2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3785 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2019 20:56
Древните народи от степните райони на Евразия (така наречения скитски свят) въпреки, че са имали етническа, културна и идеологическа близост, те не са съставлявали териториално единство, ами са били разкъсани един от друг в степите на Евразия, както да биха били отделни острови, .
Въпросът за произхода на културите на скитския или наричан още скито-сибирски свят все още не е окончателно решен.
В миналото теорията за западния генезис на скито-сибирските култури от евразийските степи, е интерпретирана може би най-много, като широко разпространение получават различни нейни варианти: от "простото навлизане на скитски неща в движението на племената до дълбините на Сибир", до наличието на сложни социално-икономически предпоставки за разпространението на скитското влияние.
Други автори още от края на XIX век подкрепят противоположната гледна точка: за сибирския произход на скитскиите култури, и въобще на "цялото скито-сибирско културно-историческо единство".
Трета група предлага хипотезата, че центърът на произхода на основните елементи, на характерния облик на културите от скито-сибирския кръг, трябва да се търси не в самите степи, а извън тях, в недрата на древните източни цивилизации - в Мала Азия, Иран и/или Елам.
Така в миналото хипотезите за произхода както на скито-сибирския свят като цяло, така и на отделните негови разновидности са се свеждали до търсенето на единен център. Не може да се отрече, че всяка от тези теории има своите и силни, и слаби страни. Но те отразяват нивото на научното познание, характерно за началото на ХХ-ия век.
Съвременната гледна точка е много добре изложена в края на ХХ век от археолога М.П. Грязнов. Въз основа на данните от проучения огромен археологически материал, той доказва, че формирането на т.н. скито-сибирски култури се е случило в степите през скитско и ранно скитско време. Очертават се около десет центъра, които са участвали в процеса на създаване на това, което днес познаваме като паметници от "скитската епоха".
През последните десетилетия са открити ранни скитски паметници в Централен и Южен Казахстан, в Тува, както и на други места. От особено значение при решаването на въпросите на произхода на културите на скито-сибирския свят са такива паметници като Птичата могила в България (край Варна), Високата могила на Днепър и Царските погребения в Тува. Тези паметници показват, че, като се започне от VIII век пр.Хр. в огромните простори на степите, синхронно са възникнали и са се развили културите от скито-сибирския тип, подобни по основните си характеристики. С миграцията и племенния обмен прогресивните културни придобивки бързо се разпространяват.
От скито-сибирския кръг паметници от желязната епоха се открива една група уникални археологически обекти - огромни надгробни могили, които ни дават красноречиви доказателства за великолепния погребален церемониял, който е съществувал в степната ивица на Евразия. Като правило погребенията на номадските благородници са били съпровождани от най-богати дарове: коне, оръжие и конна екипировка, различни бижута, тоалетни принадлежности, прибори...
Значително място сред тези дарове имат изработените от благородни метали бижута в така наречения животински стил (който го намираме и при траките, самите родствени на скитите и част от тази културна общност). Световноизвестни са погребалните структури на скити и саки, като Чертомлик, Солоха, Толстая могила в Причерноморието, Пазирик в Алтай, и много други.
Филипповски могилен некропол
Един вид свързващо звено между Изтока и Запада, на Черноморския регион и Сибир е Филиповския могилен некропол, изграден в центъра на степния номадски свят, между Волга и Урал.
Могилите са разположени в откритата степ на левия бряг на р. Урал, в близост до вливането на р. Илек (на ок. 100 км западно от гр. Оренбург).
Некрополът се състои от двадесет и пет могили с различни размери, с височина от половин метър до седем метра.
Дървени двустранни фигури на елени, IV век пр.Хр. Злато, сребро, бронз, дърво. Височината на фигурите е 49-51 см, дължината 39–41 см, ширината на рогата е 29-30 см. Филиповски могилен некропол, Могила 1
Висулка. IV пр.Хр., злато. Диаметърът на халката е 2,7 см; Дължината на верижата - 6,5 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Накрайник от украса за конска сбруя, IV век пр.Хр., злато. 5,4 х 1,7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Четири разделителя за ремък - украса за юзда. IV век пр.Хр., злато. Височина 2.4-2.5 см, ширина 1.7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Кана. Краят на V - началото на IV век пр.Хр. Сребро, злато. Височина 23 см; диаметър на тялото 16 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Котел. IV век пр.Хр. Бронз. Височина 73 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Планка на сбруя (фаларна?) IV век пр.Хр. Бронз. 17,3 х 15 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Меч. IV век пр.Хр. Желязо, злато. Дължина 87,5 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Меч - акинак, краят на V - началото на IV век пр.Хр. Желязо, злато. Дължина 45 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Дървени едностранни фигури на елени, IV век пр.Хр. Злато, сребро, дърво. Височината на фигурите е 41–42 см. Дължината е 21,5–22 см, височината на рогата е 22,5 см, ширината на рогата е 19–20 см.
