Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2012 03:08 - Как Русия унищожи България през 968 - 971 г.
Автор: istoriata Категория: История   
Прочетен: 14632 Коментари: 13 Гласове:
12

Последна промяна: 16.09.2012 03:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Как Русия унищожи България през 968 - 971 г. Табутата в българската история

image

Русия на два пъти унищожава българската държавност. Първия път, екзекутор на България е кървавият езичник, Светослав през 968-971 година. Светослав избива безмилостно над 300 български бойлски рода, и обезглавява държавата по същия начин, както я обезглавяват 10 века по-късно комунистите под руски контрол. Какво се е случило в тази далечна и драматична за Родината ни епоха, може да прочетете тук:

Причините, довели до византийско-руския анти-български съюз срещу България, са анали­зирани нееднократно. Насочвайки внима­нието си към Киевска Рус, Никифор II Фока, е ръководен от желанието да противопос­тави на България, силен и недостатъчно познат за българите противник. Вероятно още при цар Симеон между България и Ки­евска Рус са съществували връзки, но все пак Византия е имала по-солидни позиции и възможности за влияние в руския поли­тически живот. От времето на византийско-руския договор от 911 г. в имперската византийска армия присъства наемната, варяго-руска дружина. Контактите меж­ду Киевска Рус и Византия се засилват след покръстването на княгиня Олга (944-964 г.) в Константинопол (955 г.).

Византия насочва вниманието си към младия и войнствен княз Светослав Игорович (964-972 г.). Току-що поел властта от майка си Олга, Светослав става изразител на най-агресивните среди, от руско-норманската знат. Той се отнася с насмешка към верските възгледи на Олга, приемай­ки християнството за религия на сла­бите.

Никифор Фока изпраща при Светослав, Калокир, син на протевона (управителя) на Херсонес. Този млад и амбициозен арис­тократ, вече е бил с дипломатическа мисия при германският император Отон I. Сега Ни­кифор Фока му гласува още по-голямо доверие, като му дава и високата титла пат­риций. Чрез Калокир, руският княз полу­чава 15 кентенария злато. Изчисленията показват, че сумата не е достатъчна за на­емна войска, по-голяма от три-четири хи­ляди души.

Така е, защото византийското двор вижда в княза не обикновен вожд на наемници, а политически партньор, с по-широки характеристики. Златото е личен дар за княза, докато за войските му е предназначена плячката, която ще бъде придобита от България.

Светослав изненадващо дебаркира със своите ладии в Дунавската делта. Това ста­ва не в началото на лятото на 968 г., както често се твърди, а най-вероятно през ав­густ (Йоан Скилица). Лъв Дякон съобщава, че войските на киевския княз наброяват 60 хиляди души {без да се броят наемни­ците!), чието ядро е княжеската дружина от около 10 хиляди воини. Светослав води ог­ромни за времето си сили, използвайки зна­чителния демографски потенциал на рус­ките славянски племена.

Руското нападение е изненадващо за българите. Когато Светослав навлиза в Дунав, срещу него цар Петър изпраща 30-хилядна войска. Българите са разгромени от руснаците още в първото го­лямо сражение, а спасилите се от бойното поле се затварят зад яките стени на Дръстър (Силистра). При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар, и на практика става неспособен да изпълнява функциите си на държавен глава. Той при­ема монашески сан, и се оттегля в манас­тир. Само след няколко месеца царят чер­норизец умира (30 януари 970 г.). Така България губи опитен и обигран политик, който независимо от своите грешки и сла­бости води държавните дела повече от че­тири десетилетия.

Последвалите военни действия водят до завла­дяването на част от североизточните бъл­гарски земи. Руският хронист твърди, че Светослав завзема 80 града по Дунава. Във всеки случай руското заво­евание все още не включва столицата Ве­лики Преслав. Независимо от болестта на цар Петър българското правителство по­не донякъде се съвзема от тежкия удар. Каква е съпротивата срещу нашествието е трудно да се каже, но според руската ле­топис. Именно по внушение на българите печенегите нахлуват в руските земи, и бло­кират столицата Киев. Светослав е прину­ден да прекъсне победоносната си кампа­ния, и да се върне бързо назад.

Неочакваното поражение на български­те сили във войната със Светослав, прави силно впечатление в Константинопол. Никифор Фока е неприятно изненадан от бър­зото развитие на руско-българската вой­на, за която се е предвиждало да бъде дъл­га и изтощителна и за двете страни. Рязката промяна в ситуацията принуж­дава императора да търси сближаване с българите. Византия няма достатъчно си­ли за война на север, доколкото през 968 г. действията срещу арабите са в апогея си, а в Южна Италия продължава конфлик­тът с германските племена. Сведенията за поредните българо-византийски контакти са лаконич­ни и противоречиви. Колко време отнемат тези преговори, и какви са крайните им резултати, можем само да гадаем, но в някакъв вид, старото приятелство поне в декларативен вид е възстановено.

По същото време бо­лестта на цар Петър се влошава, той при­ема монашеството и не след дълго умира. Тогава византийският имперски двое, позво­лява на неговите синове Борис и Роман да се завърнат във Велики Преслав. Ако империята наисти­на е виждала в Борис и Роман гаранция за запазването на мира, това се е дължало на желанието във Велики Преслав да доми­нират достатъчно познати политически си­ли и личности.

В този смисъл и неопит­ността на Борис II очевидно е приемана като условие, че от българска страна няма да последват неприятни изненади. Възцаряването на Борис II не носи така нужната за страната стабилизация. Прекарал цели шест години (и то годините, в които се оформя като лич­ност!) във византийската столица, той на практика не познава ситуацията в страна­та си, и най-вероятно, лесно става зависим от противоборстващите си групировки.

През лятото на 969 г. Светослав все още е в Киев, включително по време на смърт­та на неговата майка, княгинята и бъдеща светица Олга-Елена (11 юли с. г.). Преди смърта си Олга, подкрепяна от своите приближени, обсипва с упреци Светослав. Част от руската знат, не одобрява авантю­ристичните походи, включително и този в България.

Светослав обаче е непоколебим, той стига дотам да заяви, че не желае пове­че да управлява от Киев, а от Преславец - там била средата на неговата земя, т. е. на замисляната вече фантастична държава от Балтика до Византия. Князът представя завзетия български Преславец, като истин­ски рай, където „се стичат всякакви бла­га: от гръцката земя злато, коприна, ви­на и различни плодове, от чехите и угри-те – сребро и коне, от Русия пък – кожи, восък, мед и роби”.

Лъв Дякон свидетелства, че след нападението над България, Светослав и приближените му „не искали да се връщат в страната си. Но възхитени от благо­денствието на тези земи, съвсем пренеб­регнали сключения договор с император Никифор, и сметнали, че за тях е изгодно да останат и да завладеят тази чудна тюркска страна “. Воден от подобни намерения, Светослав се готви усилено за вторият си военен поход, ко­ето отнема поне няколко месеца подготовката му.

Завръщането в България, е осъществе­но с привличането на допълнителни бойни сили, включително и нови групи наемници от Скандинавия. Според руския летописец, съпротивата сега е много по-упорита. В за­вързалата се битка, „българите започнали да надделяват “, което показва, че пре­славският царски двор, все пак не е така беззащитен, както се приема обикновено.

И този път численото надмощие, и опитът на варяго-руските мъже на кървищата си каз­ват думата, а българската войска отново е разгромена. Североизточната част на стра­ната, включително Дръстър и столицата Велики Преслав, попада под режима на рус­ка окупация. Това става в резултат на теж­ки изтощителни боеве.

В определен момент, двете страни стигат до спо­разумение, наложено от Светослав с гру­ба военна сила. По-късните събития показват, че Борис II запазва известна власт, а не само нейните символи и инсигнии. Споменава се за български бойни части под руско командва­не, както и за крепости, оставащи под конт­рола на българските градоначалници.

Темата за Светослав е използвана по-късно за примитивна, пан-славянска про­паганда. Усилията на ред български граж­дански и военни историци да представят Светославовата агресия, като начало на ве­ковната българо-руска (сьветска) бойна дружба, са неприкрито тенденциозни, и от­кровено несъстоятелни. От своя страна до­ри и авторитетни руски (съветски) изсле­дователи не могат да преболедуват тради­ционното имперско мислене, твърдейки, че Светослав не е искал да завладее България, а само тъй нужната на Киевска Рус, Дунав­ска делта (?!) – при все че тя е неразделна част от същата тази държава България, към която князът има едва ли не най-приятелски намерения…

Действията на Светослав са насочени срещу суверенна държава, която с нищо не му дава повод за война. Отначало те са свързани с грабеж и директна услуга за тре­та страна – Византия. Най-меко казано, то­ва е агресия, и руска окупация.

Когато повторно нахлу­ва в България, киевският княз вече има още по-опасни намерения. Мнимият съюз е ка­тегорично неравноправен. Борис II продъл­жава да резидира в столицата Велики Пре­слав, но в нея е разположен силен руски военен гарнизон. При това през пролетта на 971 г. Йоан Цимисхи, среща българския цар във външния град на столицата. Докато ук­репеният царски дворец явно още от 969 г. е в руски ръце.

Обстоятелството, че през 971 г. Светослав е в Дръстър, съвсем не означава, че той едва ли не великодушно е отстъпил Преслав на цар Борис II – може би в конкретната ситуация това е чисто стратегически ход. От друга страна. Дръстър (Силистра) не е просто една силна крепост, а представлява своего рода партнираща столица. Факт е, че през 971 г. Светослав в Дръстър (Силистра) екзекутира голям брой българ­ски бойли. (според изворите 300 на брой) – за да си припомним какъв потрес предизвиква съ­общението на Григорий Цамблак, за убийството на 100 видни българи от руснаците през 971 г.). Това също ни навежда на мисълта, че съюзът е основан на факти­ческото заложничество на българския цар, и най-видните личности от неговото об­кръжение.

Светослав смята партньорството си с Борис II за временно. То му е необходимо за постигането на решителна победа над империята, която би открила перспектива за нови споразумения, и реша­ване на вече открития български въпрос. Твърдението, че „Преславец” (някои уче­ни допускат, че става дума дори за Велики Преслав!) е средата на моята земя, показва княза „варяг″ във всеки случай, не като български съюзник и радетел на сла­вянско братство, а като откровен завое­вател. Тези намерения на Светослав ста­ват още по-неприкрити и конкретни след смъртта на Никифор II Фока, когато неговият приятел Калокир, е още по-настойчив в намерени­ята си да завземе византийския трон с рус­ка помощ.

Тоест Светослав разполага с об­лечен в някаква легитимна форма, мотив да завладее България, обещана му от Калокир като бъдещ византийски василевс. Така от агресор, окупатор и тираничен съюзник на Борис II киевският княз съв­сем естествено започва да се превръща, ако използваме емоционалния език на стари­те автори, в чужд поробител.

Водейки голяма и разноплеменна ар­мия, през пролетта на 970 г. Светослав нахлува в Източна Тракия. Варда Склир увлича нападателите в засада, и им нанася тежко поражение. Византийският успех остава неоползотворен поради въс­танието на Варда Фока в Мала Азия. Склир с част от войските е изтеглен от европейската част, за да се сражава про­тив узурпатора.

Руските набези са подно­вени, а оставеният начело на византийс­ките войски в Тракия магистър Йоан Куркуа, не се оказва на висота. Съпротива оказват и българските власти в онези земи, които не са под режим на пряка рус­ка военна окупация. Известен е случаят с Плов­див – градът отказва да се подчини на Све­тослав, след което е атакуван и превзет. Разправата с непокорните се изразява в жестоки репресии (хиляди хора са наби­ти на кол) и разрушаване на града.

През достатъчно отдалечената 1114 г., когато Анна Комнина заедно с баща си импера­тор Алексий I Комнин посещава Пловдив, този някога голям и красив град все още не се е съвзел от разрушенията на таврите и скитите (т. е. русите) в старо време. Самоувереността на Светослав и хората му става все по-арогантна, което при­нуждава император Йоан Цимисхи, сам да се заеме с отблъскването на руската зап­лаха.

В края на март, византийската армия, во­дена от самия император, потегля към Ве­лики Преслав. Ромеите, който винаги са се бояли от влизането в дебрите на Балкана, (включително няколко години по-рано при Никифор II Фока), сега необезпокоявано преминават източните старопланински проходи. Ромеите са допуснати, а може би и дори водени по опасните планински пъти­ща от българи, доверили се на деклараци­ите на императора че идва като съюзник срещу руските езичници. Явно такова е и било и поведението на българите на юг от Балкана, където армията на Цимисхи се движи свободно, без да се налага да превзема български крепости.

