Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2011 16:02 - ОТНОВО ЗА СЪКРОВИЩЕТО ОТ НАД СЕНТ МИКЛОШ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 24541 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 11.01 22:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ОТНОВО ЗА СЪКРОВИЩЕТО ОТ НАД СЕНТ МИКЛОШ 
Иван Йонков

"Няма никакво съмнение, че съкровището от Над сент Миклош е принадлежало на кан Аспарух" - категорични в това твърдение са проф. Казимир Попконстантинов - преподавател по археология и епиграфика във Великотърновския университет и носител на Хердерова награда от Виенския университет и доц. Зарко Ждраков - специалист по средновековни надписи...
         ***

За историята на намираненето  на Съкровището от Надь-сент-Миклош отдавна се носят легенди, а легендата има разбира се и българска следа…
Така според тази легенда, която прилича повече на приказка скъпоценните предмети са били открити от двама българи - братята градинари Христо и Кирил Накови, които
 съвсем случайно се натъкнали на него на 3 юли 1799 г. , както разкопавали градината си в селището Надь-сент-Миклош (Големия свети Миклош). Селището, което вече било придобило градски облик, по онова време се е намирало в пределите на кралство Унгария - част от Хабсбургската монархия (по-късно известна и като Австро-унгарска империя). Днес селището - на румънски език Сънниколау Маре - се пада в Румъния (в Банатския регион).
Важно е да се знае, че в близост до местонамирането на скъпоценностите е била важната за Първото Българско царство крепост Ченад (Морисена).
Според легендарното предание, което е намерило място в десетки научно-популярни и дори научни публикации, двамата братя предават намереното злато на австрийския император Йозеф II, който в знак на благодарност им дарява дори благородническа титла на името на селището Надь-сент-Миклош.
 *
Разбира се истината е малко по-друга и не толкова романтична!
Предметите не са намерени лично от някой от двамата братя, които не са и някакви обикновени „градинари“ (както ги описват обикновено). Те са арендатори от 1760 г., а по-късно след 1781 г. стават и големи поземлени собственици на земите между два града в рамките на Унгарското кралство (част от Хабсбургската империя).
Имената им са Крищоф и Кирил Нако. Според документите на разследването извършено от съдията (judex nobilium) Чапо, носещо дата 10 септември 1799 г., предметите са открити от Неро Вуин - един от крепостните селяни на Крищоф Нако - единия от братята.
Преди предметите да бъдат събрани на едно място, когато вече се е разчуло за намирането им, съкровището е било продадено на части, а една част от съдовете (10 предмета) дори пътуват до Санкт Петербург да търсят нов собственик, но за щастие неуспешно.
Съдовете са предадени в Пеща, чак когато е стигнала информация за намирането им, от 3-мата търговци-прекупвачи и са инвентаризирани.
Така от инвентарния свитък научаваме, че виенския Търговец на вълна Наум Вита и "гръцките" търговци Трендафил Пандович и Марк Димитриевич са предали 23 златни съда + един слитък злато получен от рогата на една от купите с бича глава, които са били свалени и претопени от златар.
Според документите от разследването, крепостния Наро Вуин и съпругата му дори са отчупили дръжките на някои от съдовете с цел да ги запазят за себе си. Властите след като научават за дръжките изземат ги и допълнително ги изпрщат в Пеща, но съкровището остава непълно и до днес - липсват дръжките на кани 1 и 2, а от дръжките на кани 5 и 7 липсва златното фолио с което са били покрити. Според проф. Й. Хемпел липсва и дръжката на най-красиво украсената златна купа.
 *
Истината и за благородничеството на двамата братя е малко по различна.  През 1781 г. братята Нако закупуват на публичен търг от държавната хазна местното имение. На 27 Февруари 1784 г. (тоест цели 15 години преди откриването на съкровището) император Йозеф II им присъжда благородническа грамота, която на 28 Май същата година допълва с благородническото име Надисентмиклоши.

Правилното произнасяне на името на населеното място, до което са открити златните предмети се произнася НАДЬ-сент-Миклош, тъй като в унгарски g+y се произнася като меко дь.
image

     ***
Съкровището се съхранява и представя на посетители в Kunsthistorisches Museum във Виена (Музея за история на изкуството). Първоначално то е било обозначено като THE NAGYSZENTMIKLOS HUNGARIAN GOLDEN TREASURE (Late Avar period - early Magyar period, 9 th c . AD ), а от известно време насам като HOARD OF GOLD FROM NAGYSZENTMIKLOS (Early Middle Ages, 8 th - 9 th centuries AD; late Avar - Hungarian - Bulgarian cultural area).
Тоест от известно време, или по-точно казано след цялостното му проучване от екипа на известния германски археолог проф. Фалко Дайм, музея вече го определя като съкровище на Аваро-Унгаро-Българската култура!
През 70-те години на миналия век, по времето когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава точно музейно копие на Съкровището.
      ***
Съкровището е съставено от 23 съда изработени от злато 18 - 22 карата (единствено ритона е 12 карата) с общо тегло 9,926 кг. Съдовете са с различна големина, форма и предназначением. 
Първи сериозен опит за научно изследване и описание на Съкровището от Надь-сент-Миклош е от 1885 г. на австрийския проф. Йозеф Хампел, което той свързва с хунския предводител Атила.
Днес в литературата е приета номерирацията на първия издател проф. Хампел:
7 бр. големи кани (
1 - 7), овален (елипсовиден) поднос/блюдо (№ 8), 4 бр. широки тасчета - чаши с по една тока/катарама за окачване на колан (№ № 9, 10, 20, 21), две конусовидни чаши (№ 11 и 12), две чаши със столче (№ 22 и 23), три зооморфни купи - с волски глави в единия край (№ 13, 14, 18), две патери (№ 15 и 16), един ритон (№ 17), една дълбока купа (№ 19).
Кана 1, Кана с медальони №2, Кана №3, Кана №4, Кана №5, Кана №6, Кана №7,  8. Паничка с катарама №9, Паничка с катарама №10, Чаша №11, Купа с бича глава №13, Купа с бича глава №14, Паничка с дръжка №15, Паничка с дръжка №16. Рог-ритон №17, Купа-наутилус №18, Чаша с инкрустации №19, Паничка с катарама №20, Паничка с катарама №21, Бокал №22, Бокал №23.
image
 
