Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2011 13:48 - КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ГЛАГОЛИЦАТА И НЕЙНИТЕ ПЪРВООБРАЗИ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 27531 Коментари: 10 Гласове:
12

Последна промяна: 06.10.2015 11:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Свое задълбочено изследване в библиотеката на Ватикана е правил нашия учен Трендафил Кръстанов. Той установява редица неизвестни досега факти от зората на българската християнска култура и политика, открива част от първите текстове българска литература, идентифицира българските посланици при папата и представя някои интересни доказателства за първоначалното приемане на християнството от свещенослужители от Рим.
Откритията му, макар и подкрепени от солидно количество факти, не намериха широко разпространение сред обществото, като останаха достояние главно в научните среди.
А фактите съпътстващи делото на братята Кирил и Методий са още потънали в легенди, митове и догадки.
Затова съвременните проучвания внасят по-голяма яснота за извършеното от тях - създаването на "Глаголицата", чрез която са превели на славянски език Светото писание и други богослужебни книги, като проповядвали духа на източното православие, чийто представители са били.
Но дали всичко това отговаря на съвременните факти и доказателства?
   ***
Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро.
В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като свои дейци.
Тази "българизация" често събужда своеобразна ревност в други страни. За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени и от католическата църквата за светци и дори за покровители на Европа) бяха въведени термини като - "черковно-славянски език", "старо-славянски", "книжовно-славянски език", и други подобни, които въвеждат в заблуждение. А то всъщност, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език.
Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) - вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя.
"И по майка, и по баща - четем в Пространното житие на Методий - те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)..."
Братята са синове на византийския висш офицер Лъв и на Мария. Според някои автори майката Мария може да е произлизала от местната славянска аристокрация, според други бащата е потомък на емигрирало славянско или българско(разбирай прабългаско) семейство.
Присъствието на българи и български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. А през VІІ-Х в. в елита на империята навлизат личности и цели фамилии от българо-славянски произход: патриарх Никита (средата на VІІІ в.), въстаническия водач Тома Славянина, дворцовият сановник Василица (нач. на Х в.), знатните родове Глава, Врана, Радини и др. Отделно около политическата криза в българския владетелски двор в средата на 8 век, във Византия емигрират дори българските владетели Сабин и Телериг, които се покръстват, получават висши дворцови санове и се дори сродяват с императорското семейство. С тези български владетели емигрират вероятно и семействата на най-близките им приближени. Трета група емигранти са тези, които са емигрирали по верски причини - приели християнството българи и славяни, които през някои периоди са били подлагани на гонения. Така, че има голяма възможност родителите на светите братя да са потомци на такова емигрантско семейство, което впоследствие е станало част от самата ромейска аристокрация.
От друга страна, Византия следва прагматичната линия нейните дипломати и мисионери в различни страни да са хора със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Случаят с братята Константин и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика.
Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Получава образование в Солун, прави военна кариера и е бил назначен от императора за "архонт" на славяни-федерати, намиращи се на византийска територия. Според някои най-вероятно на племето смоляни в Родопите.
Този факт потвърждава потеклото на братята и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е бил красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “на много смутове и престъпления в този живот”, той се бил оттеглил в манастир. Допуска се, че това е било станало по определени политически причини. Там той се заема “усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлагана дори митрополитска катедра (сан архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.
Брат му Константин е седмото, най-малкото дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха”. По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол - единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “граматиката, Омир и геометрията, диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства”. След завършването на това високо образование, самия става преподавател в Магнаурската школа и библиотекар ("пазител на свещените книги") на патриаршеския храм "Св. София". Константин се отказва от предложенията за политическа кариера, предпочитайки интелектуалните занимания.
Правителството и императора използват младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти.
След 851 г. Константин се оттегля в манастира на брат си Методий и се посвещава на създаването на азбука и на старобългарския литературен език.
Според житийния разказ задачата е поставена от император Михаил ІІІ и неговите съветници. Византия се стреми да приобщи българските славяни на своя територия, както и да разполага с духовно влияние в България, руските земи и целия славянски свят.
Усилията на Константин и Методий, независимо дали са инициатива на императора или на църквата, те са в съзвучие с политиката на Византия.
Така Константин създава т.н. "Глаголица", в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант.
Днешната азбука, позната като "Кирилица" е регистрирана по надписи в края на IX - нач. на X в., които имат вид на графити и се откриват предимно на територията на България. Повечето към 90 от общо ок. 100 известни до сега и то най-ранните, са открити в Североизточна България - езика е преобладаващо славянски, но се срещат и надписи на прабългарски.
Върху каменна плоча, открита в Шуменската крепост се чете ОСТРО БОГОIN, който се приема за най-ранния (края на IX-ти в.) известен кирилски надпис (В. Бешевлиев Първобългарски надписи. София. 1982, надпис 70). Езика му се приема за прабългарски (първобългарски). Има разбира се и други надписи с думи и фрази на прабългарски език, написани с кирилски букви. От това следва, че в първите години след покръстването, когато още прабългари и склавини не са се слели в един народ, и двата етноса са използвали кирилицата.
Старобългарския език, се утвърждава най-вече по линия на българската царска канцелария в столицата Велики Преслав (според повечето съвременни изследователи създателя на "Кирилицата" е Климент Охридски).
Както ЗНАЕМ в българските земи векове по-рано е създадена още една азбука - готската на епископ Улфила (310-383), предназначена за заселилите в Мизия готи.
Подобно на Кирил и Методий, през 369 г. в Никополис ад Иструм (до дн. Велико Търново) епископ Улфила превежда Евангелието и някои други библейски текстове.
Независимо от важността на въпроса за азбуката (т.е. за самата графична система), главната същност на Кирило-Методиевото дело си остава езика - на основата на солунския диалект, с елементи от източните български говори, Константин и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език.
Макар и да е наричан от някои по света и “старославянски”, няма обективен учен, който да не признава, че в основата си този език е именно българския славянски език.
През 862 г. на посещение при византийския император Михаил е моравският княз Ростислав. Княза в разговорите с василевса описал, че в неговата Велика Моравия (възникнала през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Унгария и Словакия) хората са отхвърлили езичеството и се обръщали към истинската вяра. Поради тази причина той помолил в моравските земи да бъдат изпратени учители, които да проповядват христовата истина на славянски език. 
Така по заповед на василевса през 863 г. братята Константин и Методий и техни ученици се отправили към Моравия, където проповядвали християнството и разпространявали Светото писание, преведено на споменатата вече първа азбука - глаголицата.

