Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2011 16:02 - ОТНОВО ЗА СЪКРОВИЩЕТО ОТ НАД СЕНТ МИКЛОШ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 19136 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 15.02 05:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Няма никакво съмнение, че съкровището от Над сент Миклош е принадлежало на кан Аспарух, категорични в това твърдение са проф. Казимир Попконстантинов - преподавател по археология и епиграфика във Великотърновския университет и носител на Хердерова награда от Виенския университет, доц. Зарко Ждраков - специалист по средновековни надписи, както и проф. Божидар Димитров.
         ***
Съкровището е открито преди повече от два века от българи градинари.
През 1799 г., на 3 юли, край банатското село Над сент Миклош (тогава в границите на Австро-Унгарската империя, днес в Румъния) двамата братя градинари Христо и Кирил Накови го намират при разкопаване на градината си.
image
Името на населеното място, до което е открито съкровището се произнася НАДЬ, защото в унгарски g+y се произнася като меко дь.
Братята са от Северна България, но се заселват в Банат и при обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на един златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло ок.10 кг.
Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф ІІ, за което са богато възнаградени. Дарени са дори с благородническа титла.
     ***
В момента Съкровището се съхранява и показва пред посетители в Музея по история на изкуството във Виена.
Първоначално е обозначено като THE NAGYSZENTMIKLOS HUNGARIAN GOLDEN TREASURE ( Late Avar period – early Magyar period, 9 th c . AD ), а от известно време насам като HOARD OF GOLD FROM NAGYSZENTMIKLOS (Early Middle Ages, 8 th - 9 th centuries AD; late Avar - Hungarian - Bulgarian cultural area).
Тоест от известно време, или по-точно след пълното проучване на Съкровището от екип ръководен от германския археолог проф. Фалко Дайм, музея го определя вече резонно като съкровище от Аваро-Унгаро-Българската култура!
Съкровището може да се датира най-общо в периода VIII - ІX век, а по-отношение на предметите свързани с българския кан Аспарух, те са дори от края на VIІ век.
Най-късно ХІ в. може да се приеме, че Съкровището е било заровено (депонирано).
През 70-те години на миналия век, по времето когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището.
      ***
Самото съкровище е с общо тегло 9.926 кг, и е съставено от 23 съда с различна форма и големина, които са изработени от злато (18 - 22 карата с изключение на ритона, който е 12 карата).
Съкровището се състои от съдове с различна форма и предназначением като са
номерирани от първия издател проф. Й. Хампел, и с тази номерация са влезли в
литературата:
7 големи кани (1 - 7), един овален (елипсовиден) поднос (№ 8), четири широки тасчета - чаши с по една тока за окачване на колан (№ № 9, 10, 20, 21), две конусовидни чаши (№ 11 и 12), две чаши със столче (№ 22 и 23), три зооморфни купи - с волски глави в единия край (№ 13, 14, 18), две патери (№ 15 и 16), един ритон (№ 17), една дълбока купа (№ 19).
Две от каните са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, а върху два от тасовете има врязани кръстове.
Част от предметите, са изработени през 7 век, когато са извършвани вероятно и допълнителни златарски интервенции, като надписване, монтиране на златните халки за окачване на колана на част от по-старите съдове и т.н.
Голямо разнообразие от форми и стилове на изработка на предметите говори за дългото време на събирането им и многопосочните културни контакти на няколкото различни собственика на съкровището.

        ***
По стените и дъната на съдовете са изгравирани разнообразни и оригинални фигури или изображения на хора и животни, обединени в конкретни сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти и мотиви, които като цяло са класически гръцки, византийски, скитски или сасанидско-персийски, както и близки до персийското ахеменидското изкуство.
Съкровището със сигурност е главно повлияно от торевтиката на Сасанидите,
въпреки наличието на класически гръцки мотиви от митологията и дори византийски елементи от християнски произход.
Английският проф. Д.Талбот Райс, един от водещите изследователи на изтока смята, че: "Известното съкровище от Над Сент Миклош разкрива наистина изискана сасанидска разработка", като го свързва с "ранните дворци в Плиска наподобяващи по архитектурен план на сасанидските дворци от Сарвистнас и Фирузабад".
    image

 

Ритон от Малая Перешчепина (VI-VII век, Ермитаж)
Ритонът с форма на рог е един от впечатляващите предмети, както в съкровището от Над сент Миклош, така и в това от Малая Перешчепина (т.нар.Кубратово съкровище). По форма и стилова характеристика и двата ритона са много близки един до друг. Ритонът е един от най-древните сакрални предмети,  и в някои общества особено в Евразия и Европа е възприеман като част от владетелските инсигнии. 

Двете еднакви чаши No 13 и 14 от съкровището от Над сент Миклош имат специфична яйцевидна форма, която завършва с глава на композитно животно, интерпретирано като бик заради рогата.
Интересна е композицията на извитата глава, с муцуната си и очите си отправени към очите на човека, държащ съда, вероятно подобно на рог.
От друга страна наличието на крака на чашата подсказват повече функцията й като стоящ контейнер-хранител на сакрална течност.
Така, главата на животното се явява като охранител на сакралната напитка. Техниката и стиловите белези на изработка насочват към традицията на пост-сасанидската металоплстика и металопластиката на народите в Средна Азия през І хил. от н.е.

