2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 19583 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2011 08:32
От едната страна съществуват мненията на някои археолози, че не може да се притежават такива национални ценности в частни колекции и че частното колекциониране стимулира иманярството.
България е една от най-богатите страни в Европа по значимост на древното си художествено наследство и поради това е обект на сериозно иманярство.
На световния пазар не се изисква информация за произхода на предметите.
Музеите не купуват единствено ограбени от други музеи предмети.
В световен мащаб, бизнесът с произведения на древното изкуство възлиза на около 40-50 млд. EUR. годишно.
Опитите досега, да бъдат осъдени иманяри се оказват почти безуспешни, защото не е възможно да се докаже, произхода на предметите е от иманярски разкопки.
Според мен държавата трябва да действа върху разрушителите на гробници и иманярите, защото независимо от колекционерите, те пак ще копаят, но тогава всичко ще бъде изнесено, особено както и паднаха границите с ЕС.
Единствено, последните години има частичен успех при пресичане на част от каналите за износ на предмети обект на иманярството.
За съжаление това не възпира иманярските групи, има цели села в Северо-западна България, които извършват незаконни разкопки.
Иманярската дейност е съществувала разбира се и преди серозното колекционерството, с едната цел, предметите да бъдат изнесени зад граница.
А предметите се легализират в момента, в който попаднат на даден аукцион или в антикварен магазин.
Мнението на повечето специалисти е, че би следвало да се поиска от европейските институции да се забрани официалната търговия с произведения на древното изкуство без ясен произход.
Опита обаче показва, че по този въпрос няма единно съгласие в евро-институцийте.
И в тази ситуация се намесват колекционерите.
Така съществува дилемата, както казва проф. Маразов, дали би трябвало да се помага на частните колекционери да обработват колекциите си?!
Някои български колекционери вече излагат своите колекции: в НИМ е колекцията на Васил Божков, а в Археологическия музей е тази на Димитър Иванов.
След като тези колекции са легитимирани веднъж, те не могат да бъдат продавани нелегално зад граница.
Това е една сигурна защита, предметите да останат в България.
Това, което лишава предметите от научната им стойност е липсата на информация за археологическия им контекст, но от художествената им стойност нищо не може да ги лиши.
- ЗА КОЛЕКЦИЯТА НА ВАСИЛ БОЖКОВ
Съгласно закона за паметниците на културата – тази колекция е законна.
В каталога издаден от В.Божков са описани и фотографирани 275 експоната.
Една част от тях през 2007 г. с решение на правителството беше изложена в Брюксел, след приемането на страната ни в ЕС - нещо като своеобразно представяне на древната българска култура.
Та факта е, че на колекцията е извършена идентификация и регистрация.
Една част от предметите в колекцията, не са в резултат на иманярски разкопки, каквито Божков ясно, че не е правил.
Действително сигурно има предмети, които са купени в България.
Но има и голяма част закупени по европейски и американски аукциони, където вече са били изнесени в миналото.
Божков е бил проверен и от Прокуратурата и те са установили, че колекцията наистина е законна.
Аз не съм следовател, нито прокурор и ще се въздържа от повече коментари по въпроса за законност и прочие, това е работа на компетентните органи.
Искам да обърнем внимание върху предметите, които все пак са откупени и остават в страната ни, а не се пръскат по-чужди колекции или музейни сбирки зад граница.
В предговора към каталога на частната си колекция Васил Божков пише:
"Тази колекция е спасила за българската култура произведения, които отдавна щяха да бъдат извън страната, други поради лошото им съхраняване бяха готови за вторични суровини, а трети дойдоха в България от западни аукциони"!
И сигурно е точно така....
Личното ми мнение е, частните колекционери трябва да бъдат стимулирани, щом държавните музеи нямат финансова възможност да изкупуват артефакти, дали от откривателите им или от аукциони - такава е и световната практика.
***
По най-груби изчисления, по-цени на международни аукциони, колекцията на В.Божков, представена пред обществото се изчислява между 100 и 150 млн. евро.
