Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2011 14:23 - Боспорско Царство (5 век пр.Хр - 4 век сл.Хр)
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 9126 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 22.12.2014 01:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За това отдалечено от средиземноморието и доста често игнорирано царство малко е известно.
Сарматското царство Боспор се е намирало на територията на Северното Причерноморие - Керченски (Кимерийския) проток, в периода от V в. пр. Хр. до ­ІV в.
Оставени в периферията на елинистическия, а и на римския свят в последствие, градовете на Кримския полуостров сами са се борили векове наред срещу степняците. Непрекъсната опасност довела до обединяването им.
image
Повечето градове по Кримското крайбрежие били основани по времето на Великата гръцка колонизация през 7-6 век пр. н. е. Пантикапей, Нимфей, Херсонес и др. са били първоначално милетски колонии.
Градовете в Крим процъфтявали основно от търговия със зърно и риба.
С времето, Херсонес се е превърнал в свободен град, на Пантикапей от 479 г. пр. н. е. започнал да се управлява от градоначалници /архонти/, чиято длъжност се предавала по наследствен път. Известни са династиите на Архианактиди /479 - 438 г. пр. н. е./, Спартокиди /438 - 107 г. пр. н. е./ и Персиади.
След няколко войни покорени от Пантикапей били източната част на Крим с град Теодосия, както и град Фанагория лежащ на отсрещния бряг.
Пантикапей оглавил междуполисния съюз от 42 града, в който влизали Нимфей, Мирмикей, Фанагория и др. Градът създал силна флота и дори наложил господството си над степните народи, живеещи покрай Азовско море. Приемниците на Архиакантидите - Спартокидите обединили всички градове в Крим и започнали да се наричат боспорски царе.

image След като Атика била покорена от римляните, а Синопа и Родос западнали, северночерноморските колонии останали в изолация.
Политиката на S.P.Q.R. през 2-1 в. пр. н. е. не включвала Боспорските градове изобщо в сферата на интересите си. На фона на активизиралите се варварски нашествия положението на градовете в Крим през този период било направо трагично. Гражданите трябвало да плащат ежегоден данък на племенните вождове /не само на върховните, но и на второстепенните такива/, както и да се откупуват от случайно нахлуващи групи варвари. Това довело колониите почти до фалит - даже жителите били принудени да заложат скъпоценностите, принадлежащи на храмовете. Във вътрешността на полуострова господствали таврите, земеделието и търговията замряли.
Такова положение заварили пълководците на Митридат VI - Неоптолем и Диофант, които след покоряването на Колхида, с фалангите си достигнали и до Крим през 108 г. пр. н. е. Последният владетел на Пантикапей Персиад V се отказал от наследствената си власт, а Херсонес от тъй дълго отстояваната си свобода, само и само кападокийските наемници да ги защитят от напиращите скити и сармати. Неоптолем разбил таврите при Пантикапея, крепостите им във вътрешността на страната били разрушени. Диофант разгромил въстаналия Савмак, победил роксоланите и достигнал бреговете на Днепър.
Така Митридат VI Евпатор завладял целия Крим и си осигурил добрър източник на зърно, дървесина за флотата и поток от наемници за бъдещата война с Рим. Крим се превърнал в неделима част от Понтийското царство. След това понтийският цар подчилил Пафлагония и Кападокия. Градовете по черноморското ни крайбрежие също признали властта му.
В последвалата Първа Митридатова война с Рим /88 - 84 г. пр. н. е./, царят претърпял неуспех. Въпреки орязаната му територия в Мала Азия, северното черноморие останало под властта на Митридат и престолонаследникът му Махар бил изпратен да го управлява.
В избухналата Трета Митридатова война / 74 - 65 г. пр. н. е./ понтийският цар бил окончателно победен от Лукул и Помпей. В края на 65 г. пр. н. е. Митридат напуснал Понт и потърсил убежище в последната област, останала извън римската сфера на влияние - Боспорското царство. Тук той с оцелялата част от съкровищата си започнал да събира нова войска и да крои планове за нова война с Рим. Репресиите му срещу населението на страната довели до въстания срещу понтиеца във Фанагория, Теодосия и Херсонес. В крайна сметка любимият син на Митридат - Фарнак също му изменил. Изоставен от всички, Митридат се самоубил през 63 г. пр. н. е. Фарнак бил оставен от Помпей да управлява Боспорското царство, което станало пряко зависимо от Републиката.
По време на гражданската война между Цезар и Помпей, използвайки въстанието в Александрия и близо годишната изолация на диктатора от останалия свят /48 - 47 г. пр. н. е./, Фарнак предприел опит да си възвърне бащиното наследство - Понтийското царство. Използвайки претекста, че се бие срещу галатските съюзници на Помпей и подкрепя Цезар, боспорският владетел завладял Понт и Малка Армения.
Пристигайки в Мала Азия Цезар незабавно поискал от Фарнак да върне всички територии на Републиката и да се изтегли обратно в Крим. Фарнак, знаейки за неотложните дела на Цезар на запад, не бързал да изпълни изискването. Но той не знаел, че Цезар винаги довеждал нещата до край. Последвалата битка при Зиела /47 г. пр. н. е./ довела до разгромна победа над пълчищата на Фарнак. Войната била завършена за 5 дни, което било повод Цезар да напише прословутото си "Veni, vidi, vici" до Сената. За да отслаби позициите на Фарнак, Цезар дарувал на Херсонес независимост от Боспорското царство.
Преследването на Фарнак било поръчано на доведения му брат Митридат Пергамски. Наместникът на Фарнак - Асандър обаче разбил и двамата и завзел трона. Неговото 30-годишно управление е свързано със строежа на отбранителни съоръжения срещу варварите - т. нар. Асандров вал, отделил Керченския полуостров от оснаталата част на Крим.
В последвалите граждански войни Боспорските царе продължили да се подчиняват на империята и запазили относителна автономия. Синът на Асандър - Аспруг стабилизирал царството, присъединил Херсонес. С управлението му се свързва началото на нов период на разцвет на царството. През 14 г. той получил от римляните титлата "приятел на римския народ". Боспор станал ценен източник на хляб и суровини за империята, както и важен стратегически пункт.
По време на ранния принципат, в назряващия конфликт с Партия, Август и приемниците му предпочитали да поддържат система от васални царства като буферна зона между тях и наследниците на Персия.
В Мала Азия, по границата с Армения, на територията на бившето Понтийско царство имало няколко малки царства подчинени на Рим - Малка армения, Понт, Комагена и Софена. Боспорските владетели също получили части от крайбрежието на северна Мала азия. При управлението на Клавдий и Нерон тези малки царства били присъединени към провинциите Понт и Кападокия.
Наследникът на Аспруг - Митридат водил война с Рим през 64 г., опирайки се на помощта на сарматите. След свалянето на метежния династ, малоазиатските части на Боспор били присъединени към провинция Понт, а брат му Котис I заздравил връзките с Рим.
Значението на Боспорското царство като форпост на Рим срещу варварите нарастнало по време на войните срещу сармати и даки в края на 1 в. При Раскупурис II и Савромат I се строяли отбранителни съоръжения, укрепвала се армията и флотата. Части от мизийските легиони /I Италийски, V Македонски и XI Клавдиев/ били настанени в Херсонес и Боспорските градове. При Савромат II /174 - 210 г./ боспорската флота действала успешно срещу пиратите в Черно море. Крим се превърнал в база за мизийската флота.
Със нашествието на готите през средата на 3 в. започнал и упадъкът на Боспорското царство. Варварите разграбили градовете Гогрипа и Танаис. За да се спасят от унищожение, боспорците предоставили на готите флотата си, с която последните извършвали рейдовете си в Гърция и Мала Азия.
Естествено след подобно предателство римските симпатии към Крим угаснали и царството било оставено само на себе си. След смъртта на Раскупорис V през 276 г., започнали междуособици и борби за престола.
През 4 век Боспорското царство се обърнало с молба за помощ към римляните, но империята с мъка отбивала ударите на варварите и не обърнала внимание на бедственото положение на царството.
Финален удар нанесли хуните, които във войната си срещу аланите и готите през 70-те години на 4 век разрушили градовете на полуостова.
Това е бил краят на Боспорското царство.