    ***
Един от сериозните унгарски учени, занимавал се дълги години с историята и културата на прабългари, маджари и авари - проф. Геза Фехар - счита, че предметите са съкровище от I-та българска държава, когато реално земите където то е открито са били подвластни на българите.
Съкровището е проучвано и много други унгарски учени, повечето от които традиционно го обявяват за аварско (напр. Tsalani, 1956 г.).
От своя страна п
роф. Немет смята руническите знаци са тюркски, а самото съкровище за печенежко?!
Анализирал е предметите от Съкривището и видния германски проф. Йоахим Вернер, според когото: "В съкровището се срещат различни култури - византийските, южноруско-средноазиатските, късносасанидските и аварските елементи не могат да бъдат ясно разграничени."
Проф. Йоахим Вернер  е един от маститите чуждестранни изследователи на древно-българската култура. Т
ой е изследвал най-пълно досега съкровището от Малое Перешчепино, което благодарение на него днес безспорно се определя от повечето изследователи за тясно свързано с Велика България и владетеля Кубрат. Също има проучвания и на пръснатото по света съкровище от с. Врап, Албания (свързвано с Аспаруховия брат Кубер). Той счита, че всички те са свързани с първобългарските владетели!
Спрред проф. Вернер в Малое Перешчепино не е била заровена цялата владетелска съкровищница на Кубрат, а само една част от скъпоценностите притежавани от владетеля на Велика България. 
Ето какво казва още Вернер: "Аз правих проучвания и в Албания. Край с. Врап открих също част от това съкровище на Кубрат и Велика България.
По онова време - 7 век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно основаването на българската държава да се "върне" още поне век." 
Един от най-важните изследователи в последните години епоследни проучватели на съкровището е световно известния археолог професор Фалко Дайм.

Цяла редица видни българските специалисти също са правили свои проучвания върху цялото или върху някои от съдовете от Съкровището. 
Текстове по тази тема с има от акад. Ст. Младенов, проф. Н. Мавродинов, проф. Ст. Ваклинов и доц. М. Ваклинова и т.н. В по-ново време и от тюрколога проф. Ив.Добрев,  доц. З. Ждраков заедно с доц. Делева, проф. Казимир Попконстантинов....
Предметите от съкровището най-общо може да се датират в периода VII - ІX век, като някои изследователи свързват най-ранните предмети директно с българския владетел Аспарух.к.
Според проф. К. Попконстантинов, предметите от Съкровището не са направени наведнъж, а то е сборно. 
Повечето от българските учени са категорични, че то е било тясно свързано с Първото Българско Царство, с първите ни владетели (най-вече с Аспарух) и/или с висшата (пра-)българска аристокрация. По-някое време предметите вероятно са били дарени на някои велможа от висшето боилско съсловие, близък до българския владетел.
В размислите си за Съкровището д-р Живко Войников стига по-отношение на един от последните притежатели на Съкровището до доста интересното предположение. Става въпрос за феодала от (пра-)български произход Отум  (Ohtum, Achtum, Ajtony), синът на боила Глад. Той е бил унгарски васал, но впоследствие се присъединил към Самуил, като защитава Бдин в 1003 г. от византийско-унгарската обсада. Според една от най-разпространените версии е, че Отум е убит през 1003 г. в битка с маджарите. Според друга също доста вероятна версия, в същата 1003 г. Отум - дотогава езичник (имал е 7 жени), е бил покръстен от император Василий ІІ, който е завладял Бдин. След това Отум продължил да управлява отвъддунавските си владения още 20 години (до 1028 г.).
 ***
Голямото разнообразие от форми и стилове на изработка на предметите говори за дългото време на събирането им и многопосочните културни контакти на няколкото различни собственика на съкровището
Съкровището със сигурност е главно повлияно от торевтиката на Сасанидите,
въпреки наличието на класически гръцки мотиви от митологията и дори византийски елементи от християнски произход.
Английският проф. Д.Талбот Райс, един от водещите изследователи на изтока смята, че: "Известното съкровище от Над Сент Миклош разкрива наистина изискана сасанидска разработка", като го свързва с "ранните дворци в Плиска наподобяващи по архитектурен план на сасанидските дворци от Сарвистнас и Фирузабад".

