Наследниците на Котраг приемат исляма, за да се спасят от хазарите

На територията на страната живеят 3,8 млн. души, от които най-многобройни са т. нар. татари. Всъщност това название се появява в ХV-ХVI в. в рамките на отделилото се от империята на монголите Казанско ханство. По политически причини етнонимът е съхранен от русите, ликвидирали в ХVI в. независимостта на тази държава. Историческите извори обаче са единодушни, че коренните жители дълго се съпротивлявали на наименованието татари и настоявали, че са българи.
Казанското ханство се явява пряк продължител на Волжко – Камска България, съществувала от VII до XIV век, която благодарение на мощните си фортификационни съоръжения и умела военна стратегия е възпряла настъплението на татаро-монголите към Централна Европа.

През 2005 г. бе чествана 1000-годишнината от основаването на Казан. Тази дата дълго време бе отричана в руската и съветската историография. Твърдеше се, че градът е създаден едва в ХIV в. Нещата започнаха да се променят чак след 1997 г. Тогава екипът на проф. Фаяз Хузин започва разкопки в старата част на Казан. На голяма дълбочина под останките на късните периоди се появява непознат културен пласт. Постепенно се очертава неголямо селище, оградено с дървена стена и ров. То имало търговско-занаятчийски квартал и жилища за гарнизона. Но сензацията идва от откритите предмети, които се отнасят без изключение към IХ-Х в. Особено важни са арабската сребърна монета от Х в. и незнайно как попадналата чешка монета на княз Вацлав (907-935). А азбуката на археологията, керамичните съдове, насочва към прочутата салтово-маяцка култура определяща ясно наследниците на Велика България на кан Кубрат. Изводът е категоричен - Казан е бил създаден като град в една от българските средновековни държави, известна днес в науката като Волжко-Камска България.

Историята започва след 660 г., когато умира великият кан Кубрат. Смъртта му съвпада със страшното нашествие на хазарите, разгромили Велика България. Дошлите от съвременен Дагестан хазарски войски разсичат на две българската държава.

Хазарите завладяват главно териториите в южната част на страната. Областите в Поволжието губят пряка териториална връзка със западната част на държавата и заживяват самостоятелен държавен живот. 

През 60-те години на VII век Кан Котраг, втори син на Кан Кубрат и брат на Аспарух, заедно с част от българите известните като "сребърни българи", напуска територията на бащината си държава и се заселва в района на Средна Волга (наричана още Болга, по името на българите).
Там през VIII-IХ в. българите влизат в контакт с древно-унгарски и хунски племена и поставят основите на Волжка България със столица Велики Болгар, която за кратко време се превръща в могъща и просперираща държава, наричана от летописците "страна на градовете".

Археологическите проучвания показват, че тук са съществували около 1600 селища с 38 силно укрепени градове, сред които са Велики Болгар, Биляр, Сувар, Казан. Процъвтява традиционното българско земеделие и занаятчийско производство.

Легендата разказва, че персийски лекар излекувал Алмуш и съпругата му от тежка болест. След това той им разказал за пророка Мохамед и канът приел вярата. Но това е легенда. Алмуш трябвало да избира между юдейството, християнството и исляма. Хазарите са посветени в юдейството. Ако го възприеме, би означавало окончателно обвързване с тях. В Православната вяра са кръстени Византия и Дунавска България. Те обаче се намират далеч и в труден час не биха подали ръка навреме. От изток и север са езически племена, сред които славяни и финските народи. Най-големи политически изгоди би донесъл ислямът. Арабският халифат представлява в този момент огромна и силна империя, която се намира в сложни отношения с хазарите. Ето защо Алмуш предпочита вярата на Мохамед.

През 922 г. пристигат пратениците на пророка от Багдад. Те са посрещнати радушно. Канът получава името Джафар хан. Последният уверява делегатите, че вече тайно бил посветен в исляма.

Ислямът намира добра почва в България. Град Болгар се превръща в първото свято за мюсюлманите място след Мека. И сега тук пристигат поклонници от цял свят. През XII и XIII в. в столицата се готвят религиозни учени от Персия, Египет и др. Европейският монах Г. Рубрук пише: "Българите са най-злите сарацини. По-здраво държат на законите на Мохамед от който и да е друг".