Пълното научно публикуване на колекцията на г-н Божков се реализира в две
дисертации на двама докторанти от програма "Тракия и Древния свят", към Института за изкуствознание към БАН, с научен ръководител проф Ив. Маразов.
Това е един голям принос в тракологията, тъй като колекцията съдържа огромен непроучен материал, който в голяма степен би могъл да затвърди или да промени представите ни за развитието на културата по нашите земи от това време.
В тази колекция тематично са събирани златни, сребърни, бронзови и керамични съдове от античната епоха. Тъй като в античната епоха по нашите земи са живели главно траки, огромна част от тях са тракийски златни и сребърни съдове.
Много голям интерес за изследователите представлява разбира се информацията, която съдържат изобразителните текстове върху предметите.
Тяхното разчитане ще помогне много за все по-пълната реконструкция на митологията и царската идеология в древна Тракия.
Изображенията представляват една “информационна банка” и именно в това, а не във финансовото им изражение е тяхната огромна ценност за учените.
Тези въпроси както и цялостното обследване и разтълкуване на изображенията, следва да извършат в дисертацийте си двамата докторанти, като след систематизирането и публикуването на този огромен масив от нова информация ще помогне и на всички останали изследователи в научната им работа.
***
Колекцията съдържа всички предметни форми, характерни за изкуството на Тракия от периода V – I в. пр. Хр., като може би най-голямо впечатление правят ритоните - 20 на брой. Според проф. Божидар Димитров „Това е най-голямата колекция на ритони в света"!
Експонирани са над десет изключителни сребърни ритони с позлата и протомета на лъв, овен, кон, козел, змия, теле, съвършенно моделирани през периода V – IV в. пр. Хр. За учените не само ритоните, но и останалите произведения на древното изкуство разкриват нови недокосвани до сега страни и проблеми на тракийската древност като цяло и в частност тракийската торевтика и изкуство от II - I хил. пр. Хр. Многобройни и разнообразни са новите доказателства за развитието на тракийската религия през посочения период.
Повечето от ритоните са изключително редки и с изкусна изработка, дело на персийски майстори.Най-много са с фигурки на елени, има с изображения на лъв, кон, козел, теле, рис, барс, ибекс и др.Освен чашата с форма на овен и единия от най-интересните ритони, който е с къс рог, широко устие и с глава на овен.
Съдовете са златни и/или сребърни (главно с позлата), под формата на рог, от които се е пило вино.
В. Божков действително притежава може би най-значимата колекция от ритони събрани на едно място в световен мащаб - представените ритони са повече отколкото има не само в някой български музей, а и из големите световни музеи, които събират антично изкуство няма толкова богата колекция от ритони. Изработена е от сребро с позлата в иранско ателие, според проф. Маразов.
Като големина е 21 см височина, 19 см диаметър, това е уникален шедьовър на древната торевтика. На практика не е ритон, защото липсва отвор на върха.
Ритоните в колекцията освен, че са най-много събрани в една колекция, но измежду тях са и едни от най-прекрасните екземпляри (по-долу на снимките).
Ритон (VІ-V в.пр.Хр.) и ср. фиала с позлата (ІІ-І в.пр.Хр) др. снимки по-долу
***
Колекцията на В.Бошков покрива целия предметен и времеви спектър на тракийското изкуство.
Оформени са внушителни раздели от предмети от къснобронзовата и късноелинистическата епоха.
Римските балсамарии също са не само многобройни, но и с високо художествено качество.
При изследването на предметите в колекцията, следва първо да се обърне внимание на паметниците от Къснобронзовата и Старожелязната епоха.
Тези предмети показват ранното въоръжение в Тракия като: кинжали, връх
на копие с украса, уникален разкошен меч със златна обковка на дръжката и
гравиран орнамент по острието, апликации, които в Тракия са характерни за
украсата на конска юзда.
Много добре застъпени в колекцията са предметите от Класическата епоха - различни форми на въоръжение от древна Тракия - шлемове (някои от които са единствени в България), наколенници (с маска на коляното), златни и сребърни пластинки (които са служели като инсигнии), нагръдници от изчукано злато с перли.
