Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2011 01:51 - КУМАНИТЕ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 13169 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 11.10.2011 23:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Много от събитията в историята на Второто българско царство не биха били разбрани напълно, ако игнорираме участието в тях на съюзниците или наемните отряди от кумани и алани. Няма спор обаче, че сред тях най-съществен принос за българската историческа съдба през XII-XIV в. имат куманите.
От всички етноси, които българите асимилират през Средновековието, безусловно най-големият е куманският. Толкова голям, че с тях са свързани двата последни  рода управлявали втората българска държава - Тертери и Шишмани.

Най-успешния за българската държава съюз, бил именно с куманите. Особено впечтляваща винаги е била числеността на куманските подкрепления. Още през 1187 г. според Никита Хониат на българска страна срещу Исак II Ангел (1185-1195) се сражавали не по-малко от 7 хиляди кумани; в един недатиран надпис от Велики Преслав става дума за 10 300 души; в решителното сражение на цар Калоян (1196/7-1207) край Одрин (13-14 април 1205 г.) те броели 14 хиляди, а по други извори - даже 23 хиляди! Неведнъж съвременниците, на първо място споменатият византийски историк и държавник Никита Хониат, разказват за "пчелни рояци" и "мравешки множества" от "безчислени" по броя си кумани. Обикновено съюзните сили на Балканите били под командването на второстепенни ханове и вождове, което вероятно било част от споразуменията с върховните владетели на "Кумания".
Куманите се появяват в степите на север от Черно море през VIII - IХ век. Наричани още и кипчаци, куманите са били тюркоезичен народ, обитавал земите от Тян-Шан до Дунав между Х и ХІІІ век. Територията, която обитавали била известна като „Дешт-и  Кипчак”, т.е. „Куманска земя”. Куманите обаче не сформирали единна държава, а съществували отделни племенни съюзи начело с ханове. Подобно на печенегите почти безнаказано нападат славянските си съседи, разграбвайки селата им и отвличайки хиляди млади жени и деца. Славянските вождове са принудени да повикат русите (норманско племе, обитавало днешна Швеция), чиито князе организират първата руска държава, т.нар. Киевска Рус. Суровите северни войни предават бойното си изкуство на поданиците си и куманските нападения постепенно секват. Нещо повече, русите започват на свой ред да нападат куманските станове и да отвличат жени и деца. По този повод древните киевски хронисти отбелязват, че куманките били най-големите хубавици в света. Куманите започват да играят значима роля в нашите земи след падането на Първото българско царство под византийска власт. Като съюзници на императора те вземат участие в разгрома на печенегите при Левунион през 1092 г. Част от тях се населват в крайдунавските градове, приемат християнството и чрез бракове със знатни нашенци на византийска служба стават част от висшето българско общество. Много учени предполагат, че самите братя Асен и Петър са били потомци на българо-кумански брак.
Куманите се сражават и на други наши фронтове. През 1204 г. унгарският крал Емерих се оплаква на папа Инокентий III, че при похода си срещу него цар Калоян използвал "езическа войска". Това естествено могат да бъдат само куманите. Самият Калоян е женен за дъщерята на куманския хан Коча Целгуба, приела християнското име Мария. Брат й Манастър е назначен за началник на конницата.
Куманите са в армията на Калоян и в знаменитата битка с кръстоносците при Одрин през 1205 г. Именно те измъкват граф Дьо Блоа, а после и император Балдуин от лагера и ги довеждат до капана, устроен им от цар Калоян. Средновековни легенди обвиняват Мария-Целгуба и Манастър в заговор с Борил и в убийството на Калоян при Солун.Това е твърде съмнително
просто защото липсва мотив. Царица Целгуба не би могла да стане нещо повече от българска царица, каквато и без това е била, а Манастър е заемал най-висшия военен пост. Цар Калоян навярно наистина е починал от мозъчен кръвоизлив - последствие от стара травма. Доказателство за липсата на заговор е отношението към тялото на Калоян, което е пренесено от новия цар до Търново и погребано в семейния мавзолей на Асеневци в църквата "Св. 40 мъченици". Куманите са съюзници и на цар Борил. Най-сетне те участват и в битката при Клокотница през 1230 г. Но през 1236 г. татарите начело с хан Бату прегазват земите на куманите. Куманите се насочват към България и в страната ни нахлува огромна бежанска вълна. Българите и техният цар Иван Асен II приемат сърдечно верните си съюзници. Аристокрацията получава важни постове в държавния апарат, а населението, ако се съди по топонимите Куманово, Куманец, Куман, Кумански юрт, е заселено в плодородни полета и равнини по цялата територия на държавата. След няколко десетилетия името им изчезва завинаги. Асимилацията им, като и на другите заселници, е улеснена от приемането на християнството и от смесените бракове.