 

 

През 867 г. Константин и Методий разширяват просветителската си дейност и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария).

Междувременно двамата братя били принудени да отпътуват за Рим по заповед на папа Николай. Той бил възмутен от това, че в проповедите си те били използвали славянски, а не латински език.
Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад "триезична догма" (според която Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин Философ оборва своите опоненти.
В Рим двамата пристигат през 869 г. Докато пътували папа Николай починал. Наследилият го Адриан ІІ, от своя страна не само, че не се скарал на двамата братя, както те сигурно са очаквали, а ги приел с големи почести и ги ръкоположил за свещенослужители.
Съществува и до днес писмо на папа Адриан ІІ до моравския княз, в което се казва: "Ние, изпитвайки тройна радост, от решението да изпратим синът наш Методий, който бе ръкоположен и неговите ученици, във Вашата земя, за да учат Вас, както помолихте Вие, да прилагате Писанието на ваш език, да извършвате църковните обряди, светата литургия, сиреч службата Божия, и кръщението, заедно с философът Константин".
Създава се едно впечаление, че отивайки в Моравия, Константин и Методий не са имали съмнение, че тези земи са част от римската сфера на влияние, затова и поведението им е било подобаващо. Доказателство за това е и фактът, че мощите на свети Климент те отнасят в Рим.
Там "славянските книги" са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на славянски език огласява храмовете на "Вечния град".
Тази случка предизвиква въпроса: след като братята принадлежат към Констатинополската патриаршия, то би ли следвало да обръщат внимание на заповедта на римския архиепископ и да му се подчинят. Защото именно това се случва, братята не само тръгват за Рим, но и отнасят със себе си мощите на свети Климент. По-любопитно е, че поемайки към Рим, те дори не уведомяват Констатинопол. Така че съвсем нормално е да се запитаме, на кой все пак са служили Константин и Методий?
В Рим Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе") в Рим.
Методий продължава поетия път. След претърпяни страдания и дори "затвор" от някои про-немски настроени негови братя епископи, Методий е ръкоположен за архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената съпротива на немското духовенство.
Въпреки трудностите Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той предположително е поддържал връзки и с България - надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и други участници в Моравска мисия "копнеели за България”.
    ***
Виждаме, че християнството в земите на западните славяни се разпространява с благословията на папата в Рим, което обаче дали означава и по римските канони.
Дали това означава, че по-време на дейността на Константин и Методий във Велика Моравия и Панония, и издигнатите там християнски храмове по онова време, са изградени по християнски модел от западен или по източен/византийски тип.