Много неочаквани са нагръдниците от сребро, защото основен материал за тях по-принцип е златото.
Интерес за нас траколозите представлява и нагръдника с три жълъда в средата, които по всяка вероятност отбелязват мъжкото начало, както и наличните два царски златни венци!!!
Би следвало да се обрърне внимание и върху златните обеци с лъвски глави, които, според проф.Маразов, са изработени в Терент - един от главните центрове за изработка на бижута в древния свят. Това са били едни много скъпи бижута и показват връзката на Тракия с един от най-големите бижутерски центрове от това време.
Изключително интересна е показаната украса към конска юзда тъй като съчетава черти и на тракийската, и на келтската култура.
Уникална е човешката глава в начелника, която, за разлика от останалата част от украсата, притежава всички характерни черти за келтската култура.
Много добре застъпени в колекцията на Божков, освен ритоните са и др. съдове.
Интерес представляват дръжките от хидрия с апликации (бронзов съд с 3 дръжки), скъпоценните чаши, каничките, арибалите, гобелетата, купите с подставки от Късноелинистическата епоха (досега не са били откривани подставки за купи) и купите с изчукани надписи (каквато е била тракийската традици).
Внимание трябва да се обърне и на бронзовите фиали от архаичен тип, които по средата имат пъп, издигнат навън, както и на фиалите с глави на овен за украса, подобно на каничката от съкровището от Рогозен.
Един от шедьоврите в колекцията е полусферичен съд, който все още няма
наименование, но вероятно е бил много характерен за Древна Тракия, защото
подобни съдове има около 7 на брой.
Досега В. Божков е организирал и две големи международни изложби - едната в Брюксел, а другата (по-голяма и много по-значителна) в Москва.
В Москва събитието се е превърнало не само в художествено, но и в научно, защото са дошли специалисти от цяла Русия, и най-вече от Москва и от Петербург. Проведена е и една голяма конференция. От музея в Москва са организирали и посещения на руските колекционери. Издаден е и великолепен каталог.
Това е един от големите и бързи начини за популяризация на културното наследство.
Много добре е, че и Васил Божков се е съгласил да финансира книгите върху неговите паметници, което е много важно. Защото държавата няма пари за никакви издания. А тези предмети трябва да видят бял свят, да влязат в научен оборот.
Предстои и превода им на английски, за да видят свят.
Защото какво значи да имаш колекция: ще дойдат да я видят десетина приятели, петдесетина роднини и още неколцина бизнес партнери например, и толкоз?! Но чак когато влезе в научен оборот, тогава става колекция.
Важна е ценността, не само от гледна точка на финансовата изразеност на пазарната цена, но още по-важна е от гледна точка на научната стойност на предметите.
Може да се надяваме само, че тези неоценени и презрени частни колекционери ще помогнат и за увеличаване на научното значение на тракологията.
Златна погребална маска (V в. пр. Хр)
Златна огърлица (V-IV в. пр. Хр.)
Сребърни набузници с позлата за шлем (ІV век пр.Хр.)
Сребърни украшения - вляво и
Златни медальони с полускъпоценни камъни - вдясно (I-III век)
Сребърни украшения за дрехи - вляво и
Златни нагръдници - вдясно (IV-III век пр. Хр) Сребърен рог с позлата (VI-V в. пр. Хр) Сребърна кана с позлата (IV в. пр. Хр.) Сребърна фиала с позлата, (V в. пр. Хр.)
Сребърна купа с позлата (II-I в. пр. Хр.)
Втория царски златен венец (V в. пр. Хр.)
Цената на подобен венец на аукцион е няколко мил. евро.
Уникална тракийска чаша за вино с формата на овен (ІІІ - І в. пр. Хр)
***
КОЛЕКЦИЯТА ВКЛЮЧВА 20 РИТОНА (повечето ІV пр.Хр.) От 3 до 5 милиона евро струва на аукцион всеки един от античните ритони:
Ритоните, завършващи с глава на овен, са много популярни в древния свят – те са едни от най-ранните в Иран, срещат се в Скития, Тракия, Мала Азия, Македония, Южна Италия и др.
