Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2011 15:46 - ПРЕСЛАВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ. ВЛАДЕТЕЛСКИ РЕГАЛИИ ОТ ПРЕСЛАВ (X ВЕК)
Автор: gepard96 Категория: Изкуство   
Прочетен: 10405 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 16.10.2011 12:48


  • Владетелска диадема от Преславското съкровище

image
Плочки от Преславската диадема

image
^^Централна плочка на диадемата - сюжет „Полетът на Александър Велики"
Много често има вопли, че няма запазена българска корона. Разбира се от Първото и Второто царство няма запазена изцяло владетелска корона. Но освен на изображения, има запазила се, макар и на части. Става дума за накитите от Преславското съкровище. От короната са останали златните плочки, които са я съставяли. 
Диадемата от Преслав се нарежда в редицата от малкото съхранени досега владетелски инсигнии за глава от ранното Средновековие в Европа. В случая става дума за олекотена корона - диадема, състояща се от метални плочки. По форма и най-вече по украса Преславската диадема ни насочва към някои близки паралели. Българската диадема е много сходна с диадемата изпратена на унгарския крал от василевса Константин Мономах (съхраняваща се в Унгарския национален музей) и с владетелски диадеми от времето на Киевска Рус, като общо според някои изследователи оцелелите подобни диадеми наброяват около 11, и са до 15 - 16 век, като в тази поредица Преславската е най-ранна (снимки на подобните диадеми има най-долу в материала).
Има два варианта на възстановка на преславската диадема: 1) или са били поставевни на текстилна основа - лента/ниска шапка или пък са били свързани със златни телчета и 2) плочките да са част от по-голяма корона.
Наличието на диадема като владетелска инсигния за глава в Преславското съкровище е доказателство за материалните и символичните форми, за властта през IХ-Х в., следваща доктрината на християнския владетел.
Диадемата е разисквана от всички изследователи като знак за ранг, и най-важен предмет от преславското съкровище. От нея са запазени пет златни плочки с правоъгълна форма и с дъговидно изрязан горен край. Изработени са от тънки златни листове в техниката на преградъчен емайл. Направената реконструкция на диадемата е с дължина около 35-36 см. и е включвала вероятно 9 плочки – 7 с дъговиден горен край и 2 крайни трапецовидни. 
Сравнително добре са запазени плочките с украса на сенмур (куче-птица), както и тази на грифона, които образи навлизат в ранносредновековното европейско изкуство от Сасанидското иранско изкуство. Всичките български публикации върху диадемата отчитат произхода на образа на грифона от древноизточните традиции и символика. Като композитно митично животно той има охранителна функция в композициите на царската и героическата иконография. С такава композиция се характеризират и изображенията на грифон и сенмур върху плочките на Преславската диадема, както и другия образ от диадемата, интерпретиран като химера. Такива образи не са чужди и на други артефакти от Преслав – крилатия лъв от надвратната релефна плоча има подобна иконографска схема. Грифон виждаме и на запазен рисуван керамичен съд от Преслав.
image
Върху централната плочка на диадемата е представена доста разпространена сцена от средновековието - „Полетът на Александър Македонски“. Александър е показан в колесница, теглена от грифон. В ръцете си държи копие с примамка от месо, грифоните са обърнати гърбом един към друг с протегнати към примамката глави. Александър е представен в парадно императорско облекло, със стема, украсена с бисери. Едри камъни блестят на гърдите му. Възникването на сюжета е на основа на известния роман на Псевдо Калистен (2 -3 век), който е широко разпространен във Византия през 5 век. На запазена подобна диадема от Киев има също така сцена с Александър Македонски (виж снимката долу).
Писмените извори потвърждават наличието на стема в българската традиция. Точни сведения за владетелските инсигнии за глава в Първото българско царство ни дава разказа на Скилица-Кедрин за завръщането на император Йоан Цимисхи след падането на Преслав в 972 г., императорът преминал в триумф на бял кон, а отпред наредил да върви колесницата с българските царски трофеи и иконата на Божията майка, след което „пред погледа на гражданите свалил от Борис знаците на царската власт, а именно: златна корона, тиара, изтъкана от висос и червени обувки. От там той се отправил към великата църква, където принесъл в дар българската корона (стема), а Борис въвел в сан магистър”. Тези сведения съвпадат и с разказа на Лъв Дякон, където също се споменават различните видове български корони: „...взетата от Мизия икона на божията майка, която държала в обятията си богочовека, а под иконата сложил пурпурните одежди и короните (стемите в мн. ч.) на мизите... и  посветил на бога като пръв дял от плячката великолепната корона (стема) на мизите. След това отишъл в двореца си, като водил със себе си Борис, цар на мизите и му заповядал да свали знаковете на царската власт. Те били следните: тиара (tiara), обвита с пурпур и извезана със злато и бисери, багреница и червени обувки.
Писмените извори се подкрепят и от различните изображения на българските царе върху паметници на сфрагистиката – печати от злато (хрисовули), от сребро (аргировули), от олово (моливдовули) и нумизматиката като медалиони, монети от злато, сребро, мед или олово. Цар Симеон (893-927) е представян напр. с мека шапка, подобно на владетелска тиара в миниатюра от Иполитовия сборник и в миниатюрите към хрониката на Скилица. Според някои от оловните печати короната на цар Симеон е също мека платнена шапка с метални орбръчи, плочки и драгоценни украшения. Короната на цар Петър (927-970), според неговите печати, е по-близка до носените от тогавашните византийски императори стеми. 
Втората насока на търсене на мястото на Преславската диадема е съпоставянето й в поредицата достигнали до нас инсгнии за глава от епохата. Макар и с различна тематика и символика на украсата, всъщност тук може да се проследи голяма прилика във формата на инсигнията и на второ място в техниката на клетъчния емайл. Възможната конструкция на диадемата е пластините да са били или прешити към платнена лента, или самите те да са били свързани със златна тел, подобно на познатите диадеми от Киевска Рус или на Мономах (ном. 1, 11, 12 на снимките по-долу). 

