Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2011 19:53 - ГОТИТЕ - ТЕОДОРИХ ВЕЛИКИ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 5153 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 28.11.2011 18:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нека видим как е протекла първата среща на българите и ост-готите, на входа на Кримкият Полуостров. За нея ни разказва Прокопий:

"Като отишли те [утигурите], близло до Меотидското езеро, те срещнали там така наречените готи тетраксити. Отначало тия готи под закрилата на щитовете си застанали в отбрана срещу напазателите, като се уповавали на своята мощ и непристъпността на мястото - защото те са всъщност най-храбри между всички тамошни варвари. Началото на отока на Меотидското езеро, гдето именно по това време живеели тетракситите, образува сърповиден залив който ги обграждал от повечето страни и останал на нападателите само един не много широк достъп. По-късно обаче - тъй като хуните не искали да губят много време тук, нито пък готите се надявали да могат дълго да се съпротивляват на множеството неприятели - те се споразумели помежду си, тък че като се съединят, да преминат заедно и готите да се заселят на отстрещната страна, точно при самия бряг на отока, гдето живеят и сега, като при това бъдат занапред приятели и съюзници на утигурите и да живеят там навеки при равни и еднакви права с тях. Така именно тия готи се заселили там."

Източните готи, известни в историята още като остроготи (остготи), са населявали предимно територии в днешна Украйна и по-късно в Мизия, Тракия и Илирик, а остатъци от тях - около устието на р. Днепър и Крим. Именно с тях е срещата на българите-утигури. 
     ***
Западните готи, известни в историята още като визиготи (везеготи, бесиготи), са населявали предимно територии около и северно от Дунава, респ. Дакия, Мизия, Добруджа (Малка Скития), Причерноморието и по-късно Тракия и Македония.
     ***
Първите готски нахлувания на римска територия започват през средата на 3 век. Към 280 г. императорите успяват да ги неутрализират и да стабилизират империята!
Част от победениете готи е заселена в Мизия. 
Отвъд Дунава готите основават доста обширна държава, която при крал Ерманарих от рода на Амалите (305-373 г.) заема територия от Балтийско до Черно море!

След разгрома им през 373 г. от хуните, остготите влизат в състава на хунската империя и се заселват в Панония.
Част от тях нахлуват в Италия заедно с вандалите през 406 г., под предводителството на Радагес, но са разбити от Стилихон. 

Западният клон - вестготите, след разпадането на готската държава в Дакия под натиска на хуните през 376 г., молят император Валент да им позволи да се заселят в качеството си на федерати в пределите на Мизия и Тракия през 376 г.
Императорът се съгласява при условие, че приемат арианството.
С готите преминават Дунава и части от други племена - алани (народ родствен на българите), прабългари и др.
През 378 г. поради възникнали проблеми със снабдяването, готите въстават под предводителството на Фридигерн, и разбиват римската армия при Адрианопол, а самият имп. Валент загива.
Едуард Гибън (1737 - 1794) в мащабния си труд - "История на залеза и падането на Римската империя" за годините 365-398, изчислява преминалите отсам Дунава готи дори до един милион души, вкл. 200 000 въоръжени, които се смесват с романизирани траки.
Той счита за непростима стратегическа грешка на „римското великодушие“ да бъдат допуснати в границите на империята толкова много въоръжени хора.
          ***
След смъртта на император Валент, империята е поделена окончателно на Източна и Западна, а вестготите избират за крал 19-годишния Аларих от рода на Балтите. 
Младия Аларих подновява готските набези в Македония и Тесалия. Атина успяла да се спаси с богат откуп, а Коринт, Аргос и Спарта са разграбени. На помощ на Източната империя се явява западният главнокомандващ Стилихон. След няколко битки в Аркадия той принуждава Аларих да се изтегли в Епир.
Източният император Аркадий, страхувайки се за короната си, от успехите на Стилихон, сключил мир с крал Аларих и го назначил за наместник на Илирия. 
Към 400 година крал Аларих нахлува в Италия. Докато готите обсаждали гр. Аквилея, Стилихон успял да събере легионите от всички краища на империята.
През 402 г. в битката при Поленция (в сев. Италия) Аларих отстъпил и след второ поражение при Верона, му се наложило да се завърне в Илирия. Стилихон, който искал да го държи по-далеч от пределите на Западната империя, сключил мирен договор с него и също го назначил за наместник на Илирия, ежегодно заплащайки му по 4000 фунта злато.
След убийството на Стилихон през 408 г., император Хонорий отказал да изплаща данъка и Аларих отново нахлул в Италия.
Император Хонорий се укрил в добре укрепената Равена, а готите настъпили към Рим. 
След блокадата на града римляните започнали преговори, но Хонорий отказал да ги признае, в следствие на което през 409 г. Рим отново бил обсаден.
Доведени до глад, властите признали градския префект Атал за император, а Аларих - за главнокомандващ (magister milittum) на Западната Империя.
Скоро обаче Аларих се скарал с Атал и го детронирал.
В това време в Италия били доведени спомагателни войски от Британия и Галия, след което Хонорий отново отказал да преговаря.
Аларих за трети път обсадил Рим. Сенатът решил да се съпротивлява докрай, но благодарение на измяната на няколко роби, които отворили градските врати, Аларих превзел Рим на 24 август 410 г.
След тридневно разграбване на града, готите продължили към Южна Италия, но не успяли да превземат житниците на империята - Сицилия и Африка, заради буря.
Скоро след това Аларих умрял и според преданието бил погребан с много съкровища на дъното на река Буенто. 
     ***
Крал станал зет му Атаулф (410-415), който извел готите от Италия и ги заселил в Аквитания.
 