До установяването им в България куманите са били езичници. Хониат описва техни жертвоприношения: …а някои от пленниците, които се отличавали с красотата си, след като наказвали с бичове, принасяли в жертва на своите демони, като ги обесвали.”.
В
Торинския кодекс се споменава за идолопоклонството: „Ето защо някои от тях почитат идоли и им се молят”. Алберик е описал погребението на един от куманските вождове, който починал в Цариград. Той бил погребан извън града под високо насипан гроб, като били принесени в жертва 8 оръженосци и 26 коня. Рубрук разказва, че куманските гробници били високи и се виждали отдалече, тъй като куманите имали обичай да погребват роднините заедно. По-късно някои приели исляма, а други християнството, като дори е запазен текста на молитвата „Отче наш” на кумански език.
Бит, въоръжение и военна тактика на куаните
Робер дьо Клари е оставил сведения за бита, нравите и въоръжението на куманите: „А Кумания – това е земя, която граничи с Влахия, и аз сега ще ви кажа що за народ са тези кумани. Това е див народ, който не оре и не сее, при който няма нито колиби, нито домове, я имат само плъстени палатки, където се раждат, а живеят от мляко, сирене и месо. Лятото там има толкова мухи и комари, че те не се осмеляват да излизат от своите палатки едва ли не до самата зима. А зимата, когато възнамеряват да извършат набег, те излизат от палатките си и напускат своята страна. И сега ще разкажем какво правят. У всеки от тях има 10 или дузина коне; и те така добре са ги приучили, че ги следват навсякъде, където и да ги поведат, и от време на време се прехвърлят ту на един, ту на друг кон. И у всеки кон, докато скитничестват така, има торбичка, закачена на брадата, в която се съхранява храната; и тъй коня се храни следвайки своя стопанин и те не престават да се движат нито денем, нито нощем. И те се придвижват така бързо, че за една нощ и за един ден изминават пътя за 6 или 7, или 8 дни преход. И докато те така се придвижват, те никога никого те преследват и нищо не залавят, докато не поемат по обратния път; когато те се връщат обратно, то тогава и залавят плячка, отвеждат хора в плен и въобще вземат всичко, което могат да намерят. А от облеклото и оръжието те имат само куртки от овчи кожи, а освен това носят със себе си лъкове и стрели; и те не почитат нищо, освен първото попаднало насреща им сутринта животно; и този, който го е срещнал, той му се покланя през целия ден, каквото и да е било това животно.”
Никита Хониат също така е оставил сравнително обширни описания на бита, въоръжението и тактиката на куманите по време на война: „Скитите пък, които по своя обичай събирали плячка по пътя си и натоварвали ограбеното на конете си, решили да се върнат обратно. Те преминават Истър лесно, вършат нападение за плячка – още по-леко, а и връщането им не е уморително и трудно. Защото въоръжението им се състои от колчан, закачен напречно на хълбока, от извити лъкове и стрели. А има и такива, които в сражението размахват и въртят копия. Скитът язди коня, който го носи през време на изтощителната война, същият му доставя храна, като му се пререже вената, а пък както разправят, ако конят е женски, удовлетворява и животинското желание на варварина по време на поход. Скитите преминават реката с кожени мехове, пълни със слама и извънредно грижливо съшити, та дори и най-малката капчица вода не прониква вътре. И тъй скитът възсяда меха, като го привърже за опашката на коня, поставя му и седло и каквото има военно снаряжение и лесно преплува, като си служи с коня вместо с лодка. Така той преминава водната шир на Истър.” По-нататък Хониат описва и начина им на воюване във връзка битката станала през 1187г. недалеч от Бастерна: „А когато ги забелязахме