               ***
Първи сериозен опит за научно изследване и описание на Съкровището изобщо е от 1885 г. на австриеца проф. Хампел, като той го свързва тогава с Атила.

Проучвали са го и различни унгарски учени, като по-принцип археолозите от Унгария, обявяват Съкровището за аварско (напр. Tsalani, 1956 г.).
Проф. Немет смята, че руническите знаци са тюркски, а съкровището печенежко?!
Но проф. Г. Фехар - един сериозен унгарски учен, приема реалните факти, като правилно го счита за съкровище от I-та българска държава, когато земите където е открито са били собственост на българите.

                                    ***
Анализирал е предметите от Съкривището и видния германски проф. Йоахим Вернер, според когото: "В съкровището се срещат различни култури - византийските, южноруско-средноазиатските, късносасанидските и аварските елементи не могат да бъдат ясно разграничени."
Проф. Вернер, е един от сериозните чуждестранни изследователи на древно-българската култура.

Той е изследвал най-пълно досега съкровището от Малая Перешчепина, където разчита монограмите на Кубрат върху пръстените-печати, а също е и откривателя на съкровището от с. Врап, Албания.
Професора счита, че те все са свързани с българските владетели!
Учения твърди, че в Малая Перешчепина не е била заровена цялата, а само една част от съкровищницата на кан Кубрат.
Ето какво казва още проф. Вернер: "Аз правих проучвания и в Албания. Край с. Врап открих също част от това съкровище на Кубрат и Велика България.
По онова време - 7 век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно основаването на българската държава да се "върне" още поне век."
Отговорът на мистерията - колко са били съкровищата на прабългарските канове - е свързан с по-малкия брат на Аспарух - Кубер.
Той тръгва на югозапад към Дунав с част от прабългарите и след като разваля съюза си с аварите, пресича реката и нахлува в Битолско, основава там още една българска държава, бори се срещу Византия и на няколко пъти разбива войските й. Той донася със себе си част от съкровищата на Кубрат, твърди проф. Вернер.
          ***
От българските учени, в миналото подробно са проучвали Съкровището от Над сент Миклош (по-надолу споменавано за краткост - НСМ) - акад. Ст. Младенов, проф. Н. Мавродинов, проф. Ст. Ваклинов.
А в последното десетилитие - проф. Ив.Добрев,  доц. Ждраков заедно с доц. Делева, както и проф. К. Попконстантинов.
Няма никакво съмнение, че съкровището е принадлежало на кан Аспарух.
Сигурни в това свое твърдение са доц. Ждраков и известния наш археолог и палеограф проф. Казимир Попконстантинов.
Учените са категорични, че то е било собственост на българските владетели. "Въпреки че мнозина румънци и унгарци се опитват да го оспорят, това е неопровержимо” - категоричен е проф. Попконстантинов.
Той обясни, че не е направено наведнъж, а е сборно - както Рогозенското и Вълчетрънското. По-късно вероятно е било дарено на велможа, близък до българските владетели.

  •      НАДПИСИТЕ
Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове - по 14 от тях има рунически надписи, както и 1 гръкоезичен и 1 гръкографичен на прабългарски език.
Преди 8 г. доц. Ждраков, заедно с доц. Антоанета Делева (сега преподавател в Гьотеборгския университет) установяват, че една част от надписите не типични рунически, а са т.нар. псевдо-рунически знаци, т.е. състоят се от смесено писмо от разкривени гръко-латински букви + рунически такива.
image
Доц. Ждраков заедно с доц. Делева, разчитат надписа със смесената графика, където е записана и годината на изработване на съкровището - 6201 г. от сътворението на света, т.е. 693 г. от раждането на Христос.
Тя е написана и на прабългарски език със смесена графика “ален дилон” (“година на змията”).
Действително по древно българския календар 693 г. (по таблиците на проф. Моско Москов) е Годината на змията. Но през същата 693 г. България е управлявана от кан Аспарух (665-701). Това означава, че този предмет от съкровището е изработен по негово време и действително в други от надписите се чете името "Есперерих" - така, както е записан владетелят в “Именника на българските князе” - първият български исторически летопис.
По близък начин разчита текста и един от последните проучвали съкровището, проф. Фалко Дайм, който определя един от съдовете, че е "подноса на българския кан Есперих".