Така образуваното Вестготско кралство със столица Тулуза била първата готска държава на територията на Римската империя. 
 
През втората половина на 5 в. при крал Ейрих (466-484) вестготите завладяли Аверн, Прованс и по-голямата част от Пиринейския полуостров.
 
През 507 г. след като били победени от франките на Хлодвиг I при Поатие и загубата на Аквитания, центърът на кралството се преместил в Толедо.
 
През 8 век държавата на вестготите била завладяна от арабите.
     ***
Така преключил Тракийския период на вест-готите!
Проф. Хервиг Волфрам, изследовател на готите пише за този период:
"Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула. Би било все едно историята на Каролингите да бъде зачеркната от европейската история или тази на Бабенбергите - от австрийската. Тази теза не е преувеличена, тъй като почти всичко готско, което под каквато и да била форма е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България. Ако от историята на готите извадите, примерно, само готския превод на Библията, направен от Вулфила, издигането на Аларих I за крал и възникването на вестготите, както и Свищовското кралство на Теодерих Велики, не би имало галско-испанско кралство на вестготите, нито италианско кралство на остготите със столица Равена, нито пръв превод на Библията на неантичен език. Не би имало също и готски заемки в славянските езици, в днешния баварско-австрийски диалект, нито дори думата "deutsch" (немски). 
В края на краищата, не би имало и писана готска история, тъй като Йордан(ес), авт
орът на запазената до днес "Гетика", произхожда от Тракия."

  • ТЕОДОРИХ ВЕЛИКИ (453 - 526 Г.)

След разгрома на готите през 373 г. от хуните, остготите влизат в състава на хунския съюз и се заселват в Панония. Остготите, влизащи в състава на хунския съюз на Атила се сражали на негова страна срещу съплеменниците си, водени от "последния римлянин" Аеций в битката при Каталаунските полета (451 г.), като след разпада на атиловата империя през 454 г. се заселили в Панония и Илирия. През третата четвърт на 5 век нова вълна остготи дошли от Панония и се заселили по нашите земи.

През 474 г. (според други източници през 471 г.) Теодорих Велики от рода на Амалите е избран за остготски крал.
Теодорих е син на сподвижника на Атила остготски крал Теодомир.
През 476-488 г. готите начело с Теодорих Велики получили земя с център Нове (на 4 км от днешен Свищов).

В продължение на 14 години Източната римска империя (бъдеща Византия) им плащала като на наемници да охраняват Дунава от нашествия на други племена.
Теодорих 
 получили предложение от източния император Зенон да завладеят Италия, където се бил укрепил Одоакър, свалил последният император Ромул Августул, и се обявил първо за крал на Италия („rex italiae“), а после в 490 г., провъзгласил дори сина си Тела за цезар на Рим.
     ***
Прокопий ни осведомява за това:
"Готите, които с позволение на императора се били поселили в Тракия, вдигнали оръжие против ромеите под предводителството на Теодорих, патриций, достигнал консулски чин във Византион. Но император Зенон, който умеел лесно да се справя с положението, увещал Теодорих да замине за Италия и да започне война със Одоакър, за да завладее за себе си и за готите Запада.
За него, който вече бил достигнал до сенаторско достоинство, би било по-доре да победи един узурпатор (Одоакър), да има под властта си ромеи и италийци, отколкото да влиза в борба с императора, да се излага на такава голяма опасност.
Зарадват от това предложение Теодорих заминал за Италия последван от готите, които поставили в своите коли деца и жени, както и покъщнината, която могли да носят".