Амфора. V век пр.Хр. Злато. Височина 23 см; диаметър на гърлото 18,1 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Дървен съд във формата на фигура на мечка със 6 сглобки. IV век пр.Хр. Злато.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 5,05 х 2,35 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 6,7 х 4,9 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 7 х 3,6 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Дървен съд с дръжка. IV век пр.Хр. Злато. Инкрустация 8 х 5,7, дръжка 7,6 х 3,9 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Дървен съд с изкована инкрустация и дръжка. IV век пр.Хр. Злато. 8,8 x 5,7 см; 4,2 х 4,2 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 6 х 3,2.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Три инкрустации за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 7 х 5,5 см; 7,1 х 5,8 см; 7,1 х 5,8 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Инкрустация за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 7,3 х 5,5 см; 7,1 х 5,8 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Дървен съд, украсен с дръжка във формата на хищник. IV век прХр. Злато. 9 х 8,7 см; 9,1 x 8,7 cм; 5,6 х 2,7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Две инкрустации за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато. 4,2 х 3,9 см; 4,2 х 3,65 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Две скоби за дървен съд. IV век пр.Хр. Злато.. 8,1 х 5,7 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Две инкрустации за дървен съд. IV век пр.Хр. 5,5 х 3,8 см; 5,5 х 3,9 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Дръжка за дървен съд (?). IV век пр.Хр. Злато. 5,6 х 2,1 х 2 см.
Филиповски могилен некропол. Могила 1
Дървен съд с две инкрустирани дръжки. IV век пр.Хр. Злато. 5,9 х 7,2 см; 5,8 х 7 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
Седем инкрустации във формата на аргали.
IV век пр.Хр. Злато. Средно 8 х 6 см. Филиповски могилен некропол. Могила 1
---- следва продължение ----
(Автор: Иван Йонков)
Асирийските клинописи срещу Херодот, по ...
Потенциал на геофизичните методи в архео...
Благодаря за хубавите думи!
Днес един от въпросите, радващ се на огромно внимание е за нашия произход, за етническия произход, както на нас съвременните българи, така и на ранните българи, както и на основните участници в етно-културните процеси.
Традиционно е прието, че в българския етногенезис са участвали 3 основни компонента - траки, славяни и българи (прабългари). Но дали тези 3 основни етнически групи са се коренно различавали едни от други, както учените предполагаха по-рано? Не! Съвременните познания показват съвсем друга картина.
Разбира се, истината не е и тази, която е предположил преди повече от 100 год. и Ганчо Ценов, нито е тази, която се представя днес от привържениците на т.нар. автохтонна теория.
Каква е истината ли? Завесата може да се повдигне, ако използваме правилно комплексния метод на изследване. Така ако правилно проследим огромния археологически материал с който днес разполагаме и данните от тях ги съпоставим с информацията от писмените извори, както и от изследванията на антрополози, генетици, езиковеди.
И какво ще видим? Виждаме първо културната и етническа близост между траките и скитските народи, а по-късно и между траки и наследниците на скитите - сарматите. Намираме траките населели и северното черноморие. Виждаме одриската царска династия управлява Боспорското царство, същото което според някои съвременни учени по-късно бива ръководено от династи от българите утигури или оногури. Виждаме също така изключителната близост на терен между сарматите и ранните българи (българите образуват един общ етно-културен масив с аланите). Откриваме близостта между българската група славяни и същите тези сармати. Езика, особено на южните славяни е изобилствал от ирански заемки. Достигналите имена на хора, на божества и т.н при славяни и българи са основни ирански....
Всичко това, и още много ще се опитам да представя в един достъпен вид.
2. ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ІV - ІХ ВЕК
3. ЗЛАТЕН СОЛИД СЕЧЕН ОТ АСПАРУХ?!
4. ГОТИТЕ - ЕПИСКОП УЛФИЛА
5. ЗАСЕЛВАНЕ НА КУБЕРОВИТЕ БЪЛГАРИ
6. ХУНИТЕ, ОДОАКЪР И КРАХА НА ЗАПАДНО-РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
7. КОГА БЪЛГАРИТЕ СЕ ЗАСЕЛВАТ НА БАЛКАНИТЕ
8. Проф. Р. Рашев и книгата "Прабългарите през 5-7 век"
9. ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ БАЛХАРА (І ВЕК ПР.ХР.)
10. ПРЕСЛАВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ (X ВЕК)
11. ХОМОСЕКСУАЛИЗМА И ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА
12. БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛСКИ РОДОВЕ 7 -15 ВЕК
13. ПОСЛЕДНИТЕ ШИШМАНИ XIV-XV ВЕК
14. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧЕРЕПИ ОТ ДРЕВНОСТТА
15. БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСЕЛВАНИЯ В ЕВРОПА ПРЕЗ 5-7 ВЕК
16. СЕВЕРИТЕ И СЕДЕМТЕ СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА