Прочит: Яков 5:13-16


„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Яков 2:17)


  Докато отивах към църковния салон, чух весели гласове в една стая. Когато влязох, видях, че жените от църковното служение за изработване на молитвени завивки са се събрали около няколко маси. Работеха заедно, за да направят повече завивки. Усилията им щяха да дадат резултат и да създадат нещо красиво, което трае с години.


  Когато завивката е готова, жените се събират и се молят. На различни места се пришиват конци от различни прежда, като се слага някакъв знак, който символизира нуждата на човека, за когото се изработва завибката. Когато хора от църквата се молят за бъдещите ѝ притежали, те дръпват по един конец и го връзват, за да отбележат, че са се помолили. Нишките от прежда са символ на отправените към Бога молитви.


  В днешния стих ап. Яков ни казва, че освен да се молим, трябва да показваме с делата си своята вяра. Красивите завивки, които жените изработват, са прекрасен пример за истинска вяра.


  Молитва: Господи, благодарим Ти за тези, които отделят време, за да проявят вярата си на дело, благославяйки някого. Отвори сърцата ни, за да сме готови да сторим същото, амин.


  Мисъл за деня: Какъв символ ми напомня да вярвам и да се доверявам на Бога? Мери Хънт Уеб (Ню Мексико, САЩ)

  Да се молим за: МОЛИТВЕНИТЕ СЛУЖЕНИЯ.