид "носители на орден за храброст". А както Енодий е писал за българите, те купували благородството си на бойното поле, с кръвта на враговете. Между тях много вероятно е да са по-добрите и отличили се измежду чиготите, които са се стремяли към по-високи обществени слоеве (сиреч - да станат багаини, боили, велики боили и т.н.).
Трябва да се каже, че не всички "хранени хора" са били толкова близки на владетеля. Останалите са допълвали администрацията, имало е представители на големите български родове, съветът на боилите и т.н., които са съставлявали владетелския двор.
В специално организираните угощения т.нар. "хранените хора" са заемали централно място. Арабския посланик Ибн Фадлан описва подобна
церемония в двора на владетеля на волжските българи. На нея владетеля лично давал на своите подчинени да ядат и пият, което е и израз на специално внимание, и на признание за високопоставеността на владетеля.
Във връзка с този несъмнено важен за акт са и въпросите, които задал Борис на папа Николай I, за това как да преустрои своя   владетелски церемониал, за да бъде в тон с новоприетата религия.
Около Пазарджик е открита интересна находка - златен пръстен печат, на който е засвидетелствана титлата "Мечоносец".
Ст.Ваклинов датира пръстена от времето на цар Симеон (10 век), и на него се чете надписа: MHYWNWШA TAГYH, което се чете "Мечоноша Тагче" като -еч и -че са сляти. В средата има монограм с преплетени трите букви "ТАГ". Словосъчетанието се превежда като "Меченосецът Тагче", според други правилно е да се чете не "Тагче" ами "Тагчи".
 Монограмът в средата на пръстенната глава не предизвиква спорове, тъй като тя лесно се чете като "ТАГ". 
Какъв е бил този мечоносец Тагче, какво означава думата "Тагче"?
Пръстенът е уникален и няма аналог в цялото наследство от пръстенни и епиграфски надписи от епохите Първото и Второто българско царство.
Ясно, че "Мечоноша", е старобългарската титла "Чигот" (букв. мечоносец), написана на славяно-български.
"Тагче" пъг е най-вероятно българско име, както оказва и монограма в средата "Таг".
Същото име го имаме засвидетелствано и в една арменска хроника
, отнасяща се за VІІІ век, в която се говори именно за сарматския произход на българите:
  • "А Тачат, син на Григор, който е от дома Андзеваци, за когото по-напред разказахме, някога бил избягал от измаилтянския княз при император Костандин в гръцката страна, който го приел с радост, възвеличил го с голяма слава заради храбростта му, тъй като още отпреди това слухът за мъжеството му бил стигнал до него. Там той показал пред царя храброст в страната на сарматите, която се нарича Булгхарк и се завърнал с велики победи".
Има и друга теория. В един Руско-Булгарски речник (Волжско Български) от 2010 г., съставен от А.Кадиров, и под редакцията на Абдул ал Булгари, има следната дума която прилича на ТАГЧИ: ТУГЧИ - знаменосец, ТУГ - знаме. От тук излиза, че пръстена е бил на мечоноещ знаменосец, т.е. може главния знаменосец на войската е бил от групата на чиготите (мечонсците), предвид наистина важната функкция на знаменосците.не може да се изкл. и този вариант.
"Тагчи" пък според М. Москов, било тюркизъм със значение "пазител на печата" и длъжност митничар.
Такъв бил поста
на боритарканът, който е пограничен военно-административен ранг (сан), съгласно военната прабългарска йерархия от първото царство.
imageЧиготите са били войнска организация характерна още от най-ранните българи, която се е запазила и през годините на Първото Българско царство, те са продължители на по-древни съществували войнски дружини, подчинени на вожда на племето.   Българския историограф проф. Стефан Йорданов, разглеждайки домашните извори за историята още от най-древните българи открива някои данни за първообразите на тези формирования у нас. В запазените историографски паметници откриваме данни за подобни формирования при скитите, за които пише Херодот - при аланите, родствено на древните българи племе (също старо-иранско). Интересното при тях е, че те смятат за най-щастливо обстоятелството да загинат достойно в битка и дълбоко презират всяка естествена смърт, смятайки, че човек се "мъчи" докато живее. Именно, от тук трябва да търсим и произхода на тюркското "джигит". На това основание, и на основа тюркската доктрина за произхода на българите, проф.Йордан Андреев се опитва да представи ЧИГОТ като вариант на старотюркското jigit - "младеж, буен юнак", което е несъстоятелно. Много по-вероятно е самата "джигит" в тюркския език да е приета от контакта им с ирано-езичните народи.  В случая предвид заемането в тчркския на много иранизми по-голяма е вероятността тюркското "джиги", да е заемка от иранските езици.     БГ Уикипедия:
Чигот (старобълг. чиготъ, гр. σπαθάριος, лат. līctor - 
в различни паметници; означава „високопоставен сановник“ ).  На гръцки [τζιγάτον] у Теофан титла, звание - води началото си от времето на древните българи, което се е запазило и в периода на Първото българско царство.
Чиготът е част от военно формирование, отговаряло за охраната на владетеля, както и за реализация на мисии от решаващо за държавата значение.
Известно е, че за чиготското военно обединение са се отделяли много средства.


Археологически музей на Москва, експозиция "Съкровищата на Кубан" представя отлично запазена екипировка и въоръжение на
знатен войн - мечоносец от "болгаро-хазарского времени" 9 в:
image
Използвана литература
1. Александър Фол, "Епаминонд"
2. Стефан Йорданов, сборник "Studia
protobulgarika et mediaevalia europensia"
3. Стефан Йорданов, сборник "Българите в Северното Причерноморие"
4.Ив. Иванов, КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ



Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. letopisec - Прочети и това, статията ти е интередна, въпреки, че кутригури не означава вълци
23.08.2011 08:41
ИВАНЧИК А.И.

ВОИНЫ-ПСЫ. МУЖСКИЕ СОЮЗЫ И СКИФСКИЕ ВТОРЖЕНИЯ В ПЕРЕДНЮЮ АЗИЮ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 833598
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 303
Архив