     ***
Теодорих, получил сана патриций от император Зенон, и се съгласил на предложението му, да получи цялото италианско кралство, ако победи узорпатора Одоакър.

През 488 г. целия народ, вкл. жените и децата (към няколко стотин хиляди човека) се преселили в Италия.
Теодорих получил от Зенон още титлите консул и върховен главнокомандващ, и в три битки успял да разбие войските на Одоакър, който се укрил в Равена.

Дългогодишните боеве между Одоакър и остготите, начело с Теодорих, завършват с продължила две години и половина обсада на Равена.
Градът се снабдява с припаси от пристанището, но в крайна сметка Теодорих успял да го блокира.
Когато запасите в крепостта привършват, обсаденият Одоакър в нач. на 493 г. предприема опит за пробив на обсадата, в резултат на който се разгаря споменаваната в немските легенди "Гарванова" битка.
Сражението завършва без успех за Одоакър, който не успява да пробие обсадата, но и Теодорих не успява да направи пробив на защитата и да превземе града.
На 25 февруари 493 г., след Гарвановата битка, Одоакър започва мирни преговори с Теодорих.
Тъй като и двете страни понасят тежки загуби в битката, Теодорих приема предложението на равенския епископ Йоан да управлява Италия съвместно с Одоакър и договорът е сключен на 27 февруари с положени клетви от двете страни строго да го спазват. Десет дни след влизането на остготите в Равена, на помирителн пир в Palast Lauretum на 15 март 493 г., Теодорих собственоръчно убива Одоакър и се провъзгласява за едноличен крал.
Синът на Одоакър - Тела се спасява в Галия, но е убит същата година, при завръщането му в Италия.
Създавайки Готско-римското кралство настъпва период на мир след почти 90 години непрекъснати войни.
Теодорих Велики победил Одоакър с помощта на византийския император Зенон, и станал първия християнски крал на готско-римското кралство.
Той формално продължил да признава властта на Константинопол и запазил повечето римски институции и Сената и управлявал подражавайки на императорите. 
След това настъпва хегемонията на Готите в земите на Рим!

Теодорих Велики бил встъпил във владенията на Готско-римското кралство като признавал върховенството на Византия, а също така и римското право продължило да бъде действуващо право върху цялата територия, върху която се простирала неговата власт.
През 493 г. Теодорих се жени за Аудефледа, дъщеря на Хилдерих I (меровингски крал на франките).
През 497 г. император Анастасий I признава Теодорих за крал на готите и императорски регент в Италия. Кралството му обхващало: Италия, Далмация, Норик, Реция и части от Панония.
През 515 г. Теодорих жени дъщеря си Амалазунта с вестгота Еутарих (Eutharicus), когото определя за свой наследник.

По време на готското господство местната и централната римска администрация останали непроменени, под контрола на бившите римски чиновници.

В църковните дела арианинът Теодорих толерира католиците. След смъртта на папа Йоан І (18 май 526), с когото бил скаран, Теодорих поставя с помоща на канцлера си Касиодор (Cassiodor) приятеля на готите - папа Феликс IV (Felix IV).
Близък съветник и помощник на Теодорих бил римлянинът Касиодор, по негов съвет 1/3 от земята и робите на богатите римляни била конфискувана в полза на готските заселници.
Били раздавани участъци земя и на плебеите.
Теодорих подчертавал уважението си към римските обичаи и култура, а столицата на кралството Равена се превърнало в истинско средище на изкуството, съперничащо с Константинопол. Въпреки това в края на управлението на Теодорих, противоречията между римляните и готите се обострили.
Теодорих бил крал на Италия до смъртта си в 526 г. 

Споровете за престолонаследието, които възникнали след смъртта на Теодорих през 526 г. били използвани от император Юстиниан І, който се надявал да възстанови византийската власт в Италия.
     ***
След кончината на Теодорих остготското кралство отслабнало.

