Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2011 13:58 - ХУНИТЕ (ATTILA), ОДОАКЪР И КРАХА НА ЗАПАДНО-РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 11397 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 20.11.2014 04:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Прокудени от Имеон, българите се заселват в земите между р. Дон и Кавказ.
В арменската география “Ашхарацуиц” (5 век) се споменават четири български племенни групи, живеещи в САРМАТИЯ: КУПИ-БУЛГАР, ДУЧИ-БУЛГАР, ЧДАР-БОЛГАР и ОЛХОНТОР-БЛГАР.
М. Хоренаци в своята "История на Армения" (482 г.), разказва за българите водени от Вунд (Вананд), които били се изслелили през 2 век от н.е. от т.нар. "българска земя" намираща се във "великата Кавказка планина" в Армения, като получили земя от арменския цар където да се установят.
Мовсес Хоренаци, в "Арменска География" (5 в.), както и др. автори освен за българите, споменават и за родствените им берсили, които още от 2 век
 заедно нахлували в Армения.
Първият български владетел е легендарният АВИТОХОЛ. Името му означава “Син на сърна” (АВИ = “сърна”, ТОХОЛ = “син”), това кореспондира напълно с преданието, че бил захвърлен в гората и отгледан от сърна.
С неговото име започва "Именникът на българските князе" – летопистa на българската държавност: “Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем”.
Според направените изчисления тази година е 165 от н.е.
     ***
Един европейски източник, отнасящ се до българите (Βούλγαροι, Bulgari), е хрониката на Енодий Падуански (поч. 521 г.).
Той, както и Касиодор, говори за победата на остготския крал Теодорих в Срем срещу българите, воювали в съюз с Византия около 485 г.
Подобно е и сведението в по-късен текст от Йоан Антиохийски. Според него остготите нападат Империята и през 482 г. император Зенон за пръв път извикал българите на помощ.
През следващите сто години византийските автори (Прокопий, Агатий, Менандър) не използват името българи.
Вместо това на мястото на бъдещата Велика България се появяват кутригури и утигури - два клона на българите.
Споменавания на българите се появяват отново в края на 6 век, когато е образувана Велика България.
До тогава във византийските текстове имената българи, кутригури и утигури се използват като заменяеми с хуни.
Според хронистите, а и според съвременните историографски проучвания българите са били част от полиетноса на хуните, въпреки, че самите българи не са били хуни.
     ***
През 5 век в съюз с хуните българите завладяват земите на Централна и Източна Европа, и изграждат могъщата Хунска империя на великия Атила.
Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum).
Според някои автори, Атила е представител на рода Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, повечето изследователи смятат, че това не е така и, че е от друг род.
Един кръг автори (като тюрколозите проф. М. Москов и проф. Ив. Добрев) дори защитават позицията, че поместения под ном.1 в "Именника на българските князе" Авитохол е Атила, за което реално няма никакви допълнителни данни.
В интерес на истината името на Атила, никъде в източниците не се появява поне в близка форма до името Авитохол.
Във всеки случай името на атиловия най-малък син Ернак (Ирник) е вписано в "Именника" като втори владетел след Авитохол: “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем”. 
Подобно на Авитохол, Ирник също е обожествена личност, и на него са приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол.
В това няма нищо случайно, тъй-като още като дете на Ирник е било предопределено да стане велик владетел съгласно едно пророчество, за което ни разказва Приск, който е бил в двора на Атила като пратеник.
На въпроса защо Атила се е отнасял така мило с малкия Ирник, един от присъствуващите на кралската трапеза му е отговорил:
“Гадателите предсказаха на Краля, че неговият род ще прекъсне във всичките му деца, а само Ернак ще го продължи - това е причината за неговата нежност: той обича в това дете единствения извор за поколението си!”
И това пророчество се сбъдало! 
Идва 453 г. когато внезапно умира Атила... 
Увлечени в раздори за подялба на империята, по-големите му синове предизвикват подчинените народи - гепиди, българи и готи.
След тяхния бунт империята се разпада.
В битките загиват най-големият атилов син – Елак, както и други негови братя.
По-късно оцелелите двама синове - Емнецур и Улцидур се заселват с хората си в дн.Северозападна България, като федерати на Източната Римска Империя.
Ирник се изтегля към Скития и северното причерноморие, заедно с част от българите - кутригури и утигури, които се завръщат в старите си земи, в северното причерноморие - оттам нататък в тези земи се възраждат българаските поселища, като на същото място след 150 години ще бъде мощната имперска държава - Стара Велика България. 