По стените и дъната на съдовете са изгравирани разнообразни и оригинални фигури или изображения на хора и животни, обединени в конкретни сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти и мотиви, които като цяло са класически гръцки, византийски, скитски или сасанидско-персийски, както и близки до персийското ахеменидското изкуство.
Две от каните са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, а върху два от тасовете има врязани кръстове. 
        ***
Ритонът с форма на рог е един от впечатляващите предмети, както в съкровището от Над сент Миклош, така и в това от Малая Перешчепина (т.нар.Кубратово съкровище). По форма и стилова характеристика и двата ритона са много близки един до друг. Ритонът е един от най-древните сакрални предмети,  и в някои общества особено в Евразия и Европа е възприеман като част от владетелските инсигнии!
image
Ритони от Надь-сент-Миклош (ляво) и от Малая Перешчепина (днес в Ермитаж)

Двете еднакви Купи-наутилус №13 и 14 (от дясно) имат специфична яйцевидна форма, която завършва с глава на композитно животно, интерпретирано като бик заради рогата. От ляво е Купа-наутилус №18, която е  подобна на другите две, но е много по грубо изработена (явно от другпо слаб майстор). На купа 18 липсват рогата, които са били претопени веднага след намирането на предметите.
image

Интересна е композицията на извитата глава, с муцуната си и очите си отправени към очите на човека, държащ съда, вероятно подобно на рог.
От друга страна наличието на крака на чашата подсказват повече функцията й като стоящ контейнер-хранител на сакрална течност.
Така, главата на животното се явява като охранител на сакралната напитка. Техниката и стиловите белези на изработка насочват към традицията на пост-сасанидската металоплстика и металопластиката на народите в Средна Азия през І хил. от н.е.

      
  •      НАДПИСИТЕ
Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове - по 14 от тях има различни по вид и дължина надписи, които могат да се групират в три групи:
- с гръцки букви и на гръцки език (патерични надписи)
- надписи с гръцки букви на прабългарски (?) език, и смесени (псевдорунически) надписи с руни и гръцки букви
- рунически надписи

Преди 8 г. доц. Ждраков, заедно с доц. Антоанета Делева (сега преподавател в Гьотеборгския университет) установяват, че една част от надписите не типични рунически, а са т.нар. псевдо-рунически знаци, т.е. състоят се от смесено писмо от разкривени гръко-латински букви + рунически такива.
Доц. Ждраков и  доц. Делева, разчитат надписа със смесената графика, където е записана и годината на изработване на съкровището - 6201 г. от сътворението на света, т.е. 693 г. от раждането на Христос.
Тя е написана и на прабългарски език със смесена графика “ален дилон” (“година на змията”).
Действително по древно българския календар 693 г. (по таблиците на проф. Моско Москов) е Годината на змията. Но през същата 693 г. България е управлявана от кан Аспарух (665-701). Това означава, че този предмет от съкровището е изработен по негово време и действително в други от надписите се чете името "Есперерих" - така, както е записан владетелят в “Именника на българските князе” - първият български исторически летопис.
По близък начин разчита текста и един от последните проучвали съкровището, проф. Фалко Дайм, който определя един от съдовете, че е "подноса на българския кан Есперих".

image

Двата еднакви съда (9 и 10) принадлежат към отделна група от кръгли плитки купи или подноси.
В центъра си имат допълнително запоен медальон, в който има изображение на кръст, много подобен на кръста от литургичния златен дискос, намерен в Преслав.
Според проф. Попконстантинов и доц. Ждраков християнските кръстове върху съдовете не бива да заблуждават, че съкровището е изработено около или след християнизацията на страната по времето на княз Борис І (852-889), като според учените има голяма вероятност и кан Аспарух е бил християнин.
Тази теза, че владетелите от рода Дуло са били “християни”, подържат редица съвременни изследователи, между които и проф. Георги Бакалов,.
За Кубрат и внука му Тервел това е сигурно. Те не биха
могли да получат високите ромейски титли съответно Патриций и Кесар, ако не са били приети преди това в лоното на християнската църква. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името Свети крал Тривелий.

По-отношение на изобразените върху двете купи кръстове, проф. Иван Добрев предлага различно решение. Той смята, че кръстовете в едно с литургичния гръкоезичен текст може би означават, че някои от съдовете са били
използувани по време на кръщението на цар Борис Кръстител, и/или на семейството му (865 г.).
За кръщение говорят именно двата еднакви гръкоезични надписа, които са гравирани са в кръг около кръстовете на купи 9 и 10 и съдържат лигатура.
Един от първите изследователи на Съкровището Keil (1888 г.), доказва че се отнасят именно за християнско кръщение.