Двата еднакви съда (9 и 10) принадлежат към отделна група от кръгли плитки купи или подноси.
В центъра си имат допълнително запоен медальон, в който има изображение на кръст, много подобен на кръста от литургичния златен дискос, намерен в Преслав.
Според проф. Попконстантинов и доц. Ждраков християнските кръстове върху съдовете не бива да заблуждават, че съкровището е изработено около или след християнизацията на страната по времето на княз Борис І (852-889), като според учените има голяма вероятност и кан Аспарух е бил християнин.
Тази теза, че кановете от рода Дуло са били “християни”, подържат редица съвременни историографи, между които и проф. Божидар Димитров.
За Кубрат и внука му Тервел това е сигурно. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името Свети крал Тривелий, а и титлата кесар не би могъл да получи, ако не е бил кръстен.
Тези двата съда (9 и 10) се отличават от други два, един от които е с медальон в средата с изображение на грифон.
Всичките 4 съда имат една обща черта - снабдени са с тока за окачване на колана, което ги характеризира като съдове с евразийската традиция, на конните народи, където конниците носят необходимите им предмети окачвайки ги на колана си.
По-отношение на изобразените върху двете купи по-късно кръстове, проф. Иван Добрев предлага различно решение, че кръстовете в едно с литургичния гръкоезичен текст може би означават, че някои от съдовете са били
използувани по време на кръщението на цар Борис Кръстител, и/или на семейството му (865 г.).
                   *** Първото разчитане на името на кан Аспарух (което явно е най-сполучливото от всички разчитания на различните надписи), е направил още преди 1988 г. турският проф. Т. Текин, който е докладвал пред световен конгрес по българистика резултатите от своето разчитане и превод на руническия надпис върху пет от съдовете на Съкровището и прочитът на тези рунически надписи в съвременен турски език (според публикацията) има вида "Asparuq iзǖ ayak", което се превежда на български език като “Чашата за наздравица на Аспарух”.
Проф. Ив. Добрев, предлага едно стилистическо изменение на превода, предвид "българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове" до вида: "Чашата, от която да пие Аспарух".
                ***
По надписите от тази група предмети разбираме, че най-малкото една част от Съкровището са били поръчани лично от кан Аспарух в 693 г.
Върху 5 от предметите се чете името на кан Аспарух, според доц.Ждраков - върху ритона, върху съдове 9 и 10, и върху златните чаши със столчетата.
                   ***
Колкото и защитниците на аварския произход на съкровището да игнорират, както руническите надписи, така и надписа с гръцки букви на прабълг.език, те си остават едни от най-важните аргументи в българска полза!
Аварите не са оставяли нито подобни надписи, нито са ползвали руническо писмо, а няма данни да са имали и аристократи носили титлата "жупан".
Титлата "жупан", я имаме засвидетелствана още и върху откритата сребърна чаша в Преслав, с подобен на съкровището пост-сасанидски стил на изработка и с надпис, че е била на "Савин, велик жупан в България".
В книгата си д-р Живко Войников стига до един извод относно един от последните притежатели на Съкровището, която хипотеза е твърде вероятна.
Става въпрос за феодала Отум (Ohtum, Achtum, Ajtony), който е бил от български произход (син на боила Глад), първоначално унгарски васал, после присъединил се към Самуил, и защитава Бдин в 1003 г. от византийско-унгарската обсада.
Според една от версийте пада убит в 1003 г. в битка с маджарите, според друга, в същата 1003 г. е покръстен (бил е езичник, имал е 7 жени) от император Василий ІІ, който завладял Бдин. Отум продължил да управлява отвъддунавските си владения още 20 години (до 1028 г.).
За кръщението говорят именно двата еднакви гръкоезични надписа, върху два от съдовете.

Гравирани са в кръг около кръстовете и съдържат лигатура.
Един от първите им изследователи Keil (1888 г.), доказва че се отнасят именно за християнско кръщение.

Още в 1922 г. проф. Ст. Младенов публикува негов превод: "Христе чрез водата (кръщението) успокой твоето чедо (раб) като го освободиш (от греха)".
Като сравним Отум и Айтон, което е унгарската форма на изходното Айто или Уто, с Ут от руническия надпис върху подноса, явно е, че сатава дума за едно и също лице, а Отум и Ут всъщност се явяват двете форми на едно и също име.
Проф. Ив.Добрев, в своята монография посветена на съкровището, същото лице го посочва между сменилите се притежатели на Съкровището.

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния древно-български надпис № 21, наречен още и Надписът на Боила. 

Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск, допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см, тегло 212 гр. и дръжка за окачване на колана, като там, където започва и завършва Надписът , е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата:

ΒΟΥНΛΑ·ΖΟΑΠΑΝ·ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙΓΗ·
ΒΟΥΤΑОΥΛ·ΖωΑΠΑΝ·ΤΑΓΡΟΓΗ·ΗΤΖІΓΗ·ΤΑΙСΗ
image

 Разчитане и превод на Надпис № 21 са направили такива големи имена от световната лингвистика като:
1. Дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф. В. Томсън, според когото там пише:"Жупан Буила завърши купата, (тази) купа за пиене, която жупан Бутаул приспособи да се окачва";
2. Р
азчитане на проф. Н. Мавродинов, въз основа на Томсен:"Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене";

