Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2011 01:58 - КЕЛТИТЕ В ДРЕВНА ТРАКИЯ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 23196 Коментари: 7 Гласове:
9

Последна промяна: 16.08.2015 02:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Професор Валерия Фол: "Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.
Както разказва древногръцкият историк Полибий във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” От описаното от Полибий следва, че Тиле е стар тракийски град, който келтите превърнали в своя столица.

Така започва историята на келтското царство в Тракия.

Още в края на 19 век, братята Карел и Херман Шкорпил, се опитват да идентифицират древния Тиле. При описанието им на късновизантийската крепост в близост до с.Главан, Старозагорско, те подчертават, че тя е изградена върху древно тракийско укрепление, защитено с масивен каменен вал, и правят предположение, че това е древната столица на келтите в Тракия, описана от Прокопий Кесарийски в „De Aedeficiis” като кастела Тулеус. Сондажните проучвания, извършени през 1992г. показват, че това не е кастелът Тулеус (локализиран вече южно от Одрин), нито пък древният Тиле, а представлява антично тракийско укрепление,

Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното, от които е надпис), то всяко предположение ще бъда просто  хипотетично.

  •   КЕЛТИТЕ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

Думата "келти” е използвана за пръв път от гръцкия историк Херодот през 450г. пр. Хр. Той е означавал с нея населението около горното течение на р. Дунав, на Север от Алпите. Римляните наричали същите племена "гали", а жителите на Британския остров "британи", а не "келти". Използването на думата "келти" в Англия датира чак от XVII век.

Тогава Едуард Лойд, лингвист от Оксфорд забелязал подобието между езиците, говорени в Ирландия, Шотландия, Уелс, Корнуел и Британия. Той нарекъл тези езици "келтск" и така тази дума останала.

На британските острови никой преди това не е наричал себе си "келт". Няма писмени сведения думата "келти" да е използвана преди нач. на XVIII век за означаване на предримските обитатели на Британия и Ирландия и със сигурност не с тази дума, са се обозначавали самите себе си.

Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността едва ли е съществувало.

Келтите се зараждат около XII-X век преди новата ера. Възникват като етнос в Централна Европа, най-вероятно на територията на съвременна Чехия. Много бързо разширяват заеманата територия, като се разпростират из почти цяла Европа.

Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до І век пр.Хр., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия.

Те са от първите, които добиват желязо и това им дава предимство пред останалите народи.

За най-ранния етап от тяхното културно развитие свидетелства селището Халщат – Австрия (по-името на което е назована и Халщадската археологическа култура), където са открити интересни находки, даващи богата информация за бита, изкуството и обичаите на келтите.

Този етап обхваща периода VII-V век. Келтите почват да развиват търговия с гърците и те им дават името.

Втория период от културното развитие на келтите е т.нар. Латенската култура (по името на селището Ла Тен в Швейцария) и обхваща времето V - I век пр. Хр..

През 390 г. пр. Хр. келти завземат Рим, а след като се оттеглят от него на север, създават държавата Галия. Келти се съюзници и на с Александър Македонски, като участват в неговите походи, а след смъртта му навлизат в Македония, Гърция, Тракия.

През ІІІ в.пр.Хр. след като келтите (галатите) нахлули в 279-278 год. в Тракия, Македония и Мала Азия, през 277 г. пр. Хр. срещу тях се изправя Антигон Гонат, който успява да ги разбие и да превземе Македония. В резултат на това през 276 г. Антигон бива провъзгласен от армията за македонски цар.
Борбата с галатите продължила няколко години. Поради заетостта на най-могъщия предводител в Азия - Антиох І Селевк в борбата му с Птолемей ІІ в Сирия, галатите успяват да стигнат до източните граници на Мала Азия. Антиох Селевк успял да ги разгроми в 275 г. пр. Хр. след като повежда в борбата с египетския цар. 
Макар и разбити от Антиох, галатите не напускат Мала Азия, а създават в централната и част своя държава - Галатия, която била подкрепяна от Витиня и Понт.

През периода II-I век пр.Хр., в резултат на натиск от страна на германските племена и разширяващата се Римска империя от юг келтите са изтласкани към северното крайбрежие на Европа. Съхраняват се като народ в днешна Северна Франция, и на някои от британските острови (Уелс, Корнуол - Шотландия, Ман – Ирландия).

Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на І хил. пр.Хр.
Най-ранното идентифициране на келтски популации, различаващи се от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 - 400 г. пр. Хр.).

