Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2011 10:10 - ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 10075 Коментари: 7 Гласове:
9

Последна промяна: 25.11.2011 10:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕimage Транслитерация*:    Авитохолъ житъ лет.  ~т.  род ему Дуло. а лет ему диломъ твирем.  Ирник. житъ лет.  ~(ри).  род ему Дуло. а лет ему дилом твeримь.  Гостунъ наместникь сьi два лета. род ему. Ерми. а лет ему дохсъ. втиремь. Курт: 60 лет дръжа. род ему Дуло. а лет ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лет. а род ему Дуло. а лет ему шегоръ вемь. сii  ~е княз. дръжаше княженiе обону страну Дуная. летъ. ~ф. ~(еi). остриженами главами.  И потом прiиде на страну Дунаа.  Исперих княз тожде и доселе.  Есперих княз. 61 лет. род Дуло. а лет ему верени алем.  Тервен. -к~а. лето. род ему Дуло. а лет ему текучитем. твирем.  ~(ки). лет. род ему Дуло. а род ему дваншехтем.  Севаръ. ~(еl). лет. род ему Дуло. а лет ему тохалтом.  Кормисошь. ~(зi). лет. род ему Вокиль. а лет ему шегоръ твиремь. Сiи же княз измени род Дулов. рекше Вихтунь.  Винех. ~з. лет. а род ему Оукиль. а летъ ему имаше Горалемь.  Телець. ~г. лета. род Оугаинь. а лет ему соморъ. алтемь.  И сiй иного рад.  Оуморъ. ~м. днiи. род ему Оукиль а ему дилом тоутом.

* Смяна на старобългарските с най-близките по произношение съвременни  букви, налични в htm-редактора.
---------------------------------------------------------------------------------------- 

Новобългарски превод:

Aвитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година [а поемане на властта] диломтвирем;
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му диломтвирем;
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем
;
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем; Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем;
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
Есперерих княз 61 години [управлява]. Родът му Дуло, а годината му верениалем;
Т
ервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем;
твирем [название на месец; неясна дума] 28 години. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем;
Севар 15 години. Родът му Дуло, а
годината му тохалтом;

Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегортвирем. Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.
Винех 7 години. Родът му Укил
, а
годината му шегоралем
;

Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му соморалтем; И този е вместо друг.
Умор 40 дни. Родът му Укил, а годината му диломтутом.

В действителност, текста на Именника няма заглавни букви, с изключение на началните букви в имената на Авитохол, Аспарух и Тервел, които са представени в червен цвят. С това се подчертава историческото значение на тези владетели за българската история. Ако това отношение към Аспарух и Тервел е разбираемо за днешния читател, съвсем неясно е то за Авитохол.
Още много въпроси остават нерешени, един от тях, може би най-важният, е проблемът с наследяването на властта след Тервел и неговото отражение в Именника.

Самия "Именник на българските князе" е известен в три преписа:
Московско-Синодален (от XVI в.), Погодинов (от XVI в.) и Уваров (XV в.).
Първите два са открити и издадени от руския славист А.Попов в неговата сбирка “Обзор хронографов русской редакции” през 1866г.
Уваровият препис е известен още от 1894г., но е издаден едва през 1946 от М.Тихомиров.
Заглавието си “Именник” паметникът получава от хърватския историк Франьо Рачки в 1870 г.
Трите преписа не съдържат съществени различия – затова се счита, че имат общ източник. Има спорове по въпроса кога и на какъв език е бил написан оригиналът, като версийте са:
1.За временаписването:
- създаден на няколко части:
1.От началото до обобщението включително;
2.От записа за царуването на Аспарух нататък всеки запис за владетел е бил съставян поотделно след приключването на съответното царуване;
- нацяло в края на VIII – началото на IX век или през Х век. Тази хипотеза е по-логичната, предвид единната редакция на паметника.
2.За език на написване:
- на гръцки език с древнобългарски интерполации (календарните изрази);
- на старобългарски език.
Съществуват съмнения, че “Именникът” е руски фалшификат, предназначен да “приобщи” казанските и астрахански българи към завоювалата земите им Русия – чрез убеждаването им, че бидейки родствени на дунавските българи, които са християни и говорят славянски език, и самите те са близки на русите. Има подобни твърдения в някои исторически форуми. Те обаче са несъстоятелни най-малкото защото:
- Русия завладява Казанското ханство през 1558г. И трите днес известни преписа на “Именника” обаче са от по-ранно време;
- по-голямата част от данните на “Именника” намират потвърждение в гръцките (Теофан и Никифор) и латинските (Зигеберт и Алберих) извори, които през XVI век не са известни в Русия. Ако “Именникът” бе фалшификат, той не би могъл да съдържа подобни данни;
- наличието на т.нар. календарни изрази в текста на паметника не отговаря на заявената от привържениците на хипотезата за фалшификация причина за фалшифицирането на документа. Те са останали напълно неразбираеми до началото на ХХ век, което не би било възможно, ако текстът е нарочно съставен, за да упражни политико-културно въздействие.