  • ХУНИТЕ
В края на 3 век преди Хр. е оформена първата хунска федерация, под ръководството на племената хунну, включваща всички номади по течението на р. Амур до р. Иртиш.
Някои от племената са водили уседнал начин на живот, тъй като при разкопки са разкрити укрепени градове с големи полувкопани домове с тръби, служещи за парно отопление!
Сред погребалния им инвентар са открити първите кожени седла и множество предмети от китайски произход.
Хунну не успяват да задържат дълго властта, тъй като смесени племена от полууседнал и номадски тип се настаняват по северните граници на империята им и около 1-ви век сл. Хр. унищожават конфедерацията им.
През 2 - 4 век сл. Хр. на същата територия заемана от хунну, се установяват племената ксънбей, които създават своя конфедерация.
От това време започват големите преселвания на хунските монголоидни племена на запад към Централна Азия.
     ***
За хуните не се знае почти нищо до края на 2 век сл. Хр.
Към тази дата племето води номадски начин на живот в степите, северно от Кавказ.
Едно от предположенията е, че идват от Централна Азия, но днес е изключително трудно да се отъждествяват със споменаваните в китайските текстове "хунну".
Проблема за идентичността на "хунну" с европейските хуни (това название разбира се е условно) въобще не може да се счита за решен.
Има период от близо 200 години в които за "хунну" не се знае практически нищо.
Далеч не е невъзможно поредната група номади насочила се на запад да е приела името на прочутите "хунну".
Самите хуни, известни на европейската история говорят по всяка вероятност на тюркски език и боравят отлично с рефлексивния лък, камшика, ласото, както и с коня, тяхно основно животно за осигуряване на прехраната им.
Хуните са описвани с бръснати черепи, със специални метални превръзки.
По този начин хуните деформирали главите на децата си, с цел уголемяване на малкия мозък и развитието на вестибуларния им апарат, във връзка с конния им начин на живот.
Нашествието на хуните в края на 4 в. разрушава боспорските градове и унищожава сарматското Боспорско царство, което е дълбоко свързано и родствените на българите - берсили.
През 374 - 375 г. хуните провеждат внезапна военна кампания срещу готите, разположени в Източна Украйна.
През лятото на 375 г. в кръвопролитно сражение готския крал Ерманарих е поголовно разбит и се самоубива.
След смъртта му готите се разделят на ост-готи и вест-готи.
Готите не успяват да се противопоставят на хуните, които се установяват в Украйна, контролират земите на север от р. Дунав, а през 396 г. достигат до областта Панония, където се установяват трайно.
Римската империя, била първоначално доволна от разгрома на старите си врагове - готите и е поддържала приятелски отношения с хуните.
В този период и самите хуни не се стремят да завоюват имперските римски територии.
През 408 г. също внезапно, подобно и при нападението на готите, хуните започват нападения (понякога достигайки до до 600 км), във вътрешността на римската територия на юг от река Дунав.
Източната Римска империя веднага скъсва отношенията си с тях, докато на Запад продължават да считат, че е възможно да се спазва мир с хуните, както и да се възползват от тяхна конница като спомагателна войска, във войните срещу германските племена.
Западната империя сключва договор с краля на хуните Ругила.
За заложник за мира при хуните са изпратени няколко благородни младежи от Рим.
Между тях е Флавий Аеций, единствения римски военноначалник, успял да срази в битка Атила, няколко десетилетия по-късно.
  • АЕЦИЙ И ХУНСКИЯ КРАЛ РУГИЛА
Така през 410 г. Флавий Аеций пристига при кралят на хуните Ругила, като заложник.
Крал Ругила много харесва характера на знатния римлянин, и го
насарчава да дружи с племенниците му - младите Атила и малко по-възрастния му брат Бледа. 
Престоят при хуните помага на Флавий Аеций да научи езика им, нравите и обичайте им.
След 7 год. в изгнание Аеций се връща в Рим, и през 20-те и 30-те години на 5 век прави забележителна военна кариера в столицата, и
 в продължение на 25 год. води успешни битки с напиращите варварски племена, като опазва Западната империя.
Флавий Аеций е родом от Мизия, гр. Дуросторум (дн. Силистра),
син е на Римския военачалник Гауденций, който е бил от готско потекло, за майка му се знае, че била потомствена знатна римлянка.