Армията на Цимисхи достига Велики Преслав на 12 април 971 г. Ако вярваме на Лъв Дякон, руснаците наистина са изнена­дани, сред тях дори настъпва суматоха. Най-вероятното обяснение е, че те са раз­читали да бъдат известени за ромейското придвижване от българите. Това обаче не става, а руското командване е лишено от непосредствена информация за конкретна­та военна кампания. Въпреки това пред стените на Велики Преслав се завързва ожесточена битка.

Руската пехота търпи големи загуби, и е принудена да побегне зад стените на българската столица. Калокир, който по това време е в Преслав, панически заминава за Дръстър (Силистра), а може би за да повика Светослав с главните му сили. На 13 април с помощта на стенобойни маши­ни и стълби, калените войници на Цимис­хи проникват в града. Те овладяват външ­ния град, а руският воевода Свенкел (Свенелд) се затваря във вътрешната крепост. Руснаците се съпротивляват ожесточено и находчиво, устройвайки клопки на напа­дателите. Тогава в крепостта са хвърлени запалителни вещества (вероятно гръцки огън), с което по-нататъшната отбрана ста­ва невъзможна. Свенкел с оцелелите си войници, успява да си пробие път, и да побегне към Дръстър (Силистра).

Във външния град на българската столица. Йоан Цимисхи. Открива Борис II, с когото той разговаря като с господар на българи­те. Царят е заедно със съпругата си и две­те си невръстни деца. Царят по­лучава приятелски уверения, че ромеите идват като съюзници, и че за тях врагове са единствено руснаците. Реалната власт на Бо­рис II обаче не е възстановена, а царската съкровищница е поставена под разпореж­дането на императора. Фактически Борис II се превръща от руски в византийски почетен пленник и заложникм за поведението на бъл­гарската знат.

На 23 април. Йоан Цимисхи е край Дръстър (Силистра), пред чиито стени, според Лъв Дякон го очаква 60-хилядната руска войска. Кървавата битка завършва с теж­ко поражение за руснаците. Оцелелите се ук­риват в здравата дунавска крепост, а Йоан Ци­мисхи изгражда укрепения си лагер на ед­на височина, (може би днешен Меджиди табия). Скоро пристига и огненосният ви­зантийски флот, което въодушевява роме­ите, и носи униние в руския лагер. Ладии­те веднага са скрити в подножието на кре­постните стени. Светослав попада в пъл­на блокада, за която не е подготвен. В Дръстър (Силистра) няма дори достатъчно хранител­ни припаси. Византийско-руските схват­ки пред Дръстър продължават близо три месеца, при което силите на Светослав се топят от ден на ден.

На свой ред Йоан Цимисхи. Засилва армията си, призовавайки пред Дръстър (Силистра) гарнизоните, оставени преди то­ва в другите крепости в района. Светос­лав прави дързък нощен излаз, за да се снабди с припаси, но постепенно над ар­мията му надвисва сянката на глада. Не помагат нито опитите му за създаване на соб­ствена конница, (слабото място в руската военна тактика). Нито езическите му жерт­воприношения и екзекуцията на подо­зираните в измяна български бойли.

Битката, решила изхода на ця­лата война, е на 21 юли 971 г. Руснаците да­ват много жертви, а храбрецът Анемас (покръстен арабски принц) успява да рани тежко в рамото самия княз. След тежкото поражение, руснаците се съг­ласяват на преговори. Условията на дого­вора отразяват пълната византийска побе­да – киевският княз се заклева да бъде съ­юзник на империята, като декларира отка­за си от претенции към Херсонската тема (Крим) и България. На руснаците великодуш­но им е позволено да се оттеглят в родината си, като са снабдени с хранителни припаси.

Лъв Дякон споменава и за човешки жертвоприношения от страна на руснаците, с български младенци (бебета).

Скоро руснаците потеглят по обратния път към Киев. Но се налага да призимуват при устието на река Днепър. През про­летта на 972 г. Светослав се опитва да про­дължи пътя си, но при Днепърските праго­ве (т. е. северно от днешния гр. Запорожие, Украйна) попада в печенежка засада. Тук князът намира своята логична смърт, а от чере­па му по заповед на печенежкия каган Курия, е изработена и обкована със сребро чаша – свидетелство за близостта на печенежките вярвания, до онези на старите българи.

Цар Борис II е официално развен­чан, като му е заповядано да снеме цар­ските си знаци (тиара, багреница, червени ботуши и пр.), което става на специална це­ремония в императорския дворец. Борис получава високата титла „магистър”, до­като за Роман не се споменава нищо спе­циално. Двамата братя остават под особен надзор, продължил до бягството им през 978 г.

