Какво кара една жена, която разбира и е наясно, че  съществуването й  в брака е загубена кауза, да продължава да живее по този начин? Защо продължаваме да си причиняваме всичко това? и за да съм честна искам да споделя, че не ми се оказва физически тормоз, а за психическия до някаква степен си го причинявам и сама... или точно това е всъщност истинското емоционално насилие оказвано върху мен.... вменяването на вина.
 И тази вина, че ще причиня неудобство на децата си, на съпруга си, не родителите неговите и моите, на мен ме кара да се чуствам, като окована във вериги. Всяка насадена ми вина е една верига... колкото повече задължения имаме, толкова повече вина и толкова повече вериги. Как се късат толкова много вериги???
Всички ме съветват прекрати този живот, почни от начало... да, мили хора искам да го прекратя с цялото си сърце, но то е оковано:
 - какво ще обясня на децата;
 - какво ще обясня на приятелите ни;
 - как ще живея сама и още и още и още??? Оковано е от хиляди неизвестни.

Толкова много въпроси без отговор, как се късат вериги, като нямаме идея какво ще правим, като ги скъсаме!
В крайна сметка трябва да мислим положително и да почнем една по една да късаме, дори да отнеме време, упорито трябва да късаме...

И това го пише една силна жена, която се справя с всичко от години...а ето че прекратяването на една връзка се оказа може би най-тежкото изпитание!