Аеций е женен за дъщерята на друг висш римски генерал от готски произход - Карпилио.
От брака си има една дъщеря, която през 451 г. става императрица на Запада.
След 425 г. Флавий Аеций трябва да охранява северните граници на империята. 
От север към юг непрекъснато налитат с опустошителна сила множество варварски племена.
Той разгромява готи и франки и е назначен за върховен главнокомандващ на Запада. В 430 г. постига нови победи.
Това принуждава Сенатът в Рим да го удостои с консулска титла три пъти (432 г., 437 г. и 446 г.).
Популярността на Аеций нараства неимоверно, и той започва да отговаря за цялата външна политика на Рим.
Успехите на Аеций естествено рефлектират негативно върху младия западен император Валентиниан III и майка му Гала Плацидия.
Техният авторитет и реалната им власт спадат с всеки ден.
Плацидия се опитва да му противопостави един от генералите си - Себастиан, а Аеций, който има нужда от силна опора в жива сила, я намира, както и няколко пъти по-рано при приятеля си - хунския крал Ругила.
Римската войска на Флавий Аеций и хунската конница тръгват към Северна Италия и оттам за Равена и Рим.
Аеций отново е на върха. С голямата войска под негово разпореждане той се справя бързо с бургуни и готи и в 440 г. се завръща в Рим като триумфатор.
От своето детство до военните си зрели години Флавий Аеций е приятел с хуните.
На два пъти крал Ругила му оказва изключителна подкрепа и спасява Аеций и неговите приближени.
След кончината на Ругила обаче нещата се променят.
След смъртта му през 434 г. той е наследен от Атила и Бледа, синове на брат му Мундзук.
  • БИТКАТА НА НАРОДИТЕ
Изглежда, че Атила е разполагал с добра шпионска мрежа за времето си, защото почти всяка негова военна операция има съвсем конкретни и правилно поставени цели.
Така например до 449 г. кампаниите му са насочени главно срещу Източната Римска империя и най-вече градовете във вътрешността на Балканите, които са разграбвани, при което му доставят огромна плячка.
Император Теодосий през 442 г. прехвърля войски от Северна Африка и нарежда изсичането на голямо количество нови монети, за да финансира войната срещу хуните. 
След тази подготовка, той решава, че може да отхвърли исканията на хуните за спазване на договора от 434 г.
В отговор на това, през 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия срещу Източната Римска империя. 
Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария (до днешен Арчар) и успешно обсаждат Наисус (дн. Ниш), използвайки обсадни съоръжения.
След това те се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика (София), Филипопол (Пловдив) и Аркадиопол.
Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на Империята пред Константинопол и само липсата на сериозни обсадни съоръжения, които да са способни да разрушат мощните крепостни стени на града, не им позволява да го превземат.
Теодосий се признава за победен и изпраща патриарх Анатолий да преговаря за мир.
Новият договор е по-тежък за Империята от този от 434 г.
Императорът трябва да изплати репарация за нарушението на предишния договор в размер на 6000 либри злато (ок. 1962 кг). Годишният данък е утроен на 2100 либри злато (ок. 687 кг), а откупът за пленниците е повишен на 12 солида.
      ***
По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г., Бледа умира.
Водят се спорове дали той е убит от Атила или умира по друга причина. Атила остава едноличен водач на хуните.
Атила е последният и най-могъщ крал на хуните - управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г.
В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария е считан за велик владетел.

Атила след смъртта на брат си Бледа, който е поддържал близки отношения със западния римски военачалник Флавий Аеций има аспирации за нови територии и дори данъци.
От 450 г. Атила променя посоката на рейдовете си и нахлува във Западната Римска империя, където е поканен от сестрата на императора за интервенция поради интриги в двора.
Кулминацията настъпва през 450 г., когато претенциите на Атила в Рим са категорични.
И така срещу него се изправя Флавий Aеций, който безкомпромисно отказва наложените искания.
Атила веднага атакува западните граници и навлиза в римските провинции.
В 451 г. хуните нахлуват в Галия, което принуждава Аеций да сключи договор с Теодорих, краля на вестготите.
Атила се предвижва бързо, цяла Западна Галия е стъпкана и под хунски контрол, превзети са и разрушени десетки градове.
Убитите и ранените са хиляди.
През това време Аеций укрепва здраво град Орлеан, основна крепост в Галия.
Хуните са затруднени, те очакват както досега мълниеносен успех. Докато трае обсадата на Орлеан, Аеций предвижва цялата си налична сила в Галия (дн. Франция).
Паралелно с тази военна концентрация навлизат и новите съюзници - вестготите.
В момента, в който пада първатата отбранителна линия на Орлеан, престигат спасителните римски легиони.
На Каталунските поля, между френските градове Троа и Шалон, през лятото на 541 г. застават една срещу друга най-големите войски, които е виждал античният свят!
Коалицията, водена от Атила и включваща остготите на Валамир, бургуните, франките, херулите, прабългарите и гепидите и наброява над 300 000 души. 
Срещу тях застава Флавий Аеций с около 200 000 обединена армия на запада и вест-готите.
Римските части са заели десния фланг, докато вестготите са поставени на левия фланг.
По средата са аланите, които се явяват пък близки сродници на прабългарите.
Лично Атила повежда хуните и гепидите към заветния връх, но с бърз флангов удар, напомнящ действията на Ханибал в битката при Кана, Аеций го изпреварва.
Въпреки, че вестготския крал Теодорих е убит и атаката на хуните е страшна, синът на готския крал - Торисмунд издържа силния натиск и дори успява да контраатакува.
С наближаване на нощта за пръв път дотогава хуните отстъпват в своя лагер без да са успели да победят врага, нещо което не се било случвало дотогава. 
Атила претърпява първи провал - Рим бил спасен.
Според хронистите при тази битка за този 1 ден намират смъртта си 165 000 души - хуни, римляни, вестготи, остготи, прабългари, франки, алани, гепиди.
Така есента на 451 г. Аеций се завръща отново като победител в Рим. Италия има нужния стабилен мир. 
Император Валентиниан III (425-455), синът на Плацидия, е станал вече пълнолетен. 
Аеций разрешава сватбата на своята дъщеря с младия император.
Властта на Аеций става пълна, вече и като тъст на императора.
На следващата година (552), още през пролетта хуните, водени от Атила проникват през Северна Италия и разоряват градовете по течението на река По.
Рим отново бил в паника.
Съвсем ненадейно след срещата си с папа Лъв I при Минцио, край Рим, Атила се завръща обратно в Паноня.
В началото на януари 453г. той умира и това временно разхлабва обръча около Западната Римска империя.
     ***
Към датата на смъртта му хунската държава включва територии на изток от река Елба и на запад от река Волга и е най-голямата и силна държава в Европа за времето си.
Въпреки това тя не надживява създателя си, а след смъртта на Атила се разпада.
Германските съюзниците на хуните влизат в редица противоречия с тях и накрая се отцепват.
Между наследниците на Атила започнала борба за надмощие, готите, гепидите и част от българите се разбунтували и след 454г. държавата практически не съществува в първоначалния и вариант.
Към края на 5 век хуните изчезват напълно от историческата сцена и оставят само вледеняващия спомен за безпощадните си нападения в римските земи.

  • КРАЯ НА ЕДНА ИМПЕРИЯ
По време на военен съвет (21 септември 454 г.) при Валентиниан ІІІ, неочаквано младия император забива меча си в гърдите на възрастния военачалник и свои тъст - Флавий Аеций.
Императора бил подтикнат за тази крайна постъпка от свои близки, които му подшушнали, че Аеций искал да го свали от трона.
Военачалник с таланта на Флавий Аеций не се намерил след смъртта му, затова съвременниците му го нарекли "Последния римлянин".
Не след дълго пред стените на Рим се появили вандалските орди на Геинзерих.
Рим бил ограбен и унижен - идвал краят Западната Римска Империя.
Готския историк Йорданес пише за Аеций, че бил сякаш роден за да спаси великата Римска империя.
Наистина, в продължение на четвърт век той отстоял на постояните варварски атаки и с политически усет за съюзниците и голям военен талант нанасял поражения на противниците на Рим.
Патрицият Аеций, родом от далечния Дуросторум, е единственият човек спрял Атила в грандиозната битка при Каталунските поля.

