Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2011 19:53 - ГОТИТЕ - ТЕОДОРИХ ВЕЛИКИ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 9648 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 04.10.2015 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нека видим как е протекла първата среща на българите и остготите, на входа на Кримкият Полуостров. За нея ни разказва Прокопий:

"Като отишли те [утигурите], близло до Меотидското езеро, те срещнали там така наречените готи тетраксити. Отначало тия готи под закрилата на щитовете си застанали в отбрана срещу напазателите, като се уповавали на своята мощ и непристъпността на мястото - защото те са всъщност най-храбри между всички тамошни варвари. Началото на отока на Меотидското езеро, гдето именно по това време живеели тетракситите, образува сърповиден залив който ги обграждал от повечето страни и останал на нападателите само един не много широк достъп. По-късно обаче - тъй като хуните не искали да губят много време тук, нито пък готите се надявали да могат дълго да се съпротивляват на множеството неприятели - те се споразумели помежду си, тък че като се съединят, да преминат заедно и готите да се заселят на отстрещната страна, точно при самия бряг на отока, гдето живеят и сега, като при това бъдат занапред приятели и съюзници на утигурите и да живеят там навеки при равни и еднакви права с тях. Така именно тия готи се заселили там."

Източните готи, известни в историята още като остроготи (остготи), са населявали предимно територии в днешна Украйна, а по-късно в Мизия, Тракия и Илирик, а остатъци от тях - около устието на р. Днепър и Крим. Именно с тях е срещата на българите-утигури. 
     ***
Западните готи, известни в историята още като визиготи (вестготи), са населявали предимно територии около и северно от Дунава, също Дакия, Мизия, Добруджа (Малка Скития), Причерноморието а по-късно Тракия и Македония.
     ***
Първите готски нахлувания на римска територия започват през средата на 3 век. Към 280 г. императорите успяват да ги неутрализират и да стабилизират империята!
Част от победениете готи е заселена в Мизия. 
Отвъд Дунава готите основават доста обширна държава, която при крал Ерманарих от рода на Амалите (305-373 г.) заема територия от Балтийско до Черно море!

След разгрома им през 373 г. от хуните, остготите влизат в състава на хунската империя и се заселват в Панония.
Част от тях нахлуват в Италия през 406 г., под предводителството на Радагес, но са разбити от Стилихон. 

Западният клон - вестготите, след разпадането на готската държава в Дакия под натиска на хуните през 376 г., молят император Валент да им позволи да се заселят в качеството си на федерати в пределите на Мизия и Тракия през 376 г.
Императорът се съгласява.
С готите преминават Дунава и части от други племена - алани (народ родствен на българите), прабългари и пр.
През 378 г. поради възникнали проблеми със снабдяването и масовата корупцият сред ромейската администрация, готите въстават под предводителството на Фридигерн, и разбиват римската армия при Адрианопол, а самият имп. Валент загива.
Едуард Гибън (1737 - 1794) в мащабния си труд - "История на залеза и падането на Римската империя" за годините 365-398, изчислява преминалите отсам Дунава готи дори до един милион души, вкл. 200 000 въоръжени, които се смесват с романизираните траки.
Той счита за непростима стратегическа грешка на „римското великодушие“ да бъдат допуснати в границите на империята толкова много въоръжени хора.
          ***
След смъртта на император Валент, империята е разделена окончателно на Източна и Западна, а вестготите избират за крал 19-годишния Аларих. 
Младия Аларих подновява готските набези в Македония и Тесалия. Атина успяла да се спаси с богат откуп, а Коринт, Аргос и Спарта са разграбени. На помощ на Източната империя се явява западният главнокомандващ Стилихон. След няколко битки в Аркадия той принуждава Аларих да се изтегли към Епир.
Източният император Аркадий, страхувайки се за короната си, от успехите на Стилихон, сключил мир с крал Аларих и го назначил за наместник на Илирия. 
Към 400 година крал Аларих нахлува в Италия. Докато готите обсаждали гр. Аквилея, Стилихон успял да събере легионите от всички краища на империята.
През 402 г. в битката при Поленция (в сев. Италия) Аларих отстъпил и след второ поражение при Верона, му се наложило да се завърне в Илирия. Стилихон, който искал да го държи по-далеч от пределите на Западната империя, сключил мирен договор с него и също го назначил за наместник на Илирия, ежегодно заплащайки му по 4000 фунта злато.
След убийството на Стилихон през 408 г., император Хонорий отказал да изплаща данъка и Аларих отново нахлул в Италия.
Хонорий се укрил в добре укрепената Равена, а готите настъпили към Рим. 
След блокадата на града римляните започнали преговори, но Хонорий отказал да ги признае, в следствие на което през 409 г. Рим отново бил обсаден.
Доведени до глад, властите признали градския префект Атал за (анти-)император, а Аларих - за главнокомандващ (magister milittum) на Западната Империя.
Скоро обаче Аларих се скарал с Атал и го детронирал.
В това време в Италия били доведени спомагателни войски от Британия и Галия, след което Хонорий отново отказал да преговаря.
Аларих за трети път обсадил Рим. Сенатът решил да се съпротивлява докрай, но благодарение на измяната на няколко роби, които отворили градските врати, Аларих превзел Рим на 24 август 410 г.
След тридневно разграбване на града, готите продължили към Южна Италия, но не успяли да превземат житниците на империята - Сицилия и Африка, заради буря.
Скоро след това Аларих умрял и според преданието бил погребан с много съкровища на дъното на река Буенто. 
     ***
Крал станал зет му Атаулф (410-415), който извел готите от Италия и ги заселил в Аквитания.
 
