Постинг
17.10.2011 20:20 -
Мъдрости разни от Стоян Ив. Стоянов (traveller) под омайните звуци на "Дъждовен валс"
"Вальс Дождя" - Ярослав Никитин
Философска лирика от Стоян Иванов Стоянов (traveller)
Другият
Сякаш някакъв друг се разхожда във мен
и кънтящо търкаля из ума ми Земята,
и я сбръчква на топка от зими студени
и на нощи, в които не виждам нататък.
Той ми сресва косите като с друга луна -
белезникаво скрит в този кокален гребен
и ме води притиснато сам да видя ръба,
за да знам за живота кога съм потребен.
Ретушира в очите ми по-различни съдби,
зад които навъсено трябва да спирам
и ме пита - боли ли? Аз му казвам – боли...
- Значи вече растеш. Затова те намирам.
Хайде, тръгвай след мен, имаш път да вървиш,
а краката ти сякаш премалели са вече.
Ще те уча как всеки свой вик да мълчиш,
с приковани нозе как се стига далече...
Листо
Знам, че трябва да тръгна по някакъв странен мой път.
Аз почти го вървя, но краката ми някак остават
и е спънат от прага, превил се обратно умът,
и залепва по стрехи,
наивно сковали представите.
Гледам дългите клони на някое старо дърво
и предишните пъпки, превърнати в пролетни клони.
И тогава цъфти в пролетта мое ново защо
и защото не мога,
съм тъжно от листи оголен.
Не вървя между вас. Аз съм само самотно листо
и облизвам дъха на понеслия мислите вятър.
В него всяко пониквало, дълго живяло защо
е усмивка от утре,
която намираме някога.
Знам, че трябва да тръгвам. Но нека погледам листата...
аз почти съм онази вълшебна прегръдка на жълтото.
Нека бавно започна да виждам как идва земята
и тревата да никне,
когато листо съм в отвъдното...
Вятърът
Знам, вятърът ще дойде да ме спре,
когато някой грешен запрегръщам.
На прах ще стори двете ми ръце
и прашно ще посипе в сиво
къщите.
Очите ми с трески ще избоде,
гласът ми ще прелее в тишината,
затуй, че съм ви лъгал - не сърце,
а камък ще ми сложи
за отплата.
Знам, вятърът обича да мълчи.
Той свири само верните ми струни.
Не мога да обичам без очи.
Не може друг да има
помежду ни.
Той - вятърът, се крие из липи,
отронва ми по цвят на всяко пладне.
И казва ми, светът когато спи -
да пея или плача.
Безпощадно.
Прегръдка
Не ми е тъжно днес -
макар че бродя
да търся скрити смисли по Земята.
Не знам дали, когато я обходя,
в света ще съм намерил свое ято.
Не знам кога
ще свиря романтично,
кога жестоко струните ще късам,
кога ще съм прегръдка на момиче,
кога палач, посякъл се навъсено.
Но следвам своя път
и без да страдам,
пред кладите си нощни коленича.
Подпалвам всички грешки безпощадно
и утрото си в огнено обличам.
От себе си
и къс не ще отстъпя.
В земята цял и сбъднат ще се скрия.
След кладите - каквото е напъпило,
ще бъде дъх от нашите магии...
Не ми е тъжно днес –
макар да плача
и нямам длани всички да прегърна.
Но моля се – навляза ли във здрача,
да има смисъл, който да ме върне.
Ангел и демон
Щом пияна нощта всички мисли в ума запремята
и озъбено в мен се забие окото, което ме води,
ти ще чувстваш смразен как завъртам за тебе земята,
за да видиш пустини или лиги от паст октоподна.
Ще си мислиш, че знаеш как изглеждат вратите на рая,
а объркан ще стенеш пред горящите двери във мен.
Все така недостигнат, безнаказано с теб ще играя
своя ангелски танц - с онзи демон, в сърцето стаен.
Като ангел красив в теб човека раним ще разплача -
ще тъгуваш и страдаш за убиец, изправен на съд.
Като демон без милост преградите в теб ще прескачам -
ще се смееш на жертвата и от смях чак сълзи ще текат.
Ще се луташ объркан. Аз тепърва те карам да виждаш.
Аз тепърва те будя - да прогледнеш през рядката кал.
По очи ще те влача, ще те давя в сълзите ти гнили.
Моят демон е в теб. Дай ми ангела, в теб провидял...