3. Акад. Ст. Младенов: "Боила зоапан дълба (писа, гравира) борбата, Бутаул зоапан дълба (гравира) вътрешния кръст";
4. Унгарският акад. Д. Немет, през 1971 г.: ”Това е купата на Буйла Чабан, той накара да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан, който накара [за нея] да й направят дръжка”;
5. К
арачаево-балкарския проф. С. Байчоров: "Чашата на Бойла Зопан, изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан";
6. И
зтъкнатия американски ориенталист проф. Притцак и турския проф. Т. Текин:
"Чобан Буйла напълни таса, Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го). Това е тас за напитки";
7. В
идно е, че са правени много опити за разчитенето на надписът върху съд №21, но според 
проф. Попконстантинов ключ за осмисляне на текста, му дължим на проф. Иван Добрев - неговото четене е едно от най-правдоподобните, смята :
"Чашата, за която жупан Буила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул"".Проф. К. Попконстантинов, смята, че разчитането на Ив. Добрев, следва да бъде стилистически преправено, тъй като няма какво да се облицова на съда, и надписа да приеме един краен вид:
"Чашата, за която жупан Буила повели, като изгравират, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул" .

Тук искам да споделя наистина отчайващите опити за превод, правени в миналото, и като се оставят настрани безумните предположения - нито един от по-рано извършените преводи не е що годе смислен.
Впечатляващо е и пълното разминаване между преводите предлагани от господата.
Като може би един от най-добрите епиграфи, признат и по-света, на проф. Казимир Попконстантинов би трябвало да му се доверим.
Въпреки това, за да бъдат представени напълно съвременните разчитания, то аз ще представя още две, които лично смятам за най-достоверни (давам предимство на превода на д-р Войников):

Първото е на проф. Петър Добрев, който представя първо транскрипцията:
+БОЙЛА ЖУПАН ТЕСИ ДИГЕТОГИ
БОЙТАИЛ ЖУПАН ТАГРОГИ ИТЗИГИ ТАИСИ
Неговия превод е:
„Боила Жупан подари чашата на Вутаул Жупан, за негово здраве”
.

Втория превод е на д-р Живко Войников, който по-отношение на транскрипцията няма забележки, и
предлага негова версия на превода, която звучи най-смислено, ако трябва да съм искрен:
- „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл,
- „теси” – аналогично в тох./б/ tāsi, tasanma, авестийски tašta, пехлеви tašta, съвр. персийски taš, таджикски tоs, осетински tas – съд, тас, чаша, памирски (йидга) tоś- метален, меден поднос, мунджански tоśо – блюдо, тиган, тенжер,
- „дигетоиги” – най-сходно е осет. dжttagi – давам, посвещавам, също в белуджи dəyəg, кашмирски dokhu, персийски dihānīdan – давам,
- „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, форма на съвр. българско име Ботьо,
- „тагроги” – в тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kссwetstse – справедлив, талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски tкngкr, хинди-уруду tawaqqur - така също, означава приветствие, ирландски tagair–клетва, бълг. диалектно такугере – така да бъде, „итсиги” –– в иронски ittzgg, дигорски ittжg – много, даже, много важно, изключително, и
- „тайси” – да бъде, тох./б/ taiso, taise, tesа – по такъв начин, така, taka, tkā – така, разбира се, в осетински ta – да, нима, аналогично на бълг. та, от авестийското iθa (itha), староперсийското utā, хоремзийското udā – така, да, също tжkkж – точно.
Така надписът придобива следния (според мен и най-правдоподобен) вид:
„Бойл/Войл-жупан, дари, (посвети) този съд (респ. тази чаша), на Ботаул/Вотаул-жупан, във важна (разбирай, изключителна по важност, свята) клетва (или като знак на вярност, преданност), да бъде”
.
Д-р Ж.Войников предполага, че става дума за обряд на побратимяване между двама аристократи, или ритуал свързан с покръстване, за което може би говоят и литургичните надписи, върху две от тасчетата..

           ***
По надписите от едната група предмети разбрахме, че по-голямата част от предметите са били поръчани от кан Аспарух в 693 г.
Също така вероятността, следващият им собственик, или дори поръчител на част от предметите, да е български аристократ - Ботаул жупан, е много по-голяма.
Титлата Жупан и Велик жупан, ги имаме засвидетелствани по надписи от ПБЦ, вкл. върху една сребърна чаша открита в Преслав, със сходна изработка и надпис, че е била на Велик жупан Савин.
Колкото и защитниците на аварския произход на съкровището да игнорират, както руническите надписи, така и надписа с гръцки букви на прабълг.език, той си остава едни от най-важните аргументи в българска полза!
Аварите не са оставяли нито подобни надписи, нито са ползвали руническа писменост.
                  ***
Учените разглеждат съдовете в комплекти. Първият от тях включва кани No 2 и No 7, купите с животинска глава No 13 и No 14, елипсовден поднос и купата. Разликата от другите съдове е, че в тях има изобразени сцени и сюжети, в които има антропоморфни и зооморфни фигури, докато другите съдове са изцяло с растителна украса.
Орнаменталният стил на тази част от съкровището от Над сент Миклош отговаря напълно на епохата на VII—IX в. с архаизиращите тенденции на иконоборското изкуство на Византия, с преобладаващ вкус към ирански и ранноарабски образци, с използуването на клетъчния емайл, с разнородни съчетания на орнаменталните елементи.

