ПРОФ. РАШО РАШЕВ до трагичната си смърт през 2008 г. е директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
Успоредно той се занимаваше и с преподавателска дейност в три български университета, както и с редакцията на няколко труда върху ранната средновековна история и археология на България.    Всичко това му позволи да сподели своите опит и умения с нас младите историци.        ***
Проф. Рашев изследваше главно обекти оставени от древните българи.
НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРОЕКТ в живота му се отнасяше до разкопките, съхранението, запазването и интерпретацията на първата българска столица - Плиска и специално Дворцовия комплекс в Плиска (първоначално като помощник на проф. Ст. Ваклинов в периода 1976-1977) и после самостоятелно.
Най-важното му научно постижение при Плиска е откриването през 1981 г. на останки от неизвестен до тогава период на дървено строителство, предхождащ периода на каменното строителство в Плиска - проучена е първата кръгла дървена постройка и са установени следи от други.
През 2005г. са открити останки от втора по-голяма постройка, която може да се интерпретира като първият дворец на българските канове. Тя е ново категорично потвърждение за съществуването на дървен строителен период, предхождащ каменното строителство в Плиска.
Редица нови данни са добити при проучване на тайните ходници – уникална система от подземни комуникации, известна у нас само от проучванията в Плиска.
    Създадената от Р. Рашев методика за изследване на този тип археологически паметници е възприета от археолозите, работещи на територията на първата българска столица и до днес.          ***
Успоредно с разкопките в Плиска, самостоятелно и под научното ръководство на Р. Рашев се извършваха и проучвания в нейните околности.     През 1983 г. при Златна нива, западно от гр. Плиска д-р Рашев разкрива уникално поменално езическо съоръжение.
То е център на голям култов комплекс от VІІІ или първата половина на ІХ в. разположен по средата на пътя между двата най-големи землени крепости от това време - Плиска и Кабиюк.
Съоръжението включва още поменално поле, оградено с култов ров (правоъгълник с размери 370/350 м) и група девташлари.
Правоъгълните очертания на траншеята, вероятно ограждат някаква сакрална територия на поменално съоръжение или гроб, който трябва да се търси в централната му част (Рашев 2008). 
На 10 м от източната страна на правоъгълната ограда се издига група от побити камъни (девташлари).
На 4 м източно от оградата и на 30 м югоизточно от девташларите е било изградено кръгло култово съоръжение.
Във вътрешността му, следи от изгнила органична материя очертават концентричен кръг. В идеалния център на кръга се намира яма, в коята някога може би се е издигал дървен или каменен стълб (или статуя).     Не са известни аналогии в съседни култури от периода на ранното средновековие (Рашев 2008).     Концентрацията на поменални съоръжения в непосрадствените околности на Плиска според Р. Рашев има връзка с обичаи и обреди свързани с прабългарската столична аристокрация.           ***
Сред най-интересните открити от проф. Рашев обекти е и шахтовото поменално съоръжение от Плиска – запад (1997 г.).
Уникалното вкопано съоръжение във вид на шахта е дълбоко 12 м.
На различна дълбочина в него са открити скелети на два коня и две кучета, керамични фрагменти и животински кости.
Според проф. Рашев то е направено в памет на високопоставен сановник, най-вероятно кан (от VІІІ до ср. на ІХ в.).
Паралели от периода на ранното средновековие у нас и в съседните ранно-средновековни езически култури до сега не са известни.

 

 

     ***     Свързването на двата езически центъра - Плиска и Кабиюк (12 км, западно от Плиска) до проучванията на проф. Рашев са били повърхностни.
Установена отдавна, тази връзката е потвърдена през 2005 г с разкриването на поменално-погребалния ранносредновековен могилен комплекс, разположен на 3 км южно от укреплението Кабиюк.     Последните 3 години интензивни разкопки в района на Кабиюк доказват неговото първостепенно значение в топографията на столичната област.
    Северно от естествената могила при Кабиюк през 2007 г. под ръководството на Рашо Рашев започна проучването на монументална по градеж каменна сграда с размери 26 х 18 м.     Строителните и особености я свързват с монументалните градежи в Плиска.
Според досегашните данни се определя като езически храм. Откриването му е сигурен знак за идентифицирането на нов, неизвестен досега на картата на Първото българско царство аул – укрепена канска извънстолична резиденция от нач. на ІХ в.     Проучването на храма беше начало на продължителен изследователски проект, който трябваше да включва издирване на другите звена на аула: дварец-резиденция, баня, военни и стопански помещения.     За съжаление професор Рашев не можа да провери научните си предположения.
Задача на бъдещите изследватели е да изясни връзката между двете крепости в Плиска и Кабиюк, както и ролята на п     оменално-погребалния ранносредновековен могилен комплекс, отстоящ на 3 км южно от укреплението “Кабиюк”.        ***

 

В годините непoсредствено преди гибелта си Рашо Рашев направи на терена гoлеми oткрития - гроб на прабългарски аристократ под мoгилен насип и oстанки от мoнументално езическо светилище, все в района на държавния конезавод Кабиюк.