Първо да кажем, че щом християнизирането на славяните се приема като дошло от Византия, би следвало наименованието на църковните обряди и култ да имат гръцки произход. Но на практика не е така. Нека видим:

  1. Защо славянската (*старобългарската) дума „църква" е съзвучна с латинската cyrica (кръг от вярващи), а не с гръцката „еклесия", откъдето между другото произлиза френската eglise?
  2. Думамата „кръст" е толкова близка до латинската crucifixus (разпятие) и няма нищо общо с гръцката „ставрос"?
  3. Нашите свещеници се наричат попове, след като във Византия те са наричани иереи? Не идва ли поп от пославянчената дума "папа"? На английски и днес папата е "pope". Дори да звучи пресилено, все пак истината е, че на гръцки "поп" не означава нищо.
  4. Думата "пост" е от същия корен, както и немската дума fasten, а на гръцки е "нестейя"?
  5. Думата олтар е почти същата като латинската altare, а гръцкия термин е "бомос"?
  6. дори думата оцет е явно произлязла от acetum, а не е от гръцката "оксос"?
  7. Виното, което се използва в богослуженията е същата като латинската дума vinum, а не до гръцката дума "ойнос"?
  8. А в края на краищата думата "вера/вяра" е почти като латинска verus, но няма нищо общо с гръцката "докса"? 

 

Списъкът може още много да се продължи, но и този е достатъчен. Така, че е време да се запитаме какъв модел на християнството са ползвали двамата братя просветители - този на Византия или този на Рим? Тук отговора е: по-скоро на Рим.
Според известния българист проф. Хайнц Миклас - преподавател по старобългарски език и сравнително езикознание във Виенския университет - двамата братя са имали подкрепа, както от страна на Константинопол, така по-късно и от страна на Ватикана. Но тази подкрепа според професора не означава, че те са били агенти, предатели или нещо подобно. Не бива да се забравя, че тогава времето е било съвсем друго, тогава все още не е имало една солидна граница между Източната, православната част и Западната част на християнството; говорим за времето преди Голямата схизма от 1054 г. Наистина по същото време патриарх Фотий е имал сериозни спорове с Ватикана, но проф. Миклас смята, че Кирил и Методий не са се намесвали в тези спорове, а по-скоро са се опитали да съединят двете "партии" за едно общо дело.

Държавните власти във Великоморавия, явно не са осъзнавали в една пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице.
Със смъртта на Методий се слага край и на Моравската мисия. Участниците в мисията са прогонени, а по-младите дори продадени в робство!
Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България. Монашеската мисия пристига, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация.
Княз Борис-Михаил и неговия син, цар Симеон Велики (893-927) смятат културната и религиозна реформа за най-важна държавна идеология.
Настъпва времето на цар Симеон, това е “Златния век” на българската книжовност и култура, а в изградените държавни средища - Плиска, Велики Преслав, Охрид и дори Дръстър кипи творческа дейност, която има своите исторически измерения. България, която е и една от трите военни и политически "Велики сили" в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във водещата сила на източноевропейската християнска култура.
В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третият класически език на ранносредновековна Европа.
По този повод преди години френският учен проф. Роже Бернар каза следните силни, но точни думи:
“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност”!
  • ГЛАГОЛИЦАТА
image
    Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви.
Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла) и хърватска (ъглеста - угла).
    Облата глаголица е оригиналната азбука, като повечето от закръглянията са били създадени за краснопис и стил.
Може да се каже, че докато Облата глаголица е тази която се е подчинявала на Църковните норми, то Ъгловата е отговаряла на практично писмо за всекидневието.
Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща "дума" (това е и името на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". Названието й е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ.
Буквите в глаголицата имат свои имена, повечето от които биват приети и за кирилските букви: азъ, боукы, вeди, глаголъ, добро, естъ и пр.
Буквите имат и числена стойност - първите десет за единиците, вторите - за десетиците, третите - за стотиците.
Има разлика в означаването на числа в глаголицата от една страна и в гръцката азбука и кирилицата - от друга. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.
С глаголица са били написани първите богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век.
Глаголицата е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Константин Великоморавска Академия (Великоморавско училище), където се обучавали учениците на Кирил и Методий.
В 886 г. прогонените от Великоморавия кирило-методиеви ученици идват в България. Тогава и центровете за интензивно използване на глаголицата се обособяват преди всичко в районите на двете български книжовни школи - Плиска/Преслав и Охрид, както и областта Истрия в Хърватия.
Някои от учениците сигурно се настаняват в Хърватско и Далмация, където възникнал ъгловия вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където азбуката е била частично използвана през X и XI век.
Единствено в териториите на Българското землище (България и Македония) и Хърватското (Босна, Далмация и Истрия), са запазени по-голям брой писменни надписи на глаголица.
Отделни единични находки има намерени в Русия (пренесени в по-късно време), Чехия, и няколко в Сърбия.
С глаголица се е пишело във всички старобългарски книжовни средища.
С глаголица или с глаголица и кирилица са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в.
В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. В продължение на два века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата. Отделни думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV в.
Глаголицата е част от Европейското Културно наследство днес, но по своя характер и същност някои съвременни изследователи смятат, че тя няма нищо европейско в себе си, защото се явява продължител на една много по-древна култура, която има свойте корени в Средна Азия.
  • Глаголицата и сарматските/българските руни
В последните години е популярна хипотезата, че глаголицата произлиза или директно от сарматските руни (Ив.Т.Иванов, М. Минкова -ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ И САРМАТСКИТЕ РУНИ, ПО МАТЕРИАЛИ ОТ МОГИЛАТА РОШАВА ДРАГАНА, МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО, В:Известия на музеите от Югоизточна България", Бургас, 2006 г) или от по-късните т.нар. салтово-маяцки рунически знаци, които са използвани от прикавказките народи, като алани, хазари
касоги, и разбира се от прабългарите от Прикавказието и северното Причерноморие.
Това писмо е пренесено и във Волжска България, където са открити стотици надписи. А салтово-маяцките рунически знаци произлизат от скито-сарматските руни.
Установено, че същата система
 от рунически знаци практически се среща и то в много голямо количество по сгради, паметни плочи, оръжие, битови изделия и др. откривани из почти цялата територия на Първото българско Царство, но най-вече в основните центрове на българската държава – Плиска, Мадара, Преслав, Дръстър и навсякъде където са живеели българи (Л. Дончева-Петкова. Знаци върху средновековни археологически паметници /VII – X век/, С., 1980).
Така днес знаем, че Българите пристигат от Стара Велика България, през 7 век, носейки със себе си своя макар и ненапълно уеднаквена графична система.
Според Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. "руни" от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др.
Това мнение се подкрепя и от данните, че сред заобикалящите ги славяни е нямало каквито и да е наченки на писменост до ІХ век, и никакви индикации, че такива наченки ще има, води още повече до логичното заключение, че Глаголицата е преди всичко една преработена българска азбука.
Ако сравним прабългарските руни, с буквите от глаголицата, ще открием, че повечето ако не и всички глаголически букви, имат своите рунически първообразци. Братята Константин и Методий не са създали новата азбука, като плод на своята фантазия, а са използвали реално съществуващи, буквени рунически знаци, използвани от българите.
Някои смятат, че при своята мисия при хазарите Константин не може да не се е запознал с салтово-маяцкото руническо писмо, идентично с дунавското българско. Хазарите интензивно използват знаците от това писмо.
Разбира се светите братя във всяка буква са прибавили, трите символа на християнството: кръста, кръга и триъгълника, респ. показващи единството на Светата троица.

