Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2011 14:14 - БОГОВЕТЕ НА ТРАКИТЕ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 22412 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 09.10.2011 11:15


Траките вярвали в много богове, но нямали конкретни представи за техните образи. Те били безлични. Едва най-бележития гръцки скулптор ги представил в завършен вид и като такива те изпълнили пантеона на траките. От всичките им богове, Тракийският конник, или Херос, е всемогъщ с покровителството си над различни страни от живота им. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработвани повече през римската епоха и открити по нашите земи.
В Археологическият музей - Монтана се пазят три негови мраморни изображения, които са намерени при разкопките и две изчезнали в миналото. Едното от запазените представлява почти статуарно изображение на Херос и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е обредна плочка на Херос от Лесковец, а един надпис от Монтана е посветен нему.

Един от най-трудните въпроси при изясняването на тракийската култура все още остава тракийската религия от предримската епоха, защото тя отразява отношението на народа към живота и неговата народностна философия.
Има сведения и археологически данни от елинистическата епоха, които говорят за едно широко разпространение на култа към Аполон в Тракия.

Траките са почитали също и една богиня – майка, свързана с най-древния култ на плодородието и продължението на рода. Това става ясно от многобройните  женски статуйки още от времето на неолита, които представят фигурки с подчертани женски форми, свързани с плодородието. Култът с тази богиня се доразвива. Срещаме я в много паметници на тракийското изкуство. Може би същата тази богиня трябва да търсим на една фалера от село Галиче, Врачанско. Тя е изобразена с венец в ръка да увенчава починалия цар и да го дарява с безсмъртие в неотдавна откритата гробница при село Свещари, Разградско.  Тя е изобразена и върху една от каните на Рогозенското съкровище и то с лъка като неин символ. Култът на Бендида се слял по-късно с този на Артемида или Диана, “господарка на животните”, богиня на лова, домашното огнище и раждането. Затова и даровете, които й поднасяли “увивали с пшеничена слама”. Като бог на събуждащата се природа и на опиянението от творческия унес, почитали с невъздържани оргии бог Дионис. Върховен бог, който се слял със Зевс, е бил бог Сбелсруд. За култа към тях, повече знаем от времето след идването на римляните и то от откритите паметници.

В района на Родопите  и около Пазарджик прави впечатление, че е била почитана една богиня, която в римската епоха се свързва с Хера, но Хера сама и с малко по-различен от гръцкия й култ. На една голяма находка от бронзови плочки от Разград, я наричаме “Разградската богиня”.
Паралелно с женския култ се развива и мъжкият отрязяващ небето и слънцето и творческата сила на природата. Този култ е съществувал още от дълбока древност. Това показва откритият много интересен никропол от епохата на енохите при Варна. Там сред разнообразните златни предмети се срещат и дребни пластинки от злато във формата на бигчета, обикновено свързани с мъжкия култ.
За слънчевия култ на траките свидетелстват също няколко селища на скалите при крепостта Палеоскастро над Тополовград,  в скалите при с. Байлово и др. На южната и източната част на скалния масив при тези светилища са изработени релефни и вдлъбнати слънчеви крепости.
Все още без отговор с какъв култ и какво божество, би трябвало да обясни все по-често откриваните на различни места из Тракия култови огнища – глинени площадки  в средата на жилища или в насипи в надгробни миголи. Украсени са с различни растителни и животински орнаменти. Малко по-късно при с. Овчарово пак от същата епоха бяха намерени група глинени предмети, възпроизвеждащи сцена на слънчев култ. За такъв култ говори и открито при крепостта Черни град светилище. То представлява една площадка на скалата, до която водят две изчукани в нея стъпала. Разположена е в най-източната част на скалния масив и е обърната на изток. Зад нея точно е изчукана нисша в скалата. Гледан от там изгревът на слънцето откъм централното било на Стара планина е великолепен.
Остава още въпросът за Дионис – много сложен и тълкуван в научната литература. Според някои от античните автори, Дионис има тракийски произход. За него имаме сигурни данни само в района на планината Пангей и Родопите, където античните автори сочат и неговото най-голямо светилище. Дионис най-вероятно е стар култ, разпространен по цялото Средиземноморие още от предгръцко време, който съчетава в себе си представи за покровител на плодородието и всички земеделски култове. За разлика от гръцкия Дионис, който има по-спокоен аспект на покровител, тракийският Дионис е бог на екстаза, оргистатическата лудост и екзалтация. В неговия култ се проявява вярата на траките за сливане с божеството.
 Вероятно като ремунисцензия на местен стар култ, характерен за района на Северозападна Тракия, е почитането на един култ на двойка божества, запазен под различна форма през римската епоха като Зевс и Хера в светилище при с. Коприловци, Кюстендилско, като Асклепий и Хигия, Асклепий и Афродита в светилището при Глава Панега.
Тази сложна и разнообразна картина на религиозни представи заварват в земите на Тракия римските завоеватели. Тя създава много сложна основа за развитието на римския култов живот тук.