Наследник става малолетния му внук Аталарих, чиято майка Амалазунта, дъщеря на Теодорих Велики, води управлението. Аталарих умира през 534 г.
Дъщеря му Амалазунта провеждала проримска политика, но била убита.
Това било използвано като повод от император Юстиниан, за да се намеси в Италия.
През 535 г. византийските войски, командвани от Велизарий, се прехвърлили от Северна Африка (където преди това успели да унищожат Вандалското кралство) и завзели Сицилия, Южна Италия и Рим.
     ***
Крал Тотила (541 - 552 г.), конфискувал земите на едрите земевладелци и привлякъл в армията си роби и колони, обещавайки им освобождение, ако изгонят войските на Източната империя.
Това укрепило готските позиции на полуострова за известно време.
Войната продължила 19 години, разорявайки Италия.
Рим пет пъти последователно бил завладяван и от римляните и готите и населението му намаляло до 50 хиляди жители.
Милано било разрушено до основи, Неапол напълно разграбен, а плодородната Кампания опустошена.
Населението на Италия намаляло значително.
Под командването на Нарзес, който сменил престарелия Велизарий, римляните превзели столицата на кралството Равена през 550 г., а през 554 г. напълно разгромили остготите, а крал Тотила бил убит.
Оцелелите били частично изгонени от пределите на полуострова.
По такъв начин за известно време Италия била присъединена към византийската империя.
Източната империя обаче не контролирала дълго Италия.
По-голямата част от полуострова била завладяна през 568 г. от друго германско племе - лангобардите. . .
     ***
По времето на Теодорих в Равена е сътворен и Codex argenteus - преписа на Библията на Вулфила, който се съхранява в Упсала.
Това надали е случайно, като знаем, че началното царуване на Теодорих започва в мизийския духовен и политически център на готите, който в онова време съществува вече век и половина в земите на днешна северна България.
При похода му към Апенините през 488 г. Теодорих не бива последван от всички "балкански готи", както подчертава и проф. Хервиг Волфрам.
Една част от готите, вероятно главно християнска е останала и се е смесила с местното романизирано тракийско население.
     ***
Едно столетие след последната изселническа вълна, готите на Вулфила продължават да съществуват и да се открояват сред останалото силно романизирано население на Северна България.
Ценно свидетелство от средата на 6 век за тях е оставил историкът Йорданес, самият той гот. 
В своята "История на готите" (De origine actibusque Getarum), завършена през 551 г., той ги описва по следния начин:
"Има и други готи, които се наричат малоготи. Те са многоброен народ. Техен епископ и първосвещеник бил Вулфила, който, както се казва, им бил създал и азбука. И днес те се намират в Мизия и обитават Никополската област в полите на Хемимонт (Стара планина). Те са многобройно племе, но бедно и невойнствено, имат в изобилие само стада от разновиден добитък, пасбища и гори. Земята им е малко плодородна с пшеница и с други плодове. Някои от тях не знаят дали има другаде лозя, ако и да купуват вино от съседните места, понеже повечето от тях се хранят с мляко".

Както се вижда от описанието на Йорданес, готите на Улфила са загубили доста от присъщите на племенната им общност характеристики и най-вече войнствената агресивност и номадската подвижност. За два века те се превръщат в типично полупланинско население, етнически, социално и културно хомогенно, което е християнско.
Някои съвременни учени регистрират тяхното присъствие чак до края на 6 век, когато вече са напълно асимилирани от местното тракийско население, и от вече заселилите се през 6 - 7 век масово българи и славяни.
  • ГРОБНИЦАТА НА ТЕОДОРИХ В РАВНА

Мавзолеят на Теодорих Велики в Равена

Остготската изобразителна традиция оказва силно влияние в тази единствена по рода гробница, покрита с монолитен каменен блок с формата на владетелска корона или шлем.
Нейните модели могат да бъдат потърсени в сирийско-арменската и балканската архитектура и изкуство.
За отбелязване е, че тя е построена в началото на 20-те години на VІ век, т.е. наскоро след изработването на шлема.
Мавзолеят има две нива - на горното е разположен празният саркофаг на крал Теодорих, а долното вероятно е било предназначено за погребения на членовете на неговото семейство или е било параклис (капела) за заупокойни богослужения.

Долното ниво на мавзолея има десет страни, разделени от ниши с полукръгли арки. В една от нишите е входът на мавзолея.
Вътрешнността на долното ниво е във формата на кръст; светлина прониква в през шест малки прозорчета.
Наченките на тази антропоморфност биха могли да бъдат потърсени в мавзолея от Ал Бара в Сирия.
След като е направена главата на владетеля с бифорни прозорци за очи и изпъкнал каменен блок за нос, върху нея е спуснат като шлем каменния покрив-корона с представени на нея 12-те апостоли, както е при латинската корона на Унгария.