Този орнаментален стил е добре познат в българското златарство през посочения период от време.
Първият златен мадарски накит, пръстенът от Мътница, чашата от Преслав, са произведения които намират дори някои пълни аналогии във формите и орнаментиката на съдовете от Над сент Миклош.

            image Купата е украсена с медальони, в които има композитни животни – хипокампи и  драконовидни същества. Самите образи за по-близки до наследството на Средна Азия и Китай, отколкото до ранновизантийската металопластика, макар че и в нея се включват източни мотиви.
Последните изследвания на колектив, ръководен от проф. Фалко Дайм показват, че при направата и, е бил използван клетъчен емайл.

Най-богато украсена е Кана № 2, където в четири медальона са разположени различни сцени.
Особено силно се откроява и представлява интерес едно от изображенията - "Триумфиращ конник", под което наименование дори австрийците организират през 1996 год. национална художествена изложба.
image
Много реалистично е представен тежко въоръжения конник, който държи за косата влачейки до коня си подтичващ мъж, също с ризница, но и с вързани отзад ръце - военен пленник.
Сериозен интерес буди изобразената на задния край на седлото на конника закачена отрязана човешка глава.
По характер и подробности тая сцена се свързва с военния бит на българите през VIII - IX в.
Изобразен е вероятно триумфиращ владетел.
Някои важни подробности в тези сцени, като конското снаряжение, войнските доспехи и двурогото знаме, са познати в ранносредновековната българска култура било като археологически находки, било като изображения от изкуството.
Някои от родните изследователи са коментирали това изображение във връзка с конкретния обичай на древните българи, да изработват чаши от черепите на най-опасните си и силни врагове, които са победили.
Според вярванията, по този начин силата на победения враг се вливала в победителя,същото прави и кан Крум - поръчва да облицоват със сребро (като чаша) черепа на убития византийски император Никифор.
Освен сцената с "Триумфиращия конник", върху каната има още три сцени в останалите медалиони, които изобразяват -
Втория сюжет е отново на човешката фигура с корона на главата, която язди фантастичното животно с човешка глава, и стреля с лък по пантера.
Изображението се тълкува като образ на легендарен владетел.

Третия сюжет е от типа „борба на животни”- кошута, нападната от грифон:
Тази сцена където грифона, напада кушутата, е представен познатия мотив още от скитското изкуство и изкуството на Предна Азия, наречен „борба на животни”. Тълкуванието на тази сцена се свързва с борбата на доброто и злото и на вечното природно възраждане.
Грифонът, лъвът и орелът заемат важно място в предхристиянския религиозно-митологичен комплекс на прабългарите, както и двуглавият орел, който също може да се свърже с митологичните представи на българите.
Грифонът, като митично полиморфно животно се появява още в II–I хилядолетие пр. Хр. в изкуството на Изтока и се използва до късното Средновековие. Това изображение получава завършена художествена форма в Ахеменидски Иран (VI-IV в. пр. Хр.).

В рамките на Европа, най-голям брой изображения на грифони се срещат именно в България!
И последния сюжет е женска фигура, носена от орел, която се интерпретира като спускането на иранската богиня Анахита, покровителка на плодородието:
Болшинството учени, приемат, че е изобразена иранската богиня Анахита.
Това е доказано по категоричен начин от проф. Луконин, чрез посочването на конкретните текстове от иранската митология, на които съответства изображението на Орела с Анахита, още повече, че аналогични изображения са характерни за сасанидски Иран.
image
Кана № 7 - сцената с отвличането на Ганимед (?)

 

 

