Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2011 20:30 - ГОТИТЕ - ЕПИСКОП УЛФИЛА
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 3611 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 28.11.2011 18:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Основна съставка на германските племена. Наричани са източни германци, на латински "готони".
През I в. н.е. живеят в долното течение на Висла. След това създават своя държава на Днепър.
От 330 г. стават съседи на Римската империя на Долния Дунав. В древността понякога ги причисляват към гетите и скитите. През II и III в. между готите и римляните започват войни. Императорите Клавдий II и Аврелиан им нанасят поражение.
През 470 г. част от тях намират убежище при хуните в римските земи.
Остатъци от техни племена остават да живеят на Балканския полуостров и в Крим.
Готите имат голям принос за разпространението на християнството в Германия. На готски език са написани най-старите германски литературни паметници.
Вулфила превежда Библията. Поезията на северноевропейските народи включва готски теми и сюжети.


"Lexikon der Antike"
Лайпциг (1987 г.)

  • ЕПИСКОП УЛФИЛА
vulfila

Улфила или Вулфила (311- 383) е епископ на западните готи.
В резултат на неговата мисионерска дейност вестготите възприемат християнството в арианско разклонение. 
През ІV в. сл. Хр. начело на готите християни станали известни по-късно и като мизийските готи или “малите готи” той се заселва в Мизия, близо до Никополис ад Иструм (днес с. Никюп, Великотърновско) с разрешение на император Констанций ІІ, бива признат за духовен и светски суверен на своя народ в рамките на Късноримската империя.

Превежда тук части от Библията на готски език, като сътворява за целта и готската азбука, но проповядва също и на латински и гръцки за завареното местно население. Създава на практика първия действащ автономен модел на християнското мултикултурно общение и съжителство на територията, поверена му като васал на Константинопол. 
Още приживе Улфила е почитан като покръстител и просветител от най-висок ранг, той е съветник и съратник на няколко константинополски василевси и партриарси, на готски крале; други овластени първенци го считат пък за непримирим противник и своего рода конкурент.
Наричан е Апостол на готите и Първоучителят на Мизия.
Според изворите и преданията баща му е бил готски вожд езичник, а 
майка му – фригийка, гъркиня християнка от Кападокия. Затова не е учудващо, че някои то легендите за него разказват, че той е бил не само първенстващ познавач и проповедник на Христовата вяра, но и посветен в тайните на готската жреческа практика. Ако това е било така, то го е правило още по-силен и опитен като християнски просветител.
В създадената от него готска азбука освен гръцки и латински букви Улфила включва и няколко готски рунически знака. 

  • КОДЕКС АРГЕНТУМ

Готският превод на Библията е запазен в т.нар. Codex argentium - "Кодекс аргентиум" - "Сребърна Библия". Това е може би най-дълго пътешествалата европейска книга - от един кралски двор на друг до университетската библиотека на Упсала, където се съхранява понастоящем. Тя е изписана върху пурпурни листове и е обкована в корици от сребро.
Оригиналът на Сребърната Библия не е достигнал до наши дни. Запазен е нейният препис, направен в началото на 6 век в двора на готския император Теодерих Велики в Равена, Италия. Тъй като са изказвани съмнения, че дори е по-късен препис преди няколко години учените направика хим.изследване за датировка с въглерод С14, и се доказа датировката от 6 век.


Кодекс аргентиум" (Сребърният кодекс), съхраняван в Университетът на Упсала - най-старото висше учебно заведение на Швеция

 Оригинален текст от "Кодекс аргентиум"
.

Азбуката, създадена от Улфила през IV век в Мизия

Според пресмятания на археолозите числото на готите, населявали нашите земи, може би е достигало до един милион.