  • ТЪЛКУВАНЕ НА КАЛЕНДАРНИТЕ ИЗРАЗИ
Ако пренебрегнем някои по-ранни догадки по въпроса (напр. тези на Джон Бъри), съществуват три варианта на тълкуване за календарните изрази и названията на годините на поемане на властта (като "дилом твирем", "дохс втирем" и т.н. В превода на тези термини от различните автори има известни разлики, зависещи до голяма степен от използвания опорен език - памирски от проф. П. Добрев, тюркски от проф. М. Москов, унгарски от А. Карасик.
Според първите две групи двойките думи (дилом твирем и т.н.) са календарни изрази - първата дума е име на животно (година на това животно), втората дума е поредно числително (пореден номер на месеца в годината).
Например:
П. Добрев на памирска основа: дилом твирем = змия четвърти, шегор вечем = телец пети, верени алем = змей първи,    дванш шехтем = заек шести.
На тюркска основа (М.Москов): дилом твирем = змия девети, шегор вечем = телец трети, верени алем = змей първи (?),  дванш шехтем = заек осми.
А. Карасик, на база унгарски език, счита, че тези изрази биха могли  да бъдат  характеристика на периода на управление на съответния владетел.
Например: дилом твирем = ход(ене) с камили (времето на Авитохол), шегор вечем = слаби посеви (времето на Кубрат),  верени алем - кърваво управление (или кървави сражения) (времето на Исперих),  дваншехтем = величие.
Различие има в схващанията за това какво събитие визира календарният израз и каква връзката му с посочения брой години на царуване. Според приетото схващане календарният израз визира годината и месеца на възшествие на съответния владетел и вписаните години на управлението му следва да се отброяват от тази година нататък. Според новите изследвания на проф. М. Москов календарният израз визира годината и месеца на възшествие, но не е задължително вписаните години на управление да се отброяват от нея – това е валидно само за една част от записите.
Всички специалисти приемат, че древните българи са използвали 12-годишния календарен животински цикъл, с 12 месеца в година, използван и от китайците, а и от други народи в Изтока. Този цикъл включва следните 12 животни, имената на които носят годините в цикъла: мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел (кокошка), куче, глиган (свиня). Широко установено схващане е, че този цикъл е китайски, а останалите прилагащи го в календарната и хронологичната си практика народа са го заимствали от китайците. През последните 20-тина години обаче у нас все по-често се твърди, че цикълът е създаден от древните българи и то в изключително ранно време (според Йордан Вълчев през 2637 г. пр.Хр. той вече бил съвършен, а според Б. Рогев е създаден в началото на V-тото хилядолетие пр.Хр.), а в Китай бил приложен много по-късно.
Имена на годините в цикъла и древнобългарските им имена:
1.Мишка – според всички специалисти през последното столетие българското име е сомор.
2.Вол – според всички специалисти през последното столетие българското име е шегор.
3.Тигър – според повечето специалисти през последното столетие българското име на тази година остава неизвестно. Според Златарски то е вер (от записа верениалем за Аспарух), което означава “вълк”, а не тигър.
4.Заек – според всички специалисти през последното столетие българското име е дван(ш).
5.Дракон – според Микола и Златарски българското име не е засвидетелствано в “Именника”. Според Омелиан Притсак, към когото се присъединяват Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев българското име е верени или кала.
6.Змия – според всички специалисти през последното столетие българското име е дилом.
7.Кон – според по-стари специалисти българското име е възможно да е морин. Според Омелиан Притсак то е именшегор (което приема и М.Москов, а отчасти – и П.Добрев), докато според Йордан Вълчев то е теку / таг (П. Добрев приема и това схващане).
8.Овца – според повечето специалисти през последното столетие българското име е теку.
9.Маймуна – според всички специалисти през последното столетие българското име не е засвидетелствано в домашните източници.
10.Петел (кокошка) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е тох.
11.Куче – според повечето специалисти през последното столетие българското име е етх. То се споменава не в “Именника”, а в приписката на Тудор Доксов към “Слова на Св.Атанасий Александрийски срещу арианите”. Срещу това тълкуване на записа в приписката енергично възразява Андре Вайян (1930).
12.Глиган (свиня) – според всички специалисти през последното столетие българското име е дохс (докс).
Имена на месеците в годината.
Днес всички, които проучват българския календар, приемат, че годината има 12 месеца (за разлика от Бъри, който напр. говори за 10).
1.Според М.Москов:
- първи: ?
- втори: ?
- трети: вечем
- четвърти: тутом
- пети: бехти (от присписката на Тудор Доксов)
- шести: алтом
- седми: читем
- осми: шехтем
- девети: твирем
- десети: ?
- единадесети: ?
- дванадесети: ?
- високосен месец: алем.