Така образуваното Вестготско кралство със столица Тулуза била първата готска държава на територията на Западната Римска империя. 
 
През втората половина на 5 в. при крал Ейрих (466-484) вестготите завладяли Аверн, Прованс и по-голямата част от Пиринейския полуостров.
 
През 507 г. след като били победени от франките на Хлодвиг I при Поатие и загубата на Аквитания, центърът на кралството се преместил в Толедо.
 
През 8 век държавата на вестготите била завладяна от арабите.
     ***
За Тракийския период на вестготите - п
роф. Хервиг Волфрам, изследовател на готите пише:
"Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула. Би било все едно историята на Каролингите да бъде зачеркната от европейската история... Тази теза не е преувеличена, тъй като почти всичко готско, което под каквато и да била форма е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България. Ако от историята на готите извадите, примерно, само готския превод на Библията, направен от Вулфила, издигането на Аларих I за крал и възникването на вестготите, както и Свищовското кралство на Теодерих Велики, не би имало галско-испанско кралство на вестготите, нито италианско кралство на остготите със столица Равена, нито пръв превод на Библията на неантичен език. Не би имало също и готски заемки в славянските езици, в днешния баварско-австрийски диалект, нито дори думата "deutsch" (немски). 
В края на краищата, не би имало и писана готска история, тъй като Йордан(ес), авт
орът на запазената до днес "Гетика", произхожда от Тракия."

  • ТЕОДОРИХ ВЕЛИКИ (453 - 526 г.)

След разгрома на готите през 373 г. от хуните, остготите влизат в състава на хунския съюз и се заселват в Панония. Така готите, влизащи в състава на хунския съюз на Атила се сражали на негова страна срещу съплеменниците си, водени от "последния римлянин" Аеций в битката при Каталаунските полета (451 г.), като след разпада на атиловата империя през 454 г. се заселили в Панония и Илирия. През третата четвърт на 5 век нова вълна остготи дошли от Панония и се заселили по нашите земи.

През 474 г. (според други източници през 471 г.) Теодорих от рода на Амалите (наричан и Теодорих Велики) е избран за остготски крал.
Теодорих е син на сподвижника на Атила и остготски крал Теодомир.
През 476-488 г. готите начело с Теодорих Амал били обявени за федерати и получили земя с център Нове (на 4 км от днешен Свищов).