Изследователите откриват връзка на готската азбука с кирилицата и т.нар. роски писмена от Северното Причерноморие - преди да населят Мизия готите са обитавали земите около Херсон. Както е известно, на Кримския полуостров престоява с мисия при хазарите Константин Философ.
Търси се също връзка между съчинението "Прослава на буквите" от Алкуин (730-804) - "културният министър" на император Карл Велики. Да припомним, че първият Кирило-Методиев ученик Климент е наречен "велик светец и български светилник - по рождение от европейските мизи".
Българските езиковеди акад. Стефан Младенов и проф. Борис Парашкеванов са разработвали въпроса за старогерманските, включая и готски останки в днешния български език. Според тях наследени от готите са думи като гост, плуг, княз, скот, хижа, буква, кладенец, хляб, враг, стъкло, котел, скут, купувам, изба, булка, блюдо, курва и др.
Готската следа в миналото на Европа заслужава да се преодолее десетилетното забавяне в нейното задълбочено проучване.
Едно е безспорно: на нашите географски ширини извират букви, съхранени в земята от далечната древност. Четири азбуки са създадени тук - старогръцката, готската, глаголицата, кирилицата. Това прави категорично нелогичен израза "отиваме в Европа" - той се отнася повече за западноевропейците. А нали и самото название на Стария континент е първоначално название на земите около Проливите и Мраморно море.

Проф. Росен Милев счита за установено, че писмоведското дело на Улфила и като наука и модел за създаване на азбука, и като една от конкретните първооснови е използвано и от Светите братя Кирил и Методий, и най-вече от техните ученици в Мизия през ІХ-Х в. при сътворяването, всъщност развиването на кирилската писменост (“Вулфила, готите, Европа”, Милев, 2004 г.). 
  • ЧЕТВЪРТИЯТ ЕЛЕМЕНТ 
Един от изследователите на готите и на Вулфила у нас е именно проф. Росен Милев (завършил история в Хумболтския университет - Берлин, защитил докторат в Залцбург, Австрия), не се уморява да пита защо продължава да се говори само за три етнообразуващи елемента - траки, прабългари и славяни, а се пренебрегват готите.
Този народ е оставил следи от над 4-вековно присъствие по нашите земи. А и на световната сцена не е останало незабелязано.
 
Според готския историк Йорданес (VI в.), който е бил роднина на готския крал Теодорих, първото голямо раздвижване на готите е било в началото на новата ера, когато те тръгнали от Скандинавия на юг, преминавайки през земите на днешни Полша, Беларус, Украйна.
През първата половина на III век готите слезли до Северното Черноморие, а честите им грабителски рейдове ги водели до Гърция и Мала Азия.
Тогава се обособили двете групи - на вестготите (западните) и остготите (източните готи). Последните създали мощно царство на територията на днешна Украйна и Русия с източна граница река Дон и западна - река Прут. То съществувало докъм 375 г., когато дошли хуните. По същото време били разбити и вестготите, населяващи дн. Източна Румъния.
Започнало ново разместване на племената. Част от вестготите поискали разрешение от император Валент да се заселят на юг от Дунава като федерати. Получили го, но условията били мизерни и недоволните готи начело с Фритигерн вдигнали въстание през 376 г.
Така се стигнало до съдбоносната битка на 9 август 378 г. при Адрианопол (Одрин). Начело на вестготи, остготи и алани Фритигерн разбил римската войска, а император Валент бил изгорен жив. Тази битка предрешила падането на Рим, загиването на Западната римска империя (476 г.) и създаването на варварските кралства - ядрата на бъдещите европейски държави Франция и Германия. 
А иначе готите започнали да плячкосват на юг от Дунава още в началото на III век. През 250-251 г. направили пробив дълбоко на юг и дори превзели Филипопол (Пловдив). Римляните успели да ги обуздаят едва при император Клавдий II, наречен Готски, заради победите му над тях през 269 г. Почти век след тази дата варварите въртели мирна търговия - заменяли роби, кожи и мед срещу  злато и оръжия. Атаките им се  подновили с нова сила през втората половина на IV век. Любопитна подробност е и че първите варвари, влезли и опустошили Рим през 410 г., са били под командването на вестготския предводител Аларих, роден в днешна България.
Медальон с изображение на Теодорих Велики. Това е един от най-ясните запазени портрети на готския крал:
 
