В броя на в. „Труд” от 12 август 2002 г. в рубриката „Млада муза” под заглавие „Кой е авторът?” беше поместен кратък коментар на изпратено от десетокласничка стихотворение, чието съдържание цитирам дословно:

„ Млади приятели, желанието да се срещаме в „Млада муза” радва всички ни. Да видиш името си на тази страничка – това е чудесна амбиция. Стига да не е „на всяка цена” – например като плагиат.

Днешният случай е по-особен. Бъдеща единайсетокласничка от крайморски град е изпратила едно свое „Безглаголно стихотворение”. Ала също тъй озаглавена творба принадлежи и на друг – и то какъв! – автор.

Тук поместваме и двете стихотворения. Всеобщата обич към Радой Ралин – при преписването от ръка на ръка – е „създала” и други клонинги на творбата му. Избрахме този: четете и сравнявайте!”

(Двете стихотворения бяха поместени паралелно едно срещу друго. Бел моя, П. М.)

Кой е авторът?

Градина, пролет, май, цветя,             Небе, звезди, луна
скамейка, шепот сладък,                    и бяла пейка в мрака,
посред цветята той и тя                    целувка, той и тя ,
любов и тъй нататък.                        любов ... и тъй нататък...

Поле, природа, красота,                    Нощ в любещи ръце
река, гора оттатък,                           и клетви без остатък,
пробуда, сбъдната мечта,                  венчило, брак, дете,
възторг и тъй нататък.                      цветя...  и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,              Море, коли, лъжи,
момент безумно кратък,                    и изневери сладки,
а после проза, скука, мрак,                пропаднали мечти,
деца и тъй нататък. рога...                и тъй нататък

Курорт, море, приятен смях,              Полуда, крясък, плач,
простор, вълни припадък,                 развод, раздяла кратка,
възбуда, трепет, сладък грях,            дете, билет, носач,
рога и тъй нататък. багаж...              и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,           Билярд, коняк, жени,
плесник и писък кратък,                    бордей и секс оттатък,
багаж, билет, дете, носач,                 ненавист без сълзи,
развод и тъй нататък.                        пари... и тъй нататък.

Началник, шеф, пари, кола,               Легло, юрган, приют,
вертеп... той сред мрака –                 сироп горчиво-сладък,
кафе, билярд, квартира, ключ,                    сестра във нечий  скут,
жени и тъй нататък.                          бастун... и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,             Лопата, шепа пръст
глава с перчем окапал,                      и плоча сред цветята,
цукало, карти, стон, албум,               молитва, сбогом, кръст,
тегло и тъй нататък.                         „амин”... и тъй нататък.

Наследници, камбана, шум,
и яма сред тревата,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег и тъй нататък.

Цитираното стихотворение се състои то 7 строфи, а приписваното на Радой Ралин – от 8. Срещу осмата строфа в каре беше поместено следното: „Бел. ред.: Класикът винаги печели. Та макар и само с един куплет в повече... ”

 

Тази заядлива, дребнава, подигравателна и откровено тъпа забележка особено ме подразни. Неприятно ме впечатли грубото, безцеремонно и жестоко отношение на редакторите към една чувствителна, неукрепнала още млада душа, която вероятно дълго време щеше да бъде подложена на унижение от „доброжелателни” приятелки и приятели и може би цял живот щеше да носи обидата и болката.

Не съществува автор в света, който при първите си стъпки в изкуството да не е подражавал на някого преди него. Сравнението на двете стихотворения показва именно това – по-скоро подражание, отколкото плагиатство, но в случая правеше впечатление нещо друго – редакторите на рубриката оценяваха чужди стихове, докато те самите явно не познаваха добре българската поезия, в противен случай щяха да знаят, че четирите начални стиха на „Безглаголно стихотворение”, приписвано на Радой Ралин, са почти буквално преписани от стихотворението „Обикновена история” на поета-сатирик  Фома Фомич – псевдоним на Тома Измирлиев (1895 – 1935), по-голям брат на  Христо Смирненски (1898 -1923), само пунктуацията беше променена, в резултат на което стихотворението „куцаше”.

Още преди 40-тина години, когато бях студент, варианти на „Безглаголно стихотворение”, приписвано на Радой Ралин, се разпространяваха от ръка на ръка между студентите, поради което често спорех с приятели студенти относно авторството му, като дори понякога, за да докажа правотата си, носех томчето с избрани произведения на Тома Измирлиев, издадено през 1955 г. , което изданието от 1975 г. под надслов „Краен елемент” повтаря изцяло.

Никъде не бях срещал отпечатано стихотворението, приписвано на Радой Ралин, но тъй като редакторите на споменатата рубрика в „Труд” твърдяха, че той е негов автор нямах основание да се съмнявам – предположих, че са проверили. Затова напечатах четирите начални строфи на „Безглаголно стихотворение”, а паралелно срещу тях четирите строфи на стихотворението „Обикновена история”, като поставих същото заглавие – „Кой е авторът?”, след което запечатах в отделен плик кратък коментар, придружен от доказателствата за плагиатство: ксерокопия от титулната страница на книгата на Тома Измирлиев, страницата със самото стихотворение, и страницата с бележката относно публикуването му и ги изпратих до редакцията на „Труд”.

Това са двете стихотворения:

Кой е авторът?

Градина, пролет, май, цветя,             Градина. Пролет. Май. Цветя.
скамейка, шепот сладък,                    Скамейка. Шепот сладък.
посред цветята той и тя                     И сред цветята – той и тя.
любов и тъй нататък.                        Любов и т. н.                 

