Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2011 03:06 - ТВОРЧЕСТВОТО НА ГАНЧО ЦЕНОВ – ПСЕВДОНАУЧЕН АВТОХТОНИЗЪМ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 8788 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 24.11.2011 08:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Д-р Ганчо Ценов (1870-1949) е един от най-спорните автори в българската историческа наука. Неговото творчество обаче предизвиква противоречиви мнения, не толкова в академичните среди, колкото сред любителите на историята в България.
По-голямата част от научните съчинения на д-р Ценов се вписват в категорията на „прабългаристиката”, а
основният акцент в работата на Г. Ценов е свързан с късноантичната и ранната средновековна българска история и по-специално върху проблемите за произхода на българския етнически елемент, образуването на българската държава и покръстването на българския народ.
Интересното е, че повечето от Ценовите творби ВЪОБЩЕ не са издавани на български език, а са били предназначени за германска публика, която д-р Ценов, е трябвало да убеждава, че Българите са Готи (сиреч Старо-германци). Автора обаче не иска да я постигне, чрез твърдение, че готите са елемент от етногенезата на българите, а чрез обявяването и на готите и на българите все като местно население на балканите. Готите според Ценов са тракийското племе гети, а българите също са местен народ от балканите. И двете твърдения не почиват на реални историографски данни, и не отговарят на истината.
След 1990 г., покрай реабилитирането на позабравените норми от миналото на истински национализъм, покрай него за съжаление успяха да се промъкнат и такива, които представляват по-скоро псевдо-национализъм.
Такъв псевдо-национализъм представляват и книгите на д-р Ганчо Ценов успял да се ОТРЕЧЕ от Българските си корени.
Единствено като псевдо-национализъм могат да се характеризират моментите в "научните" материали на д-р Ценов, в които той убеждава читателите си из Европа, че не е имало Онгъл, или това, че смята Тракия за българската земя, както и с отричането на факта, че Добруджа е била първата прабългарска земя на Балканите.

Неуспехът в Междусъюзническата война, пасивността на Русия, участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили са фактори, които ясно очертават дискредитирането на славянството като някаква водеща доктрина в изследванията върху етногенезиса на българския народ и характера на ранносредновековната българска държава.
Тези обстоятелства позволяват появата и разработването на на нови и различни теории и
квазинаучни текстове изразител, на каквито става и д-р Ганчо Ценов, като неговите произведения, далеч не се вписват в категорията на академичната наука.
Условно този тип исторически изследвания могат да бъдат формулирани като „параистория”, а други я наричат просто "чалга-хистори".
Творчеството на д-р Ганчо Ценов е интересен обект на проучване, поради това, че представлява фундаментален пример за параисторичния дискурс в българската историческа наука в началото на XX в.
Появата на подобна квазинаука нагледно илюстрира необходимостта от намирането на „истината за българския народ”, чийто яростен защитник се обявява д-р Ценов.
В творчеството си той задава провокативни въпроси ясно осъзнавайки общественото желание за „величие” в българската история, породено от провала в опита за разрешаване на националния въпрос.
Той придава „научност” на лансираните от него тези и изводи и по този начин се превръща в привлекателна алтернатива на официалната историография, вписваща се изцяло в контекста на своето време.
Съчиненията на д-р Ценов често са обект на критика от неговите съвременници и от покъсни критици.
Трудовете на Ценов са изключени от категорията на академичната наука и причислени именно към параисторичния дискурс с особено силното му проявление в сферата на прабългаристиката.
В своята научна кариера д-р Ганчо Ценов открито се обявява за застъпник на т. н. „Автохтонна” теория за произхода на българския етнически елемент.
В исторически план първостроител на тази теза е Г. С. Раковски, чийто възгледи и теории до голяма степен са доразвити от д-р Ценов.
Раковски пръв дава идеята, че българите не са покръстени през 864 г., а са
покръстени много по-рано, от апостол Павел – теза, която д-р Ценов ще преповтори, намирайки своите аргументи за това.
Добре известно е, че Раковски не възприема идеите на тюркската теория за произхода на българския народ. Нещо повече, той открито оспорва възгледите на застъпниците на тази теория, което по-късно ще бъде забелязано и в творчеството на Ганчо Ценов.
Ганчо Ценов открито обвинява древните автори в тенденциозност и етнически егоцентризъм, но в същото време използва удобните за него техни сведения, върху които конструира своите теории и чрез които неговите твърдения добиват „научен” характер.
Алтернативното историческо мислене на автора обаче не намира подкрепа както от нашата, така и от западноевропейската историческа наука, която гледа на него като на маргинално явление в категорията на „прабългаристиката”.
Например кеймбриджкия професор  Е. Минс в рецензията си върху Ценов дебело подчертава погрешното локализиране на географски обекти, което българският историк прави. Рецензентът изтъква грешката на автора, че Кимерийски и Тракийски Босфор са едно и също, че планинската верига Кавказ се намира на Балканите и др. Друг рецензент, професор Уилям Милър, отбелязва, че според Ганчо Ценов етнонимът „българи” е използван за пръв път от Йоан Антиохийски. Милър констатира, че в Ценовите съчинения псевдо-националистическият патос е широко застъпен, като дава пример с твърдението, че Крум бил „добър християнин и миролюбив човек” и че щял да помогне на Източна Европа, ако превземвл Константинопол. Милър също така отчита факта, че Ценов погрешно чете гръцките текстове.
Както казахме, основна теза на Ганчо Ценов е, че българите са автохтонно
трако-илирийско население на Балканския полуостров.
За да докаже едно такова твърдение, се налага на автора, изкуствено разширяване на етническата българска диаспора, което се вписва изцяло в контекста на национализмите от началото на XX в.
В „Народността на старите македонци” националистическият патос съпровожда цялата аргументативна част на текста.
Във въпросното изследване д-р Ценов се опитва да докаже изконната принадлежност на македонците към българската етническа група.
На базата на погрешно четене на историческите извори, авторът прави генерално заключение за етническия състав на късноантична и ранносредновековна
Македония – тя е населявана от българи.
Ценов дебело подчертава, че славяните са по-късни пришълци и се обявява категорично против гръцкия етнически характер на античните македонци.
Основните изводи във въпросното проучване са, че древните македонци етнически принадлежат към категорията на българите и че Илирия има осезаем български етнически характер още от Античността.
Опирайки се на античните автори, Ценов се опитва да направи етническа карта на Балканите през Античността, но поради невярното тълкуване на изворите, стига до подчертано грешни изводи.
Във въпросната монография изследователят се обявява против гръцкия етнически характер на античните македонци, търсейки „научни” аргументи за своите твърдения, което е показателно за неговите подбуди да обезпечи фактологично българските претенции относно македонската история.
Прави впечатление, че д-р Ганчо Ценов нееднократно използва термина „раса”. Авторът постоянно говори за българската народност в различни исторически периоди като за категория от расов тип. Понятия като „тракийска раса”, които
авторът употребява в своите съчинения, поставят казуса дали авторът може да се обоснове научно за категоризирането на траките като раса.
Науката е установила, че расата представлява своеобразна класификация на хората в различен тип групи от население или групи от фактори като например наследствено фенотипни характеристики или географско потекло, често колерираща се с признаци като външен вид, култура, етнос и социално-икономически статус.
Работата на д-р Ценов върху античната история не дава основания да се смята, че
изследователят е запознат с фенотипните характеристики или биологическите признаци при траките, с което използването на термина „тракийска раса” е лишен от научна стойност.
Ценов обединява на расов принцип българите със старите мизи, гети, скити, траки.
Подобни етноидентификационни вериги могат да бъдат разгледани и в други изследвания на Ценов.
В „Произходът на българите и начало на българската държава” авторът идентифицира етническите категории на готите и хуните с тази на българите.
В капиталния му труд „Кроватова България и покръстването на българите” пък авторовите етнически идентификации обединяват скити, траки, хуни, готи, славяни и българи под общ знаменател като един и същ народ, обитаващ Балканския полуостров от дълбока древност.
Авторът очевидно не взема предвид т. нар. архаизация на етнонимите, много разпространена у средновековните писатели, върху които той работи.
Псевдо-националистическите авторови твърдения са водещ фактор в голяма част от трудовете на Ганчо Ценов.
В „Кроватова България и покръстването на българите” например авторът прави някои заключения, чрез които тенденциозно увеличава териториалните рамки на българската държава, хронологическите граници на българската история и българската роля в световната история.
Той директно заявява, че териториално Стара Велика България е достигала до Константинопол и Златния рог, че българите са най-старите християни в Европа (!?), покръстени още от апостолите Павел и Андрей, че през 864 г., те изоставяли арианството и се присъединяват към православния християнски свят, че византийските императори Юстин и Юстиниан Велики са всъщност българи по своята етническа принадлежност, че Александър Велики също е бил българин.
Авторът разглежда Първа Юстиниана като първата българска архиепископия.
Д-р Ценов идентифицира готския епископ Улфила като основоположник на някаква българска църква, а познатото писмо на папа Николай до византийския император Михаил всъщност не било до василевса, ами било адресирано до нашия кан Михаил (Борис).
Троянската война е представена като сблъсък между елини и мизи (които
д-р Ценов тенденциозно идентифицира с българите, както вече отбелязах).
Тази война е представена от него като сблъсък между две различни раси.
Според Ценов, въстанията от времето на император Анастасий в Сердика (дн. София) и Пауталия (дн. Кюстендил) са с подчертано български характер.
Друго заключение за етническата доминация на българите още в Античността е това, че балканските територии на Източната Римска империя са били с предимно български етнически характер.
Както вече бе отбелязано, д-р Ганчо Ценов пропуска основни моменти в четенето на исторически извори и оттам следват очевидни неточности в защитаваните от него тези.
Опирайки се на ранносредновековни автори (като император Константин Порфирогенет), д-р Ценов стига до заключението, че България е била римска провинция.
В друго свое изследване авторът отбелязва, че Теофан описва околностите на Константинопол като Стара Велика България. Ценов смята още, че Анастасий Библиотекар идентифицира българското и готското нахлуване като едно и също явление. Също така, работейки с текста на Анастасий Библиотекар, Ценов стига до заключението, че българите са станали господари на горните провинции още в IV в., след разделянето на две на Римската империя.
Както беше посочено една от основните тези на д-р Ценов е, че мизите са еквивалентно понятие на българите в късната Античност и оттам, че Мизия е еквивалент на България. Като силен аргумент за тази своята теория, авторът посочва картата на Св. Йероним от IV в. и написаното в нея “Mesia hec est Vulgaria”.
Тъй като картата е достигнала до нас като късен средновековен препис от XII в.
и съответно няма някаква топонимна стойност по отношение на Античността, въпреки това автора никъде в текстовете си не допуска възможността, че е твърде възможно (дори е по-вероятното), споменаването на Bulgaria да е ретроспективно, т.е. да е добавено от преписвача през ХІІ век.
Тук става ясно, че авторът освен грешен прочит на изворите не умее да работи с
късноантични и ранносредновековни етнически категории, поради което предлага подчертано неточна етническа карта на Балканите.
Стана дума и за грешното локализиране на географски обекти, които прави д-р Ценов, а той прави очевидни грешки в историческата география, което може да бъде забелязано в неговата монография „Кроватова България и покръстването на българите”.
Например изследователят идентифицира планина Рила с планинската верига Кавказ, а също така не прави разлика между Тракийски и Кимерийски Босфор.
В „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните” д-р Ценов пък включва в границите на българската държава по времето на кан Аспарух териториите на Мизия, Скития, Тракия и Илирия.
В същата монография изследователят открито заявява, че по времето на кан Омуртаг границата на България е опирала до границата на Франкската държава. От цитирани откъси, Ценов стига до заключението, че България е стигала до тогавашна Франция, която всъщност представлява днешна Германия. Ценов стига до извода, че българите към 892 г. са заемали цялото маджарско пространство до Моравия. Българите владеели Галиция, Седмоградско, владеели също така Хърватска и Славония.
Неточностите в работата на автора са повече от очевидни, но по-важното е, че те са продиктувани от грешна и подчертано ненаучна методология.
При задълбочена работа с монографията „Кроватова България и покръстването на българите”, освен гореспоменатите грешки, авторът прави и много други ненаучни изтъквания.
Например, когато говори относно тюркската теория за произхода на българите, съвсем ясно си личи, че д-р Ценов не прави разлика между понятията „турци” и „тюрки”.
Това е категорично свидетелство за липса на историческа компетентност. Проблемът обаче се състои в това, че д-р Ценов използва термина „турци” в явен пейоративен контекст. Етно-идентификационните разминавания са тенденция в творчеството на д-р Ценов, което е свидетелство за ненаучността на автора.
Научността изисква при работа с проблеми от подобно многоаспектно естество и натоварени с потенциална конфликтност умереност при изложението на фактите и най-вече необходимата историческа аргументация.
Поради своята неосведоменост, авторът постига абсурдни заключения в сферата на въпроса за етногенезиса на българите, който в първата половина на XX в. има изключително широк отзвук в българското обществено пространство, предлагайки неясни и очевидно грешни аргументи.
Основен мит на днешните "ганчо-ценовисти" е да изтъкват как д-р Ценов, бил в България мразен от народа, понеже той народа "не бил готов за него"(?!), а в Западна Европа бил хвален.
  Днес в Интернет обаче има не само книгите на Ценов, но и от рецензиите на западни критици, които още от онова време са се изказвали доста остро към Ценов. Те ясно показват, че Ценов не е бил "приет" в Европа, защото неговите тези са меко мазано определени като ненаучни.

image

Проф. Уилям Милер пише:

"Читателя има усещането че автора е яздил коня си до пълно изтощение. 
С модерният български език, Ценов си служи триумфално с езика[показвайки несъществуващи паралели - бел. ред.]. Ние в Англия никога няма да приемем аргументът че "завоеватели никога не загубвали езика си"[но например Франките губят езика си спрямо Галите, въпреки франкската доминация].
image Проф. Е.Минс:

"Целта на автора е да докаже че българите са наследници на траките, и са били в страната си преди навлизането на славяните....
След прочитането на около 50 страници от книгата, с нетърпимо възмущение стигнах до абзаца в който се твърди че областта Скити включвала Тракия и стигала до Егейско море, Че Кимерииският боспор, бил тракииски, че КАВКАЗ БИЛ В ИЛИРИЯ...

Считам за мой дълг да не чета по-нататък!"


Още 2 рецензии от проф. Милер 1 и 2
***
Въпросните рецензии от действително признати западни учени, няма да ги коментирам, те сами показват мястото на творчеството на д-р Ценов сред световната научна общност.
           
В България обаче за д-р Г. Ценов в съвремието ни доста се говори, и то главно в историческите Интернет-форуми, където неговите
съчинения намират симпатии и са безрезервно приемани от определени групи лица - поддръжници на крайните националистически възгледи за историята на България.
Сред тях той минава за безспорен исторически "корифей".
Въпреки, че неговите тези не намират академична подкрепа и биват обосновано критикувани и отхвърлени от българска наука, но д-р Ганчо Ценов притежава своеобразна „националистическа харизма”, която е изключително удобна за употреба от съвременните носители на псевдо-националистическия патос в българското  общество.
Това са маргинални елементи в обществото, целящи радикализирането на официалната българска история именно в насока, подобна на представената в тезисите на д-р Ценов.
Задачата пред съвременната академична историческа наука е да определим с какви методи може да се подходи към въпросните носители на псевдо-националистически настроения в България – с диалог, с контрааргументация или с тотално отхвърляне на възприетите от тях анти-исторични тези.

***
Критични бележки върху разни схващания на Ганчо Ценов
(от историка Т. Йончев)

http://www.nauka.bg/forum/index.php?s=fd07ad35c446fa92029614567b623859&app=core&module=attach§io


Литература:
1. Евлоги Станчев - "ТВОРЧЕСТВОТО НА Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ – АКАДЕМИЧЕН
НАЦИОНАЛИЗЪМ ИЛИ КВАЗИНАУЧЕН АВТОХТОНИЗЪМ".

2. Западни рецензии на книгите на Ганчо Ценов от сайт "Само Истина" -

http://samoistina.at.ua/2/gancho-cenov.htm




Гласувай:
6
2


Вълнообразно


1. letopisec - много добра статия на Иван,
16.11.2011 09:47
в нея основният акцент е точно върху постоянно повтаряните напоследък лъжи, че Г. Ценов не бил признат в България, но бил високо оценен в Европа. Мнозина продължават да се вълнуват по форумите, как и с какво Ценаов е станал доктор в Германия? Ето още малко от биографията му : "Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в с. Бойница, Видинско. Завършва история с първия випуск във Висшето училище в София. След това учителства в продължение на две години във Видинската мъжка гимназия. Постъпва на служба във Военното министерство, откъдето през 1899 г. след спечелен конкурс заминава на 4-годишна специализация в Берлинския университет в Германия. Там той защитава дисертация за Наполеоновата война срещу Русия на тема „Кой е запалил Москва в 1812 г.?”.....
цитирай
2. gepard96 - Допълнение
16.11.2011 13:10
Да то по форумите пише какво ли не, че бил професор, че бил някакъв едва ли страшно популярен в Германия...
Д-р Ценов е водил действително лекционен курс в Берлинския университет за българска история, което е било като вид допълнителна или свободна подготовка на студентите. Нито една от книгите му в Германия не е издавана от името на Берлинския университет, което е ясно доказателство, че тезите му не са намерили академична подкрепа и там, а текстовете му са издавани от различни частни издателства, като са били с пропагандаторски характер.
Има данни във Военното министерство, че д-р Ганчо Ценов е получавал редовно заплата от там, а също и суми за издаване на част от книгите си в Германия.
цитирай
3. solinvictus - Ганчо Ценов има дело срещу измам...
19.11.2011 19:41
Ганчо Ценов има дело срещу измамника златарски и го спечелва ,но не се възползва от победата пуска му гювеч на минтиливеца руския възпитаник.
Това е факт който не се коментира!
За сметка на това го нападат защото е АНТИТУРКСКИ за сметка на всички измекяри!
цитирай
4. gepard96 - отговор solinvictus
20.11.2011 05:10
solinvictus написа:
Ганчо Ценов има дело срещу измамника златарски и го спечелва ,но не се възползва от победата пуска му гювеч на минтиливеца руския възпитаник.
Това е факт който не се коментира!
За сметка на това го нападат защото е АНТИТУРКСКИ за сметка на всички измекяри!


Тука не говорим за дела за обида или каквото и да е, говорим за наука. Изобщо когато се коментира за наука не споменавам за личните вражди между двамата. В науката нямат място лични взаимоотношения от частния живот на двамата - Златарски и Ценов. Аз не съм коментирал, че и Ценов няколко пъти е кандидатствал за доцент и не е успявал да спечели конкурсно място, първо Златарски му пречел, но Златарски умира края на 30-те, на Ценов следващите години какво му е пречело да се изяви? Некъдърността му е пречела.
Не може един претендиращ за историк, да допуска такива грешки. А когато говорим за грешките на Златарски, да и той ги има.
Но на Ценов целия му метод е грешен в изследователската му практика.
Както виждате, аз не съм дал нито едно мнение на Златарски, а чуждестреанните рецензии от високоуважавани историци.
цитирай
5. solinvictus - Значи според вас грешките на зла...
20.11.2011 23:31
Значи според вас грешките на златарски са академични а на Ценов метода му бил виновен?
А какъв е метода на златарски?- АНТИБЪЛГАРСКИ е ....
Той защитава една чужда за българския етнос теория (НЕдоказана) ако се проследи какво е казал като монумент на Българската историческа школа ще се види каква БЕЗМИСЛИЦА е!!!
Това ,че има в момента хора на властови позиции и я защитават е заради да са в течението или в по точно в далаверата!

Злобата и помията която се излива върху Г.Ценов е сигурен знак ,че е прав!
За мен на 80 % а мошенника златарски е манипулант и това което е писал за българите е до 12 % вярно!
цитирай
6. gepard96 - отговор solinvictus
21.11.2011 23:05
solinvictus написа:
Значи според вас грешките на златарски са академични а на Ценов метода му бил виновен?
А какъв е метода на златарски?- АНТИБЪЛГАРСКИ е ....
Той защитава една чужда за българския етнос теория (НЕдоказана) ако се проследи какво е казал като монумент на Българската историческа школа ще се види каква БЕЗМИСЛИЦА е!!!
Това ,че има в момента хора на властови позиции и я защитават е заради да са в течението или в по точно в далаверата!

Злобата и помията която се излива върху Г.Ценов е сигурен знак ,че е прав!
За мен на 80 % а мошенника златарски е манипулант и това което е писал за българите е до 12 % вярно!


Вие чувате ли се? Златарски е умрял 1939 г. и теорийте за произхода са му отречени.
Какви хора в момента на властови позиции?
На Златарски също дължим много от митовете в нашата история, това е вярно.
Днес всички съвременни историци са съгласни и са отрекли на златарски грешните тези...
Това няма нищо общо с Г.Ценовите измислици.
И на двамата, ако погледнем реално теорийте са им грешни, но Златарски поне не пише откровенни фантазии...
цитирай
7. gepard96 - отговор solinvictus
23.11.2011 07:46
solinvictus написа:
Aна Вие какъв унивИрситет сте за завършили ? -съветски ли?
Погледнете какви са кандидат студентските теми за влизане в СУ и ще видите ,че фантазиите на златарски са не само отфърлени ами се изучават .
Кои съвременни историци ...са отфърлили теориите Му?
Всички Го цитират като канон и бешевлиев,ангелов,овчаров и син,гюзелев да не говорим за рашев който не само го цитира ами и е намерил и факти по теорията Му- юрта в Плиска хахахаха смешни са много!
И най вече новите индиани джонсове ...археолог преподавател да не знае елементарни неща от християнството,църквата и т.н.
Общо взето за мен са папагали ,имаше някакво видео постнато тука май с туркския атакист станилов и попконстантинов ...ми те са направо пародия да ги слушаш.
След като плюеш Г.Ценов ,трябва да си подготвен и да можеш да защитиш казионните псевдо историци а не да ми казваш и ,че те бъркали.
Давай с теориите които са ДОКАЗАНИ !
п.п.златарски не е писал фантазии а откровенни простотии и неграмотни текстове!

Завършил съм НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ, преподавал ми е Георги Бакалов по средновековна история, и още тогава 1998-2002 г. сме изучавали истинската бг история.
Нов Бг Университет, се слави с демократичния си уклон и няма налагане на преподавателите какво да преподават.
Аз и преди съм го казвал - исторя не се преподава единствено в СУ - има и НБУ, В.Търновски, Тракийски, аз работя в Университета по архивистика и библиотекознание, катедра Опазване на културно-историческото наследство и т.н. Специалисти в историографската област не излизат само от СУ.
А вече и там ги няма старите професори за които говорите.
Овчаров не преподава историография, и няма поглед върху теорийте, той е археолог.
Стига с това казионните историци, няма такова нещо - има академични професионалисти, които си вършим работата - и има чалга-историци, които седят и си мислят, че от нещо разбират, но именно понеже не са специалисти, превратно и неправилно четете изворите и ги тълкувате неточно. Досега съм срещнал един - д-р Живко Войников, който не е завършил история и разбира повече от мнозинството историци, всичко друго е пълна чалга-хистори... нищо истинско.
Златарски е извършил пълното и първо за времето си проучване и описване на цялата ни средновековна история.
Това е труд, който не може да му се отрече.
В целия този труд има и много сериозна наука. Грешките му са относими за произхода на българите, и тази теория е официално отхвърлена.
А на Ганчо Ценов работите са му пълни с фантастики, усмян е от целия световен научен елит....
То само умник, който смята, че Дарий е описал племенцето меди, в надписа си, а не собствения си народ медеи може да му се възхищава. То същи чукундур като него.
Заради тези простотии преди сложих модерация, и пак ще сложа, защото с ненормалници не ми се спори, и не искам с глупостите си да ми омърсявате постингите.
То бива дебилщина, щом не съм съгласен с глупостите на Ценов, че Аспарух бил славянин, че Велика България е била в тракия, че Рила е Кавказ.... какво задължително трябва да подкрепям други глупости.
Още преди Ви казах, живеете от преди 20 години, одавна се е сменило обучението в университетите, одавна.
цитирай
8. diluna - Има и други!
03.12.2011 13:09
"Автохтонските" тези идват с творенията на Ганчо Ценов, Асен Чилингиров и Йордан Табов.
На Ганчо Ценов се позовават всички, които искат да популяризират нещо, можем да видим взаимно изключващи се хипотези, които се позовават на Ценов...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 833612
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 303
Архив