През третата четвърт на V век нова вълна остготи дошли от Панония (днешна Унгария) и се заселили по нашите земи. През 476-488 г. готите начело с Теодорих Велики получили земя с център Нове (на 4 км от днешен Свищов). В продължение на 14 години Източната римска империя (бъдеща Византия) им плащала като на наемници да охраняват Дунава от нашествия на други племена. Но Теодорих бил твърде голяма потенциална заплаха за Константинопол, затова го пренасочили към Италия. С част от готите той си направил там кралство със столица Равена. Друга част от племето останала по нашите земи, под водителството на Бесас.
През VI-VII век техните наследници отблъсквали славяните и аварите от крепостите в днешна Северна България.
Историческите сведения за готите са интересни поне колкото съвременен екшън, но археологическите материали, които ги потвърждават, не са много.

  • ОБЩА ИСТОРИЯ НА ГОТИ И БЪЛГАРИ 

Имаме в ІІІ в. над 320 000 готи, които се спускат към р. Дунав, като се заселват около реката. 
В ІV в. след нахлуването на хуните към Крим готите масово се изселват към  Мизия (дн. северна България), като в средата на ІV век между Стара Планина и  Дунав се заселват 300 000 готи, сред които и групата на епископ Вулфила (331-380 г.), който тук създава германската азбука и превежда библията на готски. 
Трето заселване на стотици хиляди готи по нашите земи от р. Искър до Девня става във втората половина на V в., когато крал Теодорих Велики изгражда столицата си в Нове (до дн. Свищов), която сетне пренася чак в Равена (Италия). 
От 371 г. насетне хуните са в ролята на нашественици, в посока към Европа.  
Хунската държава достига своята мощ при владетеля им Руа, като обхваща територията от Волга до Рейн.
В 409 г. хуните покоряват аланите, бастарните, а също и германските племена гепиди, вандали, готи, лангобарди и др. и се настаняват в Панония. 
През 434 г. Руа умира и управлението се поема от племениците му Бледа и Атила. Самото име Атила се превежда като “бащица”, на езика на готите, а майчиното (истинското му хунско) му име не е известно (Зарубежная тюркология. Москва, 1986. С. 97-98).  
Приск Панийски, пратеник на ромейте при Атила споменава в своята "Готска история", че в лагера на Атила, единия от трите основни езика на които се говори е готския.
До 445 г. братята управляват двете крила на обширната държава, когато Бледа умира и Атила става едноличен владетел. Атила е роден около 395 г. и умира през 453 г. след което обширната хунска империя се разпада.  
Когато след смъртта на Атила синовете му се опитват да разделят помежду си съюзените народи "като роби", нехунските народи се разбунтуват под водачеството на бившия Атилов съветник - гепидския крал Ардарих и в 454 г. нанасят съкрушително поражение на хуните при р. Недао. От всички германски племена пръснати в Централна и Източна Европа в най-тесни дружески отношения с българите са гепидите. 
След разпадането на хунската държава, гепидите създават своя от р. Тиса до Трансилвания и на юг до р. Дунав, а в конфедеративни отношения с тях или като самостоятелно държавно формирование, но при всички случаи със свой владетел българите се разполагат от другата страна на р. Дунав южно от гепидите.

Големия баварски летописец Авентин (Aventinus) от ХVI в. (Карл Фритцлер "Die Herkunft der deutschenVolkstämme“/“Произход на германските племена”), пише, че част от ранните българи, в състав на четири племена, се преселили от северните склонове на Кавказ към Дунава.
Около 487 г. те се сблъскват с остготите и се заселват източно от р. Тиса. Името (или титлата) на техния владетел било Бато - Batho (тук сигурно се касае не за личното име, а за титлата на владетеля, която е била използвана от ранните българи - Бат).
През 480 г. византийският император Зенон (474-491) се обръща към българите за помощ срещу готите. 
Враждата между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. 

В опита си да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски. Северната граница на империята е открита, което принуждава императорът да назначи в 483 г. Теодорих Амалеца за магистър милитум презенталис в Долна Мизия с център гр. Нове.