Народът изявявал духовни преживявания чрез масови веселия - буйните празници на Дионис, Диана (Артемида), Тракийският конник и Орфей. През пролетта, когато се чувствало събуждането на природата, или есен, след прибиране на гроздето, траките, облечени в кожи или татуирани, изпадали в екстаз и буйства. Игрите съпровождали с песни и поетични веселия. Те давали възможност за цялостна и пълна изява на духовната същност на тракиеца. От тях е останало и богатството на техния духовен мир, отразен в предания, легенди и обичаи. Преживяванията и представите, свързани с всичко това, заедно със стремежите и дълбоката вяра в безсмъртието, са отразени в изкуството - те, заедно с него, представляват същността на тракийската култура.


Изображение на Дионис върху сребърна антична монета


За гърците в древността, Тракия се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели най-старите светилища на Кронос, Сабазий, Бендида-Кибела, Арес (Херос), Дионис. Според древните автори в Родопите е имало четири големи светилища: на Кронос, на Юпитер, на Уранос и на Дионис. Няма сведения дали са били свързани или са били на едно място.

Дионис безспорно е едно от най - почитаните божества в древността. Негова
обредност са засвидетелствани от остров Крит на север, в западна Мала Азия от Киликия до Витиния и в Югоизточна Европа поне от края на ІV хил. пр. Хр. на сетне. Първите бледи споменавания на тези обреди, както и на познатите по - късно възлияния с вино, мляко, кръв и медовина се появяват в Микенското Линейно писмо линеар-Б, заедно с началната форма на името на бога. Въпреки това Дионис не е поставен сред първото поколение олимпийски богове от Омир и занапред той ще си остане пришълец на Олимп, който е обсебен и обсебващ. Неговата старогръцка персонификация е последвана от фригийската, която е Сабас, елинизирана в края на V в.пр.Хр. в Сабазий и от тракийската, която ще персонифицира бога под теонима Загрей. Под това име Дионис ще влезе в устния тракийски орфизъм и ще заеме 
 
върховно място, защото само той измежду боговете умира и се ражда наново. 

Винаги, когато се говори за тракийска религия, на първо място се цитира едно много известно сведение на Херодот за това, че от всички богове траките почитали само Дионис, Арес и Артемида, а царете отделно от народа си почитали Хермес и от него са извеждали своя произход. Ние обикновено сме свикнали да възприемаме посочените богове като гръцки, главно по причина на българското образование, но истината е, че голяма част от боговете, известни от гръцката митология, са не само и тракийски, а точно тракийски божества, които гърците са си“присвоили”.
Най-известният от тях е Дионис.


Гръцкия бог на виното и веселието Дионис е извлечен от древно-балканско годишно божество. То е било известно под различни имена, като се предполага, че наименованието при траките е било Загрей.

 

В орфическата доктрина била мотивирана връзката между Великата богиня-майка и този мъжки годишен бог, отличаващ се с подчертан фализъм. Тяхното символично съвъкупление представлява синтеза между аграрното и оргиастическото(итифалическото) начало.