Редица елементи в тази гробница се свързват с балканската художествена традиция.
Много показателен в това отношение е т.н. готски орнамент от повлек с тръгълник и кръг отгоре, засвидетелстван във фибулата от Августа и кана № 2 в съкровището от Наги Сент Миклош.
Теодорих Велики Flavius Theodoricus    
Flavius Theodoricus
  • ГОТСКИ НАХОДКИ В ОМУРТАГОВИЯ АУЛ
В 4 век при днешното с. Хан Крум на р. Тича (където по-късно през 822 г. ще възникне известният аул на кан Омуртаг), построен по модела на първата българска столица Плиска, е имало готски църковен център, който според археолога, който го изследва д-р Балабанов е свързан с готския епископ Улфила.

Вулфила

Аулът е землено укрепление с размери 500 на 450 м, в чийто център има крепост от 9 век.
Четирите църкви обаче са от 4 - 5 век и една от тях е със запазени стенописи. 

В християнския център, археолозите откриват и следи от интересна осмоъгълна сграда, чийто план почти повтаря този на гробницата на готския

 

крал Теодорих Велики в Равена, според археолога Т. Балабанов.

 


“Става въпрос за епископски център и той вероятно е свързан с Улфила“ - твърди Тодор Балабанов.
Знае се, че когато вестготският предводител Атанарих изгонил  Улфила

 

 

 

 (331-380 г.) 

 

 

 

заради християнските му възгледи, ромейте го приели и в 348 г. му дали земя край Никополис ад Иструм (на 12 км от днешно Велико Търново).

 

 

 


Последователите му живеели мирно, без да се включват в грабителските походи на сънародниците си при периодичните им набези по нашите земи,

 

а епископ Улфила, тук създава германската азбука и превежда библията на готски.

 
Освен четрите църкви, има и 4 разкрити готски гроба при двете църкви в единия край на аула, построени една върху друга в интервал от 100 години през 4 и 5 век, които са били проучвани от археологически екипи още преди 30 години, но в последните няколко години Тодор Балабанов разкри и нови тайни.
В по-ранната църквичка, която е от средата на 4 век според намерените в нея монети на Констанций ІІ (348 г.), са открити най-ранните църковни стенописи по нашите земи - части от образите на мъж и жена и разпилени цветя, изографисани с ярки цветове, запазили през вековете своята свежест.
Тук преди няколко години екипът на Балабанов откри два готски гроба със запазени накити в тях, оцелели от набезите на съвременните иманяри.
Сред находките са ковчеже с огледало и мъниста от кехлибар и тамян, златни обици, два комплекта пищни готски фибули (закопчалки за дрехи) от сребро с позлата и инкрустирани алмандини, както и токи за колани.
През археологическия сезон на 2005 г. Балабанов откри трети готски гроб - под прабългарска могила наблизо, в която археологът разкри още една базилика, строена в 4 в. и унищожена може би при похода на Атила през 447 г.
Гробът е открит на дълбочина около 1,7 м от подовото ниво на базиликата, ориентиран в посока изток-запад.
Погребаният вероятно е бил в дървен ковчег, костите са силно изгнили, а в пластовете има следи от изгнило дърво.
В гроба са намерени бронзови готски фибули, бронзово огледало (според култовата символика погребаният се е оглеждал в него в задгробния живот), желязно ножче, ситни зелени мъниста от полускъпоценни камъни и кехлибар - вероятно от огърлица, както и ранен тип коланна тока, датирана от към средата на 4 век.
Интересна находка е позлатената и орнаментирана аграфа (апликация за защипване на дрехите) - също елемент от облеклото на готите.
 
Такива находки са намерени и в откритата при Силистра гробница със стенописи от 4 в., готски находки има също в Нове, във Велико Търново, както и в манастира Мурфатлар в румънска южна Добруджа.

Четвъртия гроб с готски находки, д-р Балабанов откри в притвора на първата най-ранна църква.