През 548 г. от византийска страна в областта Кампания (Италия) военните операции срещу готите с българска помощ води стратегът Йоан. Той губи доверието на българите и те минават на страната на готския крал Тотила. 

По това време известен става Одоакър (Odoaker, поч. в 493 г.), известен предводител от централна Европа (водач на много голяма група народи между които - гепиди и оногури-българи) сваля от римския престол Ромул Августул и слага край на Западната Римска империя в 476 г. Обявява се за крал на Италия.
През 488 г. крал Теодорих тръгва за Италия по римския крайдунавски път. Гепидите, подкрепени от български отряди (съюзени с Ордоакър), се опитват да спрат или отклонят остготите в сблъсък при р. Улка. Загива вождът на българите Бузан (П. Дякон). 
След 488 г. Одоакър има стълкновения с настъпващите от Балканите остготи, които са подпомагани от Константинопол, където не харесват завоюването на Далмация от Одоакър. Одоакър скъсва контактите си с Византия и обявява през 490 г. сина си Тела за Цезар. 
След неуспехи през 489 г. (при Изонцо и Верона), през 490 г. и след дълга обсада в Равена, сключва след Гарвановата битка през 493 мир с остготския крал Теодорих Велики, най-вече заради заплахата от глад. Няколко дена по-късно Одоакър е убит в двореца му в Равена за отмъщение лично от крал Теодорих Велики.

В 493 г. П.Дякон съобщава, че докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошавали Тракия.
През 504 г. крал Теодорих воюва с гепидския крал Тразарих за Сирмиум. Намесата на българите едва не довежда до крах похода на готите.
Възкачилият се на престола Юстиниан I (527-565) търси решение на "проблема Илирик" като назначава за стратег отделилия се от Теодорих Мундо.
Към 546 г. Византия често използува услугите на българите във войните си с готите. През споменатата година дори командуването на гарнизона в Перузия (Италия) е било поверено на българина Одолган.
През 548 г. Козма Индикоплевс в съчинението си "Християнска топография" (кн. III) изброява от изток на запад християнизираните племена и народи. Споменати са и българите след иркани (хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.
В 552 г. новият главнокомандуващ на византийските сили в Италия - Нарсес, възстановява доверието на българите в съюза с Византия и с тяхна помощ при Б. Галорум нанася съкрушително поражение на готския крал Тотила.

Това честото участие в конфликтите между византийци, гепиди и готи дава възможност на българите да опознаят значителни части от Балканския полуостров, което подсилва желанието и на останалите българи да ги последват на Балканите. 

  • АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ОТ ГОТИТЕ

За една от интересни готски находки, която е разкрита в аула на Омуртаг, както и др. образци оставени ни от готите, можете да прочетете в:

ГОТИТЕ - ТЕОДОРИХ ВЕЛИКИ

http://gepard96.blog.bg/history/2011/10/28/gotite-teodorih-veliki.843335 
***




Гласувай:
7
3


Вълнообразно


1. germantiger - БЛАГОДАРЯ!
21.10.2011 21:35
Заради този ти постинг те добавям в секция Любими блогове!

Линкнал съм постинга ти в моята група във вибокса, пуснал съм инфото до няколко познати и съм споменал на други да популяризират твоя постинг и блог.

Разбира се, когато за в бъдеще ползвам част от това инфо, винаги ще споменавам блога и ника ти - това ми е принцип и практика!

...

Докато аз се канех месеци да направя пространен постинг за готи, франки и бавари, ти си направил вече за готите и то с немалко факти които не знаех, още веднъж БЛАГОДАРЯ ЧИСТОСЪРДЕЧНО!
цитирай
2. gepard96 - Радвам се, че се е харесал :)
21.10.2011 21:52
germantiger написа:
Заради този ти постинг те добавям в секция Любими блогове!


Мерси и аз...
Много дълъг щеше да стане, а искам още няколко доста интересни неща да пусна, поне още един със сигурност най-късно утре....
цитирай
3. diluna - Много добър материал!
03.12.2011 13:31
БРАВО!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 365998
Постинги: 67
Коментари: 426
Гласове: 264
Архив