В продължение на 14 години Източната римска империя (бъдеща Византия) им плащала като на наемници да охраняват Дунава от нашествия на други племена.
По-късно Теодорих 
 получили предложение от източния император Зенон да завладеят Италия, където се бил укрепил Одоакър, след като свалил последният западен император Ромул Августул, и се обявил първо за крал на Италия („rex italiae“), а през 490 г. дори провъзгласил сина си Тела за цезар на Рим.
Прокопий ни осведомява за това:
"Готите, които с позволение на императора се били поселили в Тракия, вдигнали оръжие против ромеите под предводителството на Теодорих, патриций, достигнал консулски чин във Византион. Но император Зенон, който умеел лесно да се справя с положението, увещал Теодорих да замине за Италия и да започне война със Одоакър, за да завладее за себе си и за готите Запада.
За него, който вече бил достигнал до сенаторско достоинство, би било по-добре да победи един узурпатор (Одоакър) и да има под властта си ромеи и италийци, отколкото да влиза в борба с източния император и да се излага на такава голяма опасност.
Зарадван от това предложение Теодорих заминал за Италия последван от готите, които поставили в своите коли деца и жени, както и покъщнината, която могли да носят".

Теодорих, получил сана патриций от император Зенон, и се съгласил на предложението му, да получи цялото италианско кралство, ако победи узурпатора Одоакър.

През 488 г. целия народ, вкл. жените и децата (към няколко стотин хиляди човека) се преселили в Италия.
Теодорих получил от Зенон още титлите консул и върховен главнокомандващ, и в три битки успял да разбие войските на Одоакър, който се укрепил в Равена.

Дългогодишните боеве между Одоакър и остготите, начело с Теодорих, завършват с продължила две години и половина обсада на Равена.
Градът се снабдява с припаси от пристанището, но в крайна сметка Теодорих успял да го блокира.
Когато запасите в крепостта привършват, обсаденият Одоакър в нач. на 493 г. предприема опит за пробив на обсадата, в резултат на който се разгаря споменаваната в немските легенди "Гарванова" битка.
Сражението завършва без успех за Одоакър, който не успява да пробие обсадата, но и Теодорих не успява да направи пробив на защитата и да превземе града.
На 25 февруари 493 г., след Гарвановата битка, Одоакър започва мирни преговори с Теодорих.
Тъй като и двете страни понасят тежки загуби в битката, Теодорих приема предложението на равенския епископ Йоан да управлява Италия съвместно с Одоакър и договорът е сключен на 27 февруари с положени клетви от двете страни строго да го спазват. Десет дни след влизането на остготите в Равена, на помирителен пир в Palast Lauretum на 15 март 493 г., Теодорих собственоръчно убива Одоакър и се провъзгласява за едноличен крал.
Синът на Одоакър - Тела се спасява в Галия, но е убит същата година, при завръщането му в Италия.
Теодорих Велики победил Одоакър с помощта на византийския император Зенон, и станал първия християнски крал на готско-римското кралство. Създавайки се Готско-римското кралство настъпва период на мир след почти 90 години непрекъснати войни.
Теодорих формално продължил да признава властта на Константинопол и запазил повечето римски институции и Сената, като управлявал подражавайки на императорите.

В Готско-римското кралство римското право продължило да бъде действуващо право върху цялата територия, върху което се простирало.
През 493 г. Теодорих се жени за Аудефледа, дъщеря на Хилдерих I (меровингски крал на франките).
През 497 г. император Анастасий I признава Теодорих за крал на готите и императорски регент в Италия. Кралството му обхващало: Италия, Далмация, Норик, Реция и части от Панония.
През 515 г. Теодорих жени дъщеря си Амалазунта с вестгота Еутарих (Eutharicus), когото определя за свой наследник.

По време на готското господство местната и централната римска администрация останали непроменени, под контрола на бившите римски чиновници.

В църковните дела арианинът Теодорих толерира и католиците. След смъртта на папа Йоан І (18 май 526), с когото бил скаран, Теодорих поставя с помоща на канцлера си Касиодор (Cassiodor) близкия до готите - папа Феликс IV (Felix IV).
Близък съветник и помощник на Теодорих бил този  Касиодор (
римлянин по произход), като по негов съвет 1/3 от земята и робите на богатите римляни била конфискувана в полза на готските заселници.
Били раздавани участъци земя и на плебеите.
Теодорих подчертавал уважението си към римските обичаи и култура, а столицата на кралството Равена се превърнало в истинско средище на изкуството, съперничащо с Константинопол. Въпреки това в края на управлението на Теодорих, противоречията между римляните и готите се обострили.
Теодорих бил крал на Италия до смъртта си в 526 г. 