По ръба на устието и по гърлото минава висок ръб като гирлянда от растителни мотиви, напомнящи много на каните от Иран по време на династията на Сасанидите.
Върху каната от двете страни, в двата медаильона, е представена една и съща сцена, изобразяващи орел зграбчил в ноктите си гола мъжка фигура, която има в едната ръка клонче - палмета, а с другата ръка поднася чаша на орела.
Сцената представлява отвличането на младежа Ганимед, от приелия образа на орел Зевс, като младежа поднася на Зевс "чашата на насладата".
Митът разказва за Ганимед, който бил най-красивият младеж между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради своята необикновена крастота, докато пасял стадата на баща си по склоновете на Ида, бил похитен от Зевс, приел образа на орел, който го отвел на Олимп. Там младежа поел задълженията на виночерпец на боговете, и станал любим на Зевс, като бил надарен от него с вечна младост и безсмъртие.
За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни безсмъртни коне.
Ганимед е поставен на небето във вид на съзвездието "Водолей".
Сцената е доста нетипична за ранното християнско изкуство (въпреки периода на иконоборството), защото според християнските канони, любовните отношения между двама мъже се смятат за греховни, пък били то и между езически богове.
Отвличането на Ганимед е честосрещан сюжет в изобразителното изкуство от античността, като през ренесанса сюжета набира отново популярност.
         ***
Историческата стойност и ценност на Съкровището се обуславя и от уникалните български надписи по него, защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място. А именно тези български надписи върху Съкровището по един убедителен начин подкрепят тезата за неговата българска принадлежност.
И не на последно място важността да познаваме българите това Съкровище, идва от факта, че неговите съдове явно са били притежание лично от българските владетели.
Днешните изследователи като проф. К. Попконстантинов, доц. Ждраков или проф. Ив. Добрев, разбира се не са единствените, нито пък първите български или чужди учени, които застъпват, че Съкровището от Над Сент Миклош е с български произход.
И все пак, накрая да си припомним пак, че две от най-големите имена в световната историография - проф. Вернер и проф. Дайм заявяват, че съкровището от Над сент Миклош е българско, и най-вероятно поне по-голямата част от предметите в един период от време са били собственост на българските владетели!
     ***         
Много важна, за опознаване на Съкровището на родна земя е разбира се и ангажираността на институция като Националния исторически музей
(НИМ), където е експонирано копие на съкровището с пояснението, че една част от предметите са от старобългарско златарство, а другата е била поръчана или получена вероятно като дар за българския владетел:

image
Снимки: НБУ-архив, Ив.Маслев, Lessing Photo и др.
Литература: в коментарите.

 








Гласувай:
9
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
06.11.2011 16:49
Поне в момента не мога да гласувам под блога ти, защото:
няма опцията за положително или отрицателно
аватара и превюто ти са "долу", въобще хаос, явно не в теб е причината!

...

За постинга ти:
ПОРЕДНИЯ ТВОЙ, КОЙТО СИ СВАЛИХ
ПОРЕДНИЯ ТВОЙ, КОЙТО ЩЕ ЛИНКНА ВЪВ ВИБОКСА И ДО ПОЗНАТИ
ОТНОВО КОНКРЕТЕН, БЕЗ ВНУШЕНИЯ, А СЪС ЗНАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ

Така се прави, браво!
цитирай
2. gepard96 - здр
06.11.2011 17:58
ми не бачка нещо блог.бг гласуването... ама няма значение, лека вечер ;)
цитирай
3. letopisec - много добра статия,
07.11.2011 11:41
може би най-доброто синтезирано представяне на това великолепно българско съкровище. Препоръчвам да я прочете всеки, защото така на едно място за това съкровище трудно може да се прочете някъде другаде. Много изчерпателно...Поздравления!
цитирай
4. gepard96 - здр. letopisec
07.11.2011 16:39
letopisec написа:
може би най-доброто синтезирано представяне на това великолепно българско съкровище. Препоръчвам да я прочете всеки, защото така на едно място за това съкровище трудно може да се прочете някъде другаде. Много изчерпателно...Поздравления!


Мерси то по-длъжка беше, но ми беше края изчезнал, та се наложи малко да я по-съкратя, 1 съд да премахна от описанието и 2 снимки.... но пак мисля добре стана!
цитирай
5. gepard96 - Литература:
07.11.2011 17:47
Литературата свързана със Съкривището от Над сент Миклош, на практика е огромна.
Всеки специалист историограф, изкуствовед, археолог, езиковед и пр. е направил свои изводи и интерпретации върху съкровището.
Затова, нас ни интересува реалните факти, които са мнения поне на няколко доказали се специлисти изследвали съкровището, които се припокриват с другите.
По-различните общо 14 рунически надписа, разчитанията на някои от авторите, смятащи ги за тюркски се коренно различават едно от друго - защото не са тюркски - затова и не сметнах за необходимо да ги представям.
Общо за разчитането на всичките 14 надписа, има отделна глава в книгата на д-р Живко Вангелов, който резонно счита руническите надписи за алано-прабългарски и ги разчита, по близък начин с изследователя проф. Г.Ф.Турчанинов, с леки промени в смисъл след някои нови открити рунически надписи, и при едно ново сравнение на текстовете за разчитане през годините са се разкрили някои новости.
Който се интересува от руническите знаци при прабългарите му препоръчвам цялостната монография на д-р Вангелов, за която помествам линк за изтегляне: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/KNIGA_ALANO_DREVNOBALGARSKOTO_PISMO.pdf
(В книгата за съжаление са поместени разчитанията единствено през превод от алано-българската руническа писменост, по съкровището според таблиците на Турчанинов, но не и тези надписи представени от Попконстантинов, Ждраков и Делева, както и тези където Т.Текин, Фалко Дайм и другите автори четат името на Есперих - тези надписи са на смесена графика руни + гръко-латински, които д-р Вангелов не е посочил)

1. Daim F., P. Stadler, Der Goldschatz von Sunnicolaul Mare (Nagyszentmiklos), 2003.
2. Мавродинов Н. - "Старобългарско изкуство", Том І
3. Ваклинова М., Ст. Ваклинов - "Съкровището от Над сент Миклош", 1983
4. Добрев Ив. - THE GOLDEN TREASURE OF THE BULGARIAN KHANS FROM ATTILA TO SIMEON"
5. Димитров Д. П. - "Днешното състояние на вопроса за прабългарския произход на златното съкровище Над сент Миклош".