и ясно ги видяхме (защото и аз придружавах императора като подсекретар), скитите и власите предадоха плячката на някои от своите части и им заповядаха да избират някои от най-кратките пътища и да вървят напред, докато стигнат планините. А останалите се сгъстиха и дочакаха яздещите срещу тях ромеи, като започнаха да се сражават по бащиния си обичаен начин. Те нападаха, ту като хвърляха стрели, ту удряха с копия. След кратко време промениха нападението в бягство и предизвикаха противника да ги следва като бегълци. И отново, по-бързо от птиците, които порят въздуха, те се обръщаха с лице към идващите срещу тях неприятели и влизаха в бой, като се сражаваха много по-храбро. Повтаряха това много пъти, така че вече взеха надмощие и не помисляха вече да се обръщат назад, а като извадиха мечовете си и нададоха някакъв ужасен вик, нападнаха ромеите по-бързо от мисълта. Настигнаха едновременно и тези, които се сражаваха, и онези, които бяха уплашени, и започнаха да ги косят…”. Тази си тактика с която куманите увличат противника в преследване обстрелвайки го, със стрели а след това да го нападат е описана от различни автори и във връзка с битката при Одрин в 1205г. Никита Хониат отново, но по-кратко описва същата тактика: „А куманите като се обърнаха в бягство, започнаха да бягат, стреляйки назад, като се обръщаха само за да хвърлят стрели срещу войската им…Скитската дружина пък напредваше бързо, като почти не стреляше назад, понеже беше лека, а и защото яздеше на бързи коне.”
Подобно описанието на тактиката им в това сражение, дава и латинския рицар  Жофроа дьо Вилардуен: „И твърде безразсъдно преследват куманите цяла една левга. И когато поискаха да се завърнат оттам, куманите започнаха да ги обсипват със стрели и раниха много от конете им… Граф Луи пръв излезе със своя батальон; и почна да преследва куманите; и той съобщава на император Балдуин да го последва. Уви! Колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около 2 левги далечина; и те се сблъскваха с тях; и ги преследват доста дълго време; и куманите ги атакуват и започват да викат и да хвърлят стрели.
Основната част от куманската войска била конницата, а тя била леко въоръжена. Клари дава сведение, от което може да се направи извод, че в битката при Одрин през 1205г. куманите нямали защитно облекло от метал: „Когато хората от войската видели куманите, облечени в кожуси, не се уплашили и не им обърнали повече внимание, отколкото на някоя дружина деца. Куманите и тези хора дошли с много бърз ход, нахвърлили се върху французите, убили мнозина и разбили всички в това сражение.”
За лекото въоръжение на куманите може да се съди и от описанието на Никита Хониат на останалите на бойното поле след бягството им вещи: „Човек можеше да види тук скитски кон без ездач, там захвърлена шапка, другаде стреме в съседство с панталони.”
Ян Туроци в своята унгарска хроника показва, че липсата на метални ризници у куманите лишавайки ги от добра защита им осигурява пък като предимство бързина: „Когато куманите видели голямо множество с ризници, много се изплашили и започнали да бързат, за да преминат Дунава преди да бъдат заобиколени от враговете. И понеже нямали ризници, напредвали по бързо поради своето леко тегло. Саломон пък и другите с него, в ризници и затруднени от теглото на оръжията, трудно следвали пътуващите напред съюзници. Именно това е и било причината куманите да избират при сражения тактиката да отстъпват, увличайки противника в преследване и разкъсвайки по този начин бойния му строй, внезапно да го нападат. Куманите са имали метални островърхи шлемове, които носели в комбинация с характерната шапка. Навярно това е причината обикновено куманите да се изобразяват или описват без шлемове.