Проф. Маразов изследва в новата си книга "Ритон с глава на овен" декоративната система, стила, техниката на изработка, иконографията и семантиката на ритоните с глава на овен, като се спира по-пространно на вазите от Тракия.
А що се отнася до овена, той е едно от най-често принасяните в жертва животни, при това на различни божества. Популярността на това животно сред скъпоценните предмети, които със сигурност са свързани с царската идеология, вероятно се дължи на известния мит за златното руно.
У ахейците, хетите, скитите и траките притежанието на кожата на златния овен е знак за богоизбранничество.
Златен пръстен
Бюст на римския император Траян Деций (ІІІ век)
Единствения оцелял до наше време бюст на император Деций Траян (249-251 сл. Хр.), изработен от мрамор.
Вече са много потвържденията, че ритонът е един от най-важните атрибути както в идеологията, така и в ритуалите на траките.
За краткото време на своето управление той се е прочул с гоненията си срещу християните. Деций Траян е загинал по нашите земи в битка срещу готски племена през юни 251 г. в района на днешния Разград.
Статуя на възрастна жена,- ляво (II-III век);
Мраморна статуя на момиче - дясно ( I-II век)
Много запазени бронзови шлемове (ок.ІV в. пр.Хр.)
Уникалната златна маска (ІV век пр. Хр.)
Кратери (V век пр. Хр). Това са украсени съдове, използвани за смесване на вино и вода в древна Гърция.
Кратери (V-IV век пр. Хр.). На аукцион в зап. Европа, в зависимост от запазеността и сцените, цената за кратер е ок.50 000 евро.
Бронзови бюстове-балсамарии (I-III век)
Бронзови фигурки на животни (I-III век)
Бронзови статуетки на (отляво) Атина/ Минерва, Юнона и Асклепий (II-III в.) Бронзови статуетки на Венера - вляво и дясно (I-III в.). В средата са статуетка на Меркурий (II-III в.), и глава - бюст на млад мъж (IV в.)
Статуетката на Венера е от бронз, на шията й е поставена сребърна огърлица. Дело е на ателие от района на Източното Средиземноморие.
Сребърен съд с позлата (II в. пр. Хр)
Сребърни съдове с позлата (IV век пр. Хр) Сребърни съдове с позлата - ляво, и от чисто сребро - дясно (II-IV век пр. Хр.)
Сребърен киликс с позлата (V в. пр. Хр.)
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
Българският език - езикът на първите хор...
01.11.2011 10:17
2. ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ІV - ІХ ВЕК
3. ЗЛАТЕН СОЛИД СЕЧЕН ОТ АСПАРУХ?!
4. ГОТИТЕ - ЕПИСКОП УЛФИЛА
5. ЗАСЕЛВАНЕ НА КУБЕРОВИТЕ БЪЛГАРИ
6. ХУНИТЕ, ОДОАКЪР И КРАХА НА ЗАПАДНО-РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
7. КОГА БЪЛГАРИТЕ СЕ ЗАСЕЛВАТ НА БАЛКАНИТЕ
8. Проф. Р. Рашев и книгата "Прабългарите през 5-7 век"
9. ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ БАЛХАРА (І ВЕК ПР.ХР.)
10. ПРЕСЛАВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ (X ВЕК)
11. ХОМОСЕКСУАЛИЗМА И ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА
12. БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛСКИ РОДОВЕ 7 -15 ВЕК
13. ПОСЛЕДНИТЕ ШИШМАНИ XIV-XV ВЕК
14. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧЕРЕПИ ОТ ДРЕВНОСТТА
15. БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСЕЛВАНИЯ В ЕВРОПА ПРЕЗ 5-7 ВЕК
16. СЕВЕРИТЕ И СЕДЕМТЕ СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА