Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2011 22:57 - ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 18072 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 09.10.2015 09:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
Иван Йонков

Археологическите открития останали от старогерманския народ
 готи по българските земи, като например тези в Нове, край Свищов (столицата на краля на вестготите Аларих, по-късно столица и на краля на остготите Теодорих) или тези при Омуртаговия аул при с. Хан Крум винаги ще ни напомнят за населението, обитавало земите на юг от р. Дунав преди официалното им присъединяване към българската държава през 680/681 г.. Според някои автори готското население се запазва чак до ХІ век, подобно на кримските готи, запазили своя община там чак до ХVІ в. 
Началото е през 
ІІІ в., когато готите започват да заливат почти целия европейски континент, включително нашите земи.
Готите остават една културна диря, която днес се открива в много от европейските страни. Това са техни специфични археологически и архитектурни паметници - орлови фибули, сива излъскана керамика, готско-арианската църковна архитектура, готска книжнина (днес съхранена най-вече в Швеция, Италия и Германия), готски думи в различните германски, романски, славянски и други езици, из почти цяла Европа се срещат имена на градове, реки и местности с готски произход.
Археологически следи от готите, може да се открият по цялата днешна българска територия, вкл. и в дн. Р.Македония (в района на гр.Скопие). 
Готското присъствие обаче е особено силно в Северна България, става дума за Нове (при Свищов), за Никополис ад Иструм (до Велико Търново), за Дръстър (днес Силистра) и мн.др.
Това се дължи преди всичко на конкретните договорености с римската, или по-точно казано с ранно-византийската империя.
Според един от най-запознатите световни учени по готския проблем проф. Х. Волфарм през 238 г. "на Долния Дунав стари варвари, начело с един нов народ, нахлуват в Римската империя. Старите народи са от дако-са от сарматски*  произход
[*трако-сармати-бел.И.Й], сред тях особено бастарни и карпи; новият народ са готите. Но римляните ги възприемат като скити и това си има своето основание, защото преселилите се през II век от областта на долното поречие на река Висла готони се приобщили към евразийските степни народи по култ и начин на живот. Ако не бяха налице имената на предводителите и библейският готски език, изобщо не бихме означавали тези готи като числящи се към народите от германското езиково семейство. Още от своето начало те се характеризират с една диференцирана полиетния."
Най-интензивните готски заселвания южно от Дунав се извтршва между ІІІ до V в.
 Това е времето, в което се осъществява преходът от старата Римска империя към новата Източно-римска или Византийска империя (ІV – V век).
Първите нападения на готи през дунавската граница на Римската империя се отнасят към времето на римския император Гордиан ІІІ (238-244). С прекъсвания готите нахлували в балканските земи чак до времето на Диоклетиан (284-305). Заедно с готите действали и други племена, като близките им родственици тайфали и вандали, но също певки, карпи и др. Всички те обитавали земите северно от р. Дунав.
Група готи, предвождани от готския епископ Улфила се настанили на юг от Дунав, когато през 348 г. в страната на вестготите почнали преследвания на християните, провеждани от Атанарих, един от най-силните вестготски предводители. Тогава Улфила застанал начело на единоверците си ги повел през Дунав, към Мизия. Император Констанций приел бегълците много ласкаво и им предоставил земя за поселване около Никополис ас Иструм, където те основали своята община с патриархално устройство, на чело на която седял самия Улфила.
След стабилизацията в римските провинции, след 70-те год на ІV в. започват нови масирани готски нападения, продължили до средата на V в. Първите масови опустошения станали във връзка с вестготите, които през през 376 г., получават разрешение от Константинополския император Валент да се заселят в Мизия.

Отношенията на готите с римските власти обаче стават в един момент напрегнати и през 378 г. готите вдигат бунт, като нахлуват дълбоко на юг. Близо до Одрин те разбиват войските водени лично от император Валент, който пада убит при сраженията.
Това нанася много сериозна травма на римската психология, тъй като да загине император на бойното поле е било голяма катастрофа.
Чак 
през 382 г. император Теодосий I успява да се споразумее с водачите на готите и да изтласка готските маси обратно в Мизия. 
Тогава започва и масовото включване на готите в източно-римската (византийската) армия.
Тези сложни процеси донякъде се облекчават, когато през 410 г. византийското правителство успява да насочи готския крал Аларих, заедно с неговите хора към Италия.
Столица на Аларих е била именно Нове - римския град, център на легион (където днес от години се провеждат разкопки на български и полски археолози).
Крал Аларих се насочва с народа си към Италия, като през 410 г. превзема Рим, но вестготите не се задържат в Италия.
Отначало те се отправят в Южна Франция, след което - създават едно мощно кралство в Северна Испания, което в някои периоди обхваща целия Пиринейски полуостров.
Вестготското кралство в Испания съществува до VІІІ век, когато постепенно ерозира под ударите на арабите (арабите завладяват южната част на дн. Испания).
Готите-християни на Улфила обаче остават лоялни на византийската власт, не придружават крал Аларих в неговия поход на запад, а остават тук и живеят още векове наред в нашите земи
     ***
Като важен резултат
, не само в политически, но и в религиозен и културен план на това мощно готско етническо проникване в провинция Мизия (дн. Северна България) е, че тук готите не само запазват държавността си, но също извършват своята емблематична културна трансформация като етнос - тук те стават християни. В Мизия се създава първата писмена германска християнска култура, а тя седи в основата на държавната религиозна доктрина на създадените по-късно готски кралства в Юго-западна Европа (Италия, Франция, Испания).
Това се дължи разбира се най-вече на дейността на готския религиозен просветител епископ Улфила или Вулфила (311 - 383 г.).
Заедно с голяма група вестготи християни, епископ Улфила се заселва в района на Никополис ад Иструм (римски град, близо до дн. Велико Търново). Тази група готи живее в един обширен ареал от Нове до Стара Планина.
 Готите на Улфила и техните потомци се наричани от някои древни автори "малките-готи".
Улфила учел и проповядвал не само на "своите" готи, но и на местното население на латински и гръцки, като така
 намерил  сред тях благодарни ученици.
Готския епископ присъствал на няколко големи църковни събора и е починал вероятно през 383 г. в Константинопол при един от тях.

Филострог в своята "Църковна История" пише, че Улфила изобретил за готите азбука и превел на готски "цялото Писание, без Книга Царства", защото в нея се описвали войните, а готите били много войнолюбиви и да не им се размътвали главите.
Авксентий Доросторски ни разказва в животоописанието на Улфила включено в Dissertatio Maximini contra Ambrosium (нач. V в.), че в продължение на четиридесет годишното си епископско служение Улфила "непрестанно проповядвал 
апостолската благодат на гръцки, латински и готски езици
". Авксентий също потвърждава, че Улфила бил оставил "на тези три езика [гръцки, латински и готски] многочислени трактати и множество тълкувания..."! 
Епископ Улфила е наричан семигрекос - полугрък.
Между другото това прозвище, 
се дава много рядко на неромеи и означава полуравен на древните гърци, т.е. не означава обикновен полугрък или полувизантиец, а точно казано полуравен на великите древни гръци, каквито са били напр. мислители от ранга на Аристотел или Платон. Векове по-късно със същото прозвище, ще бъде наречан и цар Симеон Велики.
И наистина, Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица, тъй като той също използва за основа гръцката графика.
Той пръв превежда 
Евангелията на някои от германските езици - на готски, превежда и други някои части от Библията, също така е писал и авторови произведения. Предполага се, че е имал ученици, които са му помагали в книжовната дейност. На практика по този начин се поставя изобщо началото на средновековната германска литература, литература на един старинен германски език, какъвто е готският език.
За целта на своите занимания, Улфила най-вероятно е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм.

Самият той е смятан за един от най-значимите християнски просветители в Европа въпреки, че той и паството му са спадали към арианското учение, т.е. не са били православни, а са изповядвали доктрината на отец Арий (вярват във вечния Бог Отец, родения и сътворения във времето Бог Христос и Светия Дух, който не е Бог, а Божествената сила на Сина). Тази доктрина е осъдена окончателно от Втория вселенски събор в Цариград през 381 г. До тогава (
след смърта на Константин Велики) арианството е било официалното учение на църквата, тъй като след първото му осъждане като ерес през 325 г., следващите два събора го реабилитират напълно. Ариани били и самите римски императори преди император Теодосий, който не им бил привърженик. Чак свикания от него събор през 381 г. осъжда под негово давление арианството. Въпреки това, арианскато учение остава държавно изповедание в готските кралства, а също се запазва и сред някои други племена.
Самия Улфила се е ползвал с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно - той е смятан за една от най-значимите фигури на тогавашното време. Оценките за Улфила са били много позитивни в целия европейски християнски свят. Той е наричан “Апостол на готите”.
Има една интересна теория, че св. Лупус, най-известния светец в Нове е свързан с Улфила, тъй като Улфила означава “вълче”, а Лупус е същото. Така някои учени смятат, че става дума за самия Улфила, други смятат, че ставало дума за друг светец. Такива загадки, свързани с готите съществуват до днес на различни места.
      ***
Сега да кажем и за остготите.
През V век, на мястото на изтеглилите се на запад вестготи под натиска на хуните, на Балканите идват източните готи - остготите.
Фактически те заемат като свой център също Мизия и тук техният крал Теодорих Страбон, установява своята  столица в старата вестготска столица - Нове (при дн. Свищов).

През 473 г. византийците признават Теодорих Страбон за крал на всички готи, обаче в самия остготски лагер има вътрешни борби и той е победен от своя конкурент - Теодорих Амал.
Именно Теодорих Амал е наречен Теодорих Велики.
През 488 г. остготите, подобно на вестготите също мигрират към Италия.
Век дели миграцията на остготите от тази на вестготите, но в Италия остготите успяват да създават едно могъщо кралство изградено върху руините на падналата западно-римска империя, която съществува до 554 г., когато византийският император Юстиниан I завладява цяла Италия.
    *** 
Днес някои изследователи смятат готите за четвъртия елемент в нашия етногенезис и тази тема, макар да звучи някак сензационно, не е лишена от своите основания.
Прието е, че в нашия етногенезис участват 
основно античното население, представено най-вече от древните траки, заселилите се по нашите земи през VІІ век склави и, разбира се, древните българи заселвали се на няколко вълни, последните от които са тези на българите водени от Аспарух и брат му Кубер, заселили се съответно - в Северна България и в Македония.
Виждаме обаче, че готите в продължение на ІV и V век живеят със стотици хиляди по нашите земи. Те започват своето масово преминаване в тогавашните римски провинции на юг от Дунава в началото на III век, по времето на император Каракала.
В IV в. тук се заселват нови 300 000 готи.
От археологическите проучвания през последните двайсетина години (при Нове, Силистра, дори Скопие) личи едно много сериозно готско  присъствие.
Освен данните от археологията, имаме и множеството сведения в писмените извори за присъствието на готите на най-различни места; за участието им в много събития и особено за активното им присъствие във византийската армия, което ги прави елемент, който се разпростира по бъдещите български земи, чрез военните, които служат на много места из местните гарнизони.
Въпреки всичко казано готите в Римската империя са съжителствали по много противоречив начин. От една страна те търсят закрила от империята, тъй като ги преследват хуните. Първоначално Римската империя изпитва остър дефицит на военна сила и за нея едни такива първокласни войници са добре дошли.
Друг е въпросът, обаче, че след разделянето на Римската империя на две през 395 година, в Източно-римската империя (по-късно – Византийска), има много силно застъпена корупция.
В някои моменти тези новодошли колонисти - готи са обложени с много високи данъци и затова вдигат бунтове.
Готския елемент е най-активен в римската и византийска армия. Т.е. офицери от готски произход присъстват в много точки на империята. Но готите участват и в някои от най-мощните катаклизми на местното население, напр. във въстанието на Прокопий, което има отношение към ареала на дн. Пловдив. Около 400 г. дори съществува заплахата да превземат империята отвътре.
Един от хората, които са имали изключително могъщо влияние в тогавашната империя, един от силните на деня в края на ІV век е Аспар.
Аспар е готски пълководец, но той е с алански произход, а аланите (сарматски народ) близки до прабългарите.

В тези интензивни етнически и етнокултурни взаимоотношения самите готи не са стерилно чисти - само като готи, там присъстват и ред други етелементи, включително такива, които имат съвсем директно отношение към българската история.
Готите са част от това многообразие, което формира бъдещото средновековно развитие на България. И точно това кара някои колеги, да смятат, че в нашия етногенезис готите участват като четвърти етнически елемент.
Между другото, това си има своите основания, както в археологическия материал, който се открива, така и в летописите, където готите нееднократно се споменават, че обитават дн. български земи.
Готският историк Йорданес отбелязва, че още по негово време, т.е. в VI век в Мизия и полите на Хемус продължават да живеят "малите готи" (Gothi minores), като изтъква дори и тяхната многочисленост (populus immensus).

Интересен е и факта, че един западен автор от времето на Карл Велики, т.е. от ІХ век, Валафрид Страбо, игумен на манастира във Фулда, Германия ни съобщава, че бенедиктинци посещават двора на княз Борис I (по време на покръстването различни делегации от Източната и Западната църкви посещават България, търсещи влияние в новопокръстените земи). Та Валафрид Страбо пише, че когато бенедиктинците идват, те откриват с голяма изненада, че в град Томи (дн. Констанца) има готска община, с готски църкви и библии на готски език. Той смята, че готите продължават да живеят в България и да се занимават със скотовъдство.
Съдбата на това останало готско население в нашите земи е доста интересна.
До неотдавна се смяташе се, че то е било изтласкано или избито, а остатъците асимилирани от следващите варварски вълни на хуни, авари, славяни и българи. Те се изсипали върху южнодунавските земи в V-VII век, преди Българската държава, основана в края на VI - нач. на VII век да превземе Мизия в 680 г. и да премести тук столицата си.
Но изглежда, че действително някакви готски маси са били останали по тези земи и след 681 г., като постепенно са се претопили в новата българска народност.
Нещо повече може да се предполага, че те са били съюзници на Аспарух във войната му с Византия през 680-681 г.
Доказателствата за подобно твърдение напоследък стават все повече и повече.
На първо място, разбира се, са писмените извори, които твърдят, че в земите около Велико Търново българите били заварили селско население от готски произход - бедно, окаяно, изповядващо арианската ерес. Българите се смилили над тях и ги оставили да си живеят живота. Но други готски маси, изглежда, не са били чак толкова окаяни.

Едно от първите произведения от Златния век на българската култура, това са преводите на Тудор Доксов, в които става дума за Слова против арианите на Дионисий Ареопагит, един голям богослов от ранно-византийската епоха, което също ни подсказва, че готите продължават да присъстват и то изповядващи тяхната си арианска доктрина. Иначе надали едно от първите полемични съчинения на старобългарското богословие би било свързано именно с оборването на арианството, ако отдавна вече не присъстваше по нашите земи.
Това пък кара да се замислим и за природата на богомилството, и за някои други оригинални български явления, каквито имаме в нашето Средновековие.
Макар и да не се приема от всички, все пак може да се предположи с голяма вероятност, че до ІХ в., по днешните ни земи е съществувало едно не претопено, не асимилирано готско население, което е присъствало в Северна България, и на практика се е включило в етногенезиса родил средновековният български народ.
Подобен е случая с кримските готи, запазили своята община и езика си. За тях се откриват свидетелства чак през 
ХІІІ век, наприме пътеписа за източните страни оставен от ВИЛХЕЛМ ДЕ РУБРУК (1253 г.), където изрично пише, че са говорили ТЕВТОНСКИ (т.е. немски език):   
"От Херсон до устието на Танаис има и вдадени над морето възвишения, има и четиридесет крепости между Керсон и Солдая, почти всяка от които имала свой език. Между тях имаше много готи, чиито език е тевтонският[
inter quos erant multi Goti quorum ydioma est Teutonicum]".  
Специално готските проучвания са много важни и те показват многообразието на протичалите етногенетични процеси по нашите земи.
  • ГОТСКИ НАХОДКИ В ОМУРТАГОВИЯ АУЛ
Разкопките през 2005 г. на археолога д-р Тодор Балабанов, от шуменския клон на НАИМ показаха, че в крепостта край шуменското село Хан Крум (т.нар. Омуртагов аул) през VII-VIII век са погребани готи с доста висок социален статус. Именно там имаме разкрит и по-ранен готски епископски център, който е много интересен обект с няколко църкви. През последните години, разкопките продължава да извършва д-р Тодор Балабанов от НАИМ. На обекта   излязоха много интересни находки от фибули, катарами и други готски предмети на бита.
Нека кажем, че раннохристиянската готска църква край аула на Омуртаг е разкрита още през 70-те години археоложката Вера Антонова, като тогава намерените фрагменти от стенописи с характерните готски лица са озадачили археолозите, но никой не е направил връзката с готското присъствие по нашите земи. Днес една част от находките от църквата са в Шуменския исторически музей, друга част са в НАИМ в София.

 

Аулът е землено укрепление с размери 500 на 450 м, в чийто център има крепост от ІХ век.
Четирите църкви обаче са от ІV - V век, като една от тях е със запазени стенописи.

В християнския център, археолозите откриват и интересна осмоъгълнасграда, чийто план

 според  д-р Т. Балабанов

 почти повтаря този на гробницата на готския  

крал Теодорих Велики в Равена!

   

 

 

 


“Става въпрос за епископски център и той вероятно е свързан с Улфила“ - твърди Тодор Балабанов.
Знае се, че когато вестготският предводител Атанарих изгонил  Улфила

 (331-380 г.)

 

заради християнските му възгледи, ромейте го приели и в 348 г. му дали земя край Никополис ад Иструм (на 12 км от днешно Велико Търново).

 

 

 

 

 


Последователите му живеели мирно, без да се включват в грабителските походи на сънародниците си при периодичните им набези по нашите земи,

 

 

а епископ Улфила създал там готската азбука и превежда библията на готски.


Освен четрите църкви, има и 4 разкрити готски гроба при двете църкви в единия край на аула, построени една върху друга в интервал от 100 години през 4 и 5 век, които са били проучвани от археологически екипи още преди 30 години, но в последните няколко години Тодор Балабанов разкри и нови тайни.
В по-ранната църквичка, която е от средата на 4 век според намерените в нея монети на Констанций ІІ (348 г.), са открити най-ранните църковни стенописи по нашите земи - части от образите на мъж и жена и разпилени цветя, изографисани с ярки цветове, запазили през вековете своята свежест.
Тук преди няколко години екипът на Балабанов откри два готски гроба със запазени накити в тях, оцелели от набезите на иманярите.
Сред находките са ковчеже с огледало и мъниста от кехлибар и тамян, златни обици, два комплекта пищни готски фибули (закопчалки за дрехи) от сребро с позлата и инкрустирани алмандини, както и токи за колани.
През археологическия сезон на 2005 г. Балабанов откри трети готски гроб - под прабългарска могила наблизо, в която археологът разкри още една базилика, строена в 4 в. и унищожена може би при похода на Атила през 447 г.
Гробът е открит на дълбочина около 1,7 м от подовото ниво на базиликата, ориентиран в посока изток-запад.
Погребаният вероятно е бил в дървен ковчег, костите са силно изгнили, а в пластовете има следи от изгнило дърво.
В гроба са намерени бронзови готски фибули, бронзово огледало (според култовата символика погребаният се е оглеждал в него в задгробния живот), желязно ножче, ситни зелени мъниста от полускъпоценни камъни и кехлибар - вероятно от огърлица, както и ранен тип коланна тока, датирана от към средата на 4 век.
Интересна находка е позлатената и орнаментирана аграфа (апликация за защипване на дрехите) - също елемент от облеклото на готите.

Четвъртия гроб с готски находки, д-р Балабанов откри в притвора на първата най-ранна църква.

 

Очевидно преддверието е служело за погребване на хора с по-специален църковен статут и с висок обществен сан, обяснява той. Гробът е бил ограбен още във втората половина на 4 в. след опожаряване, но вероятно е бил много богат, защото късно-античните крадци не са взели всичко.
Намерена е плочеста готска фибула от най-ранен тип, две малки златни цилиндрични мъниста от полускъпоценен камък и едно голямо от балтийски кехлибар.
Знае се, че готите и хуните са употребявали много полускъпоценни камъни, а кехлибарът се е смятал за символ на огъня, носещ пречистваща сила.

 


Най-интересната гробна находка обаче е един набор от три козметично-медицински прибори – пинсети, лъжичка и т.нар. кюрета за почистване на уши. Такива прибори се откриват често в готски некрополи и остават храктерни и в по-късното средновековие в западна европа - защото след 5 век, след пребиваването си по тези земи, готите се преместват натам.

Такива находки са намерени и в откритата при Силистра гробница със стенописи от 4 в., готски находки има също в Нове, във Велико Търново, както и в манастира Мурфатлар в румънска южна Добруджа.   image
Позлатени фибули и токи (кр. V в.)
 
  image
В зооморфната украса на двата комплекта, намерени на територията на аула, се различават глави на грабливи птици с очи от алмандини

През 80-те години също д-р Тодор Балабанов разкопава и раннохристиянския култов център (след V в.) в местността Кирека, край село Калугерица, Каспичанско. В нея от едната страна е гробницата за миротечни мощи, а от другата – баптистерий-писцина, където са се кръщавали бебетата. Скалната църква, според някои представлява скална гробница.
Откриването на гробницата според проф. Г. Милев става, като учените тръгнали от етимологията на думата „кирик“. „Кирика“ на готски вероятно със значението „църква“, оттам на и немски – kirche. Според както ме поправи един читател не трябва да забравяме, че Кириос на гръцки било Господар. Разбира се възможностите винаги може да са повече от една...
Преди десетина години от шуменския филиал на Археологическия институт с музей при БАН под ръководството на Тодор Балабанов се извършват разкопки около комплекса. Открити са фибули, керамика от IV–V в. Оказва се, че гробницата е много по-ранна.

Днес археологиески се открива едно сериозно готско присъствие из голяма част от територията на България.
Паметници, които археолозите откриват край Свищов, край Силистра, и дори край Скопие носят характерните черти на готските паметници, които по принцип са един доста сложен проблем, тъй като, заселвайки се на източно-римска или византийска територия, много бързо усвояват местния стандарт на живот, така както по-рано различните германоезични племенни групи са усвоявали по-високата култура на келтите и сарматите.
Така, че чисто готските крепости или архитектурни съоръжения са много малко.
Да речем – при село Садовец, Плевенско, се намира една крепост с типични готски характеристики. А специфичната готска керамика се открива, както в Северна България, така и в днешна Македония.
От готските артефакти, най-познати са фибулите (закопчалки за тогите), които имат свои типичен облик и се наричат готски фибули.

Готите от Берое, са известни като gothi confessores (православни готи), които създават през V в. готски литургичен календар. 
За нашите историци темата става по-популярна и по-интересна в последните 2 - 3 десетилетия и това не е слабост само на българската наука, това е обща черта на европейската наука.
Това, което е най-важно днес, е че готската тема тепърва ще се развива като една част от българското културно-историческо наследство.
Интересът към готите в последните години е много силен, особено в Норвегия, в Швеция, разбира се и в Германия.
Но, тъй като те са дошли от Скандинавия, фактически в скандинавските страни има най-силен интерес към тях.
Затова и посланикът на Норвегия преди години имаше специален интерес към тази тема, тези е причината за участието на учени от скандинавските страни в подготовката на двата тома свързани с готите издадени у нас неотдавна. Изобщо това е  тема, която дава малко позната страница от историята на Европа, от тези активни взаимодействия на различни части на Европейския континент, които по принцип до този момент бяха почти неизвестни и слабо познати на българската публика. А виждаме, че те създават един силен интерес и това може да бъде още една отправна точка за развитието на културния туризъм в някои сериозни центрове на готско присъствие, каквито са Нове, Никополис ад Иструм и други с техни паметници по нашите земи.

Готската тематика беше до голяма степен на втори план и в самия германоезичен свят, така че големи изследвания и в Германия, и в Австрия, и в скандинавските страни се появиха след 70-те и през 80-те години.

У нас вече има излезли два сборника дело на български и европейски учени, посветени на готската следа по българскитe земи - "Готите, т. I" (2003), реализиран с норвежки учени и "Готите, т. II" (2006), реализиран в сътрудничество с шведски учени от университета в гр. Упсала. Те са под педакцията на проф. Росен Милев, ръководител на "Готски изследователски проект", който е измежду авторите на студии и в двата тома. Проф. Милев е автор на редица публикувани материали за готите, както и на издадената през 2004 г. книга “Вулфила, готите, Европа.


                                            ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  • Готите идентични ли са с Гетите?
gepard96.blog.bg/history/2011/12/02/gotite-identichni-li-sa-s-getite.860351
  • Теоретични основи на готската археология (в pdf)
old.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/16.pdf



Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. germantiger - ...
17.11.2011 23:39
Огромно благодаря за двата pdf-а които си свалих и ще прочета уикенда, сърдечно благодаря!

Нещо от Улфила/Вулфила/Орфила сравнено с днешен германски език:

Einer ihrer Bischöfe, Wulfila (d. i. Wölflein), übersetzte um das Jahr 380 n. Chr. Die Bibel in das Gotische und von Teilen dieser Bibel sind noch heute mehrere Handschriften erhalten. Das Vaterunser in gotischer Sprache mag ein Beispiel geben, wie die gotische Sprache damals klang:

"Atta unsar, thu in himinam. veihnai namô thein,
(Vater unser, du in Himmeln, geweihet werde Name dein,)

qvimai thiudinassus theins; vairthai vilja theins, sve in
(es komme Herrschaft dein; es werde Wille dein, wie im)

himina, ja hana airthai; hlaif unsarana, thana sinteinan,
(Himmel, auch auf Erden; Brot unseres, das f ortwährende,)

Gif uns himma daga; jah aflêt uns, thatei skulans
(gib uns an diesem Tage; und erlasse uns, dass Schuldige)

sijaima, svasvê jah veis aflêtam thaim skulam unsaraim;
(wir seien, sowie auch wir erlassen den Schuldigern unseren;)

jah ni briggais uns in fraistnbujai, ak lausei uns
(und nicht bringe uns in Versuchung, sondern löse uns)

af thamma ubilin; untê theina ist thiudangardi jah mahts
(von dem Übel; denn dein ist Herrscherhaus und Macht)

jah vulthus in aivins. Amen.
(und Glanz in Ewigkeit. Amen.)"

Съжалявам, че системата на блог.бг не приема умлаутите, с тях приликата щеше да е още по-явна!

...

Сейфъм си инфото на харда и ще линкна постинга ти в групата ми към вибокс7 за пореден път гепард!
цитирай
2. letopisec - Браво, Иване
18.11.2011 15:32
чудесна статия си написал, действително готското присъствие в ИРИ, особено към 395/400 г.г. е толкова силно, че те са имали и свои ариански църкви, но извън стените на Констонтинопол, а Гайна не само е бил градоначалник на Констонтинопол, но и е имал аспирации към цялата власт и през 400 г. се опитва през Нове да събере сили на север от Дунав, за да осъществи намеренията си, но хунският генерал Улдин се справя с него и очевидно е в договор с Византия, защото изпраща там главата на Гайна. Много автори по-късно ще пишат за този Улдин, и Йордан, и П. Дякон...Най-интересна е случката, за съжаление все още не намерила отзвук в учебниците по византология, че през 395 г. източният префект Руфин пуска хуните от източната граница на ИРИ, за да му дойдат на помощ срещу готските генерали, за съжаление този ход на Руфин му създава лоша слава сред панагеристите, а готите вдигат бунт и успяват да го убият преди хуните да му дойдат на помощ...Даде ми идея да напиша пост за хуните през 395 г., които от Панония през Кавказ, атакуват Персоармения и Персия...А оттам навлизат във Византия и стигат до днешна Анкара...
цитирай
3. zelas - Има ли засвидетелствувани готски ...
18.11.2011 22:31
Има ли засвидетелствувани готски топоними в Северна България и Македония?

Звученето на готски език.

http://www.youtube.com/watch?v=zkYJYrYFVz8&feature=player_embedded#!
цитирай
4. germantiger - ...
19.11.2011 02:01
Звучи като нещо между шведски, холандски и испански.
Ако изключим многото християнски "термини" и думи отнасящи се до религия, е най-близко до шведски!
цитирай
5. gepard96 - здр. germantiger
19.11.2011 08:38
germantiger написа:
Звучи като нещо между шведски, холандски и испански.
Ако изключим многото християнски "термини" и думи отнасящи се до религия, е най-близко до шведски!


Да те и древните автори го определят като уникален техен си език, вид старо-германски диалект.
Нищо общо с тракийския или диалектния му дакийски.
То именно от "Кодекс Арджентус", който е препис на преведените от Улфила текстове, всеки може сам да се убеди, дали езика е старо-германски или тракийски.
През 1998 е правено изследване с въглерод C14 на "Сodex Аrgenteus", което потвърждава, че пергаментът е от 6 век. Това точно даказва, какъв е езика на готите - старогермански.
цитирай
6. gepard96 - Екип от шведски учени преди време ...
19.11.2011 09:21
Екип от шведски учени преди време беше у нас и изследва топонимията в района на Трънско.
Според колегите-историци от Кралския исторически институт в Упсала имената на села и местности - Ерул, Клаген и т.н. - са от готски произход. И корените на населението в този край можели да се свържат с готите.
Това е повод да обръщаме все повече внимание към немското етническо присъствие в българските земи през древността и средните векове. Което далече не се измерва само с готското заселване.

Готите навлизат в източните предели на Римската империя в началото на III век. Те помитат съпротивата в Мизия, като край Абритус (Разград) през 251 г. в бой с тях загива и римският император Деций Траян. Между превзетите и опожарени градове е и перлата на империята Филипопол (Пловдив).
Именно в тези векове (3 - 4 в. сл. Хр.) е унищожена блестящата римска урбанистична култура в нашите земи.

В крайна сметка по споразумение с римските власти и поради натиска на появилите се в гърба им хуни готите стават федерати на империята. Това означава допускането им като съюзно на Рим население в южнодунавските земи.
Част от готите приемат християнството, макар и в неговата арианска разновидност, а епископ Улфила в бизост до днешното Велико Търново дори превежда библията на готски език.
Една част от племената се насочили към Италия, други са разбити с помощта на българите. Именно тогава името ни се появява за пръв път на историческата сцена в Европа.
Това става в 384 г., по времето на император Зенон. Трета част обаче останала да живее в българските земи.

Съдбата на това останало готско население в нашите земи е интересна. Смяташе се, че то е било изтласкано, избито, а остатъците асимилирани от следващите вълни на хуни, авари, славяни и българи. Те се изсипали върху южнодунавските земи в 5-7 век, преди Българската държава, основана в края на 6 - нач. на 7 век да превземе Мизия в 680 г. и да премести тук столицата си.
Но изглежда, че наистина значими готски маси са били останали по тези земи и след 681 г., като постепенно са се претопили в новата българска народност.
Нещо повече, те, изглежда, са били съюзници на кан Аспарух във войната му с Византия през 680-681 г.

Доказателствата за подобно твърдение напоследък стават все повече и повече.
На първо място, разбира се, са писмените извори, които твърдят, че в земите около Велико Търново българите наистина заварили селско население от готски произход - много бедно изповядващо арианството.
Българите се смилили над тези хора и ги оставили да си живеят живота.
Но други готски маси, изглежда, не са били чак толкова окаяни. Последните години в Националния исторически музей са постъпили за откупка няколко малки готски съкровища от позлатени или посребрени коланни украси, открити при земленни работи в Северна България и датирани в 7-8 век, т.е. във време, когато българската държава вече е владеела тези земи. Разкопките на археолога Тодор Балабанов, финансирани от НИМ през 2005 г., показаха, че в крепостта край шуменското село Хан Крум през VII-VIII век са погребани готи с доста висок социален статус.
Изглежда, се оказва прав проф. Росен Милев, ръководител на "Готски изследователски проект", че северите наистина са били готи, "изменили" на Византия и сключили съюзен договор с българската държава в 680 г.
Така в създаването и укрепването на нашата държава с пълно основание освен българи и славяни можем да прибавим и старите германци.
цитирай
7. germantiger - ...
19.11.2011 14:17
Това допълнително инфо също ще запазя - коментара ти ме изненада!

Ще го копирам и в групата ми към вибокса.

А знаеш ли нещо за асеневите рудничари, което също ще съм благодарен да споделиш?
цитирай
8. gepard96 - Codex Argenteus Online
20.11.2011 23:47
Codex Argenteus Online:

http://www.ub.uu.se/silverbibeln/Original/html/001.html

СРЕБЪРНАТА БИБЛИЯ НА УЛФИЛА Е КАЧЕНА В ОРИГИНАЛ ОНЛАЙН!

***

Database of the Gothic Language:

http://www.modeemi.cs.tut.fi/~david/gothic.html

БАЗА ДАННИ ЗА ГОТСКИЯ ЕЗИК!
цитирай
9. kagami5 - Наистина чудесна статия! Възра...
29.11.2011 11:05
Наистина чудесна статия! Възраженията са ми само по скандинавския произход на този народ. Поздрави!
цитирай
10. kagami5 - Виж тук нещо интересно, макар да не ...
29.11.2011 11:16
Виж тук нещо интересно, макар да не изглежда по темата : http://d3bep.blog.bg/history/2011/05/17/tor-bogyt-na-grymotevicite-trakiiski-geroi.748702
цитирай
11. gepard96 - здр. kagami5
29.11.2011 12:58
kagami5 написа:
Наистина чудесна статия! Възраженията са ми само по скандинавския произход на този народ. Поздрави!


Здравейте, мерси за комплимента. А да ви питам, ако не в Скандинавия къде го виждате произхода на готите? Само дано не мислите и вие, че готи=гети, защото все едно нищо не съм постигнал.
Иначе за скандинавския произход, не е напълно твърд, но със сигурност не е и такийски готския произход. Има някои насоки, че етно-генезиса на готите се е осъществявал, като е обхващал една голяма територия между скандинавия, прибалтика и до севрното причерноморие. Но засега водеща в академичната наука в световен мащаб е скандинавската теза за произход на готите, и няма как да не се придържам основно към нея. Още повече, че аз нямам лични наблюдения за историята на готите извън нашата страна и единствено мога да се позовавам на автори, които смятам за капацитети в дадената област. Такъв е проф. Х.Волфрам, който оделя голямо внимание върху историята на готите по нашите земи, но и той настоява за миграция поетапно в посока от скандинавието-прибалтика-балканите-зап.европа.
цитирай
12. kagami5 - Ами да прегледаме набързо фактите; ...
01.12.2011 22:59
Ами да прегледаме набързо фактите; Йорданес, 6-и в. преписвал Касиодорус, който не е запазен. И това е. Съвременните проучвания показват, че те не са ползвали живи готски традиции от миналото, както ''Гетика'' ни навява, а напротив - информацията им идва единствено от гръко-римската литература. А гърците и римляните не са познавали готите преди средата на 3-и век. Касиодорус и Йорданес са създали готската история, отчасти чрез ерудирана експлоатация на имената на чужди народи, отчасти чрез използване на разкази за историята на другите народи, все едно са принадлежали на готите. (перефразирам заключението на автори като Арне Соби Кристенсен, Майкъл Куликовски) Четох и археологически доклади - на о-в Готланд не са намерили следи от тях. Знае се вече от къде са тръгнали европейците - причерноморието. Обитаемия свят е бил около моретата - Средиземно, Черно, Каспийско. Движението е към запад и север, а не обратното (ледената шапка на Европа) От кой именно клон на скитите са не зная, не съм се интересувала повече. А по принцип не съм член на никой лагер - иранисти, тракисти, тюркисти и т.н. Това е несериозно. Лека вечер, поздрави!
цитирай
13. gepard96 - здр. kagami5
02.12.2011 04:12
Да верно е всичко, което казвате, оспорим факт е дали действително от скандинавието са престигнали готите, или по-скоро в зоната между скандинавието-прибалтика. В момента в който има по-сигурни доказателства за точния им произход, ще съм първия, който ще го популяризира.

По-принцип готите се упоменяват като най-юго-източното германско племе.
Разбира се напълно е възможно траките и готите да са си контактували и дори обменяи културни елементи - но това трудно може да се проследи, поради ниската организационна култра на готите. Но и да е имало нещо взето от готите то те по-скоро ще са малки неща (хитроумни неща в сферата на бита) отколкото културни заемки. Отделен е въпроса, че както траките, така и готите са получили силния натиск на романизацията.

За лагери сте права - несериозно е.
цитирай
14. diluna - Чудесен постинг - Браво!
03.12.2011 13:05
Много професионално сте изложил данните.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 798889
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 300
Архив