Късно-гръцкият бог Дионис е вече един по-сложен събирателен образ, свързващ тракийски и малоазийски влияния с местните елински митологични традиции. Във Фригия също е почитали местен вариант на Дионис, който се нарича Сабазий (Свободен) – бог на растителността, на плодородието и на лечението.
Изобразяван е също и като брадат мъж с фригийска шапка (като тази, носена от бог Митра и от френските революционери, в 1789 г.). Неговите атрибути са: еленова кожа, жезъл (тирс), лозова клонка, винена чаша и борова шишарка. У нас са намерени многобройни негови оброчни паметници във вид на ръце с благославящ жест, възприет, по-късно, в християнството.

От древността до наши дни Дионис се свързва преди всичко с Родопите. Това е неговата планина. А посочването на най-високата планина от Херодот в съобщението му за сатрите и бесите би трябвало да се разглежда като най-високия връх в тази планина. Със сигурност може да се каже, че светилището на Дионис е свързано с бесите. Нещо повече – то е пазено и обслужвано от бесите.

Култът към Дионис е оргиастичен по характер и изразява съединяване с могъщите сили на природата. Култовите действия се изпълняват от жени – менади и вакханки. В Родопите се намира общотракийското светилище на Дионис – ротондоподобен храм с открит покрив. То принадлежало на тракийските племена сатри и беси. Тук жрица предсказвала бъдещето и давала отговори на различни въпроси, подобно на оракула в Делфи. В това светилище е предсказана съдбата на двама велики мъже – Александър Македонски и Октавиан Август.



Дионис и Земела (сцена на кана от боровското съкровище)
на малката снимка - Перперикон

 
Светилището на Перперикон, където е бил храмът на Дионис се е намира в граничната зона между беси и одриси, която е минавала някъде източно от днешния Кърджали.

МНОГО интригуващо е описанието, което специално прави Херодот на бесите във връзка със похода на персийския цар Ксеркс срещу елините. Бесите се отнесли с пренебрежение към персите и единствени не им изпратили земя и вода, като по този начин отказали да признаят тяхното върховенство и да им се подчинят.

Ето какво пише самият Херодот в своята „История”:

“Сатрите, доколкото знам, още не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и до сега свободни; живеят високо в планините, които са  покрити с всякакви гори и сняг и са отлични войни. Те притежават прорицалището на Дионис; прорицалището се намира в най-високата част на планината; измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите, жрица дава прорицанията точно като в Делфи – няма нищо по-различно.”
  Няколко века по-късно във връзка с похода на римския пълководец Марк Крас към Тракия и Мизия, римският автор Дион Касий (150-235 г.)  споменава отново бесите във връзка с отнетото от тях светилище на Дионис, което било дадено на одрисите. Този чисто политически акт едва не коства загубата на цялата Тракия, която е увлечена във въстание, водено от беския жрец Вологез, който първо победил и убил одриския цар Раскипор (сина на Котис), а после, само с името си на жрец, отнел войската на чичо му (Реметалк) и го принудил да бяга. След кървавото потушаване на въстанието, бесите все по-рядко се споменават в изворите.
Пророчествата в светилището на Дионис

В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка. А изворите показват, че в храма на Дионис са станали поне две предсказания със значение за световната история.
Несъмнено най-важно сведение в това отношение е разказът на римския историк Светоний Транквил за посещението на бащата на бъдещия пръв римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август в родопския храм на Дионис. Светилището се намирало в голяма зала с овална форма и без покрив отгоре, което се налагало от особения обряд извършван в него. Но нека дадем думата на римския историк, отразил това важно събитие:
"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".
Става ясно, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал там, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще станат световна империя.
За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обряд, при който се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято виното. Този обичай е описан и при други тракийски светилища на Дионис. Така например в държания от бизалтите голям и хубав храм на бога се правело жертвоприношение, при което над олтара се издигал голям огнен пламък. Ако годината щяла да бъде плодородна огънят се издигал високо, а ако не - въобще не се появявал.
В
това няма нищо чудно като се има предвид, че виното и огънят са основни в култа към бог Дионис. Самото правене на виното се възприемали като символичен разказ за живота и страданията на божеството и то в неговия тракийски първообраз. Мачкането и късането на плода давал асоциация с разкъсването на тракийския Дионис от титаните. Не случайно обработката на гроздето е представлявала тайнство, на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи по-скоро на оплакване.

От всичко, което знаем и което ни показват археологическите разкопки, става ясно едно, че за разлика от гърците, които са вярвали в съществуването на подземното царство на Хадес, където са отивали сенките на починалите, траките са вярвали в безсмъртието на душата. Археологическите открития показват, че съпътстващите погребението елементи, може да се разделят на две групи: първо е самият погребален ритуал, който не бива да се смесва с различни външни влияния или деление на пол и ранг. Връзката с тези представи на траките много добре е показана в една легенда за Орфей, в която се казва, че главата му била поставена на висок стълб, забит в земята, за да може да бъде огрявана от слънцето. По този начин се осъществява връзката му със земята, и със слънцето и с неговата очистваща сила. Второто е по-трудно, и е свързано с откриването по археологически път на всички други ритуали, придружавали погребението. Тук би могла да се спомене една сцена, която се среща по някои надгробни плочи, напр. от античния Одесос (дн. Варна), наречена погребално угощение. Починалият е представен легнал на легло, като в много случаи в издигнатата си дясна ръка държи венец. Пред него има масичка с различни храни. Тази сцена вероятно символизира, описано от антични автори угощение. Придружаващите го лица – слуги, близки, семейство участват в целия този ритуал. Венецът символизира пътят, по който той е тръгнал към безсмъртието. Същото това значение имат и множество златни венци, които се откриват в множество погребения в различни райони на Тракия, и в близки области на Македония през елинистичната епоха, което говори за единството на духовната им култура. Такъв венец виждаме в една сцена, изобразена над погребалното легло в гробницата, открита при с. Свещари, Разградско. Там е представен починалият на кон и пред него фигура на жена – вероятно богиня, държи венец, протегнат над главата на конника, с което тя символично му дарява безсмъртие.

Списък на тракийски богове

(от Уикипедия, свободната енциклопедия)
  • Аксиерос (Axieros) = една от Кабирите, отъждествявана с Деметра. Името може и да е от мъжки род, поради което Аксиерос може да е един от Кабирите.
  • Аксиокерса (Axiocersa) = една от Кабирите, отъждествявана с Персефона.
  • Аксиокерсос (Axiocersus) = един от Кабирите, отъждествяван с Хадес.
  • Вакх (Bacchus), (Загрей, Сабазий): бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението.
  • Бендида (Bendis): богиня на дивото, на лова и на младежкото посвещение.
  • Зеринтия: прозвище на богиня, почитана в пещерата Зеринтия на остров Самотраки, почитана с жертвоприношения на кучета и отъждествявана от гръцките автори с Афродита или Хеката.
  • Дарзалас (Darzalas): почитан в Одесос бог на подземния [[свят и плодородието, сходен с Кабир.
  • Загрей - хтоничен космически бог, почитан от орфиците, "Първият Дионис".При траките той бил бог на слънцето син на Бендида.
  • Залмоксис (Zamolxis): бог или легендарен герой, почитан от гетите.
  • Кабири (Cabiri): финикийски божества, почитани и от траки и елини в мистериални култове.
  • Касмилус (Casmilus) = един от Кабирите, отъждествяван с Хермес.
  • Котито (Cotyto): богиня-майка, почитана в мистериален култ.
  • Орфей: елински герой, който според елинската митология е с тракийски произход. Засега няма данни траките да са познавали неговото гръцко име и иконография.
  • Рез: легендарен тракийски цар, превърнал се в антроподемон след смъртта си.
  • Сабазий (Sabazios) = вж. „Вакх“
  • Семела: майка на гръцкия Дионис, обожествена след смъртта ѝ под името Тиона.
  • Тракийски конник: герой и/или бог, познат от оброчни плочки и надписи от римската епоха, почитан в цяла Тракия с различни местни имена.
  • Плейстор:бог на войната най-често изобразяван като пелтаст.
  • Зеринтиос:бог на искуствата








Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 765877
Постинги: 69
Коментари: 515
Гласове: 297
Архив