Въпреки че ислямът е твърдо-линейна религия, българите я реформират. Жените никога не носят фереджета. Запазена е езическата традиция мъжете и жените да се къпят голи в реките. Нещо повече, нежният пол участва наравно с мъжете в лов и битки. Обяснението на подобни и единствени по рода си явления в мюсюлманския свят, вероятно е свързано с демократичния дух на българина. Всеки може да се срещне с хана, а почестите се свеждат до това посетителят да свали шапка и да я сложи под мишницата си.

Въпреки сковаващите закони на религията българите си остават контактна нация. Те търсят изгодата, независимо от това какви са разбиранията или вярата на другата страна. Това тяхно качество им помага да оцелеят и да трупат богатства.

Има нещо мисионерско в двете български държави – и Волга и Дунав. Първите посвещават в исляма татарите, вторите издигат православната религия, чиито идеи са разработени в Константинопол, и покръстват източните славяни.

През 986 г. пратениците на двете български правителства се срещат в руската столица Киев. Те поотделно обясняват каноните на своята религия пред Великия княз Владимир. Посланиците от Болгар му разказват, че мохамеданството забранява да се яде свинско месо, обрязват се, молят се по няколко пъти на ден, а след смъртта Мохамед дава на всеки по 70 жени. Владимир "сам любя жены и блуждание многое" отвръща, че обрязването и забраната за свинско месо хич не му допада, а колкото до това, да не се пие вино, отсича: "Руси ест веселие пить - не можем без того быть".

Разбира се, княз Владимир не е независим в решението си. Да оставим настрана, че книжовният език и буквите в Русия са български, което го задължава към православието. На юг са България и Византия, а на запад държавите са католически. Това значи, че мюсюлманската религия би създала големи проблеми на Русия. Владимир мъдро предвижда разширяването на страната да става на изток, където живеят главно езически племена. Не на последно място противопоставянето с мюсюлманската религия ще донесе на страната му нови завоевания.

И така, след Велика България на Кубрат, през Х в. на географските карти са нанесени три български държави – едната васална на Хазарският каганат, изповядващ юдейската религия; Дунавска България – православна страна; и Волжка България, посветена в исляма.

Русия е пръв икономически партньор на Волжка България и пръв военен съперник. Официалните документи сочат, че българите по-напред извадили мечовете. През 913 г., когато русите се завръщат по Етил от поход в Каспия, болгарската войска ги  причаква в засада и им нанася поражение.

Малко след това киевският княз Светослав Игоревич слага край на хазарската държава. Земите на Волжко-Камска България са напълно освободени и това полага началото на голям разцвет. До ХII в. тя обхваща огромна територия от днешната Самарска област в Русия до Северна Чувашия и Южното Приуралие. Мощната държава контролира прочутия Път на коприната от Азия към Европа по Волга. Това й дава възможност да развива търговията и да натрупа несметни богатства. Издигат се яки каменни градове като първата столица Биляр, по-късната Болгар, Сувара и др. Арабските автори Ибн Фадлан, Ибн Руста и руските хроники с удивление разказват за приказната страна България.

Естествено нейното богатство привлича много нашественици. Особено агресивни са руските князе. През 965 г. княз Светослав разгромил хазарите, с което слага край на претенциите им към България. Сътворил това добро за българите дело, той решава на свой ред да ги покори. Армията му превзема град Болгар на Волга през зимата на 968-969 г. и го разрушава. От ХI в. основен враг на Волжко-Камска България става Владимир-Суздалското княжество, предшественикът на Московска Рус. Въоръжените сблъсъци продължават повече от 200 години - чак до 1229 г., когато най-сетне е сключен мир.

През X век арабският пътешественик Ал-Масурди, респектиран от военната мощ на Волжка България, пише в своята книга: “Царството на бурджаните е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките”.

През 970 г. победителят на хазарите Светослав завзема и някой центрове на Дунавска България. Отново съдбата прави знак на двете разделени от хиляди километри държави.

През 977 г. е първата голяма война на русите с българите на Волга.

През 1006 г. отношенията между Волжска България и Русия се затоплят и двете страни се помиряват,  като е подписан и договор за икономическо сътрудничество. Българските търговци получават право свободно да търгуват по руската земя. От договора най-много спечелва Русия, тьй като през 1024 г. в Суздалската земя настъпва "глад велик" и българското жито спасява населението от мор. "И бе мятеж велик и глад по всей земле той, яко между сваа жена даати, да корият себе челедином. И доша на Волзе все люди в Болгары и привезоша пшеницу и жито, и тако от того ожиша."

През 1088 г. мирът отново е нарушен. Причината е, че руски разбойници от град Муром ограбват български търговци. Последните се жалват на княз Олег, но безрезултатно. Тогава българите нахлуват в града и избесват разбойниците.

През 1107 г. българската войска обкръжава Суздал, но руснаците я отблъскват.

През 1120 г. княз Юрий Долгорукий заедно с брат си Глеб се отправят на поход към Волжка България. "И взе полон много и полк их победи", пише летописецът. Интервенцията била предизвикана, защото българите убили княз Аепак, тъст на княз Долгорукий. "... придоша половци к болгаром, и высла им князь болгарский пити с отравою и пив Аепак и прочии князи вси помраша."

След 44 години, на 1 август 1164 г. Андрей Боголюбский удържа победа над българите. Същият ден византийският император Маноил разгромил сарацините. В чест на двете събития в град Владимир е издигната църквата "Св. Богородица" и от 1 август се празнува денят на честния и животворен кръст.

След осем години е поредният поход. Организира го пак княз Боголюбский,. който изпраща сина си Мстислав. Българите подгонват руснаците и последните едва се отскубват. Същата година Мстислав умира, а след две години баща му е убит от ръката на заговорници. Ръководители на заговора са болярите от български произход Петр Кучков и Яким Кучковитин, както и съпругата на Андрей Боголюбский – българка от Волга. Тя "хранила желание мести мужу зато, что тот много зла учинил булгарам."

Поредният конфликт през 1183 г. завършва без победени и победители, понеже българите дават откуп, но само след година, през 1184 г., княз Всеволод изпраща войска, която опожарява много български села.

През 1205 г. нов руски поход.

През лето 1209 българската войска нахлува в Рязанска област област и я разорява. Летописецът пише: "Болгары пришед на Рязанскою область, делали разорения. Всеволод велел рязанскому тысецкому Матфею Андреевичу, собрав войска сколько можно, идти них. Он... догнал их в Кадоме, и бил между ними жестокий бой.. И едва болгар победили, тысяцкий рязанский сам убит."

През зимата на 1210 г. Всеволод изпраща войводата Кузма, но той причинява слаби щети на българите. Затова пьк на 15 май 1220 г. Юрий Всеволодович в съюз с половците превзема град Ошел, изгаря го до основи и пленява населението. Той планувал нова поход, но богатите дарове от България го умилостивили.

След девет години Юрий отново се обръща за помощ към българите и те отново спасяват Русия от глада. Това, че България не познава сушата години и най-вече защото държи ключа на Азия и Северна Европа, са сред главните причини руските князе да нападат периодически България с мечтата един ден да я прикрепят към короната на Русия. В руския двор до такава степен са увлечени от това намерение, че подценяват силата на татарите=монголите, която се доближава до тях. С големи трудности българските дипломати постигат споразумение за 6-годишен мирен договор.

През 1219 – 1220 г. татарите завладяват Азия и Близкия Изток. Фактически Арабският халифат става техен васал. Тогава те се вглеждат в българската земя край Волга. След като покорил Средна Азия, Чингиз хан заръчва на своя пълководец Ажучи да летува и зимува от земите на Хорезм до Българските покрайнини.
Българите се подготвят за отбрана. Прокопават източния отбранителен рубеж. И до днес са се запазили отбранителните валове край реките Урал, Бела, Кондурчи, Ик. Тази линия, която по значение и укрепеност не отстъпва на Мажино, три пъти е запълвана с труповете и убитите коне на нашествениците.

Според арабският автор от XIII век Ибн Ал Насир в битката при Жигулевските възвишения през 1221 г. българите на Челебир нанасят съкрушителен удар на 30 000 татаро-монголска армия, смятана до тогава за непобедима. Пленените 4 хиляди войници не са продадени в робство, каквато е традиционната практика по онова време, а са разменени с Чингиз Хан срещу 4 хиляди овни. В народната памет това събитие остава под името “Овчата битка”. Така Волжко – Камска България става първата европейска държава, нанесла поражение на Чингис Хан и на новите нашественици в зенита на тяхното могъщество по пътя им към Европа.

 През 1223 г. любимците на Чингиз хан - Джебе и Сабаде - покоряват Иран и Закавказието, преминават железните врати през Дербент и навлизат в Източна Европа. При р. Калка те разгромяват руската войска. Сетне безпрепятствено опустошават руско-половецките земи от Киев до Чернигов. Жертвите са огромни. Само русите загубват в сражение около 10 000 воини.