  • Сарматски знаци от севернто Причерноморие
  • image
Знаците на боспорските царе са много близки до познатия ни и използван от древните българи знак ІYІ. Ето какво пише по този въпрос В. С. Драчук: "Болшинството от гербовете (знаците) на Боспорските царе се състои от три части. Източникът на горната част на тези гербове се корени в именните сарматски емблеми, донесени на територията на Боспор от сарматите. Долната (династическата) част – тризъбецът, е един от древните символи на боспорските династии. Такова съединение на боспорски и сарматски традиции…произхожда от началото на сарматския период в историята на Боспор”.
В. С. Драчук стига до извода, че владетелските знаци на боспорските царе са древни: "Вероятно произходът на знаците се свързва с най-старата история на Боспорското царство и античната цивилизация на северните брегове на Черно море”. За голямо съжаление, мога лично аз да кажа, че оправия с т.нар. сарматски знаци НЯМА!

В руските (и украински) публикации се намира едно преплитане на знаци от различни епохи и всички се водят като сарматски. В общия кюп слагат хералдика от Боспорското царство, знаци върху тухли, печати от амфори, знаци върху котли - някои от тях железни (може дори и хунски), други бронзови.
Който има интерес все пак добре диференцирана подредба дава В. С. Драчук в "Система знаков Северного Причерноморья", Киев, 1975.
Също така бих препоръчал и С.А. Яценко в "Знаки-тамги ираноязычных народов древности и раннего средневековья", Москва, Изд. "Восточная литература" РАН, 2001.
    ***