Поле, природа, красота,                    Поле. Природа. Красота.
река, гора оттатък,                            Река – гора оттатък.
пробуда, сбъдната мечта,                  Пробуда. Сбъдната мечта.
възторг и тъй нататък.                      Възторг и т. н.

Годеж, венчило, поп и брак,              Годеж. Венчило. Поп и брак.
момент безумно кратък,                    Момент – безумно кратък!
а после проза, скука, мрак,                А после – скука, проза, мрак,
деца и тъй нататък.                           деца и т. н.

Курорт, море, приятен смях,              Курорт. Море. Приятел. Смях.
простор, вълни припадък,                  Простор – вълни оттатък.
възбуда, трепет, сладък грях,            Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.
рога и тъй нататък.                           Рога и т. н.

 

Отговор не получих.

Изпратих подобен коментар със същите материали и до в. „Стършел”, но и от там нито ми отговориха, нито отпечатаха материала – Радой Ралин беше още жив, пък и самото му име не позволяваше да се отпечата материал като моя – сигурно и в двете редакции е прозвучал твърде кощунствено.

През 2007 година, търсейки някакъв материал в интернет, при случайно съвпадение на подадения от мен израз, отворих един сайт и попаднах на „Безглаголно стихотворение” от Радой Ралин, придружено от коментари на възхищение. Тогава написах следния коментар:

 „Не ми е приятно, но се налага да разочаровам както Вас, така и хиляди почитатели на Радой Ралин, защото първите четири строфи на цитираното в много форуми “Безглаголно стихотворение” са преписани почти дословно от стихотворението “Обикновена история”, чийто автор e известният поет-сатирик Тома Измирлиев, по-голям брат брат на Христо Смирненски”.

След това цитирах стихотворението На Фомо Фомич и добавих:

“Фома Фомич е псевдоним на Тома Измирлиев, а стихотворението е отпечатано във в. "Утринна хасковска поща" на 10.VІ.1928 г., когато Радой Ралин е бил е бил едва петгодишен.
За справка:
Тома Измирлиев, Краен елемент, С. 1975, с. 62 и бележка на стр. 451.”

В първия коментар, пуснат с НИК „Анонимен”, вместо „петгодишен” бях писал погрешно „тригодишен” (http://vanguard.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/02/20/bezglagolno-stihotvorenie.45354). После, като редактирах грешката си, под различни ник-ове с малки изменения пусках този коментар още няколко пъти в различни сайтове, в които беше поместено безглаголното стихотворение. По-късно моят коментар беше цитиран неведнъж по различни блогове и коментарите към тях, като някои направо си го пускаха от свое име и дори се перчеха чрез него с компетентността си. Това си е за тяхна сметка – другите може и да не узнаят, но те самите в себе си знаят прекрасно, че се представят за това, което не са.

И досега не съм срещнал в печатно издание това „Безглаголно стихотворение”, затова съм склонен да мисля, че Радой Ралин не е негов автор, но според мене неговата грешка се състои в това, че поради прекомерната си самовлюбеност, той никога не отрече авторството си на това стихотворение – славата твърде много гъделичкаше самолюбието му.

За коментари питайте Joysii ( http://joysii.blog.bg/ ) , тя знае всичко .

Драги Анонимен,

И анонимна, и с лично, бащино и фамилно име глупостта си остава глупост. "Мне с вами не по пути" казва една руска поговорка.
Ако имате да разрешавате нещо с лицето, което споменавате, не сте случили арбитъра. Аз нося брада, но нямам нищо общо с арменския поп.

Точно! На Тома Измирлиев! Често съм си мислила защо ли той остава неизвестен, по-големият брат...

Имаше едно интервю с Радой Ралин, където го питат за това дали Вапцаров е голям поет, трябвало ли е да бъде погубен... Да чудовищно е как губим истинските си поети в тяхната младост... Но интересен беше отговорът на Радой Ралин, който казва "... та тогава всички ние си драскахме, как бихме могли да знаем, кой ще стане велик...", предавам думите по смисъл, не е точен цитатът...

А журналистите за жалост всъщност често търсят ефекта от лошата новина, подчинявайки се на вкуса на жестоката публика...

Поздрав!

Всичкото ново е добре забравено старо и вече случило се някъде по земята.

Ралин е дописал малко. А защо е неизвестен? Проста работа. Ако стане известен, като плодовит автор с леви убеждения и брат на Христо Смирненски, ще стане известно, че по времето на монархофашизма не е имало цензура и жесток контрол над антиправителствените издания. Измирлиев е писал срещу всички тогавашни правителства, министър-председатели, критици и прочее, но не е бил затварян или пердашен за това. Като капак, писал е на македонски диалект, а както е известно, това не е било поощрявано от комунетата.

Безглаголното стихотворение е преписвано на Радой Ралин като част от кампанията срещу него! Самият Радой е депозирал в "Народната библиотека" саморъчно подписана бележка, че това стихотворение не е негово.

Мисля, че ако имаше такава "саморъчно подписана бележка", "Труд" щеше да я цитира, а не да си премълчи.

Мисля, че ако имаше такава "саморъчно подписана бележка", "Труд" щеше да я цитира, а не да си премълчи.

Така, това което зная лично от Радой Ралин е, че стихотворението е било на сръбски и той го е превел. Самият аз останах много учуден от това...
Чуждестранното авторство може да обясни и двата варианта на безглаголното стихотворение, защото тук вече иде реч за литературен превод и интерпретация.