Споровете за престолонаследието, които възникнали след смъртта на Теодорих през 526 г. били умело използвани от имп. Юстиниан І, който накрая успял да възстанови ромейската власт в Италия.
След кончината на Теодорих
Велики остготското кралство отслабнало.
Наследник става малолетния му внук Аталарих, чиято майка Амалазунта, дъщеря на Теодорих, води управлението. Аталарих умира през 534 г.
Майка му Амалазунта провеждала проримска политика, но била убита. Това било използвано като повод от император Юстиниан, за да се намеси в Италия.
През 535 г. византийските войски, командвани от Велизарий, се прехвърлили от Северна Африка (където преди това успели да унищожат Вандалското кралство) и завзели Сицилия, Южна Италия и Рим.
Крал Тотила (541 - 552 г.), конфискувал земите на едрите земевладелци и привлякъл в армията си роби и колони, обещавайки им освобождение, ако изгонят войските на Източната империя.
Това укрепило готските позиции на полуострова за известно време.
Войната продължила 19 години, разорявайки Италия.
Рим пет пъти последователно бил завладяван и и населението му намаляло до 50 хиляди жители.
Милано било разрушено до основи, Неапол напълно разграбен, а плодородната Кампания опустошена.
Населението на Италия намаляло значително.
Под командването на Нарзес, който сменил престарелия Велизарий, римляните превзели столицата на кралството Равена през 550 г., а през 554 г. напълно разгромили остготите, а крал Тотила бил убит.
Оцелелите били частично изгонени от пределите на полуострова.
По такъв начин за известно време Италия била присъединена към византийската империя.
Източната империя обаче не контролирала дълго Италия.
По-голямата част от полуострова била завладяна през 568 г. от друго германско племе - лангобардите.
     ***
По времето на Теодорих в Равена е сътворен и Codex argenteus - преписа на Библията на Вулфила, който се съхранява в Упсала.
Това надали е случайно, като знаем, че началното царуване на Теодорих започва в мизийския духовен и политически център на готите, който в онова време съществува вече век и половина в земите на днешна северна България.
При похода му към Апенините през 488 г. Теодорих не бива последван от всички "балкански готи", както подчертава и проф. Хервиг Волфрам.
Една част от готите, вероятно главно християнска е останала и се е смесила с местното романизирано тракийско население.
     ***
Едно столетие след последната изселническа вълна, готите на Вулфила продължават да съществуват и да се открояват сред останалото силно романизирано население на Северна България.
Ценно свидетелство от средата на 6 век за тях е оставил историкът Йорданес, самият той гот. 
В своята "История на готите" (De origine actibusque Getarum), завършена през 551 г., той ги описва по следния начин:
"Има и други готи, които се наричат малоготи. Те са многоброен народ. Техен епископ и първосвещеник бил Вулфила, който, както се казва, им бил създал и азбука. И днес те се намират в Мизия и обитават Никополската област в полите на Хемимонт (Стара планина). Те са многобройно племе, но бедно и невойнствено, имат в изобилие само стада от разновиден добитък, пасбища и гори. Земята им е малко плодородна с пшеница и с други плодове. Някои от тях не знаят дали има другаде лозя, ако и да купуват вино от съседните места, понеже повечето от тях се хранят с мляко".

Както се вижда от описанието на Йорданес, готите на Улфила са загубили доста от присъщите на племенната им общност характеристики и най-вече войнствената агресивност и номадската подвижност. За два века те се превръщат в типично полупланинско население, етнически, социално и културно хомогенно, което е християнско.
Някои съвременни учени регистрират тяхното присъствие чак до края на 6 век, когато вече са напълно асимилирани от местното тракийско население, и от вече заселилите се през 6 - 7 век масово българи и славяни.
  • ГРОБНИЦАТА НА ТЕОДОРИХ В РАВНА

Мавзолеят на Теодорих Велики в Равена

Остготската изобразителна традиция оказва силно влияние в тази единствена по рода гробница, покрита с монолитен каменен блок с формата на владетелска корона или шлем.
Нейните модели могат да бъдат потърсени в сирийско-арменската и балканската архитектура и изкуство.
За отбелязване е, че тя е построена в началото на 20-те години на VІ век, т.е. наскоро след изработването на шлема.
Мавзолеят има две нива - на горното е разположен празният саркофаг на крал Теодорих, а долното вероятно е било предназначено за погребения на членовете на неговото семейство или е било параклис (капела) за заупокойни богослужения.