През IV в.пр.Хр. големи келтски групи се сражавали като наемници във войните между гръцките държавици, като около 335 г.пр.Хр. те изграждат селището си Сингидун (дн. Белград) на Дунав. След смъртта на Александър Македонски, в 281 г.пр.Хр. започва едно масирано келтско нашествие в Гърция, Македония и Тракия.                                                                                             В В началото на III в. пр. Хр. в Панония (дн. Унгария) започнали да се събират воини от различни келтски племена, като през 279 г., под предводителството на Брен, към Гърция поема една огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници. Тази огромна военна сила накрая все пак бива разбита от съюзените елини край светилището в Делфи.

Ирландския изследовател на келтите, археолога д-р B. Mac Congail, смята, че съгласно наличиите свидетелства воините, водени от Брен през 279 г.пр.Хр., е твърде вероятно да са били основно от т.нар. белги - самостоятелна в политически и културно отношение племенна група келти, стояща в близки родствени връзки с германските племена. Авторът смята, че този факт хвърля в някаква степен светлина и върху дискусионния въпрос, отнасящ се до етническиата принадлежност на племето бастарни.

След поражението на Брен и Акихорий при Делфи през зимата на 279/278 г. пр. Хр., Батанат, начело на една част от келтите, поставя основите на държавното обединение на Скодриските, които подобно на бастарните имат значителна роля във военно-политическите събития през късния елинизъм. Делят се на две групи велико-скордиски и мало-скордиски [Strabon VІІ, 5, 12]. Държавната им организация е консолидирана през ІІІ в. пр. Хр. и се простира в пространството между средното течение на р. Морава и между реките Сава и Дунав.

В началото на III в. пр.Хр. нахлулите на Балканите келтски анклави от сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги, етосаги), които не последвали своите съплеменници в малоазийските им походи през 278-277г.пр.Хр., се настанили в Югоизточна Тракия, където през 277 г.пр.Хр. под предводителството на Комонторий, си обособяват територия със столица Тиле, вероятно недалеч на север от Византион, между Източна Стара планина и Странджа, във вътрешните територии без излаз към градове-пристанища на Черно или Егейско и Мраморно море. Постепенно племенната им общност се превърнала в държава със свой владетел и монетосечене.

Доц.Васил Миков в свое проучване, следвайки характерните келтски археологически находки, проследява пътя на келтите през Северозападна България към Тракия - под предводителството, първо на Картерий, а после и на Комонторий, както и борбата им с местните племена на трибали и мизи.

Келтите бавно се предвижвали заедно с жени, деца и покъщнина, търсейки плодородна земя за поселване. Пътят им е вероятно минал по Дунав през Видин към с.Ружинци и с.Орешец, Белоградчишко, към с.Малорад, с.Рогозен и с.Добралево, Оряховско, към с.Борован, с.Джурилово, с.Буковец, с.Попица и Бяла Слатина. По-нататък през землищата на с.Бреница и с.Чомаковци през с.Торос Луковитско и с.Смочан, Ловешко, прехвърлят Хемус през Химитлийския или някой съседен проход и навлизат в Подбалканското поле. Те заемат последователно земите по течението на река Тунджа, като завладяват всички крепости и селища, владени тогава от тракийския цар Севт ІІІ.

В края на III в.пр.Хр. опожарен и разрушен при нашествието на келтите е и големият емпорион (търговски център) Пистирос, намиращ се
 край село Ветрен, общ. Септември. Върху развалините му се появява селище, в което се произвеждали изделия от фино обработени метали - желязо, бронз, сребро, злато.