     ***
Ето още някои интересни сведения:
Според готския историк от 6 век Йорданес, племената от "хунския" съюз безсрамно били окупирали Западната и 
Източната част на Римската империя, заселвали се във Франция, Илирия, Далмация, Панония, Галия и даже на Апенинския полуостров.
Последният западен римски император - Ромул Августил е бил син на секретаря (notarius) на Атила - Флавий Орест.
Самия Флавий Орест бил назначен от императора на Западната империя Юлий Непот (управлявал от 474 до 480 г), за magister militum (главнокомандващ войската).
Флавий Орест, след като приел командването през август 475 г., за да води война срещу визиготите, достигайки Равена провъзгласил за император десетгодишния си син Ромул Августул (тъй като бидейки германец самия той не могъл да заеме този пост сам).
След като Орест издига своя син за император, варварските помощни войски на федератите с водач Одоакър (син на Едекон - военачалник от най-близкия кръг около Атила, и ПРИЯТЕЛ НА ОРЕСТ, който както казахме е бил личен секретар и посланник на Атила), се разбунтували и поискали земя в Италия, на което Орест твърдо се противопоставил.
Понеже почти нямало никакви регулярни западноримски войски и варварските федерати на Одоакър били единствената военна сила в Италия, и през 476 г. Одоакър превзел Равена, екзекутирал Орест, но възхитен от красотата на младия император Ромул Авустул не го убил както предварително бил намислил.
Ромул бил пощаден, заради неговата млада възраст и хубост, като е изпратен да живее в изгнание в castellum Lucullanum близо до Неапол.
Lucullanum е бил имперски имот, построен от републиканския римски държавник Луций Лициний Лукул (консул 74 г. пр. Хр.).
Кастела преди това е служил като вила на пенсиониралия се император Тиберий. 
С Ромул отишли различни роднини и доста голяма свита.
 
Oдоакър му отпуснал годишна "пенсия" в размер на 6000 solidi, колкото е бил дохода на богат сенатор. 
 
Тази издръжка на Ромул Августул, който се води последния западен император, продължил да му изплаща и наследилия Одоакър - Теодорих Велики.
Самия Ромул Августул не се е занимавал с политика, не се знае докога е бил жив, но има информация, че в 511 г. е построил манастир. Предполага се, че е умрял преди да бъде възстановена византийската власт в Италия в средата на 6 век.

Византийски историк Малх, освен това, предполага, че Ромул е трябвало да изпълни един последен официален акт, преди да отиде в "пенсия": да изпрати "писмо за оставка", на император Зенон, че му връща имперските инсигли и да заяви, че на империята е необходим само един император - Константинополския.
Повечето учени отбелязват с абдикацията на Ромул Августул, края на западната Римска империя като политическа единица.
    ***
След като установил контрол над цяла Италия, Одоакър изпратил писмо на източния император Зенон с молба да бъде назначен за управител на полуострова.
Зенон се съгласил при условие, че Одоакър признае върховенство на сваления от Орест Юлий Непот като западен император.
Одоакър се съгласил. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот продължавал да се счита номинално за император, като в Италия и Галия били сечени монети с неговия лик.
Предполага се, че Непот е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър.
През 480 г. Юлий Непот бива убит от двама подкупени негови приятели.
Веднага след смъртта на Непот, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците и изпратил императорските знаци в Константинопол
 като заявил, че западът няма нужда от Август и ще се подчинява на източния император. Веднага се обявява сам за крал на Италия.

След смъртта на Юлий Непот, източно римският император Зенон го признал за независим управител на Италия под източно римска защита.
 
Юго-западна Европа - 476 г., с отбелязано кралството на Одоакър:


Самия Одоакър бил победен от Теодорих, който е син на сподвижника на Атила - остготски крал Теодомир.
От 488 г. Одоакър има стълкновения с настъпващите от Балканите остготи, които били подпомагани от константинополския император Зенон, който не харесвал завоюването на Далмация от Одоакър.
Одоакър скъсал контактите си с Константинопол и провъзгласява през 490 г. своя син Тела за Цезар на Рим.
След многократни военни несполуки след 489 г. се стига до дълга обсада на Равена и последвалата я "Гарванова" битка през 493 г.
На 27 февруари 493 г. на Одоакър му се наложило да сключи мир с остготския крал Теодорих Велики, поради заплахата от глад.
Двамата владетели се споразумяли да си поделят властта, и се заклели да не нарушават мира.
Няколко дена по-късно на "помирителен" пир в двореца в Равена Одоакър е убит лично от Теодорих, който станал едноличен повелител на Италия.