Долното ниво на мавзолея има десет страни, разделени от ниши с полукръгли арки. В една от нишите е входът на мавзолея.
Вътрешнността на долното ниво е във формата на кръст; светлина прониква в през шест малки прозорчета.
Наченките на тази антропоморфност биха могли да бъдат потърсени в мавзолея от Ал Бара в Сирия.
След като е направена главата на владетеля с бифорни прозорци за очи и изпъкнал каменен блок за нос, върху нея е спуснат като шлем каменния покрив-корона с представени на нея 12-те апостоли, както е при латинската корона на Унгария.

Теодорих Велики Flavius Theodoricus    
Flavius Theodoricus

     
                   ***

За интересни археологически образци от готите, можете да прочетете в:

ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (ІV - ІХ ВЕК)

http://gepard96.blog.bg/history/2011/11/17/istoricheskoto-nasledstvo-na-gotite-po-bylgarskite-zemi-v-h-.852686 

 


Основна Литерарура:
1. Herwig Wolfram - "Die Goten und ihre Geschichte", Munchen, 2001 г.
2. Ед. Гибън - "История на залеза и падането на Римската Империя".
3. Проф. Ем. Стайчева - "Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията".




Гласувай:
6
3


Вълнообразно


1. germantiger - БЛАГОДАРЯ сърдечно, за втори път след първия ти "готски" постинг !
28.10.2011 20:13
Подредено написано, поне аз го четох с лекота въпреки пространното инфо, а фибулите/фибелите ми напомниха едни, които гледам в подарък-книга от това лято:

Kelten und Germanen (in heldnischer Zeit) ot Eggers, Will, Joffroy, Holmqvist
издание от 1964, изключително качествена и от любим човек

Линквам този ти постинг в групата ми към вибокс7!
цитирай
2. gepard96 - Подредено написано, поне аз го ч...
28.10.2011 20:21
germantiger написа:
Подредено написано, поне аз го четох с лекота въпреки пространното инфо, а фибулите/фибелите ми напомниха едни, които гледам в подарък-книга от това лято:

Kelten und Germanen (in heldnischer Zeit) ot Eggers, Will, Joffroy, Holmqvist
издание от 1964, изключително качествена и от любим човек

Линквам този ти постинг в групата ми към вибокс7!


Мерси, ама набързо го довърших, два дена писах един за сарматските елементи на прабългарите - извадих всички прабългарски, боспорски, сарматски руни, глаголицата, готската азбука - пълно сравнение, плщс погребенията, снимки, абе най-доброто до сега където съм правил, и ми изчезна като тръгнах да го публикувам...
направо ще се изям, а и сега си гласувах сам с - 1 за този...

днес не ми е ден...
цитирай
3. germantiger - ...
28.10.2011 21:33
Хубаво, че не си разбил клавиатурата, на мен от глупост ми се случи (трошенето не помага), но Бога ми понякога...

Желая ти време и късмет отново през идната седмица да възстановиш изгубеното, тъкмо са почивни дни!
цитирай
4. gepard96 - до germantiger
28.10.2011 21:46
germantiger написа:
Хубаво, че не си разбил клавиатурата, на мен от глупост ми се случи (трошенето не помага), но Бога ми понякога...

Желая ти време и късмет отново през идната седмица да възстановиш изгубеното, тъкмо са почивни дни!


Мерси, този път и се размина, иначе имам 3 в един кашон, ми аз някак си съм бил излезал от блог.бг, и нали да я публикувам и не ми го публикува ми пасс ми поиска да се впиша в блог.бг, а нито компа съм изкл, нито браузар... нзн кво стана...
как и да е... лека ве4ер ще го направя пак...
цитирай
5. letopisec - много интересно
31.10.2011 14:22
и поучително изследване. Поздрави.
цитирай
6. diluna - Благодаря за постинга!
03.12.2011 13:22
за хубаво обяснените данни. Ще очаквам и следващи ваши материали за готите, виждам, че е тема, която представлява интерес за вас.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 637700
Постинги: 69
Коментари: 513
Гласове: 291
Архив