През 1922 г. проф. Ст. Младенов публикува негов превод на надписите: "Христе чрез водата (кръщението) успокой твоето чедо (раб) като го освободиш (от греха)".
Двете купи (9 и 10), както и подобните на тях други две (20 и 21) от този тип, са снабдени с тока за окачване на колана, което ги характеризира като съдове с евразийската традиция, на конните народи, където конниците носят необходимите им предмети окачвайки ги на колана си.
                   ***
Върху 5 от предметите се чете името на кан Аспарух, според доц.Ждраков - върху ритона, върху съдове 9 и 10, и върху златните чаши със столчетата.
По надписите от тази група предмети разбираме, че най-малкото една част от Съкровището са били поръчани лично от кан Аспарух в 693 г.
image
Надписа върху Ритона, където според учените е изписано името Есперих 

Първото разчитане на името на кан Аспарух (което явно е най-сполучливото от всички разчитания на различните надписи), е направил още преди 1988 г. турският проф. Т. Текин, който е докладвал пред световен конгрес по българистика резултатите от своето разчитане и превод на руническия надпис върху пет от съдовете на Съкровището и прочитът на тези рунически надписи в съвременен турски език (според публикацията) има вида "Asparuq iзǖ ayak", което се превежда на български език като “Чашата за наздравица на Аспарух”.
Проф. Ив. Добрев, предлага едно стилистическо изменение на превода, предвид "българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове" до вида: "Чашата, от която да пие Аспарух".
                   ***
Купа (тас)  № 21
И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния древно-бълга
рски надпис № 21, наречен още и Надписът на Боила. 

Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск, допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см, тегло 212 гр. и дръжка за окачване на колана, като там, където започва и завършва Надписът , е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата:
†Βουηλα·ζοαπαν·τєςη·δυγєτοιγη·Βουταоυλ·ζωαπαν·ταγρογη·ητζіγη·ταιςη†
† ΒΟΥНΛΑ·ΖΟΑΠΑΝ·ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙΓΗ·
ΒΟΥΤΑОΥΛ·ΖωΑΠΑΝ·ΤΑΓΡΟΓΗ·ΗΤΖІΓΗ·ΤΑΙСΗ †

image

 Разчитане и превод на Надпис № 21 са направили такива големи имена от световната лингвистика като:
1. Дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф. В. Томсън, според когото там пише:"Жупан Буила завърши купата, (тази) купа за пиене, която жупан Бутаул приспособи да се окачва";
2. Р
азчитане на проф. Н. Мавродинов, въз основа на Томсен:"Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене";

3. Акад. Ст. Младенов: "Боила зоапан дълба (писа, гравира) борбата, Бутаул зоапан дълба (гравира) вътрешния кръст";
4. Унгарският акад. Д. Немет, през 1971 г.: ”Това е купата на Буйла Чабан, той накара да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан, който накара [за нея] да й направят дръжка”;
5. К
арачаево-балкарския проф. С. Байчоров: "Чашата на Бойла Зопан, изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан";
6. И
зтъкнатия американски ориенталист проф. Притцак и турския проф. Т. Текин:
"Чобан Буйла напълни таса, Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го). Това е тас за напитки";
7. В
идно е, че са правени много опити за разчитенето на надписът върху съд №21, но според 
проф. Попконстантинов ключ за осмисляне на текста, му дължим на проф. Иван Добрев - неговото четене е едно от най-правдоподобните, смята :
"Чашата, за която жупан Буила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул"".Проф. К. Попконстантинов, смята, че разчитането на Ив. Добрев, следва да бъде стилистически преправено, тъй като няма какво да се облицова на съда, и надписа да приеме един краен вид:
"Чашата, за която жупан Буила повели, като изгравират, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул" .

Тук искам да споделя наистина отчайващите опити за превод, правени в миналото, и като се оставят настрани безумните предположения - нито един от по-рано извършените преводи не е що годе смислен.
Впечатляващо е и пълното разминаване между преводите предлагани от господата.
Като може би един от най-добрите епиграфи, признат и по-света, на проф. Казимир Попконстантинов би трябвало да му се доверим.
Въпреки това, за да бъдат представени напълно съвременните разчитания, то аз ще представя още две, които лично смятам за най-достоверни (давам предимство на превода на д-р Войников):

Първото е на проф. Петър Добрев, който представя първо транскрипцията:
+БОЙЛА ЖУПАН ТЕСИ ДИГЕТОГИ
БОЙТАИЛ ЖУПАН ТАГРОГИ ИТЗИГИ ТАИСИ
Неговия превод е:
„Боила Жупан подари чашата на Вутаул Жупан, за негово здраве”
.

Втория превод е на д-р Живко Войников, който по-отношение на транскрипцията няма забележки, и
предлага негова версия на превода, която звучи най-смислено, ако трябва да съм искрен:
- „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл,
- „теси” – аналогично в тох./б/ tāsi, tasanma, авестийски tašta, пехлеви tašta, съвр. персийски taš, таджикски tоs, осетински tas – съд, тас, чаша, памирски (йидга) tоś- метален, меден поднос, мунджански tоśо – блюдо, тиган, тенжер,
- „дигетоиги” – най-сходно е осет. dжttagi – давам, посвещавам, също в белуджи dəyəg, кашмирски dokhu, персийски dihānīdan – давам,
- „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, форма на съвр. българско име Ботьо,
- „тагроги” – в тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kссwetstse – справедлив, талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски tкngкr, хинди-уруду tawaqqur - така също, означава приветствие, ирландски tagair–клетва, бълг. диалектно такугере – така да бъде, „итсиги” –– в иронски ittzgg, дигорски ittжg – много, даже, много важно, изключително, и
- „тайси” – да бъде, тох./б/ taiso, taise, tesа – по такъв начин, така, taka, tkā – така, разбира се, в осетински ta – да, нима, аналогично на бълг. та, от авестийското iθa (itha), староперсийското utā, хоремзийското udā – така, да, също tжkkж – точно.
Така надписът придобива следния (според мен и най-правдоподобен) вид:
„Бойл/Войл-жупан, дари, (посвети) този съд (респ. тази чаша), на Ботаул/Вотаул-жупан, във важна (разбирай, изключителна по важност, свята) клетва (или като знак на вярност, преданност), да бъде”
.
Д-р Ж.Войников предполага, че става дума за обряд на побратимяване между двама аристократи, или ритуал свързан с покръстване, за което може би говоят и литургичните надписи, върху две от тасчетата..