Някои автори дават мнение пред вид формата на пластинките с овален горен край и следите от дупки за закрепване, че плочките може и да са били поставяни в рамка и прикрепени към метален обръч. Според тях било възможно е, при скриването на съкровището, пластинките да са премахнати от обръча. При този род реконструкция, Преславската диадема вече не е свободно стояща и прикрепена само към лента от плат или метал, а по-скоро е част от тиара. 
Тогава отпада и определението й като диадема, и може да се предположи че пластинките са част от корона, каквито близки примери са: короната на св. Стефан от Будапеща в Унгарския национален музей (образец 3 долу на снимката), короната на Лъв VI от трезора на Сан Марко във Венеция (обр.2) или германската корона от X в. от съкровищницата във Виена (обр.9). Това мнение обаче не е много вероятно, имайки предвид, че с еднакво разположение на дупчиците са и още две от почти-еднаквите диадеми от Киевска Рус (образци 11 и 12).
Владетелски диадеми и корони подобни на Преславската (ном. 4):

image
1.  Корона-диадема, изпратена от василевса Константин Мономах в Унгария
2.  Вотива корона, дар от Лъв Шести
3.  Корона на св.Стефан (свещенна унгарска корона)
4.  Фрагмент от българската диадема с изобр.на Александър Македонски
5.  Корона Констанции Арагонски
6.  Корона - стема на Юстиниан - мозайка в Равена
7.  Корона - митра на византийския василевс Никифор ІІ
8.  Изображение на василевс из парижска миниатюра, 15 век
9.  Германската корона
10.Фрагмент от киевска диадема в Ермитажа
11.Киевска диадема с изображение на Александър Македонски
12.Киевска диадема с Исус

От представените по-горе диадеми, еднотипни с нашата преславска са номера:1, 10, 11 и 12. Номера 2, 3 и 9 са от другия тип, в които плочките са поставени в рамки и вградени в металния обръч. Номер 10 е също от запазени единствено плочки но е много високо много ценена, и е в постоянната експозиция на Ермитажа.
Тези диадеми са от ранното средновековие, от времето на първите руски княжества, главно киевското. 
Дупчиците на преславската диадема са разположени по-същия начин, като на диадеми ном.11 и 12, което показва, че вероятно плочките са били свързани по-подобен начин.

image
^^Диадема от Сахновка, Киевска Рус, ХІ в., 
с изображение на Александър Македонски (ном.11 горе)

  • НАХОДКИ ОТ ДВОРЦОВИЯ КОМПЛЕКС В  ПРЕСЛАВ 
image Печат-инталия на цар Симеон І, края на 9 век, Преслав
Изработен от лазурит и вложен в златна обковка. Уникатът е намерен през 1986 г. при разкопки между дворцовия манастир и западната крепостна стена на вътрешния град във Велики Преслав. На него Симеон е представен в бюстов образ с ниска корона, облечен с драпирана императорска хламида, пристегната на дясното рамо с фибула, от която излизат три шнура. Портретът е върху работната част на печата с размери 0,7 на 0,9 см и е означен с гръцки надпис “Симеонис” с две кръстчета. Проучването е на археолога К. Тотев.
image

ПЛОЧКА ОТ КОРОНА - злато, кл.емайл  (Х в.)
image
МЕДАЛИОНИ С ФИГУРКИ НА ЛЪВ И ПАУН - злато, перли (Х в.)