Така от византийска гледна точка. България престава да съществува като су­веренна държава, а административното й преустройства трябва да я превърне (пър­вите стъпки в тази посока са вече направе­ни) в неразделна част от византийската им­перска територия.




Гласувай:
12



1. ivansimeonow - Трудно се свързва с изложеното ф...
16.09.2012 20:18
Трудно се свързва с изложеното фактът,че от агресор Светослав става съюзник, това е крайният резултат, както и да се усуква. Къде е писано, че за русите сме тюркска общност?
По- добре ,ако знаете нещо, кажете за Българската следа в случая. Каква информация имате за света Олга, за баща и Владимир / Расате/ Ако знаете нещо.
цитирай
2. ivansimeonow - Прочетох отново материала ви. К...
17.09.2012 08:12
Прочетох отново материала ви. Като, че ли се опитвате да прокарате тезата, колко коварни са руснаците, далече надминават да ги наречем византийците. Недейте, те също са тяхна жертва в случая, византийското коварство е ненадминато. .
Ако вие сте наследник на нещо с още някой, но той ви е отсвирил ,как ще реагирате- Ако сте хрисим ,ще се примирите, Ако сте като Светослав ,ще се борите. Известни са писмата до майка му Олга-внучката на Борис, те са красноречиви.
ГОВОРЯ ОБЩО, НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ВАС, СПЕКУЛИРА СЕ С РУСКИТЕ ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕСИ-ПО-КЪСНО. НО ВСИЧКИ БАЛКАНСКИ ДЪРЖАВИ ДЪЛЖАТ СВОБОДАТА СИ / БЕЗ АЛБАНИЯ И ЧЕРНА ГОРА, КОЯТО ПЪК НЕОТСТЪПНО СЛЕДВА РУСИЯ/ НА РУСИЯ ЕДИНСТВЕНИЯ УПРЕК МОЖЕ ДА БЪДЕ МОЛДОВА Ами ние
В града на волжките българи освещават знамето, създават армия, всичко говори , че целта им е да възстановят държавата ни , а не да я обсебят И не са ни излъгали. Това между другото
Темата ви е отлично подбрана, това, че не съм съгласен с някои тълкувания не означава, че сэм възмутен Трябва да има такива материали, информацията е оскъдна, за да се създаде ,доколкото е възможно една достоверна версия
цитирай
3. ivansimeonow - НЯМА ДРУГИ КОМЕНТАРИ, ЗА ДА ВИ УБ...
17.09.2012 14:39
НЯМА ДРУГИ КОМЕНТАРИ, ЗА ДА ВИ УБЕДЯ, ЧЕ ЦЕНЯ ТЕМАТИКАТА ,ДАВАМ ГЛАС " ЗА " ПОД № 7
цитирай
4. injir - Светослав всъщност е българин. ...
18.09.2012 22:11
Светослав всъщност е българин. Внук на Владимир Расате и правнук на княз Борис Кръстител.
цитирай
5. ivansimeonow - Да, така е. Благодаря Инжир. Няма ...
19.09.2012 11:50
Да ,така е.Благодаря Инжир.Няма какво да допълвам , написал съм го по- горе.Анонимус Булгарикус веднаж коментира, че ще пише за името Владимир.- загадката. Ясно беше, че визира Расате- Владимир. Как е станал Владимир?
цитирай
6. mokrenski - Още малко и нещата ще станат ясни.
19.09.2012 20:52
Най-вероятно Русия се е отделила от България като независима провинция в периода на т.н. Покръстване с помощта на Византия. Руските князе са един от клоновете на българската царска династия и естествено са търсили, когато е било възможно, правата върху престола на държавата. А Светослав Игоревич е бил и пряк наследник на вуйчо си Петър, след като Борис ІІ е дал явни признаци на некадърност.
Твърде малко занаем за онези времена, за да съдим категорично. В тази мътилка единствено ясното е последователната и непримирима до ден днешен гръцка вражда към българите. Съсипването на България в края на краищата им качи на главите турците и унищожи Рим. Вместо да са и те римляни, станаха подлоги на турците. Ама циганщината не е от днес.
цитирай
7. ivansimeonow - така е
19.09.2012 21:11
Така е и аз съм съгласен, Мокренски. Много е важно този процес да бъде изяснен. Чувал съм, неотговорно, че руснаците са наясно. Впрочем, всички руснаци, на които съм казвал, че езикът им е остарял вариант на българския са били съгласни. Благодаря ви!