Келтите успели да поставят в данническа зависимост дори град Византион, а мира местните жители откупвали с подаръци в златни монети годишно, които достигали хиляди, а след това, със създаването на келтското царство, подаръците се превърнали в редовен годишен данък с многократно повишена стойност.
Причините, поради които силният град се съгласил да плаща данък на келтите, най-вероятно били политически – за охрана на границите, и то главно срещу нападенията на траките. Присъствието на келтите било необходимо и за защита на Византион от вероятните претенции на силните елинистични монархии на Селевкидите, Птолемеите, и на малкия и силен Пергам в Северозападна М. Азия.
Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.
Келтски топоними са Danubius (Дунав), Singuidunum (Белград), Naisus (Ниш), Remesiana (Бяла паланка), Bononia (Видин), Durostorum (Дръстър/Силистра).
     ***
През всичкото време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии.
В някои части на Тракия, келтите дори не успяват да наложат господството си, и там продължават да управляват независими или полунезависими тракийски династи. Разкритите археологически паметници - епиграфски и нумизматични показват, че през този период в Югоизточна Тракия тракийските династи разполагали с голям икономически и военен потенциал. Според археолога Н. Сираков „не разполагаме с какъвто и да е археологически материал на територията на Югоизточна Тракия, който би могъл да се свърже с келтите“.
След понесените удари царството на одрисите постепенно се възстановявало и още през 261 или 269 г. пр. Хр. новия одриски цар – Котис, дори поддържал международни контакти. Известен е негов надпис от Делфи, в който е написано: “В годината на архонта Аристион и съветниците Евагор, Айкид, Мантиос, Дион, и Епикрат, градът взе решение при пълно народно събрание и законно проведени избори. Понеже Котис Райзду, тракийски цар, изпълнен още от по-рано с благосклонност, продължава да се отнася благосклонно към храма и града, и към тия, които лично се явяват при него, а и сега, пристигналият Тирил от Неапол (гр. Кавала) изрази неговата благосклонност към храма и към града, градът реши да похвали Котис Райзду, цар на Тракия, и дадената му някога проксения да бъде проксен, и той и наследниците му, и да се даде и на него, и на потомството му промантея, асилая и проедрия при игрите, които устройва градът, както и всички привилегии, които се дават на всички проксени и благодетели на града, а това решение да се запише на каменен стълб, който да се постави на най-видно място в храма”.
Този текст свидетелства за това, че въпреки проблемите в Тракия, Одриското царство е запазвало съществуването си и политическата традиция, независимо от настъпилите промени през периода на владичеството на Лизимах, и на последвалите нашествия на келтите, и независимо от претърпените загуби и разрушения, и как около 20 г. след нашествието на келтите, одрисите вече са възстановили своето политическо присъствие на Балканите и представляват политическа сила, която е желана и в Елада.
     ***
Келтската държава постепенно също се превъръщала в политически фактор, нещо, което явно е противоречало на стратегическите планове на одрисите.
Въпреки, че последният цар на Тиле - Кавар, успял да създаде една широка коалиция, която включвала гр. Византион и Витинското малоазийско царство, държавата му просъществувала до 214-213 г. пр. Хр., когато била унищожена от одрисите, обединени с близките им тракийски племена на сапеите, кените и гетите, които обединявайки усилията си окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.
Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица.
В излезлия през 2011 г. сборник "В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)" (на англ. Език), със съставител доц. Людмил Вагалински - се дискутират различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на келтското  присъствие в Тракия през ІІІ в. пр. Хр. Знае се, че в монетарницата на Кабиле са сечени монети за Кавар – последния цар на келтите от Тиле, който контролирал и долината на Тунджа.

При разкопки откриваме негови монети и при крепостта до Провадия, и в останките на град Севтополис (днес на дъното на яз. Копринка), и в крепостта при с. Седларово. Тези находки оказват територията на келтското царство по нашите земи. Знае се, че траките оказват сериозна съпротива и накрая успяват да изтласкат келтите от завладените територии. Така в 214-213 г. пр. Хр. траките завладяват и последната келтска твърдина – седалището на Кавар, град Тиле.

По същото време Ханибал започвал война с Рим – Втората пуническа война, която продължила до 201 г. пр. Хр.
Като се възползвали от настъплението на римляните и от поражението на големите елинистически монархии Македония, Египет и Сирия, които били заграбили тракийските крайбрежни територии, траките одриси възстановили независимостта си под ръководството на Севт ІV.
Македонците били изтласкани от Филипопол, който се превърнал в столица на държавата на Одриското царство.
При наследника на Севт ІV - Котис ІІ, между одрисите и македонците бил сключен военен съюз, насочен срещу римската заплаха за Балканите.

image

Карта с разпространението на Келтската цивилизация:
       - жълто - територия Hallstatt, 6 в. пр.н.е
       - зелено - максимална Келтска експанзия към 3 в. пр.н.е. /включително и половината днешна България/ , Регион Луситания в Иберия, където присъствието на Келтите не е доказано
       - тъмнозелено - Шестте Келтски Нации днес - Scotland, Ireland, Isle of Man, Wales, Cornwall and Brittany - региони, където Келтските езици се използват в ежедневието и днес.


  •    ТИЛЕ – ИЗЧЕЗНАЛИЯ ГРАД  

От нашите историци за древния Тиле, пръв д-р К. Иречек пише в „История на Българите” (изд. 1875г. в Прага), като споменава за келтско царство в Подбалкана в Тракия.
Иречек прави опит да локализира Тиле при село Тулово, Старозагорско, поради звуковата близост на името на селището, като неправилно приема, че келтите са проникнали в Северна Тракия по река Марица.
    

В края на ХІХ век работещия в България археолог К. Шкорпил, дава описание на открита късновизантийска крепост близо до с.Главан, Старозагорско.
Той подчертава, че тя е изградена върху древно тракийско укрепление, защитено с масивен каменен вал, и прави предположение, че това е древната столица на келтите в Тракия, описана от Прокопий Кесарийски в „De Aedeficiis” като кастела Тулеус.
Сондажните разкопки, извършени на това място през 1992 г. показаха, че това не е нито кастелът Тулеус, локализиран вече южно от Одрин, нито е древният Тиле, а представлява антично тракийско укрепление, заобиколено с вал с височина 1.5 метра, ширина 7-8 метра, съставен от три реда големи камъни.
    
Доц. Васил Миков в публикацията си „Траките” смята за грешни водещите тогава мнения, че келтската столица Тиле се намира при с.Тулово, Старозагорско или при с. Крън.
Цитира факта, че при разкопките на голямата Туловска могила през 1905 г. е открито не келтско, а тракийско погребение.
По археологическите находки, характерни за древните келти,  той определя точния им път.
Келтите се движат бавно, заедно с жените, децата и цялата си покъщнина, за да търсят по-плодородна и богата земя за заселване.
Техният път е приблизително следният: По Дунав през Видин към Бяла Слатина.
По-нататък са прехвърлили Хемус през Химитлийския или някой съседен проход и са навлезли в Подбалканското поле.
Келтите го заемат последователно от запад на изток по течението на река Тунджа, като при това нанасят сериозни удари по долината на река Тунджа на одриското царство и на цар Севт ІІІ.
Според доц. Миков келтите дори са завладели изграденият от Севт ІІІ, укрепен, представителен град Севтополис (понастоящем на дъното на язовир Копринка), селището и крепостта при с.Крън (Старозагорско), древното тракийско укрепено селище до гр. Николаево (Старозагорско) и по-нататък древният тракийски град Кабиле по средното течение на река Тунджа.
Последният от келтските царе по-тези земи Кавар сече монети в Кабиле, което значи, че е контролирал изцяло долината на река Тунджа.
Изобилие от негови монети (бронз и тетрадрахми) са открити при археологически проучвания в укрепеното селище до Провадия, в  Севтополис и в крепостта при с.Седларово, което очертава приблизително региона на най-значимо келтско влияние през ІІІ век пр.Хр.

 image

Келтска брозова гривна, НАИМ-БАН

      СЪКРОВИЩЕТО ОТ МЕЗЕК

 

В началото на 1931 г. трима души от свиленградското с. Мезек отишли да копаят край могилата Малтепе („могилата на имането“) и скоро се натъкнали на входа на гробница.
Викнали кмета и учителя и още същия ден влезли в могилата, където открили бронзови съдове, оръжие, златни накити.
След няколко дни от София пристигнали археолозите Богдан Филов и Иван Велков, които веднага оценили значението на гробницата – най-голямата открита дотогава, при това неограбена. Успели да съберат голяма част от намерените предмети.
Сред находките имало и няколко бронзови предмета, чието предназначение Б. Филов, въпреки големия си професионализъм не успял да определи.
По-късно негов немски колега - археолог, успял правилно да ги идентифицира като части от келтска колесница.
Според разказите на откривателите на гробницата, в нея наистина имало доста кости от коне.
Разбира се, предметът може да е попаднал в Тракия по много различни начини – като дар от келтски вожд за владетел на трибалите или като плячка след някоя битка. А такива е имало.
За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там.

image

Бронзовото лице от келтската колесница (гробница при с.Мезек)

Находките от Мезек са част от картината.
Съществува мнението, че в гробницата е положен владетел от династията в Тиле.
Не така смятат болшинството археолози, като доц. Тотко Стоянов, историк от СУ.
„Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род – обяснява той. – В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик.“
„Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток – казва доц. Стоянов, – близо до проливите – в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони.“
     ***
Преди малко повече от десет години, археолога Лъчезар Лазаров, прави разкопки в близост до село Арковна, Варненско.
Там на един огромен хълм, той смята, че е келтската столица на Кавар.
Археолога тогава се обосновава на многобройни бронзови монети на Кавар, многобройни келтски фибули и други, както и на близоста до Византион. Единия сезон под една могила се разкрива гроб с две амфори, 8 глинени съда - всичко запазено; бронзови - патера, хидрия, леген, 90 стрели, келтски меч, три копия, юзда, останки от кремиран човек, сребърна фиала.
На вторият сезон част от масивен градеж, може би Лъчо-светилище, част от вероятен арсенал-доста оръжие и т.н.