      Разкопаният в периода 2005-2006 г. под ръководството на проф. Рашев камплекс от 4 могили в района на Кабиюк потвърди ранно-средновековната им принадлежност.
В могила № 4 е открит първият и единствен досега гроб на прабългарски аристократ, погребан със сабя, конска амуниция, колан със сребърни украшения и кожа от кон в краката (на снимката долу).
Находката поставя нов изследователски интерес относно погребалната практика на кановете и аристокрацията.
Вероятно поне част от тези лица са били погребвани под могили в близката околност на столицата (на снимките долу).
    Останалите 3 могили (№ 1, 2 и 3), датирани по керамиката от ядрото на могилния насип, са от същия период.       В тях и под тях гробове не се откриха.
    Те явно са част от един погребално - поменален комплекс.         ***   Публикациите на Рашо Рашев са над 200 заглавия, между които:
    АРХЕОЛОГИЯ - Обнародвани резултати от разкопки на отделни паметници или са разгледани отново вече известни в литературата свързани главно с      ПБЦ - Плиска, Мадара, Преслав и пр.   Публикувани са извършените от автора открития при разкопки в Дворцовия център в Плиска, а именно следите от дървени постройки, които са доказателство за обособяване на неизвестен (до 1981 г.) „ дървен“ строителен период в Плиска.
Обнародван е пълен списък на укрепителните съоръжения и тяхните - територия, фортификация, сухоземни и морски граници, пътища и население на Първото българско царство (ПБЦ).     Обнародвани са нови изображения като е разгледан въпроса за тяхната езическа или християнска символика. Изследван е отново проблема за значението на знака „ипсилон с две хасти“ и неговата трансформация от езически в християнски символ.     Професора извършва първия опит за идентифициране на най-ранните достоверни археологически паметници на прабългарите чрез обособяване на групата от вторични могилни гробове в културата от "хунско време“ (кр. ІV- кр. V в.) открити из Източна Европа, определяни досега като хунски.     Направен е пръв опит за създаване на свод на прабългарските археологически паметници от Източна Европа от V-VІІ в.
    Предложена е и е обоснована тезата за две групи прабългари и две прабългарски културни съставки на юг от Дунав, основани съответно на традициите на ираноезично или смесено по
прои     зход население.         ***
ПРАБЪЛГАРИТЕ в Източна Европа и в Първото българско царство – произход, култура, история.

 

Продължилите повече от три десетилетия изследвания върху древните българи (прабългарите) за

  върши с голямата монография "Прабългарите през V - VII в.", излязла за пръв път през 2000 г., но 

 

претърпяла след това още три издания.

 

В нея са събрани и аргументирани всички археологически култури, които в една 

 

 

или друга степен се свързват с прабългарите.
Това перфектно изследване 

слага край на спекулациите върху проблема за характера на прабългарската култура - дали тя е коннономадска или замеделско-градска (стационарна).  
  Откритите от него аналогии от скитско и сарматско време му дават основание да припомни ролята скито-сарматско население в етногенезиса на прабългарите.     Времето от началото на VI до средата на VII в. за огромния район на север от Черно море бе наречено от проф. Р. Рашев "българското време".
С етнонима "българи" по това време, изглежда, са отбелязвани широк кръг от съседни в географски и политически смисъл етноси, близки по произход, език и бит, които през първата половина на VII в. в края на краищата влизат в доминираното от прабългарите държавата Велика България, пренесено и отсам Дунав.
Според проф. Р. Рашев големите прабългарски некрополи при град Девня са оставени от българите-берсили.
Вероятно от тези берсили е останало личното име Борис - барс, планински лъв, тотемът на берсилите, племенното название берзити (березити, варсаци) както и топонима Преслав (Берслав), сравни Плискав - Плискава, Абав - Абоба.
Есегелите и асите, другите големи компоненти на прабългарския масив са оставили много топоними в района северно от Дунав и Черно море (град Брашов, град Яш - проф. Т. Балкански), а близките им роси са оставили десетки топоними и хидроними в района на Северното Причерноморие (проф. Риза Бариев).
Съвсем същото явление може да се наблюдава в по-ранния времеви отрязък - от края на IV до самия край на V в., който често се нарича "хунско време".
Етнонимът "хуни" също обозначава всички етноси, обединени в хунската държава. "Българското време" е обединителен термин за голям брой етноси, които имат историческо място и време в източноевропейските степи.     Последната книга за приозхода на прабългарите
от проф. Рашо Рашев "Прабългарите през 5-7 век" от 2005 г., който желае
може да си я изтегли в djvu формат от:
 http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Rashev_Prabolgarite_5_8_v.djvu
 или торент в pdf:
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3470045
***
Още за християнският смисъл на някои "прабългарски" знаци
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Rashev_IYI.pdf
***
За два оловни печата с рунообразни знаци
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Raschev_Olovni_pechati_IYI.pdf
Кабиюк 2005. Могила № 4 - първият и единствен засега
разкрит гроб на прабългарски аристократ!    Кабиюк 2006. Могила № 3 (младите археолози - вече завършили...) 

Още за християнският смисъл на някои "прабългарски" знаци

Tова е вече напредък ,когато се пише за "прабългари" да се слагат в кавички!Бравос!
Този труд има ли някакво научна стойност или си е "мислене" на глас на "иконата" в БГ историческата наука?
После ще му направя рецензия ,че има много измислени предположения ,както винаги!

Абе, солен тъпунгер ,ти ли правиш рецензия на Рашев, бе!?
Боооже, човешката простотия е безгранична!

Поздрави за постинга/към автора/.
Бог да прости господин Р.Рашев.Неговият принос към българската археология е голям и много ценен.

От деветте загинали във горящия влак, само професора и спътникът му в купето са имали силни изгаряния по кожата, от което са починали. Останалите са умрели от задушаване, понеже всички прозорци и врати предварително са заключени ...

Няколко дни преди да загине трагично, той представи във Военни клуб в Сф книгата Волжките българи на В. Георгиев. Тогава проф. Рашев каза, че е тъжно в нашата страна да няма един подготвен аваролог...Запомнил съм думите му...Бог да го прости.