2.Според П.Добрев:

- първи: алем
- втори: тутом
- трети: читем
- четвърти: твирем
- пети: вечем
- шести: ?
- седми: шехтем
- осми: ?
- девети: ?
- десети: елем
- единадесети: ениалем
- дванадесети (в смисъл "последен"): алтем..

Петър Добрев, правилно посочва, че окончанията "ом" и "ем" на числителните имена се срещат единствено в иранските езици и то предимно в източноиранските езици. За тюркските езици са характерни окончанията "инчи" които липсват в Именника. Интересното тук е, че Моско Москов в изследването си за Именника не намира аргументи да опровергае тази теза на П.Добрев и си оставя отворена вратичка като казва че иранските влияния върху древните българи тепърва трябва да се анализират.

  • ПРОБЛЕМНИЯ НАСЛЕДНИК НА ТЕРВЕЛ
Тази неясна дума ТВИРЕМ е създала и все още създава невероятно много дискусии при изследването на Именника. Основна причина за това, че тя се среща на още две места в списъка където без съмнение означава название на месец. Така ако се приеме, че ТВИРЕМ има пратюркска етимология и означава "девети" (от тат. tуgus 9, чув. Tukur, 9), това прави малко вероятно да е лично име.
Трето в българската история не е известен владетел с име Твирем.
По тези причини повечето изследователи приемат, че както на другите места, така и в началото на осмата владетелска формула тази дума означава название на месец. От тук следва, че осмата формула е "сгрешена" и "непълна", защото в нея липсва името на владетеля.

Възниква въпросът, какво да правим с тази "сгрешена" формула и как да си обясним нейното присъствие в Именника? Приемайки неясната дума ТВИРЕМ за название на месец, автоматически се създава проблема за владетеля след Тервел.
Това е може би най-важното - наследяването на властта след Тервел и неговото отражение в Именника. След обстойно изследване Г. Цанкова-Петкова [Българо-византийските отношения при управлението на Тервел и Кормесий], базирайки се върху сведения на хронисти, един от които е западноевропейския монах Алберих, достига до извода, че след Тервел е управлявал владетел с име Кормесий. Това мнение се възприема от съвременната българска историография, която уточнява по следния начин периодите на управление след бат Баян е: Аспарух (680 - 700; Тервел (700 - 721); Кормесий (721 - 738); Севар (738 - 753) и т.н.
Ясно е, че в осмата владетелска формула има допусната грешка в предаването на оригиналния текст и
различните изследователи предлагат свои оригинални начини за разрешаване на проблема:
- Ж. Войников приема извода, че Тервел е наследен от Кормесий. Той допуска, че периодът на управление на Кормесий трае от 715 до 721(722) г., като въпросната дума ТВИРЕМ е вмъкната най-вероятно по погрешка. Според него "много възможно е тя да е част от някакво обяснение за станали събития, което е било съкратено от някой преписвач или не е било разбрано от него, в резултат на което вместо владетелското име е поставено наименованието на месеца ТВИРЕМ".