Разглеждал съм под лупа Освобождението ни. Русия не е била готова за война Царят не я е искал. Направил го е под натиск на народа, той е искал да освободи братята си. Всичко показва, че целта е била създаване на Българска държава , а не задунайска губерния. В битките за нас преди са били принудени да се примирят с независимостта само на Гърция, Сърбия и Румъния.
цитирай
8. istoriata - 32,5 тона злато е цената на Освобождението
19.09.2012 22:04
През януари 1884 г. "Държавен вестник" публикува знаменателен документ. Става дума за Указ № 1144 на тегления от опълченци Александър Батенберг.

Казано е: "Ний, Александър I, с Божията милост и народна воля княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата Конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски Войски, съгласно с определението на Берлинский договор."
Следват подробностите, които сочат, че за Освобождението ни от Турско дължим на братушките 10 милиона и половина рубли и 43 копейки.

По онова време реципрочната стойност на тази сума е 32,5 тона злато. Платили сме ги до копейка, защото свободата е като сиренето - струва пари.
цитирай
9. ivansimeonow - 61 хиляди убити, безброй ранени,не по-малко от 100 хиляди
19.09.2012 23:13
Приемам сумата. Официално.загиналите руси са 61000.Не броя ранените, въоръжаването на7500 опълчеци, огромните разходи в логистика. Животът на руснак , жертвал се за нас е под 200 рубли.
Батенберг
като млад офицер в руската армия е бил но Шипка. Въпреки , че е изгонен от България, умиращ е пожелал да бъде погребан в нея- само на 34 години. Същото е и желанието на Радецки
цитирай
10. ivansimeonow - В сегашни пари, това са около 1 ми...
21.09.2012 11:51
В сегашни пари, това са около 1 милион унции по 1500-600 лева, приблизително милиард и половина лева- цената за изграждането и стабилизирането на новата държава. Смешна сума , сравнена с държавния ни дълг- пари, отишли за неизвестни разходи. Сигурно княжеството е стояло по-добре като държава от сега. За вярата не може и да се говори. Войниците на бегом от турската граница са смачкали сърбите, имало е и армия. Но стига толкова.Тогава пак днешни приятели са ни спрели да вземем Белград и да си върнем заграбеното от сърбите.
цитирай
11. samojiva - Господа, нямаме машина на времето и ...
22.09.2012 22:33
Господа, нямаме машина на времето и няма как да си отговорим на многото възникнали въпроси. Мен ми е интересно, защо като толкова много ни обичат руснаците са "подтикнали" или по- точно, принудили населението на почти цялата североисточна България да се пресели в Бесарабия и Молдова? Може би от любов и загриженост за братята българи!? А после пак от голяма любов, след освобождението на България, когато нашите събратя тръгнали да се връщат по родните земи, са ги принудили насилствено да се върнат обратно. След туй пък по времето на Сталин са ги изселили да мрат от студ в сибирските степи!
Бяхме преди двайсетина години на гости в едно бесарабско село от преселили се от тукашното ни едноименно село хора. Плакаха и ни прегръщаха милите с думите"Доживяхме да видим жив българин от България!"...
Това е то политиката, няма нищо общо с човещината! Нито с братската обич...
цитирай
12. ivansimeonow - Поздравявам ви за анализа, който ...
26.09.2012 15:16
Поздравявам ви за анализа ,който правите. Връзките ни са вековни. Русия възниква на мястото , където е била Кубратова България и е смешно, това да е станало на място, без нито един българин. Глупост равна на тази за претапянето на траките от славяните.
Но вие давате нещо още по- интересно! Името на руснаците е свързано с българите, а не с шведското племе Рус, ,каквато версия е наложил иначе добронамереният Ирасек / Иречек/ Поздравявам ви!
цитирай
13. anonimen65 - dali shte stigne do ivansimeonov,no vse pak
25.11.2012 21:49
ne sum shvanala kude se kazva che rus e svurzano s bulgarite a ot dosta vreme tursia tazi vruzka bihte li mi ia sduvkali s 2-3 dumi?ao avtora na posta znae tazi sled i toi moje da ni otgovori.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: istoriata
Категория: История
Прочетен: 395401
Постинги: 71
Коментари: 145
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031