           ***
По надписите от едната група предмети разбрахме, че по-голямата част от предметите са били поръчани от кан Аспарух в 693 г.
Също така вероятността, следващият им собственик, или дори поръчител на част от предметите, да е български аристократ - Ботаул жупан, е много по-голяма.
Колкото и защитниците на аварския произход на съкровището да игнорират, както руническите надписи, така и надписа с гръцки букви на прабълг.език, те си остават едни от най-важните аргументи в българска полза!
Аварите не са оставяли нито подобни надписи, нито са ползвали руническо писмо, а няма данни да са имали и аристократи носили титлата "жупан".
Титлата "жупан", я имаме засвидетелствана още и върху откритата сребърна чаша в Преслав, с подобен на съкровището пост-сасанидски стил на изработка и с надпис, че е била на "Савин, велик жупан в България".

                  ***
Учените разглеждат съдовете в комплекти. Първият от тях включва кани No 2 и No 7, купите с животинска глава No 13 и No 14, елипсовден поднос....
Разликата от другите съдове е, че в тях има изобразени сцени и сюжети, в които има антропоморфни и зооморфни фигури, докато другите съдове са изцяло с растителна украса.

Орнаменталният стил на тази част от съкровището от Над сент Миклош отговаря напълно на епохата на VII—IX в. с архаизиращите тенденции на иконоборското изкуство на Византия, с преобладаващ вкус към ирански и ранноарабски образци, с използуването на клетъчния емайл, с разнородни съчетания на орнаменталните елементи.

Този орнаментален стил е добре познат в българското златарство през посочения период от време.
Първият златен мадарски накит, пръстенът от Мътница, чашата от Преслав, са произведения които намират дори някои пълни аналогии във формите и орнаментиката на съдовете от Над сент Миклош.

            image
Купата е украсена с медальони, в които има композитни животни – хипокампи и  драконовидни същества. Самите образи за по-близки до наследството на Средна Азия и Китай, отколкото до ранновизантийската металопластика, макар че и в нея се включват източни мотиви.
Последните изследвания на колектив, ръководен от проф. Фалко Дайм показват, че при направата и, е бил използван клетъчен емайл.

Кана № 2,
Тя е най-богато украсенатра кана. В четирите нейни медальона са разположени различни сцени.
Особено силно се откроява едно от изображенията - т. нар."Триумфиращ конник", под което наименование дори австрийците организират през 1996 год. национална художествена изложба.
image
Много реалистично е представен тежко въоръжения конник, който държи за косата влачейки до коня си подтичващ мъж, също с ризница, но и с вързани отзад ръце - военен пленник.
Сериозен интерес буди изобразената на задния край на седлото на конника закачена отрязана човешка глава.
По характер и подробности тая сцена се свързва с военния бит на българите през VII - IX в.
 Според някои е изобразен триумфиращ владетел.
Някои важни подробности в тази сцена, като конското снаряжение, войнските доспехи и двурогото знаме, са познати в ранносредновековната българска култура било като археологически находки, било като изображения от изкуството.
Някои от родните изследователи са коментирали това изображение във връзка с конкретния обичай на древните българи, да изработват чаши от черепите на най-опасните си и силни врагове, които са победили.
Според вярванията, по този начин силата на победения враг се вливала в победителя,същото прави и кан Крум - поръчва да облицоват със сребро (като чаша) черепа на убития византийски император Никифор.
Освен "Триумфиращия конник", върху каната има още три медальона.
image
Втория сюжет е също доста интригуващ - изобразена е човешка фигура с корона на главата, яздеща фантастичното животно с човешка глава, като в същото време и стреля с лък по пантера.
Изображението се тълкува като образ на легендарен владетел.

image
Третия сюжет е от типа „борба на животни”- кошута, нападната от грифон:
Тази сцена където грифона, напада кушутата, е представен познатия мотив още от скитското изкуство и изкуството на Предна Азия, наречен „борба на животни”. Тълкуванието на тази сцена се свързва с борбата на доброто и злото и на вечното природно възраждане.
Грифонът, лъвът и орелът заемат важно място в предхристиянския религиозно-митологичен комплекс на прабългарите, както и двуглавият орел, който също може да се свърже с митологичните представи на българите.
Грифонът, като митично полиморфно животно се появява още в II–I хилядолетие пр. Хр. в изкуството на Изтока и се използва до късното Средновековие. Това изображение получава завършена художествена форма в Ахеменидски Иран (VI-IV в. пр. Хр.).