Днес да се търси в тази местност келтската столица има своите привърженици сред учените като доц. М. Манов, който разглеждайки отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – най-разпространената от които(защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др.) поставя Тиле някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул). Други изследвания определят местоположението на старата келтска столица или около град Кабиле при Ямбол или я пращат доста далеч - някъде южно от Одрин.

Всъщност Тиле още не е намерена. В края на 2010г. българският инженер-метролог Димитър Димитров отправя едно предизвикателството към научните среди с хипотезата си, че древната столица на келтите келтска Тиле, може да се намира под руините на късноантичната и средновековна крепост над съвременния старозагорски град Николаево.

Той достигнал до това решение на основата на проведен обширен анализ на различни стари европейски карти, топоними и странични сведения в изворите.
  image Гробна находка с келтско оръжие. Североизточна България (ІІ–І в. пр. Хр.)image

Келтски фибули от бронз
     

       КЕЛТСКОТО ВЛИЯНИЕ

Келтското присъствие в Тракия дава отражение върху културата на траките. Келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките възприели, а в селищата им се откриват бронзови предмети с типична келтска украса.

Разглеждайки историческите данни за присъствието на келтски елементи на територията на гетите, доц. М. Домарадски предполага, че през III в. пр. Хр. при тях би следвало да се допусне присъствието на келти от групата на бастарните. Но продължавайки расъжденията си, че в същност земите, заети от бастарните се намират по-скоро на север от делтата на Дунава. Така става по-вероятно решението, че тези келтски следи би трябвало да са оставени от живеещите някъде в околностите на Източна Стара планина корали, конто Ш. Гийонварк причислява към келтските племена. Може да стигнем и по-надалеч в разсъжденията, като се допусне, че латенските материали от долината на р. Камчия са следи от поселищния живот именно на това племе – на коралите.

Кои и какви са били точно келтите?
Това е въпрос, който определено занимава историците.
Има различни тези, но в най-общи линии става въпрос за многобройни племена от индоевропейската общност, които в даден етап от историческото си развитие направили впечатляваща експанзия, осъществена най-вече от 500 до 100 г. пр.Хр.
През 280 - 277 г. пр. Хр. древните историци отбелязват масирано келтско нашествие на Балканския полуостров, въпреки че келтското нахлуване в този район започва значително по-рано - в средата на ІV век.
Съдбите на най-многобройните балкански племена - траките, с тази на келтите, се преплели, което дало достатъчно основание на историците да заговорят за "трако-келтска" култура и за същностното значение на келтските народи за формиране облика на местната балканска култура от този период и след това.
Тракия е в активни взаимодействия с Мала Азия и Персия, със земите свързани с Черноморския басейн (скити), западните части на Балканския полуостров (илири). Тракийската култура е във взаимодействие и с Централна Европа (населена с келти), към която Тракия играе ролята на посредник на заемки от Изтока.
Прякото влияние и контакт между двете общества - на траките и на келтите, са засвидетелствани в писмените извори за и след ІV в. пр. Хр., но със сигурност този контакт е по – ранен и  може да се отнесе преди събитието определено в историческата литература като “келтско нашествие“.

image

 Монета на дунавските келти

Когато обаче се говори за евентуално взаимно влияние в религиозните мотиви, то трябва да се има предвид това, че и траки и келти са кълнове от голямата индоевропейска култура, като при тях се наблюдават редица сходства в представата за отвъдния свят и света на боговете.
Проф. Иван Маразов изследва този въпрос в "Митология на траките". Например много характерна е вярата и на келтите и на траките в безсмъртието на душата. И то е още от най-раннонното зараждане на вярванията, и в никой случай не може да се отдаде на някакво проникване между културите на траки и келти.
Поради тази причина всички откривани налични сходства трябва да бъдат обследвани за възможността, всяка една от двете културни групи, самостоятелно да ги е развила, а сходствата да не са в резултат на взаимно влияние.
Проблем е това, че ние не знаем почти нищо за езика на източните келти (особено като се има предвид, че при келтските племена езикът никак не е определящ фактор - например белгите са келтско племе говорещо съвсем различен език от останалите келти, тевтоните (таутоните) езиково принадлежат към германската група, обратно бастраните явно говорят на келтски, но спадат към германите и т.н.