През 5 век територийте на които се е простирало Боспорското царство стават част от земите в които се установява Ернак - сина на Атила (Ирник от
Интересно е, че тогавашните хронисти уточняват, че след разпада на империята на Атила, племената водени от Ирник се завърнали в старите си земи.
Под управлението на Ирник са възстановени и крепости и селища, територийте се разширяват.
Същите земи са и част от територията на Велика България 150 години по-късно!
Не можем разбира се да не обърнем внимание, че освен името на боспорския цар Аспург (10 - 37 г. сл. Хр.), което твърде подобно на името на Аспарух, още имената на трима от боспорските царе, които се срещат в корпуса на Боспорските надписи - Гостас, Телесиус и Омарус удивително напомнят на Гостун, Телец и Умор, български владетели посочени в Именника (Корпус Боспорских надписей М.-Л. 1965, № 924, № 59, № 1099).
Трябва да се посочи фактът, че дълги години за столица на Кубратовата държава се спрягаше гр. Фанагория (който е бил в състава на Боспорското царство), и макар, че не е сигурно дали точно това е била столицата на Кубратовата държава, то със сигурност се знае, че този град е бил пристанищния град, търговския вход на Велика България.

"Именника на българските князе" ясно ни посочва, че "пет князе държаха княжеската власт отвъд Дунав 515 години".
Предвид това сведение и всички останали историографски данни, този текст би трябва да се разбира дословно - князете с "остригани глави" са управлявали не някое хипотетично пространство в Евразия, а територийте на север от Дунав, т.е. в Северното Причерноморие, а именно земите, където е било Боспорското царство.

Редица съвременни автори (Тафраджийска, Р. Рашев, Цв. Степанов, Г.Бакалов и т.н.) смятат алано-сарматите за част и дори за основна част от прабългарите.
По този въпрос, колегата Ал. Мошев пише: "скито-сармато-аланският (ираноезичен) фактор представлява етническият мост между Боспорското царство и Стара Велика България. Той е спойката, която допринася за така ярко изразената приемственост между двете държавни обединения".
Проф. Рашо Рашев, също изследвайки рунните знаци, смята, че знака ІYІ при древните българи е означавал бог.
А Знакът IΥI винаги присъства в монограмите на династията на Рескупоридите - Θεος ΥΣΠΙΣΤΟΣ, почитан от тези владетели.
П. Добрев смята, че знакът ІΥІ означава Юий в смисъл на Юпитер и го свържем със сведението на Валирий Флак за родоначалника на скитите Юпитер, можем да направим поне три извода:
1. Посредственото влияние на Боспорското царство и прякото на сарматите върху формирането на прабългарския етнос и светоглед.
2. Косвено утвърждаване за религиозно сходство между скити, сармати (алани и др.) и прабългари.
3. Епитетът "всевишен" подсказва за тенденция към монотеизъм в споменатите етнокултурни групи.
    ***
За съществувалите тесни връзки между древните българи и Боспорското царство в науката отдавна се коментира, като връзката се осъществява от сарматите, които са били основните обитатели на царството, а по-късно същите тези сармати са станали основния и най-важен компонент при етно-образуването на българския племенен масив.
Учените са наясно, че своето културно развитие древните българи са оформирили именно при своя уседнал живот в областта Сарматия.
- Ето какво пише проф. Ст. Ваклинов преди близо 50 год.:
"Две основни струи съществуват в тези ранно-средновековни източно-европейски моди – късната сармато-аланска, по същина собствено източно-европейска, и далечната тюркска вътрешно азиатска, алтайска.
За формирането на ранно-средновековната култура в нашата земя, и особено на нейната североизточна окрайнина, важно значение има първата – сарматоаланската.
Тая култура на европейска територия се е създала в трайно взаимодействие с късноантичните северночерноморски центрове"!
- Проф. М. Артамонов, дава подобно становище малко по-късно:
"...съвършено друга култура, която на територията на Съв. Съюз носи названието салтово-маяцка или просто салтовска култура.
Това е културата на населението от степите, корените на която слизат до сармато-аланския период, обогатена с някои елементи, внесени от късноантичния свят, които се разпространявали чрез античните колонии по Черноморието.
Това е културата, с която прабългарите нахлули на Балканския полуостров и която легнала в основата на тяхната култура върху територията на съвременна България.”
- Наскоро известния проф. Ом. Прицак, заявява:
"Нужно е да си припомним, че Велика България, е била разположена върху земите на бившето елинистическо Боспорско царство.
В продължение на около 850г. (480г. пр. Хр. - около 370 г. сл. Хр.) град Пантикапей (дн. Керч) управляван от просветени царе е бил един от центровете на елинистическата гръцка култура и образование.
Не е трудно да се допусне, че българските владетели, са наследили традициите на старото елинистическо царство."

Още по темата:
Боспорското наследство на прабългарите.
Защо Аспарух е носил това име и произход на знака IYI
К. Станев, 2005 г. K_Stanev_Bosporsko_nasledstvo_na_praBG_small.pdf
                         ***
"Боспорское царство" на В.Ф.Гайдукевич,ако за някого представлява интерес, в pdf:
http://depositfiles.com/en/files/hxho1lnu5



Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. syrmaepon - къде останаха
29.11.2011 08:40
зихите в цялата картина ? и те имат тамги....

http://www.facebook.com/media/set/fbx/?set=a.120413178037837.29512.117828821629606


http://www.ethnic-cinema-country.ru/kg-8/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 798889
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 300
Архив