Очевидно преддверието е служело за погребване на хора с по-специален църковен статут и с висок обществен сан, обяснява той. Гробът е бил ограбен още във втората половина на 4 в. след опожаряване, но вероятно е бил много богат, защото късно-античните крадци не са взели всичко.
Намерена е плочеста готска фибула от най-ранен тип, две малки златни цилиндрични мъниста от полускъпоценен камък и едно голямо от балтийски кехлибар.
Знае се, че готите и хуните са употребявали много полускъпоценни камъни, а кехлибарът се е смятал за символ на огъня, носещ пречистваща сила.


Най-интересната гробна находка обаче е един набор от три козметично-медицински прибори – пинсети, лъжичка и т.нар. кюрета за почистване на уши. Такива прибори обикновено са носели на колана си жените.
Те се откриват често в готски некрополи и остават храктерни и в по-късното средновековие в западна европа - защото след 5 век, след пребиваването си по тези земи, готите се преместват натам.
                 

 
 
                

 

 
 
 

Позлатените фибули и токи вероятно са от края на V век.
В зооморфната украса на двата комплекта, намерени на територията на аула,  се различават глави на грабливи птици с очи от алмандини.

     
                   ***

За още интересни археологически образци от готите, можете да прочетете в:

ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (ІV - ІХ ВЕК)

http://gepard96.blog.bg/history/2011/11/17/istoricheskoto-nasledstvo-na-gotite-po-bylgarskite-zemi-v-h-.852686 


Литерарура:
1. Herwig Wolfram - "Die Goten und ihre Geschichte", Munchen, 2001 г.
2. Ед. Гибън - "История на залеза и падането на Римската Империя". 3. Проф. Ем. Стайчева - "Още веднъж за Вулфила и неговия превод на Библията".




Гласувай:
6
2


Вълнообразно


1. germantiger - БЛАГОДАРЯ сърдечно, за втори път след първия ти "готски" постинг !
28.10.2011 20:13
Подредено написано, поне аз го четох с лекота въпреки пространното инфо, а фибулите/фибелите ми напомниха едни, които гледам в подарък-книга от това лято:

Kelten und Germanen (in heldnischer Zeit) ot Eggers, Will, Joffroy, Holmqvist
издание от 1964, изключително качествена и от любим човек

Линквам този ти постинг в групата ми към вибокс7!
цитирай
2. gepard96 - Подредено написано, поне аз го ч...
28.10.2011 20:21
germantiger написа:
Подредено написано, поне аз го четох с лекота въпреки пространното инфо, а фибулите/фибелите ми напомниха едни, които гледам в подарък-книга от това лято:

Kelten und Germanen (in heldnischer Zeit) ot Eggers, Will, Joffroy, Holmqvist
издание от 1964, изключително качествена и от любим човек

Линквам този ти постинг в групата ми към вибокс7!


Мерси, ама набързо го довърших, два дена писах един за сарматските елементи на прабългарите - извадих всички прабългарски, боспорски, сарматски руни, глаголицата, готската азбука - пълно сравнение, плщс погребенията, снимки, абе най-доброто до сега където съм правил, и ми изчезна като тръгнах да го публикувам...
направо ще се изям, а и сега си гласувах сам с - 1 за този...

днес не ми е ден...
цитирай
3. germantiger - ...
28.10.2011 21:33
Хубаво, че не си разбил клавиатурата, на мен от глупост ми се случи (трошенето не помага), но Бога ми понякога...

Желая ти време и късмет отново през идната седмица да възстановиш изгубеното, тъкмо са почивни дни!
цитирай
4. gepard96 - до germantiger
28.10.2011 21:46
germantiger написа:
Хубаво, че не си разбил клавиатурата, на мен от глупост ми се случи (трошенето не помага), но Бога ми понякога...

Желая ти време и късмет отново през идната седмица да възстановиш изгубеното, тъкмо са почивни дни!


Мерси, този път и се размина, иначе имам 3 в един кашон, ми аз някак си съм бил излезал от блог.бг, и нали да я публикувам и не ми го публикува ми пасс ми поиска да се впиша в блог.бг, а нито компа съм изкл, нито браузар... нзн кво стана...
как и да е... лека ве4ер ще го направя пак...
цитирай
5. letopisec - много интересно
31.10.2011 14:22
и поучително изследване. Поздрави.
цитирай
6. diluna - Благодаря за постинга!
03.12.2011 13:22
за хубаво обяснените данни. Ще очаквам и следващи ваши материали за готите, виждам, че е тема, която представлява интерес за вас.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 352166
Постинги: 67
Коментари: 426
Гласове: 263
Архив