Сърцето ми разбито от живота е,
неузнаваеми парчета, и кървят...
Мястото му пусто, празно е
и вие там отчаяно студът.

Усещам чувства, процеждат се през пръстите
и нямат почва, за която да се задържат.
Как искам да пламти, душата ми да сгрее,
но да се лекува и обича, спира го страхът.