Синът му Тела се спасява в Галия, но е убит същата година, при завръщането му в Италия.

Теодорих Велики победил Одоакър с помощта на византийския император Зенон, и станал първия християнски крал на готско-римското кралство.
Той формално продължил да признава властта на Константинопол и даже запазил повечето римски институции и Сената и управлявал подражавайки на императорите. 

     ***
Така още половин век след смъртта на Атила, негови сподвижници и потомството им играят основна роля в политиката на Европа, като слагат края на западната Римска Империя.
Одоакър:


Хунски войн:
Литература:
1. Ед. Гибън - "История на залеза и падането на Римската империя".
2. 
G. Nathan - "Romulus' early life and reign" (University of California).



Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. anonymousbulgaricus - Гледам, че и ти си се подвел вероятно ...
28.10.2011 10:21
Гледам, че и ти си се подвел вероятно по героиката на тази битка и въпреки че правилно си направил изводите за това, че Атила е спрян и че постатиловите хора решават въпрос със запдната част на империята, пишеш за "победа" и "разгром".

Изворите и фактите казват няколко неща - битката е голяма в нея участват стотици хиляди, битката не е жестока и кръвопролитна, както може да се очаква при такова стъплотворяване на народ, битката не завършва и никой дори формално не може да се нарече победител даже на принципа - овладях бойното поле.

Всъшност какво знаем със сигурност - загинали са около 1/3 от участниците в битката, сред които крале, вождове и генерали. Ако питаш мен, а и всеки разбиращ от военно дело ще ти каже, че такава маса народ, в този период от време лишена от такова количество офицерски състав е неуправляема - става въпрос и за двете страни.
Знаем, че на другия ден битка няма - Атила се изтегля, а Аеций си стои нито го напада нито го преследва и двамата са били умни и добре познаващи се лидери и военачалници, за да осъзнаят рисковете на подобни действия и да не ги поемат.

Знаем, че противно на другите военни победи - Аеций няма триумф за тази битка, а тя е най-голямата -да победиш Атила не е като да дръннеш някое миризливо германско племе тогава.

Знаем, че година по късно Атила безпрепятствено вилнее в Италия, завладява градове и т.н. Аеций е там, а един читав легион не може да изкара, да не говорим за съюзниците от миналата година. Само пиатета на Атила към духовници спасява и самия Рим, къде е "последния римлянин" имащ цялата власт над западната империя и победител на Атила да го спре?

И какво знаем накрая - съдбата на Рим е решена от синовете на двама атилови велможи и един негов близък съюзник.. съдбата на изтока е определена за дълго време от Ирник и толкоз!

Не зная чия е победата, ама ние сме историци и мисля трябва да търсим точните постановки, ако да е победа то тя е много по-пирова от тази на Пир от Епир, както и да го гледаме!
цитирай
2. gepard96 - Гледам, че и ти си се подвел вероятно ...
28.10.2011 17:48
anonymousbulgaricus написа:
Гледам, че и ти си се подвел вероятно по героиката на тази битка и въпреки че правилно си направил изводите за това, че Атила е спрян и че постатиловите хора решават въпрос със запдната част на империята, пишеш за "победа" и "разгром".
Знаем, че на другия ден битка няма - Атила се изтегля, а Аеций си стои нито го напада нито го преследва и двамата са били умни и добре познаващи се лидери и военачалници, за да осъзнаят рисковете на подобни действия и да не ги поемат.
И какво знаем накрая - съдбата на Рим е решена от синовете на двама атилови велможи и един негов близък съюзник.. съдбата на изтока е определена за дълго време от Ирник и толкоз!