Пърхаш немощно още. Притаена в пашкул пеперуда,
непрегризала дупка към пореден сгрешен епизод.
Ще съм там, на крилете ти. Ангел, забравил за друго...
ще прекърша врата ти като демон, познал, че си роб.
Не мисли, че си тръгвам. Аз отдавна не бързам за никъде.
Аз съм ангел и демон, от Твореца събрани в едно.
От столетия вече все към глухи души се провиквам,
а секунди ме сриват в непосилното “утре дано”...
Книгата
Разлиствам тази книга неподвързана,
невидима, но тежка като раница,
побрала световете ми забързани,
с изпълнени от мама първи страници.
И следващите топло ме отвеждат
в загадките, от детството събрани -
харесвам ги, така добре изглеждат,
изписани със думи неразбрани.
Нататък с някак плахо свити пръсти
са писани пътеките ми днешни,
пропускайки по детски всичко мръсно,
което неочаквано съм срещнал.
И стигам до средата. Тук сърцето
навярно безпощадно е забило
и спомени - разпръснати парчета,
застинали са в капки от мастило.
Там някъде неясно съм записал,
че трябва да не спирам да се уча
и трябва сам да търся всеки смисъл,
съдбата за да мога да отключа.
На някои от другите ми страници
редуваха се щрихи от живота.
Една въздишка днес, като пияница,
а утре - нов пейзаж, от друга кота...
Подострям пак молива си прошарен
за сетната, очакваща ме в бяло.
Ще пиша - на живота благодарен,
че стори всяка моя страница стъпало.
Светът
Светът се пропуква.
Отронени букви
застиват в пореден безсмислен плакат.
Дребнави стремежи,
превърнати в мрежи,
оформят манежа за нов маскарад.
Човекът-мишена,
анфас нагласена,
зазяпан в декорите, вяло следи
сюжета. За жалост
обмислян нахалост -
душата на Фауст несрещал преди.
Завесата тежка,
познала без грешка,
че идва поредният тъжен финал,
започва да пада
без капка пощада.
Стрелите потъват в мишени от кал...
Светът се събужда.
Без никаква нужда
от кални мишени за новия век.
Човекът се вглежда
в пътеките прежни -
изпълнен с надежда да стане Човек.
Очи на кръстопът
Пак
нищо не разбирате, нали?
За кой ли път света ви да подреждам?
Да стане светъл и да не боли,
когато си убивате надеждите.
Пак
гледате с невиждащи очи.
Превърнали сте Пътя в кръстопъти
и всяка крачка дразнещо мълчи -
познала, че погрешно е пристъпила...
Пак
трябва да убивам, за да спрат
ръцете ви огньове да сънуват.
Да срещате деня си всеки път,
когато от нощта си сте изплували...
Пак
трябва да ви срещам из мъгли
и раните ви нови да целувам.
Не си мислете, че ще ме боли.
От болките ви знам да се лекувам...
www.bukvite.bg/avt_onlydata.php
Фотограф: Clare Brocato (Южна Калифорния)
www.clairebrocatophotography.com/
Философска лирика от Стоян Иванов Стоянов (traveller)
Другият
Сякаш някакъв друг се разхожда във мен
и кънтящо търкаля из ума ми Земята,
и я сбръчква на топка от зими студени
и на нощи, в които не виждам нататък.
Той ми сресва косите като с друга луна -
белезникаво скрит в този кокален гребен
и ме води притиснато сам да видя ръба,
за да знам за живота кога съм потребен.
Ретушира в очите ми по-различни съдби,
зад които навъсено трябва да спирам
и ме пита - боли ли? Аз му казвам – боли...
- Значи вече растеш. Затова те намирам.
Хайде, тръгвай след мен, имаш път да вървиш,
а краката ти сякаш премалели са вече.
Ще те уча как всеки свой вик да мълчиш,
с приковани нозе как се стига далече...
Листо
Знам, че трябва да тръгна по някакъв странен мой път.
Аз почти го вървя, но краката ми някак остават
и е спънат от прага, превил се обратно умът,
и залепва по стрехи,
наивно сковали представите.
Гледам дългите клони на някое старо дърво
и предишните пъпки, превърнати в пролетни клони.
И тогава цъфти в пролетта мое ново защо
и защото не мога,
съм тъжно от листи оголен.
Не вървя между вас. Аз съм само самотно листо
и облизвам дъха на понеслия мислите вятър.
В него всяко пониквало, дълго живяло защо
е усмивка от утре,
която намираме някога.