Както изглежда глаголицата може би отразява едно по-старо алано-прабългарско руническо писмо.
Според д-р Живко Войников алано-прабългарското писмо е основата, върху която Константин добавя три основни християнски символа – кръг, кръст и триъгълник, символизиращи възкресението, разпятието и светата троица, т.е. езическото писмо е трябвало да се "облагороди" да се превърне в християнска писменост, на която ще се пише божието слово. 
Днес официално е прието, че 24 от буквите са директно копирани от ранно-гръцки букви, от друга страна и почти всички глаголически букви имат свой паралели у прабългарската руническо писмо.Някои изследвания, сочат, че в кирилицата и глаголицата много от буквите са заимствани или поне повлияни точно от тази прабългарска руническа писменост е тази. За такива букви се смятат най-вече Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.         ***   Като създатели на глаголицата през годините са били посочвани Св. Йероним, Улфила, Етикус Истер и разбира се Константин-Кирил Философ.
В интерес на истината всичките тези твърдения са по-малко верни - посочените просветители са пригаждали едни вече съществуващи писмена за своите нужди. Добавяли са когато е било нужно нови знаци, а други са променяли, но в основната си част, като например за основа на писменостите на Св. Йероним и неговият съвременник Етикус явно са служили по-стари графични системи - руническите скито-сарматски знаци.

Има и други хипотези, за това какво писмо се е ползвало за основа на глаголицата, освен споменатото сармато-аланско (прабългарско) руническо писмо. Ето основните:
• директно от финикийското писмо (според проф. Шафарик);  
• от старо-германските руни (ГОТСКА ТЕЗА).
Около 2-3 в. сред германските племена се появява писменост наречена руническа, използвала се е предимно за гадаене и жречески заклинания.
*Руна според Тацит означавало тайна, в староисландски
rъn, англосаксонски rūn, старовисоконемски rūna – тайна, готски runa, старовисоконемски rūnōn – шептя, говоря тихо. В ирландски runтайна
;
• от фригийското писмо, модифицирано в първата половина на 4 век от Космографа Етик Истер (роден или в Истра, Хърватия или в Добруджа);
• че е измислено от св. Йероним (331-420), който е превеждал Етикус Истер;  
• от авестийската писменост; от арменското писмо, от грузинското писмо, от еврейското писмо, от латинското писмо
, от арбанашкото писмо, от етиопското писмо, от коптското писмо и т.н.
  •    Глаголицата и хърватските учени
Хипотезата към която се придържат хърватските учени: Пастрич, Караман, Левакович, Сович и др.; чешките учени Велеславин, Добровски, Стредовски и др.; както и учени извън славянския свят: Thurocz, Frenzel, Berg и др. - гласи, че още св. Йероним е създал глаголицата.
Въвеждането на глаголицата в Хърватия е свързано с името на Методий. Причината, поради която на Сплитския църковен събор през 1060 г., Методий бил провъзгласен за еретик е, че е измислил новата азбука. В един документ, който говори за решенията на Сплитския събор, четем: “Dicebant enim gothicas litaeras a quodam Methodio haeretico fuisse repertas, qui multa contra catholicae fidei normam in eadem sclavonica lingva.” (превод:  “Защото се казваше, че били изнамерени ГОТСКИ писмена от някой си еретик Методий, който много лъжовни работи е написал на този славянски език против нормата на католическата църква.”).