В рамките на Европа, най-голям брой изображения на грифони се срещат именно в България!
И последния сюжет е женска фигура, носена от орел, която се интерпретира като спускането на иранската богиня Анахита, покровителка на плодородието:
Болшинството учени, приемат, че е изобразена иранската богиня Анахита.
Това е доказано по категоричен начин от проф. Луконин, чрез посочването на конкретните текстове от иранската митология, на които съответства изображението на Орела с Анахита, още повече, че аналогични изображения са характерни за сасанидски Иран.

Кана 7
image
Кана № 7 - сцената с отвличането на Ганимед (?)

По ръба на устието и по гърлото минава висок ръб като гирлянда от растителни мотиви, напомнящи много на каните от Иран по време на династията на Сасанидите.
Върху каната от двете страни, в двата медаильона, е представена една и съща сцена, изобразяващи орел зграбчил в ноктите си гола мъжка фигура, която има в едната ръка клонче - палмета, а с другата ръка поднася чаша на орела.
Сцената представлява отвличането на младежа Ганимед, от приелия образа на орел Зевс, като младежа поднася на Зевс "чашата на насладата".
Митът разказва за Ганимед, който бил най-красивият младеж между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради своята необикновена крастота, докато пасял стадата на баща си по склоновете на Ида, бил похитен от Зевс, приел образа на орел, който го отвел на Олимп. Там младежа поел задълженията на виночерпец на боговете, и станал любим на Зевс, като бил надарен от него с вечна младост и безсмъртие.
За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни безсмъртни коне.
Ганимед е поставен на небето във вид на съзвездието "Водолей".
Сцената е доста нетипична за ранното християнско изкуство (въпреки периода на иконоборството), защото според християнските канони, любовните отношения между двама мъже се смятат за греховни, пък били то и между езически богове.
Отвличането на Ганимед е честосрещан сюжет в изобразителното изкуство от античността, като през ренесанса сюжета набира отново популярност.
  image       ***
     ***         
И все пак, накрая да си припомним пак, че две от най-големите имена в световната историография - проф. Вернер и проф. Дайм заявяват, че съкровището от Над сент Миклош е българско, и най-вероятно поне по-голямата част от предметите в един период от време са били собственост на българските владетели!  
Много важна, за опознаване на Съкровището на родна земя е разбира се и ангажираността на институция като Националния исторически музей (НИМ), където е експонирано копие на съкровището с пояснението, че една част от предметите са от старобългарско златарство, а другата е била поръчана или получена вероятно като дар за българския владетел:

image

 








Гласувай:
9
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
06.11.2011 16:49
Поне в момента не мога да гласувам под блога ти, защото:
няма опцията за положително или отрицателно
аватара и превюто ти са "долу", въобще хаос, явно не в теб е причината!

...

За постинга ти:
ПОРЕДНИЯ ТВОЙ, КОЙТО СИ СВАЛИХ
ПОРЕДНИЯ ТВОЙ, КОЙТО ЩЕ ЛИНКНА ВЪВ ВИБОКСА И ДО ПОЗНАТИ
ОТНОВО КОНКРЕТЕН, БЕЗ ВНУШЕНИЯ, А СЪС ЗНАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ

Така се прави, браво!
цитирай
2. gepard96 - здр
06.11.2011 17:58
ми не бачка нещо блог.бг гласуването... ама няма значение, лека вечер ;)
цитирай
3. letopisec - много добра статия,
07.11.2011 11:41
може би най-доброто синтезирано представяне на това великолепно българско съкровище. Препоръчвам да я прочете всеки, защото така на едно място за това съкровище трудно може да се прочете някъде другаде. Много изчерпателно...Поздравления!
цитирай
4. gepard96 - здр. letopisec
07.11.2011 16:39
letopisec написа:
може би най-доброто синтезирано представяне на това великолепно българско съкровище. Препоръчвам да я прочете всеки, защото така на едно място за това съкровище трудно може да се прочете някъде другаде. Много изчерпателно...Поздравления!


Мерси то по-длъжка беше, но ми беше края изчезнал, та се наложи малко да я по-съкратя, 1 съд да премахна от описанието и 2 снимки.... но пак мисля добре стана!
цитирай
5. gepard96 - Литература:
07.11.2011 17:47
Литературата свързана със Съкривището от Над сент Миклош, на практика е огромна.
Всеки специалист историограф, изкуствовед, археолог, езиковед и пр. е направил свои изводи и интерпретации върху съкровището.
Затова, нас ни интересува реалните факти, които са мнения поне на няколко доказали се специлисти изследвали съкровището, които се припокриват с другите.
По-различните общо 14 рунически надписа, разчитанията на някои от авторите, смятащи ги за тюркски се коренно различават едно от друго - защото не са тюркски - затова и не сметнах за необходимо да ги представям.
Общо за разчитането на всичките 14 надписа, има отделна глава в книгата на д-р Живко Вангелов, който резонно счита руническите надписи за алано-прабългарски и ги разчита, по близък начин с изследователя проф. Г.Ф.Турчанинов, с леки промени в смисъл след някои нови открити рунически надписи, и при едно ново сравнение на текстовете за разчитане през годините са се разкрили някои новости.
Който се интересува от руническите знаци при прабългарите му препоръчвам цялостната монография на д-р Вангелов, за която помествам линк за изтегляне: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/KNIGA_ALANO_DREVNOBALGARSKOTO_PISMO.pdf
(В книгата за съжаление са поместени разчитанията единствено през превод от алано-българската руническа писменост, по съкровището според таблиците на Турчанинов, но не и тези надписи представени от Попконстантинов, Ждраков и Делева, както и тези където Т.Текин, Фалко Дайм и другите автори четат името на Есперих - тези надписи са на смесена графика руни + гръко-латински, които д-р Вангелов не е посочил)

1. Daim F., P. Stadler, Der Goldschatz von Sunnicolaul Mare (Nagyszentmiklos), 2003.
2. Мавродинов Н. - "Старобългарско изкуство", Том І
3. Ваклинова М., Ст. Ваклинов - "Съкровището от Над сент Миклош", 1983
4. Добрев Ив. - THE GOLDEN TREASURE OF THE BULGARIAN KHANS FROM ATTILA TO SIMEON"
5. Димитров Д. П. - "Днешното състояние на вопроса за прабългарския произход на златното съкровище Над сент Миклош".

ПП. За книгата на проф.Иван Добрев съм с едни смесени чувства, наред с важните факти, и данните за различни разчитания и техни интерпретации, които автора е поместил, в книгата има и едни много гръмки фрази от рода, че съкровището било пазено и излагано в трепезарията на цар Симеон (надали съкровището е достигнало до Симеон, по-скоро то е променило собствеността си или още през управлението на рода Дуло, или скоро след това в размирните времена при смяната на канове и борбите за престола) както и др.подобни авторови заключения (без реална историческа обосновка), като напр. за епизоди от живота на кан Кубрат, които са възможни (не противоречат на на изворовите данни) но са неща, за които неможем да знаем дали са се действително случили, а са по-скоро авторова измислица.
Ясно става, че книгата на проф. Ив.Добрев би трябвало по-критично да се чете, като един непрофесионалист, е логично да се малко пообърка.
От друга страна на нейните 510 страници е поместена една огромна част от изследователската дейност върху съкровището, та ако се абстрахира читателя от авторовата гръмка фразология и предположения, би могло да се извлече ценна информация, тъй като в нея са поместени данни от изследвания на унгарски, турски и пр. автори, които не са превеждани на български или на друг читаем език като руски, немски или английски.
цитирай
6. solinvictus - Този ристянски кръст знае ли въп...
10.11.2011 23:14
Този ристянски кръст знае ли въпросния учен какъв е ,че да твърди, че е бил на Аспарух?Или като скопски историчар ги праска ени ....
мнението на другия шамански спец Овчаров не е за пренебрегване той ходи чак в в монголските пустиняци да ги представя на темплиерите ...така ,че ...?
цитирай
7. solinvictus - letopisec след толкова много кн...
13.11.2011 00:03
letopisec след толкова много книжнина дето си изкопирал от "Каноничните" прафесари задавал ли си си един въпрос :
Що ще кръст *който е баптистки или ще рече кръщелен" в каменни надписи на турка Муртагон обявен за тенгриянист от пишман казионни историци които харчат безмислено народна пара!И даже сега нагло искат пари от Дянков!
Опитай се да импровизираш ...доста добре съм запознат с темата !
Разбира се ако искаш ,сега е демокрация !
цитирай
8. gepard96 - отговор solinvictus
13.11.2011 06:13
solinvictus написа:
l от пишман казионни историци които харчат безмислено народна пара!И даже сега нагло искат пари от Дянков!
Опитай се да импровизираш ...доста добре съм запознат с темата !


Може ли да попитам какво сте звършил, и каква професионална квалификация имате да коментирате работата не на един, на двама, а да слагате под един знаменател всички ни?
Може би сте историк, и имате знанията да оценявате труда на ваши колеги?

Аз не съм лекар и не си позволявам да обиждам цялата лекарска гилдия.
А ако ни нямаше историците и археолозите, които всяко лято поне на 150-200 места извършват разкопки, където се спасяват за страната ни безценни артефакти за обикновена българска заплата, не го оценявате?
И парите за какво са? За джоба на някого или за да се експонират това културно наследство, за да не пропадне, затова се искат парите - имате ли представа колко струва консервация, как се експонират древни градове?
Политиката на страната е да има културен туризъм, България НЯМА друго което да и носи доходи, освен туризма - няма тежко машиностроене, няма сериозни производства, няма чужди инвестиции, няма залежи на ресурси. ИМАМЕ една природа и едно културно-историческо наследство.
И ако не се опазва и експонира, а се разрушава, и това няма да го имаме, но толкова явно ви е акъла та не го осъзнавате.
Знаете ли, че има колеги археолози, които от недостиг на средства копаят лично с лопати и кирки, което в никоя друга страна не го правят специалистите археолози, но не са заминали някъде, а продължават да работят за страната си...
Защото ние се надбягваме с иманярите, кой по-напред ние ли ще спасим нещо, или те ще го унищожат - защото те което могат изнесят зад граница, а другото го унищожават, защото при тях са дивашки разкопките - да се доберат до благородния метал, другото го подлагат на пълно унищожение.
Виждал съм колеги със сълзи при разграбена могила и изпотрошена керамика, разпиляно и разбито всичко...
Ама какво съм взел да обяснявам и аз.... казионни историци, кои са не казионните, вие май живеете в някое друго измерение, това са типични шизофренни приказки.
цитирай
9. solinvictus - Битката не е с всички а с тези които се ...
13.11.2011 08:34
Битката не е с всички а с тези които се опитват да бъдат "догмата" или казано по простовато с тези клишета въведени през 50-60 г. на миналия век от едни така наречени "историци" списъка е дълъг които са нямали избор от политическата конюктура тогава.За мен те са НЕдостойни защото тази ситуация в един момент не съществува и те продължават да си измислят простотии за българите ,дори използват положението си ....но това е как да ти кажа до време и всички ще ги забравим.Тази масирана пропаганда ,че сме дошли отнякъде която НЯМА факти ДОСЕГА е кауза пердута!

Не ми отговори за кръста на тенгриЯнина Муртагон?
И по вазата да ти кажа че двете лентички на царски(владетелски) символ има го на конника (дето някакъв руски възпитаник казва ,че възстановката на лицето на Мостичь била като на този конник и МОНГОЛОИДНИТЕ черти били засвидетелствани хахаха)
Защо този конник не си е сложил ПРАБЪЛГАРСКОТО знаме (конската опашка) ?

няма какво да ми обяснявате хората не са прости и виждат какви продажници са определени Ваши началници и как съсипват български артефакти в услуга на чужди исторически доктрини(примера с Плиска е показателен и много други)

Това е скитски артефакт и е свързан със Заратустра(Митра)
цитирай
10. gepard96 - отговор solinvictus
13.11.2011 09:46
solinvictus написа:
Битката не е с всички а с тези които се опитват да бъдат "догмата" или казано по простовато с тези клишета въведени през 50-60 г. на миналия век от едни така наречени "историци" списъка е дълъг които са нямали избор от политическата конюктура тогава.За мен те са НЕдостойни защото тази ситуация в един момент не съществува и те продължават да си измислят простотии за българите ,дори използват положението си ....но това е как да ти кажа до време и всички ще ги забравим.Тази масирана пропаганда ,че сме дошли отнякъде която НЯМА факти ДОСЕГА е кауза пердута!

Не ми отговори за кръста на тенгриЯнина Муртагон?
И по вазата да ти кажа че двете лентички на царски(владетелски) символ има го на конника (дето някакъв руски възпитаник казва ,че възстановката на лицето на Мостичь била като на този конник и МОНГОЛОИДНИТЕ черти били засвидетелствани хахаха)
Защо този конник не си е сложил ПРАБЪЛГАРСКОТО знаме (конската опашка) ?

няма какво да ми обяснявате хората не са прости и виждат какви продажници са определени Ваши началници и как съсипват български артефакти в услуга на чужди исторически доктрини(примера с Плиска е показателен и много други)

Това е скитски артефакт и е свързан със Заратустра(Митра)


Каква конска опашка??? Аз вярно казвам, че живеете в друго измерение...
БЪЛГАРИТЕ СА СЪС СКИТО-САРМАТСКИ ПРОИЗХООООД, затова и бълват отвсякъде скитски, сарматски артефакти....
Тези историци, за които говорите, или са вече починали, или са се отказали от тюркутската теория, тангра, конски опашки, малка орда монголи защото тя е недействителна и фалшива.
Сверете си часовника, не живеете в 70-80 години...
21 век сме!
Аз имам чувството, че срещу мен имам невменяем, досега в 30 коментара по-най различни теми Вие ми коментирате неща от една да се надяваме докрай замряла теория каквато е тюркската, но вие пак за нея си говорите...
Древните българи са ираноезичен и сарматски народ, родствен с алани, берсили и пр.
Всички западни автори вече го признават, у нас се откриват именно зороастрийските огнени светилища и пр.

Осъзнайте се малко, имам чуството, че с някой пенсионер - антикомунист ми пише отсреща и във всичко вижда комунистически заговор, и едно и също си бае, смешен ставате - началници, списъци, несериозно е.
Пишете коментари, които да са смислени иначе направо ще ги трия.
цитирай
11. diluna - Мерси!
03.12.2011 13:12
Мерси за чудесния постинг :))
цитирай
12. barin - положително
07.08.2014 22:52
Със сигурност е свързано с българската държава.Вероятно е от времето на Атила. Изработено е изящно с използване на висока технология. Виждал съм го само на снимки. Затова, нас ни интересува реалните факти, които са мнения поне на няколко доказали се специлисти изследвали съкровището, които се припокриват с другите. Самите кани и прибори са изработени и гравирани по начин, който прилича на прабългарския стил на изработка. Да не забравим, че българите са от иранио-езичен скито-сарматски произход.
цитирай
13. barin - ......
07.08.2014 22:59
Дали е публикувано и одобрено моето мнение по въпроса за съкровището от Над Сент Миклош?
цитирай
14. shtaparov - Интересно ми е какво ли има под за...
24.03.2016 17:47
Интересно ми е какво ли има под запоения на таса златен медалион с кръст- дали не е някое митологично Българско животно или някой по-стар рунически надпис?? Не мога да разбера обаче защо е нужно първо да превеждаме старо-Българските надписи на турски,а после да ги превеждаме от турски на ново-
Български: нямаше ли да е по-рационално и по-лесно да адаптирахме текста направо от старо-Български на ново-Български?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 1082915
Постинги: 72
Коментари: 533
Гласове: 427
Архив