Бижутата от Дворцовия център, украсени с клетъчен емайл, перли и животински фигури, още веднъж доказват, че Преславското златно съкровище не е изолирана находка и не може да се разглежда извън контекста на живота в Столичния Преслав

  • ПРЕСЛАВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
image image
.Двустранна владетелска огърлица
Огърлицата е вторият по значение предмет от преславското съкровище след диадемата. За огрлица на владетеля споменава Йоан Екзарх при описанието на двореца, а и подобна има изобразена и на владетелските печати, като този на цар Симеон (малката снимка). 
Наличието на огърлица изисква облекло, с деколте подобно на туника, която е била част от ежедневния костюм на владетелите в източната традиция и е съчетавана с различни нагръдни украси – пекторал, огърлица, торква. Не трябва да забравяме, че този костюм е възприет в двора във Византия и на Запад. По отношение на техниката – огърлицата изцяло се вписва във византийската ювелирна традиция, изработена е от злато с техниката клетъчен емайл и перли. Състои се от седем плочки, свързани чрез златни плетеници и шарнирни и от 7 листовидни медалиона, провесени на верижки през запоените в долния край на всяка една плочка халки. Украсата на плочките с трапецовидна форма и на листовидните медалиони е от птици и палмети. Птиците са силно стилизирани, в човките си държат клонка – един мотив, познат още от древния Изток. Заедно птиците и палметите образуват позната композиция от двете страни на дървото на живота. В централната плочка и централния медалион е изобразена Богородица Оранта като в плочката от двете й страни е поставен по един кръст, заместващ
буквените инициали на нейното име.
image

Част от огърлието с изображение на Св. Богородица

image

НАУШНИК - злато, клетъчен емайл, перли (Х в.)

imageimage

ОБЕЦИ - филигран и гранулация, злато, перли

image
КОПЧЕ - клетъчен емайл, злато

image

image

КОПЧЕТА - висулки, злато

image

ПЕЧАТ-ГЕМА, сцената е Благовещение, злато, кристал (V-VІІв.) 

image

МЕДАЛЬОНИ - злато, аметисти, изумруди, перли (Х в.)  

image
ОБЕЦИ - злато, изумруди, аметисти, перли (Х в.) 

image
ОГЪРЛИЦА - злато, перли, възстановка (Х в.)

ПРЕСЛАВСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
Открито случайно, при земеделски работи през 1978 г., Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники – клетъчен емайл, филигран, гранулиране, вграждане на скъпоценни камъни. Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и петнайсет византийски сребърни монети. Състои се от 170 златни, сребърни и бронзови предмети. Преславското съкровище е свързано с живота и високите постижения на културата в Симеоновия престолен град Велики Преслав. То е една от най-големите и интересни находки, открити през последните години в България. Укрито по време на бурните събития през 971 г., съкровището свидетелства и за натрупаното богатство в столицата на българите през IX-X в. Внимателният анализ на находката показва нейният сборен характер - една част от предметите са били внесени от Константинопол, а други са произведения на местно златарско ателие, което е изпълнявало поръчки на обитателите на владетелския дворец и на приближените на царя, но също има и артефакти с по-ранна датировка (ІІІ - VІІ в.).

 image

Сферичната корона на търновските царе Макар да е на царете от Второто Българско царство, за сравнение да я видим. Направена е вероятно за цар Иван Асен ІІ ок. 1230 - 1235 г. и е трябва да е използвана без прекъсване до към 1280 г. С нея през 1259 г. цар Костантин Тих  (1257-1277) е изобразен на стенопис в притвора на Боянската църква, с нея се обвенчава и цар Иваил през пролетта на 1278 г.
Кръстовидният скелет и затварящите пана на короната са били изработени от злато, вероятно сдвоено за здравина от вътрешната страна със сребро. Украсата е от рубини, изумруди, перли, елмази (или лейкосапфири). Във височина короната завършва с прочутия двойнопирамидален рубин, а висулките са стигали почти до раменете, и са били от перли и карнеол(?). 
Има данни, че Иван Асен ІІІ, я е отнесъл заедно с всички най-ценни царски съкровища при бягството си във Византия през 1280/81 г..
(Изображение от музей "Боянска църква", филиал на НИМ -София)
.

Литература:

"Преславското златно съкровище: пресечна точка на Изтока и Запада в края на първото хилядолетие сл. Хр." Ок. Минаева (НБУ, Департамент „История на културата”).




Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. apollon - добра презентация
21.09.2011 23:10
добра презентация
цитирай
2. gepard96 - до apollon
27.09.2011 21:03
apollon написа:
добра презентация



МЕРСИ!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 798862
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 300
Архив