Ако приемем, че става дума за глаголицата, което е най-вероятното, тогава като територия, където се е състояла тази “еретическа” дейност на Методий се очертава Хърватия (Croatia).
А както е известно, именно на територията на Хърватия се е запазила употребата на глаголицата почти до XIX век.
Император Константин Порфирогенет (912-939 г.) в своето произведение - "За управлението на Империята" (De administrando imperio) пише, че хърватите по време на тяхното покръстване били обещали в своите собствени ръкописи (chirografa propria) да вмъкнат заповедите, които се отнасят към спазване на мира със съседите. Учените много пъти са посочвали това място, като са се опитвали да го тълкуват. Първото и най-вероятното, което би ни дошло на ума е, че хърватите още преди тяхното покръстване през 635 г. вече са имали своя писменост. Каква е била тази оригинална по-древна хърватска 
писмена система? Хипотези в тази посока отдавна са изказани.
Най-вероятния творец, който се посочва е Св. Йероним.
Между самите хърватски изследователи преобладава мнението, че дори и зад “Methodio haeretico” се крие не някой друг, а св. Йероним Блажений, който е превел (от гръцки на латински) четвероевангелието и посланията апостолски, и тази сбирка текстове до нас е стигнала под названието Vulgata.
Интересното в случая е, че специалистите считат ВУЛГАТА за по-архаичен вариант на БИБЛИЯТА, не само от ИТАЛИКАТА, а и от ГРЪЦКИТЕ, АРАМЕЙСКИТЕ, също и от тези на АРМЕНЦИТЕ И КОПТИТЕ!
Знаем, че св. Йероним е превел “Космографията” на философа Aethicus Ister (Етикус Истер), живял през 4 век, родом от Малка Скития (Добруджа). Така, че спокойно може да се предположи, че точно евангелията и посланията на този "гот и скит от Добруджа" са скитските текстове, които е превел на латински Йероним Блажений, и до нас са достигнали като най-древен вариант на Новия завет, известен като Vulgata.
В 856 г., епископът на Майнц Рабан (Храбан) Мавър, в своя трактат "За изобретяването на езиците" пише, че след еврейската, латинската и гръцката азбуки, философа-космограф Етикус Истер - "скит от благородно потекло",  изобретил "скитската азбука" която свети Йероним се заел да разпространи в Далмация.
Рабан посочва и самите букви с тяхната звукова равностойност. Според Рабан, по-късните глаголически букви, твърде напоняли на азбуката на Етикус.

 

През 1979 г. в свои публикации Божидар Пейчев също изказва хипотезата, че първоизточник на глаголицата е азбуката измислена именно от Етикус Истер, живял в земите на дн. Добруджа (вероятно в гр. Хистер), "родом скит", както пише съвременика му св. Йероним.

Б.Пейчев изказва тогава грешното предположение, че Етикус може би е бил славянин. Такова едно предположение разбира се е доста наивно, защото през 4 век, все още славяни няма не само в Подунавието, но тяхното обособяване като общност току що е започнало.
Името Етикус (лат. Aeticus) е всъщност сармато-аланското Жтиаг, име фиксирано в надписите от Боспорското царство Αζίαγος, и разчетено от Турчанинов, което е аналогично на осетинското Жтца, българското Аце, Ачо, означаващо в осетински "носител на истината". 
Така че Етикус е бил със сигурност сармат по произход.
Но и бегъл поглед върху азбуката на Етикус, показва, че тя няма нищо общо с глаголицата, защото няма съвпадение в изписването на нито една буква.
Ив. Стоев забелязва че азбуката на Етикус има известни паралели със согдийското и партянското писмо, което показва какъв е бил най-вероятният и първоизточник. Бидейки сармат (алан) по произход, той е познавал тези средноазиатски писмености, употребявани по същото време.

  •    Готската следа в глаголицата
От приведените хипотези за Глаголицата, е хубаво да обърнем внимание и на т.нар. “готска теория”.
Според нея тръгвайки от данните на Дуклянския презвитер, глаголицата е измислена и приложена в практиката от епископ Улфила, който е ръководил готска общност на Балканите.
За пръв път тази теория е предложена от чешкия учен Ф. В. Сасинек през 1887 год. в неговата книга "Ulfilas a hlaholsko pismo". Той твърди, че Улфила измислил глаголицата. В подкрепа на тази теория идва и фактът, че и по-стари автори назовават глаголицата “готско писмо”. Например това твърди Тома Архидякон (1200-1268) в неговото дело "Historiae Salonitanae", същото го казват епископ Кожич (1531 год.) и някои други автори.
От друга страна към хипотезата, че не Улфила, а св. Йероним е създател на глаголицата, се придържат някои хърватски учени: Пастрич, Караман, Левакович, Сович; чешките учени Велеславин, Добровски, Стредовски и др.; както и учени извън славянския свят: Thurocz, Frenzel, Berg и др.
И.Марков е от авторите, които предполагат, че в основата на глаголицата е стояло готското руническо писмо. При премахване на “петлиците”, кръговите орнаменти на глаголическите букви, той вижда сходство с готските букви.
Марков се позовава и на решенията на споменатия събор в Сплит от 1067 г., където се казва че “от някой си еретик Методий (има се предвид, православното му вероизповедание, смятана от католиците за ерес) са били изнамерени готски букви, но той бил постигнат от прежедевременна смърт”.
Авторът смята, че готите са предали своята писменост на съседните им племена, които са я съхранили до 9 в., и на основата на тази съхранена протославянска писменост, Солунските братя, създават глаголицата.
През 4 век, начело на готите християни (станали известни по-късно и като мизийските готи) Улфила се заселва в Мизия, близо до Никополис ад Иструм (днес с. Никюп, Великотърновско) с разрешение на император Констанций ІІ, и бива признат за духовен и светски водач на своя народ в рамките на Източно-римската империя.
Тук Улфила превежда Библията на готски език, като сътворява за целта и готската азбука, която обаче има доста прилики по-скоро с по-късната българска кирилица, тъй като той също използва за основа гръцката графика.
Той подобно на Солунските братя и на учениците им, обаче пет века по-рано, изобретил своята азбука, предназначена да замести ползваните дотогава "руни" (черти и резки) на сънародниците си, с букви, съставени по образеца на гръцки и латински букви, допълнени с нови специфични готски знаци, годни да придадат писмена форма на звуковите особености на езика им, известен като западноготски, а също и като мизийско-готски.

Кой е действителния първообраз на глаголицата?
Надали днес някои с някаква абсолютна сигурност може да отговори. Бъдещи нови открития и най-вече анализа и систематизацията на всички днес известни паметници биха лека полека повдигнали завесата.
image
Ulphila"s "Gothic" alphabet (26 букви)

През 2005 г стана известно, че доц. Трендафил Кръстанов е разчел старобългарски текст от 10 в. – изборно евангелие, съхранявано във Ватикана. Резултата е категоричен – така нареченият "църковно-славянски” език е бил говоримият, живият български език, на който са написани литургичните и всякакви други български текстове. Така че книгите, които са носели и съгласували с православната догма учениците на Константин и Методий са били на говорим български език.
  • Още по темата:                  
    •  ГОТИТЕ - Епископ Улфила
gepard96.blog.bg/history/2011/10/21/gotite-episkop-ulfila.839508





Гласувай:
12
0


Вълнообразно


1. atil - За рода разбрах, че е почтен и познат ...
07.12.2011 02:20
За рода разбрах ,че е почтен и познат на императора и на Бога. Не разбрах кой и къде писал ,че са славяни или гърци?!
За буквите Черноризезц Храбър сам е разказал кратко и ясно като военен рапорт как станала работата...И защо,което е най-важното.
цитирай
2. gepard96 - здр. atil
08.12.2011 20:05
atil написа:
За рода разбрах ,че е почтен и познат на императора и на Бога. Не разбрах кой и къде писал ,че са славяни или гърци?!
За буквите Черноризезц Храбър сам е разказал кратко и ясно като военен рапорт как станала работата...И защо,което е най-важното.


Ами по-скоро майка им е била от българо-славянски произход (може би смесен брак). Това се предполага, защото на Методий императора предлага да да стане "архонт" на славяни-федерати и ако не би имал родство със славяните надали щяха да му предложат такава длъжност.
Данните за произхода им са единствено предполагаеми, няма сигурни доказателства.
Има и друга версия обоснована от Маргаритов М., А. Маргаритов-Хофер, Е. фон Сулмтал. В книгата им „За Кирил и Методий” (Изд. Тангра ТаНакРа,София, 1999) братята Кирил и Методий са представени като внуци на български болярин, приближен на владетелския двор в Плиска и емигрирал във Византия по времето на кан Телериг. И още дядото на Кирил и Методий е бил претендент за българския престол, азради което бил принуден да абдикира, защото примерно е приел християнството, затова неговите наследници не са допускани да се върнат в България. Просто такива са династическите правила.
Виждаме, че има разнообрази становища за произхода на братята и надали ще спрат някога споровете по темата.
цитирай
3. atil - Както и да е, но че се пише за тях е при ...
08.12.2011 20:23
Както и да е, но че се пише за тях е при всички случаи е по-добре отколкото да тънат в забрава. Исках да вметна,че изглежда никъде не е упомената дословно, че са родом гърци или от друга точно фиксирана народност...Затова пък в житията на нашите светци пише "родом българин", и сега да не излъжа без да искам, понеже цитирам по памет, или Климент пише за учителя си Кирил, или е писано за Климент в житието му. Но за Кирил и Методия има сведения в "Джагфар Тарихи" и се казва ,че по баща са от дунавско-българския род Билиг. За майка им нищо не пише,може и да е кръстена славянка-византийка, но пък баба им си е направо гъркиня.А от първата жена на дядо им(който емигрирал във Византия) останало потомство в България.Тя пък била хазарска княгиня.
При всички случаи произходът им е доста сложен и явно затова никъде не се упоменава точно, но са имали връзки с България и именно варианта на кирилицата е написан специално за Дунавска България. Това дословно го казва и Черноризец Храбър, но както обикновенно нашите учени обичат да цитират чужденците а какво са казали собственните им предци,това за тях не е важно...
Друг път като пишеш,това се отнася и за другите фенове на историята, гледай да е по-сбито и по-научно популярно дето се вика. Ако трябва разделяй материала на две части.Както си прецениш де, само си казвам любителското мнение..
цитирай
4. veselins - кирилицата
09.12.2011 16:28
Иване , кирилицата са въвежда със закон в средна Азия 1938 г. Така че се обърни към другаря Сталин защо е искал да въвежда кирилицата сред тия народи .... Още едно нещо били ми отговорил колко държави са обединени под общото име Германия ....... Какво значи средновековен германски език ???
цитирай
5. gepard96 - здр. veselins
09.12.2011 16:56
veselins написа:
Иване , кирилицата са въвежда със закон в средна Азия 1938 г. Така че се обърни към другаря Сталин защо е искал да въвежда кирилицата сред тия народи .... Още едно нещо били ми отговорил колко държави са обединени под общото име Германия ....... Какво значи средновековен германски език ???


Германите са група исторически народи и племена от индоевропейски произход, населявали Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие. Германите говорели сродни диалекти на един и същ старогермански език, имали сходна митология (виж Нордическа митология) и легенди. При липсата на мащабно държавно обединение и както било характерно за народите в родово-общинна фаза на обществено развитие, германите живеели свободно, по племена и родове, предвождани от свои племенни старейшини или крале.
(Уикипедия)
цитирай
6. gepard96 - * КАЛЕНДАРА ВЪВЕДЕН ОТ БРАТЯТА
10.12.2011 03:57
През периода 863-885 г. братята Кирил и Методий разнасят християнската вяра сред западните славяни. Заедно с християнизацията, те обучават тамошните славяни да четат и пишат с новото, невиждано дотогава глаголическо писмо. Едновременно с това братята налагат и една нова система за наименуване на неделните дни, която разбира се е християнска, но се отличава както от византийската, така и от западно-римската и по същество има северокавказки корени.
Системата от названия на неделните дни, наложена от Св. св. Кирил и Методий и техните ученици във Великоморавия и България постепенно става общославянска. Както при всички християни, първият ден след еврейския саббат е отреден за почитане на бог Исус Христос. Бил е наречен неделя - "почивен ден" по славянски. За разлика от византийската и еврейската традиция, следващият ден не се наричал “втори”, а първи (понеделник всъщност е след-неделник), следващият ден не е “трети”, а втори (вторник), следва не четвъртия ден, а трети (третийник, по-късно става сряда), петият ден във еврейско-византийската система става четвърти (четвъртък), а шестият ден от параскеви - “подготовка” станал пети (петък).
Така, в тази “кирило-методиевска” календарна система броенето на дните започва от понеделник и свършва в седмия ден, неделя - денят на бога. Това е в пълно различие с традицията на евреите и византийците.
Братята запазват еврейското название "саббат" за шестия ден.
Названията вторник, третийник, четвъртък и петък ясно указват новото начало на броене – понеделника.
Изместването на делничните дни във Кирило-Методиевия календарен вариант с един пореден номер напред очевидно обслужва единствено традициите на прабългарите-оногондури. Този факт, както и някои други факти свидетелстват, че във Великоморавската си мисия братята-просветители са ползвали писменост, книжнина и календар, предварително създадени и "апробирани" в условията на България, т.е. за нуждите на ранните българи. Има дпри някои данни, че самите Константин и Методий може би са били внуци на български болярин, приближен на оногурския владетелски двор в Плиска, теза подставена от Михаил Маргаритов, Ангелика Хофер и Едле фон Сулмтал в монографията им "За Кирил и Методий" (2008 г.).
цитирай
7. panazea - *
16.12.2011 22:11
Ч______________________.....*....._______________________Б Е______________________.....#....._______________________Ъ С____________________.....#S#.....______________________Д
Т______________....."#:._.:#S"##:._.:#.....________________Е
И_____________....." "#:._.:##"S#:._.:#"......______________Т
Т______________.@..."####"S##"####"..@.._____________Е А__________....."#:.____.:#"###"#:.____.:#"......__________Щ
К___________....."###O####S"####O####"......_________А О__________....."&:.__"#S##"###"S###"__.:&"…...._______С Л_________....."###S###""#D"#D""##S####"....._________Т Е_____________....."##"##S##"###S#"##".....____________Л
Д________....."&:._...-.:##"###"###"##:._.._.:&"..... ______И А__*___....."#######"##"#####"##"#######".......__*__В __*•*_________....."#####""#######""#####"......__*•*_И _*•••*_______________......2012.....______________*•••*_
цитирай
8. анонимен - online pharmacy nz
05.01.2012 23:03
What's up to all, it’s genuinely a fastidious for me to pay a visit this web page, it contains priceless Information.
цитирай
9. barin - За кирилицата
05.10.2014 22:11
Напоследък се изписа много, както по интернет, така и в специализираната преса и бихме искали по-ясно да изразим нашето отношение към въпроса, който намираме за твъдре важен.

