Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2014 18:11 - Есе за фотографията
Автор: eksplozia Категория: Изкуство   
Прочетен: 5276 Коментари: 6 Гласове:
7







                 **********

                  написано на ум в „Арт бар”

 

                  Когато в дясната ми ръка няма фотоапарат се чувствам необлечена. Не гола, а необлечена. Има разлика. Необлечена предполага нещо недовършено. Мразя да съм недовършена или да има нещо недовършено изобщо. Но когато имам фотоапарат в дясната си ръка е друго. Обикновено седя или вървя и картинката сама застава пред мен. Влиза първо в очите ми, а после лявата ми ръка спонтанно се вдига и завършва кръга, който започва от сърцето ми, там е взрива, минава през мозъка ми и се затваря в двете ми ръце, които се сключват във фотоапарата. Ето това е завършеността, която ми е необходима. Тогава се случва онова, което мога да сравня само и единствено със сексуалния акт – душата се отделя от тялото. Света, живота, вселената се съсредоточават в правоъгълника на визьора. Надничайки в него също като един войьор влизаш в друг космос, уж ограничен от рамки, но само на уж. Потъваш, следиш внимателно какво се случва там и виждаш нещо друго. Нещо, което само ти виждаш. Нещо, което е толкова интимно, защото е само за теб. Обираш спусъка, поемаш дълбоко въздух, затаяваш го в дробовете си, спираш да дишаш и натискаш.  Внимателно, нежно и с много любов. Не, не! Не запечатваш мига! А пускаш един миг като ремарка в пространството на въображението на зрителя, където само от него зависи колко още мигновения ще се породят. Издишаш и се връщаш отново в реалността, която е около теб. Там вече се случват други неща. Но твоят вик, твоята радост, твоето вдъхновение вече се реят свободно в пространството и говорят, говорят...говорят. Още преди да проговорим, с първото отваряне на очите ни за света нашето съзнание се пълни с картини. Те изграждат отношението ни към света и хората в него. Картините, които наблюдава новороденото пълнят душата му с щастие, топлина, уют, майчина ласка, обожание или тъга, умора, болка – всичко от което се състои живота. Тези картини ни научават на всичко. Те са постамента на който в последствие градим живота си. Когато се научим да говорим непрекъснато ще се опитваме да ги разкажем с думи. Но думите винаги ще ни бъдат недостатъчни. Няма да могат да изразят това, което картината ни е показала. Винаги ще имаме усещането, че не ни достигат. И винаги ще се опитваме да се изразим с картина. Със своя или с чужда. Със силата на емоциите заложени в тях. Снимките или картините ще отключват душата ни, която иска да се освободи от оковите на думите и да лети. Думите ще отключват картина след картина и тогава душата ни ще се подчинява на въображението, което ще я води. „За да твориш трябва да си влюбен...” – казва Кристо/ Христо Явашев/ . Влюбен не като общо понятие, а влюбен в друг човек, защото това предполага най-голямата всеотдайност, искреност и саможертва, на която човешката душа е способна.

                       Влюбена съм. Фотографията е моята любов. Освен онази другата...изначалната, от която се ражда всичко:))))





                              image



Гласувай:
8



Предишен постинг

1. eksplozia - *****
27.09.2014 19:43
ей тъй на без да искам си пуснах едно минусче:))))))
цитирай
2. natali60 - Аз пък ти пуснах плюс,
29.09.2014 01:16
защото ми хареса есето. Успех!
цитирай
3. eksplozia - natali60
30.09.2014 19:08
благодаря Натали!:)))))
цитирай
4. jabalka - Привет Р! Много проникновено и красиво разсъждение за асоциативното мислене , картините , които предизвикват...
12.10.2014 21:01
музикалното за мен отношение към докосването ни до това което наричаме - съзнание!

"...Картините, които наблюдава новороденото пълнят душата му с щастие, топлина, уют, майчина ласка, обожание или тъга, умора, болка – всичко от което се състои живота. Тези картини ни научават на всичко. Те са постамента на който в последствие градим живота си. Когато се научим да говорим непрекъснато ще се опитваме да ги разкажем с думи. Но думите винаги ще ни бъдат недостатъчни..."
цитирай
5. eleronia - Посещавай го по-често този *Арт бар*,
18.11.2014 13:33
щом там те осеняват такива размисли:))Обичам магията на думите, въпреки,че*Винаги ще имаме усещането, че не ни достигат*.Още повече обичам магията на недоизказаното,защото*душата ни иска да се освободи от оковите на думите и да лети*:))И понеже не съм свикнала да славословя толкова-*промотирай*се,експлозия,по-добре-може ли да си го написала преди месеци,а аз да го откривам съвсем случайно-пропуснато сигурно м-у рецептата за баница на баба ти или разговора за мача*на века*и разделението на обществото покрай него:) * Ars longa, vita brevis*.И снимай,и пиши:)
цитирай
6. eksplozia - eleronia
18.11.2014 14:41
"Арт бар" е "тайното" място на което се срещаме с Юлето през зимата за да пием кафе. Намира се в началото на една от любимите ми улици - Цар Иван Асен 2. Той е един от обектите за които си мечтая, че един ден като имам истински фотоапарат ще снимам. Обичам баровете нали знаеш:))))) Може би и един ден ако не успея да го снимам ще напиша специално за него нещо, защото той е измерение на цялата улица. Не защото е нещо изключително, а защото в него можеш като концентрат за един - два часа да "изпиеш" атмосферата и хората, които я населяват. Намерения - нали знаеш:)))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eksplozia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 572425
Постинги: 136
Коментари: 1635
Гласове: 1517
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031