- Проф. О. Pritsak
приема, че е възможно думата ТВИРЕМ да съответства на хан Товирем, който може би е подписал договора с византийците от 716 г.
Омелиан Притсак точно така го приема - като име "Товирем". Маркварт също търси име...
Но от Теофан знаем, че скоро след Тервел (непосредствено след него или пък по-следващо - зависи от това докога ще се хронологизува Тервеловото управление) има владетел с име Кормесий - този който е сключил договора с император Теодосий III (715-717 г.). Ako в думата "твирем" трябва да търсим име, Кормесий се губи и се налага друга еквилибристика (има я и нея в науката - то се знае): да се "премести" Кормисош пред Севар, за да може да бъде отъждествяван с Теофановия Кормесий. Това обаче е прекалено голяма волност - във всеки случай много по-голяма от разчитането на "твирем" като име (номер) на месец.

- Проф. Иван Венедиков, в книгата си "Медното гумно на прабългарите", логично заключава, че проблемът с "неизвестния владетел" е, защото формулата за Тервел, след като е написана веднаж, е повторена, но с други числени циклови данни. Според него грешката е възникнала при някое от преписванията, като първо повторението е било за Аспарух, който трябвало да има две формули, понеже първата формула била показва не годините на управление (61), а продължителността на живота му. От тук според Венедиков следва, че трябва да има още една
формула за годините на властване. След направената корекция по Венедиков, частта от Именника има следния вид:

ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верениалем.
ЕСПЕРИХ княз 21 лета. Родът му Дуло, а годината му текучитемтвирем.
ТЕРВЕЛ 28 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем.
СЕВАР
15 лета. Родът му Дуло, а годината му тохалтом.

- Според Стефан Чурешки "след княз Тервел в Именника стои владетел, отбелязан с инициали или подразбиращ се, при което името не може да бъде възстановено, нито да бъдат открити успоредици в някое друго историческо сведение".
- Доц. Иван Иванов, също предлага свое логично обяснение. Според него неизвестният владетел след Тервел би могъл да се реши в рамките на съвременната хронология на управление на Аспарух и неговите наследници чрез известния факт, че българските владетели на Първата българска държава, а отчасти и на Втората, са имали по две владетелски имена (Двойни владетелски имена и прозвища на ранните български владетели). Това е отразено и в Именника. Например: бат Органа, бат Кубрат и бат Баян са отбелязани в именника като Гостун, Курт и Безмер, съответно. В добавка, Исперих (Аспарух) е известен и като Еспор, Тервел като Изот, княз Борис като Богорис, цар Симеон като Лабас и т.н. За много владетели обаче има твърде малко данни и техните втори владетелски имена, ако са съществували, не са известни. Такъв е случаят с Кормесий (721 - 738), за когото не е известно второ владетелско име. Доц. Иванов предполага, че думата ТВИРЕМ в началото на осмата владетелска формула в Именника е 2 владетелско име на Кормесий. С други думи, Твирем е другото официално име на Кормесий, така както Курт е второ официално име на Кубрат, Безмер е второ име на бат Баян и т.н. Няма противоречие във факта, че в един и същи документ думата ТВИРЕМ може да означава веднаж пореден номер на месец и втори път да бъде омоним (например месец август и император Август). Не е изключено и да е имало някакви фонетични разлики между прабългарското название на месец твирем и омонима Твирем, неотразени в кирилския препис на първоначалния каменен надпис.
Безпристрастният анализ на месечните названия в прабългарския календар показва, че те имат иранска, отколкото тюркска етимология. От тук се стига до извода, че твирем означава "четвърти" (сравни авест. tuir, англ. four -четири), което за разлика от тюркската етимология "твирем - девети" не изключва употребата на думата и като омоним. Между другото, Кормесий е известен в някои западноевропейски хроники като "третия български владетел", имайки пред вид поредността Аспарух - Тервел - Кормесий (Твирем), но етимологията Кормесий = Твирем = "четвърти" предполага друга, по-реална гледна точка: бат Кубрат - Аспарух - Тервел - Твирем (Кормесий).
В същност, българската държава започва от Кубрат, а не от Аспарух, защото Аспарух не управлява нова държава, а наследява западната част на бащинията си от делтата на Дунав до Днепър, понеже източната й част (от Днепър до Кавказ) е превзета от хазарите. Първоначалната граница между Хазария и земята на Аспарух е река Днепър, в руслото на която са намерени гробните дарове на Кубрат и Аспарух. След несполучливата вероломна агресия на Константин IV Погонат (668-685) срещу българите в 680 г., Аспарух разширява земята си на югозапад, присъединявайки като наказание византийската провинция Мизия. Така че, Твирем (Четвъртия) е всъщност четвърти пореден владетел на българската земя.
Ако допуснем, че Твирем е второ владетелско име на Кормесий, осмата владетелска формула става пълна и коректна, защото освен всичко друго в нея е отбелязано и името на владетеля (Твирем, т.е, Кормесий), както при всички останали владетелски формули на Именника. Според Иван Венедиков, осмата формула в действителност е съвършено правилна в чисто хронологически план, тъй като разстоянието между годината теку (месец читем), когато Тервел е поел властта и дван (месец шехтем), когато Твирем (Кормесий) ставал владетел е наистина 21 години, а между годината верени, дадена като първа на Исперих и първата година, текучитем, от формулата при Тервел е също 28 години, както е казано в Именника. Следователно данните са точни и се контролират.
На трето място, отпада нуждата да се коригира предходната, седма, владетелска формула, както това прави Й. Микола.
Според съвременната българска историография кан Кормесий е управлявал 17 години (721-738 г.) а не 28 години, както е отбелязано в "Именника".
През недостигащите 11 години Твирем (Кормесий) вероятно е бил съвладетел на Тервел, т.е. ще е станал съвладетел през 710 г. В това има логика, тъй като Теофан осведомява, че българо-византийския договор от 716 г. е бил подписан от българска страна от Кормесий, при това Кормесий е наречен "владетел на българите". Фактът, че по времето на управление на Тервел (700 - 721 г.) такъв важен международен договор е подписан не от владетеля, а от Кормесий показва, че от една страна владетелят е имал достатъчно извинителни причини (раняване, болест?) да не постави подписа си редом до този на византийския император, а от друга страна, самият Кормесий е имал необходимата (съвладетелска) власт и опит да извърши това.
С това отпада и необходимостта периода на управление на Тервел да се завършва в 716 г., за което някои изследователи настояват предвид на Кормесовото подписване на договора от 716 г. Подобен случай имаме и при кан Крум, който към края на живота си праща някои си Даргамер (вероятно бъдещия кан Омуртаг) да води важни преговори във Византия.
Освен с Кормесовото подписване на договора от 716 г., предложеното решение се подкрепя и от важния исторически факт, че българските войски, разбили голямата арабска армия на Маслама край Константинопол през 717-718 г., са водени от Тервел. През това време Кормесий (Твирем) ще е бил съуправител и вероятно активен участник в битките.
Предложеното решение на проблема с осмата владетелска формула показва, че и по този въпрос Именникът демонстрира историческа достоверност и правота. Като основен източник за ранната българска история, от него могат да се вземат точни хронологични данни за българските владетели, техните точни първи или втори владетелски имена, данни за прабългарския календар, примери за съществуване на съвладетелски институт и др.
Владетелското име Телец от трите варианта на Именника се среща в малко по-различна форма в историческите хроники. При Теофан то е Teletzin, Teletzеn, у патриарх Никифор е предадено като Телесион (Telesion), а латинският хронист Анастасий Библиотекар се придържа плътно към изписването на Теофан — Teletzin. Вероятно крайната частица -in съвпада с широко използвания, нестабилен български суфикс "-ин", сравни: стопан-стопанин, боляр-болярин, и особено при названия за професии: овчар-овчарин, зидар-зидарин и т.н. В такъв случай формата Телец (т.е теле, рожба на крава), както е в Именника, изглежда пригодена към славянската реч на преписвачите и далеч от оригиналното име на този владетел - ТЕЛЕЦИН.

Погодинов препис от края на XVI век.
(Петроградска обществена библиотека):

image
Московски препис от началото на XVI век. (Московска синодална библиотека):
image
Литертура:

Г. Бакалов - "Средновековният български владетел", 1995 г.
O. Pritsak - "Die Bulgarischen fьrstenliste und die sprache der protobulgaren", 1955.
Г. Цанкова-Петкова - "Българо-византийските отношения при управлението на Тервел и Кормесий".
В. Бешевлиев - "Първобългарите. История, бит и култура", 2008 г.
П. Добрев - "Царственик на българското достолепие", 1998 г.
М. Москов - “Именникът на българските ханове (ново тълкуване)”.
С. Чурешки - "Именникът на българските князе".
Й. Андреев - "Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III", 2004 г.
Р. Рашев - "Прабългарите и българското ханство на Дунав", 2001 г.
С. Рънсиман - "История на Първата Българска империя"
.
Ив. Венедиков - "Медното гумно на прабългарите".
Ив. Иванов - СПОРНАТА ДУМА "ТВИРЕМ" В ИМЕННИКА.
Ж. Войников - "ПРАБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – ОПИТ ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ". 




Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. syrmaepon - моето лично мнение е малко шантаво,но смятам
26.11.2011 09:21
че Карасик може би е прав в това че става въпрос за характеристика на период не за определяне на конкретна година

Ето един откъс от руска летопис


"КТО КОЛИКО КНЯЖИЛЪ.

http://krotov.info/acts/12/pvl/novg38.htm

и за това твирем - има подобна дума в дагестанските езици......
цитирай
2. анонимен - По този въпрос има и друго мнение...
29.11.2011 03:22
Д и м и т ъ р Х а й д у т о в

Ω

Г О С П О Д А Р Я Т Н А З Е М Я Т А

издателство Славика, София 2008 год.
цитирай
3. gepard96 - до анонимен
29.11.2011 04:24
анонимен написа:
По този въпрос има и друго мнение...
Димитър Хайдутов
ГОСПОДАРЯТ НА ЗЕМЯТА


Собствено мнение всеки може да си създава, въпроса е колко е компетентно.
Д.Хайдутов е типичен представител на това, което днес наричаме пара-историци.
Автора не е завършил история, не се е и занимавал с изследвания свързани с историята, в книгата си оплюва всички видове извори от византийски характер, което е несериозно.
Хайдутов твърди, че книгата, му е някакъв "нов" прочит на нашата древна история.
Автора търси следи от преди времето на Кубрат, когото нарича "цар Кубрат", по един единствено фантасмагоричен начин - твърди, че прародината на прабългарите е била най-вероятно на Запад, на брега на Атлантика или направо на Британските острови.
Хайдутов смята много малка възможността българите да принадлежат към иранската група на индоевропейските народи. Според него антропологическо езиково и културно съвременните българи са били най-близки до Келтските народи - шотландци, ирландци, англичани и французи.

Всички тези твърдения са чиста форма "запълване на нишата", само такава теза за произхода на българите нямаше - е вече и нея я имаме.
Тук се цели да се предизвика интерес и да се пласира книгата на пазара.
Подобни твърдения са коренно противоположни, на историческата фактология. Да имаме общи черти с келти и готи, но и келтите и готите са били на изток, преди да отидат на запад.

Хайдутов смята, че българската държава е съществувала като най-старата държава на индоевропейци. Според автора древните българи не само, че са плавали по море, но счита, че те са били най-развития мореходен народ на Античността??!
Според Хайдутов археолозите не виждали, че коренното население на Елада са точно нашите деди, че ние сме елините и цялото културно наследство на Античността принадлежи на нас, а не на гърците, които са относително късни африкански заселници по крайбрежието на Източно Средиземно море.
Просто бива бива, но подобен род съчинения ме карат хем да се усмихвам, хем да съжалявам хората в днешното кризисно време, заделили и за култура да закупят някоя и друга книга с желанието да получат знания за миналото ни, а да получат подобен исторически пасквил.
Всичко написано в подобен род литературни произведения - именно литературни, защото тези произведения на са исторически защото нямат подкрепата на данните и фактите от историческта наука - археология, етнология, медиевистика и пр.
Тези книги целят продажби, и поради това се търси сензация, която да гали егото на читателя.
Съжалявам аз съм историк, и не бих препоръчал такава пара-историческа литература на никого, който иска да се запознава с истинската българска истрория.
Още по-малко ще пускам реклами на параисториците - съжелявам.
Г-н Хайдутов е бил моряк, аз не се меся в корабоплаването, но днес всички, които искат да спечелят по някои лев пишат книги за древната ни история, затова изобилства от всякакви тези и тезички пространството.
Щом автора е такъв патриот, нека пусне свободна версия в нета, а не да продава псевдо-научната си книжнина.
цитирай
4. shegorvechem - Не съди, за да не бъдеш съден.
03.12.2011 16:43
Благодаря Ви за искренното и обосновано мнение. Поне сте "попрочел" цитираната по-горе книга, за разлика от други. Поне имате свое мнение по тезите.