Откога обаче имаме сигурни данни, че са започнали някаква взаимна обмяна на културни или религиозни мотиви?

През ІV – ІІІ в. пр. Хр. е вече сигурен обмена на идеи и влияния в двете култури и това не е в противоречие с твърдението, че е възможно паралелното съществуване на сходни представи в общността на траките и келтите далеч преди този период.
Изследователя С. Рейнак (Reinach, S., 1905-1906, Cultes, Mythes et Relioions), смята, че  определената от него Тракия, като люлка на орфизма, е в отношение с келтите.
Александър Фол, на основание на твърдението на проф. Рейнак  (Ал. Фол, Тракийският Дионис, книга 1, София 1991 г., с. 128) определя, че “в областта на трако – келтските паралели трябва тепърва да се направят опити са структурно сближаване, както и на сближаване на отделните реалии, персонификации, зооморфикации и идентификации в космогонията, митологията и религията.

        ***

Краткотрайността на келтското държавно образование, унищожено през 213 г. пр. Хр. от траките, не елиминира автоматично келтския етически елемент. Келтите остават мирно да съжителстват със траките, като са се намирали под силното влияние на местната материална култура. Единствено намирането на различни археологически паметници като – келтски тип въоръжение, каменни и глинени фигури, както и други различн и латенски материали са ясно указание за продължителното келтско заселване.

Древните българи, траките и донякъде славините са трите основни етноса, които участват във формирането на българската народност, започнала своята консолидация след 7 век. Но освен тях част от гените си съвременните българи наследяват от келтите и готите (тук може да добавим и сарматите, огромни групи от които са заселвани от империята на юг от Дунав). Измежду тях келтите са един от най-многобройните народи, обитавали Западните Балкани и Панония между IV в. пр.Хр. и IV век. Честа практика на Римската империя е военните формирования съставени от траки, да се разполагат в земите на дн. Испания, а легионерите, набирани от гали (келти) и германи, да бъдат изпращани в Тракия. Това от своя страна също допринасяло за смесването на етносите и за по-бързата им романизация.

           ИСТОРИОГРАФИЯ

    
  
Древногръцките автори Хекатей (5 в.пр.Хр.) и Херодот (5 в.пр.Хр.) първи пишат за келтите и споменават рождените им мяста – реките Рейн, Рона и Дунав.                                              
   
   Древногръцкият историк Полибий (2 в.пр.Хр.) пише за келтите в своята „Всеобща история”: „...келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.“

   По-късните гръцки и римски автори Диодор Сицилийски (1 век пр.Хр.), Страбон (1 в.пр.Хр.- 1 в.) и Атеней (2-3 век) описват келтите, като използват данните и наблюденията на стоическия философ Посейдон от началото на 1 век пр.Хр.

  Според римския историк Тит Ливий (59г.пр.Хр.-17год.) едно от келтските племена стигнало до Византион по „Виа Егнация”, т.е. по пътя, успореден на Беломорското крайбрежие. 

    В началото на 6 век Стефан Византийски, използвайки извори от антични автори, локализира Тиле близо до Хемус, а Прокопий Кесарийски (500-565г.) в произведението си „De Aedeficiis” („За Строежите“), изброявайки крепостите, построени и възобновени от имп. Юстиниан в Тракия, споменава и кастела Тулеус.

    В античната литература, която е пълна общо взето с различни объркани сведения и разни слухове за келтите, се намира все пак и един ясен и точен извор, описващ накратко пантеона на континенталните келти. Той е оставен от самия Юлий Цезар в книгата му „Записки за галската война" („De Bello Gallico"; VI, 17).

 

 

Келтски подражателни тетрадрахми на Philip IIimage

Литература:
Ив. Маразов, „Митология на траките“, София, 1994
В. Миков, Траките - „Траките”, сборник „През вековете” І, София, 1938
М. Домарадски, „Келтите на Балканския полуостров“ , София, 1984
K. H. Schmidt, „Die keltischen Matronennamen“ S. l., 1987
С. Шкунаев, „Община и общество западных кельтов“, М., 1989

F. Kaul & I. Marazov & J. Best & N. de Vries. Thracian Tales on the Gundestrup Caulderon. Amsterdam 1991
B. Filov & K. Schkorpil. Die archaishe Nekropole von Trebeniste am Ochrida See. Berlin-Leipzig 1927
Д. Ангелов - "Образуване на българската народност", София, 1981
Я. Филип. Кельтская цивилизация и ее наследие. Прага 1961
Б.М. Мозолевский Товста Могила. Киив 1979
.








