Прочетен: 1715 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2020 21:46
Лекция на психиатъра Андрей Курпатов.
Когато говорим за цифровизацията, то ние обикновено говорим за цифровизацията на бизнес процесите, държавното управление и образованието. Но важното е в детайлите и аз бих искал да поговорим за това, как се измениха човешката психология и психика и как се променя нашия мозък в ситуация, в която ние всъщност цифровизираме човека.
Тук възникват ред проблеми, върху които бих искал да ви обърна внимание.
Очевидно е, че ние сме изградени от тези химични елементи, които приемаме от околната среда с храната. В този смисъл може да се каже, че ние сме това, което ядем.
Това с пълна сила важи и за менталната сфера- ние сме това, което потребяваме като информация.
Сега ще ви помоля да погледнете този човек. На него му е липсвало само един химичен елемент- йод, заради което е страдал от кретенизъм и е останал с нисък ръст. Това е недостатък в храната.
А сега ще поговорим за изменението в информационната среда. Предлагам ви да погледнете на този слайд. На него има една прекрасна статия по неврофизиология, а от другата страна е Инстаграм профила на Ким Кардашиян.
Обърнете внимание, кое от двете изображения гледате.
Не се учудвайте и не се срамувайте. По този начин работи нашата психика-когато ни поставят две задачи -проста и сложна, вие избирате тази, която е по-проста. Това е свързано с начина, по който работи нашия мозък. Той употребява много енергия и за да я съхрани, избира тези задачи, които са по-прости.
Затова и хората, работещи в медийната индустрия, се съревновават един с друг, кой ще създаде по-малко сложен продукт. Ето защо сега наблюдаваме увеличение на примитивното съдържание, а както вече казахме- ние сме това, което четем.
Всъщност, сега преживяваме фундаментална трансформация- преминаваме от галактиката на Гутенберг в галактиката на Цукерберг. От цивилизация на текста и системното мислене, ние преминаваме към цивилизация на образите, където няма нито системно, нито аналитично мислене.
Как това изменение в структурата на информацията влияе на това, което се случва с нас от неврофизиологична гледна точка.
През последните години ние получихме шанса да погледнем в работещия мозък в реално време и се оказа, че той работи по-различно отколкото мислехме преди.
Тук виждате проф. Маркус Рейчъл който откри, че нашия мозък работи всъщност в три режима. Това е важно и искам да обърна вашето внимание върху следното. Погледнете на долния ред. Това е активността на мозъка, когато получава информация. Вашия мозък в момента е в подобно състояние. Аз ви подавам информация, а вие я потребявате. За това отговаря централно-изпълнителната мрежа( Central Executive Network-CEN ) В средата на слайда вие виждате мозъка, когато се ориентира в ситуацията. Когато сте влезнали в залата и е трябвало да си намерите място, тази( Salience Network-SN ) система е била включена.
А най-отгоре вие виждате един ярък и "горещ" мозък. Това е мозък, който не мисли за нищо. С вас се е и с вас. Замисляте се за нещо и когато ви попитам за какво мислете, вие отговаряте-за нищо.
Всъщност това( дефолт системата (DMN) ) е най-важния режим на работа на мозъка, защото в този момент той пресмята различни аспекти на ситуацията и именно в този режим на работа измисляте най-креативните решения. В този момент вие казвате "Еврика".
По-рано мислехме, че мозъка е организиран на локален принцип, че всеки негов отдел отговаря за отделна функция : зрителна, слухова и двигателна зона. Сега разбрахме, че всичко е много по-сложно.
През първите 25 години от живота, нашите неврони даже да са в различни зони, се свързват един с друг и образуват тези невронни мрежи, които ще отговарят за тези три базови режима на работа.
Както вече казах, за това са необходими 25 години, защото когато се раждаме, нашите невронни връзки са локални и за да се научим да се концентрираме, да се ориентираме в ситуациите, да се научим да мислим, са ни необходими тези 25 години. Тук показвам математически диаграми на връзките в мозъка. От една страна имаме обособяване в отделни анатомични зони, а от друга, свързване на тези отделни зони- това виждате в долната част на графиката.
Всъщност, ние създаваме програмен сървър, който ще отговаря за мисловните процеси през целия ви живот. Младия човек не просто получава знания за света докато се образова, всъщност той програмира своя мозък.
В каква ситуация са попаднали днешните младежи, които се занимават с програмиране на своя мозък, когато имаме налице хиперинформационна среда и как това се отразява на тяхното мислене.
Първото и най-важно нещо, което се случва е свързано с потискането на работата на дефолт системата (DMN) на мозъка. Вие виждате Ашли Чен, изследователка, която показа, че тези три системи за които ви говоря, се явяват антагонисти. Тоест, в момента когато вие активирате SN и CEN, дефолт системата се потиска и обратното, когато се потиснат SN и CEN, се активира DMN.
Когато вие непрекъснато поемате информация, CEN е активна постоянно и поради това към DMN не постъпва енергия, тоест вашия мозък "заспива". Затова не трябва да се учудваме, че хора, които не излизат от Туитър и Инстаграм, рядко "включват главата си" Те мислят стереотипно, шаблонно и не се развиват. И тук става дума за възрастни хора.
Нека поговорим за нашите деца. Погледнете тези данни, те са шокиращи.
В Русия и САЩ 40% от децата до 10 години на практика непрекъснато са онлайн т.е. непрекъснато потребяват информация. А в групата на 14-18 годишните, практически всички деца от тази група са непрекъснато онлайн, т.е. техните сървъри(мозъци) спят, или просто не се формират.
Но това не е единствения проблем. Както ни показва Глория Марк, за да включите своята дефолт система(DMN) и тя да се ангажира с даден проблем, са и необходими 23 минути.
Ако не осигурите тези 23 минути, то вие ще продължите да пребивавате в друго пространство и няма да се активира дефолт системата.
Погледнете на това изследване от 2016 г.
Още тогава средностатистическия човек е провеждал близо 80 телефонни разговора на денонощие. Това означава, че мисленето се е прекъсвало на всеки 15 минути, т.е. не е имал време да стартира своята дефолт система и да я напълни с интелектуално съдържание. И това не е всичко.
Следващия проблем се състои в това, че DMN еволюционно е създадена, за да се изграждат социалните отношения с другите хора и затова тя е най-социалната система.
Какво наблюдаваме в момента. Още през 1997 г. времето, прекарано пред екрана е било равно на времето в общуване "лице в лице". При появата на айфон-а през 2007 г. , екранното време на човек е било близо 8 часа, а общуването "лице в лице" около 2 часа и с времето тази тенденция се усилва.
В резултат, това, което имаме днес, е епидемия от цифров аутизъм.
Цифровия аутизъм е състояние, при което младите хора не могат да поддържат продължителен психологичен контакт един с друг. Те не се интересуват от вътрешния свят на другия човек. Другите хора за тях за взаимозаменяеми, защото те не виждат индивидуалната им ценност.
Даже когато се срещат, младите хора предпочитат телефона, пред директното общуване с човека, с когото са на среща.
Някой може да каже, че това е нова цивилизация, че трябва да приемем този нов свят, но на тези, които мислят така, мога да покажа ето тези данни от изследване проведено през 2018г. Тук ние получаваме следната информация.
Ако вие прекарвате в телефона повече от 2-3 часа на ден, рязко се покачват показателите на депресивни мисли и самоубийствени наклонности. Разбира се, някои се борят с депресията и ползват телефона да се борят с депресивните мисли, но за повечето стоенето в телефона предизвиква усещането за собствена непълноценност, отчужденост, социално напрежение и т.н. В този смисъл, социалните мрежи въздействат много болезнено.
В следващата графика може да сравним хора, които ползват телефон с такива, които не ползват-има още такива хора. Това е израелско изследване.
В лявата част на графиката вие виждате тъмни колонки- това са симптомите на СДВХ ( синдром на дефицит на внимание и хиперактивност) при хора, които ползват телефон, а светлите колонки са хората, които не ползват телефон.
Много по-интересна е втората част на това изследване. Хора, които до този момент не са ползвали смартфони, са били помолени да ги ползват в продължение на 3 месеца. В резултат на това са се повишили агресията, социалното напрежение и дискомфорта.
Предпоследното, за което бих искал да разкажа е за въображението.
Работата е там, че нашите цели и мотивация са в пряка зависимост от способността ни да конструираме образа на бъдещето.
Ето какво се получава- ако дефолт системата (DMN) не работи, губи се и способността на човек да въображава бъдещето си, не може да си поставя цели и да се мотивира.
И както обещах- черешката на тази безумна торта.
Това е едно интересно изследване от 2017г., при което са изследвани три големи групи студенти от по няколко стотин човека, които са правили поредица от творчески и интелектуални тестове.
Първата група докато работи, е трябвало да остави телефоните си извън стаята.
Втората група е можело да държат телефоните до себе си, в джоба или в чантите.
Третата група е трябвало да сложат телефоните пред себе си с екрана надолу, докато работят.
Оказало се, че дори самото присъствие на телефона влияе. Първо- на обема на оперативната памет ( това е първата графика) и второ- на подвижния интелект (втората графика).
Вие увеличавате своята оперативна памет и подвижен интелект, когато телефона не е с вас. И ставате по-глупави, когато той е с вас.
Изменението в употребата на информацията води до това, че света вече се разделя не само на богати и бедни, но и на умни и глупави.
Освен това, ние наблюдаваме изменение и в структурата на социалното взаимодействие.
Отсъствието на вертикални системи на управление и социалност, където има "горе" и "долу" и прехода към хоризонтално общество, води до това, че ние губим навиците и възможността за обучение и се учим по-лошо. А от това страда образователния процес.
Третото нещо, което трябва да разберем е, че изменението в комуникациите, води до цифров аутизъм, понижаване на емоционалния интелект и увеличаване на цифровата зависимост.
Последното, което трябва да се каже е, че общата тенденция към хедонизъм, на стремеж към получаване на удоволствие при невъзможност да създадеш образ на бъдещето, води до това, че хората стават толерантни към неуспехите си, почват да разчитат на лек успех, а това се отразява зле както на икономиката и обществото, така и на цивилизацията.
"Можем ли да отстъпим когнитивните функции на машините?" –пита Даниел Денет, един от най-великите философи на нашето време и отговаря шеговито-" Да, разбира се. Можем, но само ако предотвратим атрофията на нашите познавателни умения."
За съжаление, именно това сега е основния проблем.
Аз като психиатър ще кажа: нека погледнем към трите мозъчни мрежи. Още през 2007г. Норман Фарб показа, че медитацията и осъзнотостта, позволява да се подобри състоянието на SN , която отговаря за превключването между DMN и SEN.
SEN подобрява своята работа, повишава се ефективността на мисленето но спазването на цифрова хигиена трябва да стане задължителна част от живота ни.
И накрая, ако искате вашата дефолт система да работи добре, трябва да подобрите и увеличите количеството на социалните си контакти.
1168-Цвето-асоциативна методика за изсле...
1175# Методика „Приемане – не приемане н...
Орфей - християнинът, или синкретизмите ...
Зърно, ракети, мини: англосаксонците се ...