Татарите прекарали летен отдих в района на Нижно Поволжие през есента потеглят към Волжска България. Българите чакат в засада край днешното село Самарские луки. Те прилагат тактиката на Симеон край Ахелой: правят лъжливо отстъпление, докато врагът влезе в капана. От обкръжението се измъкват 3-4 хиляди души.

Докато чакат поредното нашествие, българите усилват фортификациите. В Биляр е изкопан трети вал, издигнати са мощни дървени стени, които на места достигат до 6 м. Но поредната война, както и следващите, ще се водят на източния рубеж.

През 1229 г. внука на Чингиз хан, Батий тръгва на поход да покори Волжска България. Изборът му е незлучаен: Батий разорява Русия и името му се споменава в Европа със същия страх, както преди името на Атила. Татарите опожаряват градовете и селата в района на долното течение на Етил. Българските караулни отряди край р. Яик са посечени. Но 30-хилядната армия е спряна далеч от Болгар и, обърната в позорно бягство.

През 1232 г. поредния татарски поход срещу България търпи провал. В руската летопис четем: "Прийдоша татарове и зимоваша не дошедче до Великого горада Булгарското." Какво ли е писал българският летописец? За жалост нашествениците успяват на четвъртия път и в пламъците загиват ценни исторически книги. Трите неуспешни опита срещу Волжка България са петно върху престижа на великите монголски завоеватели. Авторитетът на Чингиз хан пред света е подронен. В тила на необятната му империя един малък народ отказва да му се покори. Честолюбието взема връх. През 1235 г. в столицата Каракум е обявено решението на Чингиз хан за общ монголски поход, за да бъде завладяна столицата на българите. В него вземат участие всички пълководци, както и десет принца. В армията са мобилизирани 160 000 войници от васалните държави и още 140 000 татари. Всяко монголско семейство е задължено да изпрати най-големия си син на война.

През пролетта на 1236 г. 300 000 армия потегля към Болгар. Тя трябва да извърши кампанията в светкавични срокове. Ако я завари първия сняг, я чака гибел поради липса на паша за конете. Войската се разделя на 6 части, за да не възникнат проблеми с фуража и продоволствието. Те ще се съберат под стените на Болгар. През втората половина на лятото и есента се водят малки сражения, докато се обедини цялата татарска армия. Българите противопоставят на противника едва 50 000 войници. Бедата е, че съседните племена са покорени и помощ вече от никъде не може да се очаква.

Монголският летописец Джувайни пише: "В пределите на Болгар принцовете се съединиха. От множеството войска земята стенеше, а от многочислеността и шума на пълчищата се плашеха дивите зверове и замръзваха на местата си. Татарите взеха с щурм Болгар, който е известен в света с недостъпността на местността и голямата си населеност. За назидание убиха част от жителите, а други плениха."

Нито един документ освен този не е достигнал до нас с подробности за битката. Силите били неравни, но едва ли Болгар е превзет от първия щурм. Археолозите безпогрешно побоиват днес културния слой от това време: кости, оръжия, строшена керамика, пожарище. Някои учени го наричат "черния слой", защото е смесен с въглени. Там, където някога са били домовете, днес учените изкопават кости. Черепите са пробити. На осем милиона квадратни метра се е водел бой за всяка стъпка. Тежко на живите, тежко на мъртвите: първите са посичани на място и хвърляни в кладенците или оставяни на улицата и в горящите домове. В пламъците изгарят великолепни дворци, храмове, домове, библиотеки. Загиват учени, писатели, поети... загива една цивилизация. Държавата на хановете Алмуш, Ахмед, Хасан, Михаил, Насър, Мумин I, Мумин II, Хайдър, Мохамед, Ибрахим I, Съгъд, Бураж, Ибрахим II, Султан Мурад, строена през три златни века, се превръща в пепелище.

След Болгар падат Сувар, Жукотин... 40 български града. През 1237 г. са опустошени и западните покрайнини. Волжка България, опустошена, разграбена, опожарена, не се предава. Тя се съпротивлява още цели 50 години. Нейният героичен народ спира татарските походи към Европа.

През 1238-1239 г. князете Баян и Джик обединяват волжките народи и обявяват суверенитета на България. Те отново започват строителството на столицата на 3 км от пепелището. Батий преустановява похода си към Полша и Унгария. Той изпраща най-добрите си пълководци Субадай и Бурундай срещу непокорниците. През 1240 г. Баян и Джик са победени.

След пълния крах Волжска България все пак успява да запази известна автономност в рамките на Монголската империя. Новата му столица е град Болгар на Волга. Тук е и главната ставка на Батий от 1342 до 1346 г.

Първият български хан след падането на България е Селим. Той управлява страната в размирните години от 1236 до 1240 г. След разгрома на армията на Баян и Джик Селим изпраща огромна контрибуция на татарите и по този начин запазва трона си. Разрешено му е да сече монети. Негов наследник е синът му Илхам, следващият хан отново е българин - Хасан.

На европейските карти Волжка България на Етил продължава да фигурира като суверена държава. Нещо повече: египетските търговци Ибн Батута и ал Калкашанди съобщават в родината си за държавата България и за богатствата й. От техните сведения египетските халифи официално считат, че ханът на Волжка България управлява също Дунавска България и Сърбия(!?).

Руските летописци пишат за отделни български князе, например: през 1376 г. "Князете на България са Осан и Магмуд султан." На пръстена на хан Илгам е изрязан печат с името на град Болгар.

Огромният мастодонт - империята на Чингиз хан - не е подминат от историческата орис и той се разлага на отделни княжества. Върху територията на Волжска България е основана Златната орда. Но през 1357 г. хан Джанибек е убит от заговорницн и Ордата на свой ред се разпада. Само провъзгласили се ханове тръгват с войска да заграбват територии. Булат Тимур нахлува в столицата Болгар, избива местните феодали и се провъзгласява за държавен глава. Но бедите не свършват дотук. Срещу Болгар следват походи през 1382 г., 1391, 1392 г., организирани от разни групи. Застават един срещу друг с оголен меч баща срещу син, брат срещу брат. Застават българи срещу българи. Всички те са войници на Аллаха, но по волята на хановете си – войници свои и войници чужди.

Войните изтощават българската държава и тя става лесна плячка на руснаците. Те нахлуват през 1395 и 1400 г. и опожаряват град Болгар. През 1431 г. княз Феодор Пъстри опожарава за последен път българската столица. Българите тръгват към Казан. Тук построяват новата столица, която известно време се нарича нов Болгар.

Корона на българските владетели, XI - XVI век.

В Съветския Голям Енциклопедичен речник пише, че : "Тяжелый удар по Булгарии был нанесен в 1431 московским войском князя Федора Пестрого, после чего Булгария лишилась южных земель, которые перешли в подчинение Москвы. Самостоятельность сохранили только северные территории, центром которых являлась Казань. Именно на базе этих земель началось формирование в Ср. Поволжье нового государства - Казанского ханства..."

Т.е. казва се, че казанската държава започва да се сформира от 15 век на базата на волжките българи.

Трябва да се отбележи, че инвазията на Ул Мохамед представлява и най-компактното заселване на татари=монголи върху земите на България. Естерствено, те скоро се разтварят в огромната българска маса. Следователно, колкото и да се стараят някои учени да докажат днес, че в Татарстан живяят татари - твърденията им се безпочвени. Не бива да се приемат за верни и руските източници, защото в Русия наричали не славянските народи с едно обединително име - татари. Така например, както ние сме наричали франки /френки/ западно-европейците. Казанците са считали себе си за българи и се обиждали, ако ги нарекат "татари".

Монархът в Казанското ханство не е бил абсолютен владетел. Решенията се вземат със съгласието на висшето духовенство и болярите. Главните членове на дивана (ханския съвет) са карачите - представители на най-богатите родове. Те в значителна степен ограничават властта на хана и диктуват външната политика на страната, което предполага борба за влияние, политически сблъсъци. От това се ползват враговете на Казанското ханство, на първо място руските политици. С парите на последните се оформя русофилското лоби в дивана, в противовес на татарската партия. Тъй като в Русия процесът на политическо обединение се ускорява, докато Казанската държава е в упадък. Тя се раздира от междуособици. Москва смята, че сгодният момент да се разправи с най-твърдия си противник е дошъл след като принц Касим, вторият син на Ул Мохамед, търси помощта на руския цар, за да превземе трона след смъртта на брат си Махмуд. Но атаката срещу столицата на успява. Синът на Махмуд - Халил става държавен глава (1466-1477), а след него е Ибрахим (1477-1479 г.). Казан и Москва сключват мирен договор през 1479 г., който се запазва цели 10 години. Смъртта на Ибрахим през 1479 г. е нов сигнал Москва да поднови агресията си. Тя се благоприятства от факта, че политиците пак не могат да поделят властта. Отново една срещу друга са татарската и руската партия. Вторите обаче надделяват и техният представител Али е коронясан. Неговата крайно русофилска политика среща неодобрението дори на покровителите му и през 1487 г. руската войска го принуждава да абдикира. Като политически изганник Али живее и умира във Вологда.
Новият държавен глава Мохамед Емин се признава за васал на Москва. Иван III прибавя към титлата си "Княз български".

След две години Русия отнема Вятските земи от българите и по този начин обгражда с военен кордон от запад и север Казанското ханство.

В края на XV в. борбите за престола отново се възпламеняват. Татарската партия влиза във връзка с Тюменския хан Ибак. Той изпраща брат си Мамук в Казан и завзема висшата власт от Мохамед Емин. Но московската партия се мобилизира и в скоро време, посредством преврат, издига на трона Абдул Латиф. През 1502 г. обаче Мохамед Емин отново се връща на престола. Той обявява русофилските си амбиции и това не е случайно. Мохамед Емин по време на изгнанието си е управлявал Серпухов, Кашира, Хотун, бил е главнокомандващ руската войска в Литовската война. Той изпраща предшественика си в Кашир, където Абдул Латиф умира като изгнаник през 1517 г.

Москва обаче не е спокойна за отношенията си с Казан. Мохамед Емин се сближава с Турция, която през ХVI в. е фактор в Европа. Високата порта подстрекава антируския заговор през 1505 г. Руските търговци са избити в Казан, а посланикът Михаил Кляпик – арестуван. 60 000 казански войници тръгват към Нижний Новгород, но са отблъснати под стените на града. Русия мобилизира 100 000 армия и разгромява казанците. Спасяват се едва 7000 души.

Сложните отношения на Москва с Турция, Полша и Литва диктуват на Василий III да укрепи тила си. Затова той сключва мирен договор с Казан, като признава суверенитета на ханството, отказва се от годишния данък, отрича васалното му положение.

През декември 1518 г. Мохамед Емин умира. Това, което е останало за този владетел, е оскъдно. Поет, политически изгнанник, виден руски военачалник, държавник, русофил, а след това туркофил. Всички тези факти говорят за сложна и противоречива личност. Мохамед Емин безспорно е явление за своето време, защото е имал интуицията да открие политическата и икономическата изгода. Историците рядко споменават, че той се е казвал Мохамед Емин ал Булгари и е последният български хан.

След смъртта на монарха се прекъсва династията му, понеже двамата му братя по майка Мелик и Худай Кул били отведени заедно с майка си Фатиме в Русия след свалянето на Али и покръстени. Следователно загубват правото на трона.

 Казанската крепост е построена през 11 в. от българите, които били изкусни майстори. Казан, бил един от най-красивите български градове. Каменната крепост отначало била форпост на северната граница на България, а през 14 в. става столица.

Тук се помещавало правителството и религиозните водачи, а над крепостта се извисявали високите стени на "Арката" – цитаделата на българския владетел.  Вътре имало каменен дворец на различни нива с многобройни павилиони, галерии и стопански сгради, градини, харем и баня.

Далеч от Волга се виждали силуетите на високите кули. Техният образ по-късно бил пренесен и в архитектурата на църквата на Червения площад в Москва, която построили в чест на завладяването на Казан. Целия ансамбъл, почти без изменения легнал в основата на руския Кремъл, който почти точно повторил българската крепост; само стените били удължени на юг и южната граница на московския комплекс била разширена, в сравнение с оригинала в Казан.

След превземането на Казанското царство цар Иван Грозни си присвоява също и титлата "Цар на руси и българи". Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати и титул! 

През 18 в. била основана огромната Казанска губерния на българските земи. Дворът на българските владетели се сменил с губернаторски и архиерейски двор.

Доколко са запазили своя етно-генезис?
Казанските (Волжките) българи за разлика от нас говорят на тюрко-кипчакски език от Алтайското семейство. 
Доколкото куманската кръв при тях е водеща, това е нормално да е така.
Имаме няколко еднакви етноса в етногенеза си:
-древните българи
-кумани
-печенеги
-славяни
Вероятно това прави около 20 % родство по ДНК с нас съвременните българи.

Двата български района в Руската Федерация - Самарския и Идел-Уралския в момента са индустриално най-развитите и богатите (след Москва и Петербург). Има доста нефт и други полезни изкопаеми.
Също така към днешна дата в Руската федерация (в републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. Много от тях минават през съда за да се вписшат официално за българи.