ПП. За книгата на проф.Иван Добрев съм с едни смесени чувства, наред с важните факти, и данните за различни разчитания и техни интерпретации, които автора е поместил, в книгата има и едни много гръмки фрази от рода, че съкровището било пазено и излагано в трепезарията на цар Симеон (надали съкровището е достигнало до Симеон, по-скоро то е променило собствеността си или още през управлението на рода Дуло, или скоро след това в размирните времена при смяната на канове и борбите за престола) както и др.подобни авторови заключения (без реална историческа обосновка), като напр. за епизоди от живота на кан Кубрат, които са възможни (не противоречат на на изворовите данни) но са неща, за които неможем да знаем дали са се действително случили, а са по-скоро авторова измислица.
Ясно става, че книгата на проф. Ив.Добрев би трябвало по-критично да се чете, като един непрофесионалист, е логично да се малко пообърка.
От друга страна на нейните 510 страници е поместена една огромна част от изследователската дейност върху съкровището, та ако се абстрахира читателя от авторовата гръмка фразология и предположения, би могло да се извлече ценна информация, тъй като в нея са поместени данни от изследвания на унгарски, турски и пр. автори, които не са превеждани на български или на друг читаем език като руски, немски или английски.
цитирай
6. solinvictus - Този ристянски кръст знае ли въп...
10.11.2011 23:14
Този ристянски кръст знае ли въпросния учен какъв е ,че да твърди, че е бил на Аспарух?Или като скопски историчар ги праска ени ....
мнението на другия шамански спец Овчаров не е за пренебрегване той ходи чак в в монголските пустиняци да ги представя на темплиерите ...така ,че ...?
цитирай
7. solinvictus - letopisec след толкова много кн...
13.11.2011 00:03
letopisec след толкова много книжнина дето си изкопирал от "Каноничните" прафесари задавал ли си си един въпрос :
Що ще кръст *който е баптистки или ще рече кръщелен" в каменни надписи на турка Муртагон обявен за тенгриянист от пишман казионни историци които харчат безмислено народна пара!И даже сега нагло искат пари от Дянков!
Опитай се да импровизираш ...доста добре съм запознат с темата !
Разбира се ако искаш ,сега е демокрация !
цитирай
8. gepard96 - отговор solinvictus
13.11.2011 06:13
solinvictus написа:
l от пишман казионни историци които харчат безмислено народна пара!И даже сега нагло искат пари от Дянков!
Опитай се да импровизираш ...доста добре съм запознат с темата !


Може ли да попитам какво сте звършил, и каква професионална квалификация имате да коментирате работата не на един, на двама, а да слагате под един знаменател всички ни?
Може би сте историк, и имате знанията да оценявате труда на ваши колеги?

Аз не съм лекар и не си позволявам да обиждам цялата лекарска гилдия.
А ако ни нямаше историците и археолозите, които всяко лято поне на 150-200 места извършват разкопки, където се спасяват за страната ни безценни артефакти за обикновена българска заплата, не го оценявате?
И парите за какво са? За джоба на някого или за да се експонират това културно наследство, за да не пропадне, затова се искат парите - имате ли представа колко струва консервация, как се експонират древни градове?
Политиката на страната е да има културен туризъм, България НЯМА друго което да и носи доходи, освен туризма - няма тежко машиностроене, няма сериозни производства, няма чужди инвестиции, няма залежи на ресурси. ИМАМЕ една природа и едно културно-историческо наследство.
И ако не се опазва и експонира, а се разрушава, и това няма да го имаме, но толкова явно ви е акъла та не го осъзнавате.
Знаете ли, че има колеги археолози, които от недостиг на средства копаят лично с лопати и кирки, което в никоя друга страна не го правят специалистите археолози, но не са заминали някъде, а продължават да работят за страната си...
Защото ние се надбягваме с иманярите, кой по-напред ние ли ще спасим нещо, или те ще го унищожат - защото те което могат изнесят зад граница, а другото го унищожават, защото при тях са дивашки разкопките - да се доберат до благородния метал, другото го подлагат на пълно унищожение.
Виждал съм колеги със сълзи при разграбена могила и изпотрошена керамика, разпиляно и разбито всичко...
Ама какво съм взел да обяснявам и аз.... казионни историци, кои са не казионните, вие май живеете в някое друго измерение, това са типични шизофренни приказки.
цитирай
9. solinvictus - Битката не е с всички а с тези които се ...
13.11.2011 08:34
Битката не е с всички а с тези които се опитват да бъдат "догмата" или казано по простовато с тези клишета въведени през 50-60 г. на миналия век от едни така наречени "историци" списъка е дълъг които са нямали избор от политическата конюктура тогава.За мен те са НЕдостойни защото тази ситуация в един момент не съществува и те продължават да си измислят простотии за българите ,дори използват положението си ....но това е как да ти кажа до време и всички ще ги забравим.Тази масирана пропаганда ,че сме дошли отнякъде която НЯМА факти ДОСЕГА е кауза пердута!

Не ми отговори за кръста на тенгриЯнина Муртагон?
И по вазата да ти кажа че двете лентички на царски(владетелски) символ има го на конника (дето някакъв руски възпитаник казва ,че възстановката на лицето на Мостичь била като на този конник и МОНГОЛОИДНИТЕ черти били засвидетелствани хахаха)
Защо този конник не си е сложил ПРАБЪЛГАРСКОТО знаме (конската опашка) ?

няма какво да ми обяснявате хората не са прости и виждат какви продажници са определени Ваши началници и как съсипват български артефакти в услуга на чужди исторически доктрини(примера с Плиска е показателен и много други)

Това е скитски артефакт и е свързан със Заратустра(Митра)
цитирай
10. gepard96 - отговор solinvictus
13.11.2011 09:46
solinvictus написа:
Битката не е с всички а с тези които се опитват да бъдат "догмата" или казано по простовато с тези клишета въведени през 50-60 г. на миналия век от едни така наречени "историци" списъка е дълъг които са нямали избор от политическата конюктура тогава.За мен те са НЕдостойни защото тази ситуация в един момент не съществува и те продължават да си измислят простотии за българите ,дори използват положението си ....но това е как да ти кажа до време и всички ще ги забравим.Тази масирана пропаганда ,че сме дошли отнякъде която НЯМА факти ДОСЕГА е кауза пердута!

Не ми отговори за кръста на тенгриЯнина Муртагон?
И по вазата да ти кажа че двете лентички на царски(владетелски) символ има го на конника (дето някакъв руски възпитаник казва ,че възстановката на лицето на Мостичь била като на този конник и МОНГОЛОИДНИТЕ черти били засвидетелствани хахаха)
Защо този конник не си е сложил ПРАБЪЛГАРСКОТО знаме (конската опашка) ?

няма какво да ми обяснявате хората не са прости и виждат какви продажници са определени Ваши началници и как съсипват български артефакти в услуга на чужди исторически доктрини(примера с Плиска е показателен и много други)

Това е скитски артефакт и е свързан със Заратустра(Митра)


Каква конска опашка??? Аз вярно казвам, че живеете в друго измерение...
БЪЛГАРИТЕ СА СЪС СКИТО-САРМАТСКИ ПРОИЗХООООД, затова и бълват отвсякъде скитски, сарматски артефакти....
Тези историци, за които говорите, или са вече починали, или са се отказали от тюркутската теория, тангра, конски опашки, малка орда монголи защото тя е недействителна и фалшива.
Сверете си часовника, не живеете в 70-80 години...
21 век сме!
Аз имам чувството, че срещу мен имам невменяем, досега в 30 коментара по-най различни теми Вие ми коментирате неща от една да се надяваме докрай замряла теория каквато е тюркската, но вие пак за нея си говорите...
Древните българи са ираноезичен и сарматски народ, родствен с алани, берсили и пр.
Всички западни автори вече го признават, у нас се откриват именно зороастрийските огнени светилища и пр.

Осъзнайте се малко, имам чуството, че с някой пенсионер - антикомунист ми пише отсреща и във всичко вижда комунистически заговор, и едно и също си бае, смешен ставате - началници, списъци, несериозно е.
Пишете коментари, които да са смислени иначе направо ще ги трия.
цитирай
11. diluna - Мерси!
03.12.2011 13:12
Мерси за чудесния постинг :))
цитирай
12. barin - положително
07.08.2014 22:52
Със сигурност е свързано с българската държава.Вероятно е от времето на Атила. Изработено е изящно с използване на висока технология. Виждал съм го само на снимки. Затова, нас ни интересува реалните факти, които са мнения поне на няколко доказали се специлисти изследвали съкровището, които се припокриват с другите. Самите кани и прибори са изработени и гравирани по начин, който прилича на прабългарския стил на изработка. Да не забравим, че българите са от иранио-езичен скито-сарматски произход.
цитирай
13. barin - ......
07.08.2014 22:59
Дали е публикувано и одобрено моето мнение по въпроса за съкровището от Над Сент Миклош?
цитирай
14. shtaparov - Интересно ми е какво ли има под за...
24.03.2016 17:47
Интересно ми е какво ли има под запоения на таса златен медалион с кръст- дали не е някое митологично Българско животно или някой по-стар рунически надпис?? Не мога да разбера обаче защо е нужно първо да превеждаме старо-Българските надписи на турски,а после да ги превеждаме от турски на ново-
Български: нямаше ли да е по-рационално и по-лесно да адаптирахме текста направо от старо-Български на ново-Български?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 798868
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 300
Архив