На български език се пише на кирилица.

Сайтът 2cyr.com и програмата за превод към кирилица са проектирани и създадени като пълна противоположност на каквито и да било стандарти или ограничения. Посетителят може да си настрои всички букви и да пише както му е най-удобно.

Този сайт и програмата дават възможност и свобода да се пише на кирилица (правилно, без грешки) и кирилицата да се използва като основа на всяка комуникация.

В 21 век има предостатъчно възможности, програми и операционни системи (голям брой са напълно безплатни), които позволяват работа на кирилица без абсолютно никакви проблеми и с много лесна настройка. Според нас, основните ни усилия трябва да бъдат насочени към кирилицата - правилна, удобна, персонализирана настройка на всеки компютър и възпитаване на хората към това.

Изразяваме опасенията си, че въвеждането и популяризирането на стандарт (за какъвто според нас няма наложителна нужда) би представлявало заплаха за кирилицата и настояваме такова решение внимателно да се обмисли с много широка обществена консултация.

Твърдо сме против българските деца да учат в училище как се пише текст на български език с латински букви - също толкова неудачно и смехотворно би изглеждало предложението да се изпише текст на френски или английски език с кирилица. Латинската азбука се учи, когато се учат чужди езици; тъй като стандартът е предвиден за програми, неговите спецификации могат да се преподават на програмисти в университетите.

Целта на предложените стандарти е да се накарат всички, които пишат на латиница, да пишат по еднакъв начин - тогава:

вероятно четенето на латиница би било по-малко мъчително;
вероятно програмите биха имали повече успех при превода към кирилица.

Относно тези желания сме твърде скептични. Днес програмите за превод латиница-кирилица са на такова високо ниво, че се адаптират към всяко предпочитание - и въпреки това има проблем - причината е, че някои хора нямат и минимално уважение към събеседниците си и към себе си, и не желаят да положат едно усилие в повече. Каквито и стандарти да се приемат, проблемът ще си остане.

Не отхвърляме предложението за стандарт поради първата причина, но напомняме, че такъв стандарт вече съществува и той е утвърден с акт на МС по член 19 на Закона за българските документи за самоличност, намираме го за особено сполучлив и въпреки че не е обратим, предпочитаме точно той да се ползва за евентуална транслитерация и за четене на български текст на латиница.

Едно от предложенията за приемане на стандарт съдържа буквите, предложени на този сайт като начални азбучни съответствия. Напомняме, че тези съответствия са предложени с цел по-лесно писане и превод на кирилица (а не четене на латиница) и препоръчваме на всеки да си ги промени, за да са му още по-удобни. Ако някой желае да ги използва, предложи и приеме за стандарт, има право - ние не претендираме нито за авторски права над комбинациите, нито че са удобни за ползване, нито че може да се ползват успешно за някакви цели.
цитирай
10. barin - за кирилицата
05.10.2014 22:16
Кирилицата е наша българска азбука. Едва ли има народ, който си изоставя удобната за ползване азбука и минава на чужда. В другите азбуки няма пълно съотвветствие между нашите букви и звуци. Трябва да пишем на кирилица, а не на латиница.Много ме дразнят български думи,написани на латиница.В България се говори и пише на български.Като заменяме кирилицата с друга азбука губим ценното у езика си. Създават се реални предпоставки да изоставим правописа. Затова ценете нашето-азбуката, православоието,строителните умения, бойните изкуства, изобретенията, обичаите и традициите на българите
barin
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 798889
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 300
Архив