Гласувай:
10
1


Вълнообразно


1. rizar - Въпросите са ми два -
03.11.2011 04:27
1. Карпите келти ли са или траки/даки, чел ли си нещо по този въпрос???

2. Как може да се докаже полилингвизма на келтите ???

Накрая гласувам за !

P.S. Знаеш ли, че келтите в Мала Азия се наричат галатяни , към края на IV в. на Дунав в Мизия или Скития е имало келтски племена на които Св. Йоан Златоуст им изпраща свещеници.
цитирай
2. gepard96 - здр. rizar
03.11.2011 11:15
rizar написа:
1. Карпите келти ли са или траки/даки, чел ли си нещо по този въпрос???

2. Как може да се докаже полилингвизма на келтите ???

Накрая гласувам за !

P.S. Знаеш ли, че келтите в Мала Азия се наричат галатяни , към края на IV в. на Дунав в Мизия или Скития е имало келтски племена на които Св. Йоан Златоуст им изпраща свещеници.


Здравейте племето карпи е доста слабо проучено, но от това което има като информация е по-скоро трако-дакийско племе, някои дори предполагат, че са сармати.

В "Образуване на българската народност" Димитър Ангелов описва заселванията на КАРПИ:
През 273 г. (както се предполага) в Малка Скития са заселени голям брой карпи.
През 275 г. между Дунав и Балкана са настанени значителен брой римски граждани и романизовани жители на изоставената римска провинция Дакия.
Няколко години по-късно на юг от реката са настанени 100 000 бастарни (според едни са били келтско племе, според други от източните германски племена).
През 282 г. император Кар заселва в Илирик 20 000 пленени сармати.
През 295 г. южно от Дунав нахлуват бастарни и карпи, които търпят поражение и са разселени в Тракия.
През 303 г. в Тракия е настанено някакво чуждо племе с неустановена етническа принадлежност (предполага се от някои автори, че са също са карпи).
През 334 г. в Македония, Тракия и Малка Скития са заселени язиги (иранско племе), сармати и готи, които според Евсевий Кесарийски достигали до 300 000 души.
Ново заселване на готи има през 348 г. в Мизия, водени от техния епископ Улфила.

За жителите на Галатия се знае, че в ІV в. все още говорят като жителите на Августа Треверорум в Галия.
Амиан Марцелин го съобщава.
Кога спират галатяните да говорят келтски?
Не се знае. Но има два много интересни факта - посланието на св. ап. Павел до галатяни от І в. си е на гръцки.
Може би е адресирано в частност до еврейска колония в Галатия, но пак е на гръцки - значи дори евреите в Мала Азия са силно елинизирани още в І в.
Знае се също, че към VІІ в. доста топоними в Галатия все още са келтски. Това си личи по разни жития. Излиза, че може би след ІV в. Галатия е поне двуезична.
Подобно например на Солун, който също е на практика двуезичен през ІХ в.
цитирай
3. gepard96 - здр. rizar
03.11.2011 11:35
Св. Йоан Златоуст, архиепископ на Константинопол, узнавайки от епископ Теотим за "скитите", обитаващи зад Дунав, че "жадуват за вяра", но нямат хора, които да им я предадат, той им изпраща пастири и учители.
Созомен (V в.) пише: „Църквата в Томи и в останалата Скития управляваше скитът Теотим, един обучен в мъдростта мъж, когото поради добродетелите му живеещите покрай Дунав варварски хуни извънредно много почитаха и наричаха бог на ромеите.”

Теодорет в своята История на Църквата също говори, че св. Йоан Златоуст, е информиран за това, че някои номадски скити, които поставят шатрите си покрай Истър, "чакат спасение", но никой и така не им носи.
Теодорет пише, че сам бил видял писмото, което Йоан е написал до Леонтий, епископ на Анкира в Галация, в което той му казва за желанието на скитите, молейки го да изпрати при тях хора, способни да ги поучават.
Йоан Златоуст пише писмото в Константинопол, между февруари 398 г. и юни 404 г. по-скоро ок. 399-400, доколкото в първата година на длъжността си сигурно е бил напълно погълнат от реформите в столицата.
Защо св. Йоан моли епископа на Галатия Леонтий да изпрати свещеници при скитите на Дунав и защо, хората от провинцията в Мала Азия до толкова добре са подготвени за такава работа, а не свещениците от епископата на самия св. Йоан, които той може да изпрати без проблем?