Не съди, за да не бъдеш съден.

На български език това означава, не казвай, не сочи, не определяй, не предпоставяй...: Това е хубаво, а онова лошо; Този е добър, онзи лош; Тук е умното, а там глупавото; и т. н... Да поживеем още няколко хиляди години. Истината няма да остане скрита. Има кой да отсъди кой крив и кой прав.

Ако във вашето изложение по темата "ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ" има място да се спомене и друго мнение - добре. Ако прецените че не е място да "правите съмнителна реклама на моряци..." - пак добре.

Това което може да се каже до момента е че: 1) Именникът не е надеждно разчетен; 2) Резултатът е повече плачевен, отколкото приемлив; 3) Цитираните по-горе тези са ДОКАЗАНО НЕГОДНИ; 4) Разчитането е направено от историци; Това не значи че хората са лоши. 5) С текстът на Именника... не са работили лингвисти; 6) И още; 7) И още; 8) И още. Но, блогът си е Ваш. Вие сте стопанинът, другите са гости.

P.S.:

Ако се престрашите можете да пуснете няколкото реда, които спирате до момента. Те дават отлична възможност да се прецени новият подход към темата. Това че изводите са съвсем други не е беда. Точно обратното, това е богатство на мнения. Това е толерантност към друго виждане. Всяко подобно явление трябва да ни радва. Поне при мен е така.

Всичко най-хубаво от мен.

Т
цитирай
5. gepard96 - здр. shegorvechem
03.12.2011 17:12
shegorvechem написа:
Благодаря Ви за искренното и обосновано мнение. Поне сте "попрочел" цитираната по-горе книга, за разлика от други. Поне имате свое мнение по тезите.
Това което може да се каже до момента е че: 1) Именникът не е надеждно разчетен; 2) Резултатът е повече плачевен, отколкото приемлив; 3) Цитираните по-горе тези са ДОКАЗАНО НЕГОДНИ; 4) Разчитането е направено от историци; Това не значи че хората са лоши. 5) С текстът на Именника... не са работили лингвисти


Не мислям че сте прав - проф. Москов е и лингвист (филолог), а проф. Бешевлиев е историк, епиграф и филолог. Той го познаваше "Именника" като пръстите на ръката си. Проф. Бешевлиев за мен беше последния историк-енциклопедист и класик с мащабен поглед върху история, лингвистика, археология и пр. и пр. като след него още няма никой на това ниво.
А Именника няма какво толкова много, че да се разчита.
Годините остават по-календара, те също се обясняват през 2 или 3 възможни тълкувания.
Другото са имената, те имат свойте паралели главно в ирано-езичните народи. Не днешните иранци, а старо-иранците.

А иначе работата ми е да знам, какво е в "оборот" по-въпроса, просто ми е свързано с професията.

А гледам да съм запознат не само с академичната историография, а и с всичко останало, което излиза и е относимо до антична и средновековна история на България и Балканите.
цитирай
6. zdravgr - Здравей Г96
14.08.2013 12:16
Имам своя теза за евентуалните грешки при преписването на ИМЕННИКА. Ще се радвам да я прочетеш..
цитирай
7. solinvictus - - по-голямата част от данните на ...
08.12.2016 10:06
- по-голямата част от данните на “Именника” намират потвърждение в гръцките (Теофан и Никифор) и латинските (Зигеберт и Алберих) извори, които през XVI век не са известни в Русия. =================== редакциите на тези грци от кога са?

==================в този източник не се говори за българи

2.За език на написване:
- на гръцки език с древнобългарски интерполации (календарните изрази);========================== откъде ни са познати тези интерполации

Явно авторът на тази статия като историк и особенно от школата на НБУ не е виждал средмовековен ръкопис ,за да твърди ,че тези новички писания са източници? Това е руска измислица ... дори Мортагон не пише в надписите си че е от Бога сложен владетел на българите или български самоДържец...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 833612
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 303
Архив