Не в никакъв случай, не съм се подвел, че е геройска, но първо реално са събрани кажи-речи всички известни ни тогава главни племена и народи да ги кажем - до 500 000 души е нещо грандиозно.
300 000, или дори 250 000 да е извел Аеций + съюзници пак е грандиозно при положение, че например обикновената римска армия е била към 5 легиона с обща численост + спомагателните до 30 000 души.
Консулската армия, използвана в по-крайни случаи, наброява 6 легиона или до 36 000.
Големите завоевателни армии като армията на Сула в азиатската кампания срещу Митридат, или армията на Юлий, или т.нар. имперски, са съставени от 8 до 12 легиона = от 48 000 до 72 000 души.
Войската на Траян в Дакия, която се счита за огромна е била 16 легиона = 100 000 души...
Тук говорим за тройно повече....
В случая ако не е бил спрян Атила с неговите 200 000, какво е следвало?
Знаем Спартак какви поражения е нанесъл с армия от 50 000 до 100 000 човека...
Да на следващата година той се завръща, и нзн. папа Лъв е канонизиран за светец, тий се среща с него и Атила не напада Рим, и преди това е имало случаи църковници да са го възпирали, и Константинопол му изпраща патриарха си за преговори, и дали е имал някакво страхопочитание (както твърди църквата) или са му носели пребогати откупи не е много ясно....

Иначе да за Ирник съм съгласен, но жалко е, че нямаме богат набор от данни за него, въпреки, че ако се внимателно проучват и анализира това с което разполагаме може много неща да излезат...
цитирай
3. anonymousbulgaricus - Аз в никакъв случай не споря по ма...
28.10.2011 18:23
Аз в никакъв случай не споря по мащаба на битката - вероятно е била мащабна и дори цифрите да са завишени, в пропорция сравнено с други големи битки от този исторически период, че и по-късно си е страшна работа.

Квалификацията, че бил "бит, победен, разгромен" ми дойде в повече, защото според мен и според наличната информация и причинно следствени събития, той в най-добрия случай е спрян в кампанията си през същата тази година.

Пак да кажа - при такъв мащаб, разноплемие и разнокомандване на участниците в битката, при проявената упоритост и жестокост от двете страни довели до около 1/3 загуба обща загуба на двете армии и почти цял ден клане взаимно е нормално и двамата доста кадърни пълководци да се откажат от битка следващия ден. И двамата са имали проблем с командването, поради загуба на вождове, генерали и др. офицерски състав, и двамата са имали проблем с целостта на бойните единици и тяхното окомплектуване и управление и двамата са имали проблем с морала, особено на единиците и съюзниците понесли по-големи загуби.

В резултат какво виждаме - Атила се изтегля на другия ден съвсем организирано, а Аеций какво прави... ако имаше явно превъзходство и възможност щеше да го гони до края на света, стои и чака, след което собствената му армия се разпада. Вероятно идеята на неговите съюзници да влязат в още една такава касапница им е идвала много, пък и Атила се е оттеглил. В Рим триумфи, чествания и където и да е било йок - няма! Да победиш Атила - бичът божий, че то канонизиране си следва автоматично, не триумф... Ама не. И на другата година Атила има армия, сила да превзема градове и Рим вкл. и пак си е същото страшилище, което е бил, а Аеций... Нима не е знаел и е нямал разузнаване, което да му каже какво готви Атила, че да е бил изненадан? Просто няма ресурс, който да му противопостави, а да излезе само с 2-3 легиона, които евентуално е имал срещу Атила... Не, Аеций не е бил глупав в никакъв случай. За това коментирах, не зная ти какво мислиш?
цитирай
4. diluna - Здравейте!
03.12.2011 13:27
Впечатлена съм от интересното поднасяне на фактите, чета ви постингите с голямо удоволствие - регистрирах се да мога да гласувам и да следя специално вашите публикации, защото днес изобилства от много писачи, но трудно човек може да има доверие на някого.

А тази битка трябва да е била грандиозна за да я нарекат "Битката на народите"!
цитирай
5. анонимен - 3/4
05.08.2012 01:10
Синтерес чета материалите.Имам един въпрос:"Мисля си за връзката между физиологията на човека и цифрите за които говорите/дали не трябва силно да ги коригираме/?За да си пишем днес с Вас ни трябва минимум около 300-400гр.храна/три кюфтета с три филийки хляб и малко гарнитура,както и поне 1л.вода/при положение,че не вършим никаква особена физическа дейност.200,000х0,300=60,000,000гр:100=600,000кг или 6т.храна,Винаги ми е било интересно в тези времена как са осигурявали тези количества,за конете отделно.А са извършвали и тежък физически труд/война е все пак/,
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 765877
Постинги: 69
Коментари: 515
Гласове: 297
Архив