Знам, че трябва да тръгвам. Но нека погледам листата...
аз почти съм онази вълшебна прегръдка на жълтото.
Нека бавно започна да виждам как идва земята
и тревата да никне,
когато листо съм в отвъдното...
Вятърът
Знам, вятърът ще дойде да ме спре,
когато някой грешен запрегръщам.
На прах ще стори двете ми ръце
и прашно ще посипе в сиво
къщите.
Очите ми с трески ще избоде,
гласът ми ще прелее в тишината,
затуй, че съм ви лъгал - не сърце,
а камък ще ми сложи
за отплата.
Знам, вятърът обича да мълчи.
Той свири само верните ми струни.
Не мога да обичам без очи.
Не може друг да има
помежду ни.
Той - вятърът, се крие из липи,
отронва ми по цвят на всяко пладне.
И казва ми, светът когато спи -
да пея или плача.
Безпощадно.
Прегръдка
Не ми е тъжно днес -
макар че бродя
да търся скрити смисли по Земята.
Не знам дали, когато я обходя,
в света ще съм намерил свое ято.
Не знам кога
ще свиря романтично,
кога жестоко струните ще късам,
кога ще съм прегръдка на момиче,
кога палач, посякъл се навъсено.
Но следвам своя път
и без да страдам,
пред кладите си нощни коленича.
Подпалвам всички грешки безпощадно
и утрото си в огнено обличам.
От себе си
и къс не ще отстъпя.
В земята цял и сбъднат ще се скрия.
След кладите - каквото е напъпило,
ще бъде дъх от нашите магии...
Не ми е тъжно днес –
макар да плача
и нямам длани всички да прегърна.
Но моля се – навляза ли във здрача,
да има смисъл, който да ме върне.
Ангел и демон
Щом пияна нощта всички мисли в ума запремята
и озъбено в мен се забие окото, което ме води,
ти ще чувстваш смразен как завъртам за тебе земята,
за да видиш пустини или лиги от паст октоподна.
Ще си мислиш, че знаеш как изглеждат вратите на рая,
а объркан ще стенеш пред горящите двери във мен.
Все така недостигнат, безнаказано с теб ще играя
своя ангелски танц - с онзи демон, в сърцето стаен.
Като ангел красив в теб човека раним ще разплача -
ще тъгуваш и страдаш за убиец, изправен на съд.
Като демон без милост преградите в теб ще прескачам -
ще се смееш на жертвата и от смях чак сълзи ще текат.
Ще се луташ объркан. Аз тепърва те карам да виждаш.
Аз тепърва те будя - да прогледнеш през рядката кал.
По очи ще те влача, ще те давя в сълзите ти гнили.
Моят демон е в теб. Дай ми ангела, в теб провидял...
Пърхаш немощно още. Притаена в пашкул пеперуда,
непрегризала дупка към пореден сгрешен епизод.
Ще съм там, на крилете ти. Ангел, забравил за друго...
ще прекърша врата ти като демон, познал, че си роб.
Не мисли, че си тръгвам. Аз отдавна не бързам за никъде.
Аз съм ангел и демон, от Твореца събрани в едно.
От столетия вече все към глухи души се провиквам,
а секунди ме сриват в непосилното “утре дано”...
Книгата
Разлиствам тази книга неподвързана,
невидима, но тежка като раница,
побрала световете ми забързани,
с изпълнени от мама първи страници.
И следващите топло ме отвеждат
в загадките, от детството събрани -
харесвам ги, така добре изглеждат,
изписани със думи неразбрани.
Нататък с някак плахо свити пръсти
са писани пътеките ми днешни,
пропускайки по детски всичко мръсно,
което неочаквано съм срещнал.
И стигам до средата. Тук сърцето
навярно безпощадно е забило
и спомени - разпръснати парчета,
застинали са в капки от мастило.
Там някъде неясно съм записал,
че трябва да не спирам да се уча
и трябва сам да търся всеки смисъл,
съдбата за да мога да отключа.
На някои от другите ми страници
редуваха се щрихи от живота.
Една въздишка днес, като пияница,
а утре - нов пейзаж, от друга кота...
Подострям пак молива си прошарен
за сетната, очакваща ме в бяло.
Ще пиша - на живота благодарен,
че стори всяка моя страница стъпало.
Светът
Светът се пропуква.
Отронени букви
застиват в пореден безсмислен плакат.
Дребнави стремежи,
превърнати в мрежи,
оформят манежа за нов маскарад.
Човекът-мишена,
анфас нагласена,
зазяпан в декорите, вяло следи
сюжета. За жалост
обмислян нахалост -
душата на Фауст несрещал преди.
Завесата тежка,
познала без грешка,
че идва поредният тъжен финал,
започва да пада
без капка пощада.
Стрелите потъват в мишени от кал...
Светът се събужда.
Без никаква нужда
от кални мишени за новия век.
Човекът се вглежда
в пътеките прежни -
изпълнен с надежда да стане Човек.
Очи на кръстопът
Пак
нищо не разбирате, нали?
За кой ли път света ви да подреждам?
Да стане светъл и да не боли,
когато си убивате надеждите.
Пак
гледате с невиждащи очи.
Превърнали сте Пътя в кръстопъти
и всяка крачка дразнещо мълчи -
познала, че погрешно е пристъпила...
Пак
трябва да убивам, за да спрат
ръцете ви огньове да сънуват.
Да срещате деня си всеки път,
когато от нощта си сте изплували...
Пак
трябва да ви срещам из мъгли
и раните ви нови да целувам.
Не си мислете, че ще ме боли.
От болките ви знам да се лекувам...
www.bukvite.bg/avt_onlydata.php
Фотограф: Clare Brocato (Южна Калифорния)
www.clairebrocatophotography.com/
Японска легенда - цялата поема
Обсадата на Плевен през Руско-турската в...
Снимки от любимия Балкан през май
Обсадата на Плевен през Руско-турската в...
Снимки от любимия Балкан през май
Прекрасно е тук - чудни снимки и прекрасни стихове!
Поздрави, приятна вечер!
цитирайПоздрави, приятна вечер!
затова направих този постинг...
...всичко останало е допълнение...
Приятна вечер и на теб!
цитирай...всичко останало е допълнение...
Приятна вечер и на теб!
Чудесно е Цвети- направено много изискано!
Прегръдка!
цитирайПрегръдка!
Съдба
Есен – със мирис на мъхави дюли,
с рошава шапка от сухи цветя,
с пазви,
изпили реките на юли,
в август оставила пъстри ята,
гази в стърнищата жълтата слама,
ляга в лозите под тежки зърна,
огнена, вятърна,
щедра за двама,
крие в мъгли, че е просто жена...
Крие, че всичко, което раздава,
рони от своята женска съдба -
къса и храни
и ново посява,
смее се, топло съблича дъба,
нежно му шепне, че идната пролет
ново зелено ще мине оттук.
После
се скрива из голите клони,
щедро разплакала някой капчук...
Стоян Иванов Стоянов (traveller)
цитирайЕсен – със мирис на мъхави дюли,
с рошава шапка от сухи цветя,
с пазви,
изпили реките на юли,
в август оставила пъстри ята,
гази в стърнищата жълтата слама,
ляга в лозите под тежки зърна,
огнена, вятърна,
щедра за двама,
крие в мъгли, че е просто жена...
Крие, че всичко, което раздава,
рони от своята женска съдба -
къса и храни
и ново посява,
смее се, топло съблича дъба,
нежно му шепне, че идната пролет
ново зелено ще мине оттук.
После
се скрива из голите клони,
щедро разплакала някой капчук...
Стоян Иванов Стоянов (traveller)
Фотографиите са чудесни!
Добавям и стиховете...
После ще чуя балса на дъжда, че сега му слушам
лудото хоро.:))))
цитирайДобавям и стиховете...
После ще чуя балса на дъжда, че сега му слушам
лудото хоро.:))))
Ами хващай се на лудото хоро, какво чакаш...
...и без това си лудетина ;)))
цитирай...и без това си лудетина ;)))
за представянето на този творец!
Постинг, наситен със смисъл, уют и красота!
цитирайПостинг, наситен със смисъл, уют и красота!
Току що открих постинга ви, но никога не е късно да благодариш. Поздрави!
цитирайТърсене
Блогрол
1. kaprizna1
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите
2. Алхамбра - загадъчната красавица на Гранада
3. Защо пък да не посетим Митенвалд?!
4. Да си спомним за Георги Парцалев
5. Елате с мен в Гитхоорн...
6. Джо Сатриани - Ако можех да летя
7. Сватбени емоции
8. Остров Майнау - тропическа екзотика на европейска територия
9. Москва - не просто град, а цяла Вселена
10. Нежни, чувствени и вълнуващи
11. Време е за подстригване...на храстите