image  image  image

Изображения на унгарския крал Владислав ІV Куман(1272-1290г.)

Никита Хониат казва, че куманите основно извършвали грабителски набези, без да си поставят за цел завземането на укрепените пунктове: „ Впрочем скитите и досега избягват да щурмуват укрепленията в села и градове, защото те с първия си устрем връхлитат като вихрушка върху това, което е по пътя им, и по обичая им се връщат в обиталищата си Както вече се спомена, в отделни случаи куманите обсаждали и завземали укрепени пунктове. Тяхната цел била обаче ограбване на селището, а не, за да се установят да живеят в него и да разширят територията си. Например докато помагали на Калоян при обсадата на Одрин, те се оттеглили щом събрали достатъчно плячка: „Така, както Господ пожелава да се случват нещата, куманите, които [Йоанис] бе пратил из земята, бяха свършили грабежите си и се бяха завърнали в лагера при Одрин с цялата си плячка. И казаха, че не ще останат повече с Йоанис, но че искат да си отидат в своята  земя. Така куманите се отделиха от Йоанис.

91-годишният румънски историк Неагу Джувара, наскоре издаде сериозен труд раздвижи академичната общност в Румъния. В книгата си твърди, че основателите на Влашко през 13-ти и 14-ти век са били не само потомци на даките, а сериозно участие имат и куманите.
"В продължение на два века, нашата историография е била обсебена от приемственост, трайност и неподвижност, едно тесногръдо и статично гледище", твърди авторът в своята книга "Токомерий, Черният владетел: Войвода от кумански произход при възникването на Влашко."

Румънските воеводства са косвен резултат от такава една вълна, предполага той. Куманите, номандски тюркски народ, са мигрирали на запад и са се установили в днешна Молдова и Влашко. Победени от монголите в Битката при Калка (1223 г.), те са намерили убежище в Унгария, като някои са пресекли Дунава и са се установили в Българското царство (дн.България и БЮРМ).

Според Джувара ролята на куманите в румънската история е много по-важна, отколкото се признава. Теорията не е изцяло нова, но неговата книга предлага впечатляващи доказателства в нейна подкрепа събирани от автора над 50 години!

image
Релеф с изображение на кумански конник стрелящ с лък
Литература:
  1. ХИБ, под ред. П. Петров, В. Гюзелев, НИ, С.,1978г., т. 2.
  2. „Документи за политическата история на средновековна България”, ХІІ-ХІVв, под ред. И. Лазаров, И. Тютюнджиев и Пл. Павлов, В. Търново, 1993г.
  3. К.Иречек, „История на България”, НИ, С., 1978г.
  4. Гильом де Рубрук, „Пътуване из източните страни”
  5. Т.Тотев, „За кумани и един надпис от Преслав”, „Културата на средновековния Търнов, С., 1985г.
  6. Робепт дьо Клари, „Завладяването на Константинопол”, LXV
  7. Никита Хониат, „История”, по „Извори за бълг. история”, том 25 (ГИБИ – т. ХІ), С., 1982г.
  8. Никита Хониат, „Известително послание до патриарха и Синода”, по „Извори за бълг. история”, том 25 (ГИБИ – т. ХІ), С., 1982г.
  9. Йоан де Туроц, „Унгарска хроника”, по „Извори за бълг. история”, том 31 (ЛИБИ-т.V)
  10. Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол”, ХИБ, под ред. П. Петров, В. Гюзелев, НИ, С.,1978г., т.2, ХИБ.



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. atil - Последната картинка не е на куманин ...
09.10.2011 11:28
Последната картинка не е на куманин а на българин от Русенско.Възтановка по скелета и вещите намерени в гроба им.Те са били двама и са погребани заедно с конете си.Най-вероятно дозорен патрул изпълнил достойно дълга си по служба.
Повтарянето на народните("научни") приказки от митологията за норманското скандинавско племе,руската държава и куманите олекотява постинга ти..Иначе много добре написан и с правдива информация.
Куманите идват тук като поданици на булгарските царе и по тяхна заповед.Става въпрос за помоща ,която е оказана на българските принцове Асеневци.Водени са от сина на техния бек(княз) Кабан(някъде наричан и Коча в летописите).Той по-късно е оземлен от булгарския Кан Алтънбек и става казанчия във Волжска България (потомствен аристократ).
цитирай
2. gepard96 - atil
10.10.2011 05:40
Мерси, те бяха две картинки, а е излязла само едната....
За сравнение между куманин и българин, мерси отново, за съжаление не можах отново да ги открия и пускам един релеф на нейно място, от стр. за куманите в Страницата "Материали по история".
Да споменавате данни вероятно от "Джагфар тарихи", за мен обаче тези летописи са несигурни като абсолютен източник, за тези специфични данни, които са посочени в него.
цитирай
3. anonymousbulgaricus - Добре е да се направи един такъв пост ...
14.10.2011 11:02
Добре е да се направи един такъв пост и за печенегите и Първото българско царство, където те са играли дълго ролята на лоялен съюзник от Борис Първи до Борис Втори включително, а след това усядат и са асимилирани от българите.

За румънския автор..., а книга за ролята на българите в историята на Румъния кога ли ще издадат, че с тия техни даки за баш като нашите тракедонци с даките и гърците и брюмците с тяхните елини и македони. Въобще исторята на България и българските земи на север от Дунав е най-голямото и размазано петно в българската, балканска и европейска историография, отнасящи се до периода 5-17 век.

Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 833595
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 303
Архив