"Светителят знае, че в цялата Източна империя галацияните (галатяните) са тези, които могат да проповядват Евангелието на „номадските скити” на техният собствен език."
Мисионерите, които Йоан изпраща „говорели същият език, като тях".
Освен гръцки галатяните, са говорили и на своя келтски език до края на четвъртото столетие, а може би и до по-късно.
Блаженни Йероним, признава близкото отношение на галатийския към келтския диалект, който той слуша навсякъде в Тревир.
Плутарх говори за „галатийци на Истър, които също се наричали бастарни”.

БАСТАРНИТЕ според всички тези данни явно, че говорят келтски, но от друга страна се приема в науката, че са източно-германско племе...
Именно по-тази причина може освен за етноса "келти", да говорим и за една по-широка културна група на "келти", в която да влизат един по-широк кръг от повлияни от келтите племена.
Както писах в материала, има и др.германски племена описвани като келтски по-рано от бестарните, така, че това не е ограничен случай.
В един извор, бастарните неправилно ги идентифицират като готи - че при готи Йоан Златоуст е изпратил галатийците...
Но готите не са говорили същия език и второ готите не са били православни!

Територите на древна Дакия приблизително съвпадат с границите на днешна Румъния.
Тя била населена от най-различни племена - на запад били главно келтите - такива били племената на анарти, тевриски и салдени.
На североизток живяли костобоките, които днес не са с изяснен произход, тъй като битът и културата им са били преплетени със заобикалящите ги народи - гети, бастарни и сармати.
Между реките Днестър и Тиса живеели самите бастарни. Произходът им будел разногласия даже сред античните автори.
Страбон и Тацит ги считат за германци, докато Ливий, Апиан и Плутарх говорят за тях като за келти.
В резултат на общия живот и постоянните съюзи и войни те възприели обичаите на съседите си. През цялата си история (за последно ги споменава Аммиан Марцеллин) бастарните участват в разнообразни антиримски коалиции или самостоятелно разграбвали крайдунавските области.
На териториите на съвременна Влахия и Олтения живяли племената на бурите и саките.
От средата на 1 в. пр. Хр. част от даките попаднали под властта на гетския цар Буребиста, а в източните части на Дакия започнали да нахлуват сарматите.
Най-далеч от тях стигнали язигите, които се заселили по поречието на Среден Дунав. Аорсите, пристигайки към 60-те години на 1 век уседнали между р. Днестър и Дунавската делта. Отношенията между даките и сарматите не винаги били миролюбиви.
Създавали се между всички тях най-различни временни обединения с цел грабеж на римските провинции, но често съюзниците воювали и помежду си, което пък било от полза на римляните.

Видно е, че в определен момент се е получил някакъв синтез между няколко народа.
В този синтез се включват явно племена от скандинавски (готи, гепиди), немско-келтски (готони, костобоки, певкини, бастарни, вандали), тракийски (карпи, гето-даки) и сарматски (родствените на българите-алани, язиги) произход.
Всичките обитавали земите на древна Дакия и си взаимно влиаят до такава степен, че диференциациите между тях стават съответно доста по-трудни.
Много от древните летописци са използвали названивто "скити" или "хуни" за всички тези народи на север от Дунав, така, че и от изворите понякога трудно се разбира за кого по-точно се говори и трябва внимателно да се анализират.
цитирай
4. germantiger - ПОРЕДЕН ОТЛИЧЕН ПОСТИНГ !
03.11.2011 13:12
СЕРИОЗНО,

ПРОСТРАННО като за постинг,

С ИЗОБРАЖЕНИЯ,

БЕЗ НАТИСК В ИЗВОДИТЕ

...

Иначе казано великолепен постинг, свалям си го на харда и ще го линкна в групата ми към вибокс7, както и до няколко конкретни познати там с интерес към келтското!
цитирай
5. viktornovaliss - !
03.11.2011 14:34
Много добро!
цитирай
6. gepard96 - Мерси и на двама ви! :)
03.11.2011 16:42
germantiger написа:
СЕРИОЗНО,
ПРОСТРАННО като за постинг,
С ИЗОБРАЖЕНИЯ,
БЕЗ НАТИСК В ИЗВОДИТЕ
...
Иначе казано великолепен постинг, свалям си го на харда и ще го линкна в групата ми към вибокс7, както и до няколко конкретни познати там с интерес към келтското!



viktornovaliss написа:
Много добро!

цитирай
7. diluna - браво
03.11.2011 23:47
много хубаво обяснено, поздравления!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 798868
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 300
Архив