Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2013 06:07 - Една историческа грешка и цял период от българската история липсва...
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 15607 Коментари: 15 Гласове:
10

Последна промяна: 20.03.2013 08:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Една историческа грешка в науката, а именно, че Персия през 484 г. не е превзета от пост-атиловите хуни, а от някакви "източни" на Персия хуни и...цял период от българската история между 465-488 г. липсва. Колко тъжно!!! В поредица от статии, обединени в студията The Ephthalites. ЕПОХАТА НА ИРНИК дадохме много факти, които опровергават общоприетото становище, че Персия не е била превзета през 484 г. от хуно-българите.

   В края на 496 г. положението на Кавад на персийския трон в столицата Ктезифон, е станало толкова опасно за него, във връзка със залитането му към маздакиската ерес, че той избягва при хунския цар и сестра си.

              монети на Кавад, вижте обицата
image
        монети на Пероз, вижте обецата, а по-долу, в края на статията, е монетата на Балаш. Вижте разликата!  

image


              При тях престоява до 499 г., когато получава „голяма войска” (хуните-ефталит) и си връща трона от брат си Замашп, удобно поставен от аристократи и маги начело на Персия след бягството на Кавад.

          Вторият период (499-531) от царстването на Кавад няма нищо общо с първия (488-496).
          Кавад започва да гради авторитет на силен цар и няма как да не отбележим, че основната причина за това е хунската армия (ефталит), с която разполага. Опирайки се на нея, той само за три години (499-502) успява да стабилизира Персия и да си върне контрола над арменци и араби. При това този контрол е бил до такава степен влиятелен от страна на държавната персийска власт, че Кавад с лекота принуждава арменци и араби да мобилизират свои военни подразделения за войната, която той започва с Византия в последните месеци на 502 г.
          Йешу Стилит пише, че причината за тази война е отказът на Анастасий да даде злато:
          „Той започна войната с римляните заради това, че не му било дадено златото” (фр. ХІХ).
          Повече подробности научаваме от Прокопий Кесарийски:
          „Кавад нямал възможност да върне на царя на ефталитите парите, които му дължал и поискал римският автократор Анастасий да му заеме тази сума” (Войната с персите, кн. І, VІІ, 1).
          По повод на това искане на Кавад, Анастасий свикал съвещание, на което го увещават, че за Византия „не е изгодно да съдейства на враговете си (т.е. персийците – бел.ред.) да имат съюз с ефталитите и че много по-изгодно е да ги скара помежду им.” Пари не са дадени.  „Заради това Кавад, без всякаква друга причина, решил да започне веднага война...”(Прокопий, пак там, VІІ, 32), независимо, че било зима.
          Така става ясно, че през 499 г. Кавад е получил армия от хунския цар, обвързвайки се с него не само чрез женитбата на дъщеря му, но и с някакво задължение, което той се е надявал Анастасий да кредитира, за да спази уговорката си.
          Към 502 г. Кавад е бил вече в тригодишен срок от 499 г., когато му е дадена армията. Понеже Анастасий отказва да даде злато, с което Кавад да се издължи на хунския цар, Кавад явно е бил поставен пред единственото възможно решение как да се снабди с плячка и предприема война срещу Византия през 502 г.
          Кавад изплаща дълга си към хунския цар през 503 г., изпращайки му много злато и сребро, конфискувано в гр. Амида, след предземането му през януари 503 г. Освен това Кавад изпраща на хунския цар голям брой пленници, сирийски християни. За съдбата на тези пленници пише подробно Псевдо-Захарий Ритор, който разговаря лично с двама от тях по-късно, през 555 г.
           Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният, по времето на срещата (ок. 555 г.), е епископ в манастира Бет Айшахун край гр. Амида. Те разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография:
          „След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел. ред.) останали в тяхната земя 34 години.” През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”. Тоест, не са били роби, а имат своя диаспора и са развивали църковна и стопанска дейност, имат право дори да получават подаръци от римския император, както ще стане ясно след малко. Йоан, епископът на манастира Бет Айшахун разказва, че християнската колония имала и епископи. Те идвали от аранската митрополия. Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амида (т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване) дошъл епископ Кардост.
           Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел и заминал от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.
           Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан). Сирийските пленници са отведени след януари 503 г. Като прибавим 34 г. пребиваване сред хуните на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва, че в промеждутъка от 530 г. - 537 г., е бил създаден хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание.
          Вероятният период на епископската и книжовна дейност на християнската колония, ръководена от Кардост, е между ок. 524 г. и  ок.532 г., ако приемем всички сведения на Псевдо-Захарий Ритор, включително, че византийският посланник Проб се е срещал с Кардост в гр. Боспор. Пигулевская датира визитата на Проб в 526 г., а Артамонов в 522 г. Очевидно и двете хипотези не се връзват със сведението на Прокопий, че визитата на Проб е имала за цел да бъде платено на хуните да окажат помощ на грузинския цар. Последният, който е васал на Персия и е бил номинален управител на Грузия, е сменен от Кавад през 523 г. и на негово място встъпва персийски марзбан. Явно това подтиква грузинския владетел да моли за помощ Юстин І, който изпраща Проб явно още на следващата 524 г., за да наеме хунския владетел и да го подтикне да се намеси на страната на грузинския васал, тъй като директна помощ от Византия би означавало нова война с Персия, която Юстин І не може да си позволи, защото в този регион интересите му са към  лазите. Проб не успява в мисията си.                     Основателно можем да допуснем, че граматични и книжовни работи на собствения си език сирийците са извършвали в Боспор  дори  преди 530 г., т.е. още след 503 година. А така също явно те са пренесли в този регион и много важни познания в областта на занаятите, търговията и строителството. Броят на пленените в началото на 503 г. граждани от Амида и нейните околности е бил няколко хиляди. Имайки предвид, че Йешу Стилит дава сведение, че Кавад само от едеските околности взел 18 500 пленици, можем да си дадем сметка, че гр. Амида и областта са  сполетяни от същото.

image

          Руският учен Н.В.Пигулевская проучва въпроса със сирийските пленници при хуните два пъти.                      Първият път тя е убедена, че пленниците са прекарани през Дербендския проход на Кавказ и са отпратени на изток. Причината да смята така е официалната версия-догма, че хуните-ефталит са на изток от Каспийско море и нямат нищо общо с пост-атиловите хуни. Псевдо-Захарий Ритор обаче е дал едно много важно сведение: сирийската колония е посетена от византийския пратеник Проб, който разказал като се върнал в Константинопол за тези хора на императора Юстин І, който пък, като разбрал за тях, разпоредил от съседните римски градове да им се изпратят хранителни запаси и свещенни пособия. Пигулевская нарича този Проб „византийски посланик” и посочва, че според източника той се е срещал с Кардост (Zachariae Rhetori — Historia, ibid., p.216). Проблемите, засегнати от нея в „Сирийский источник VI в. о народах Кавказа // Вестник древней истории. №1 М. 1939”, са доразвити по-късно в изследването й „Заметка об отношениях между Византией и гуннами в VІ в.”, където сведенията за Проб са допълнени, откъм данните на Прокопий за него.
          Именно Прокопий е дал сведенията, че Проб, който е „племенник на предишния император Анастасий” (Войната с персите, кн.І, ХІІ, 6), е бил изпратен с „много пари” в Боспор (N.B.), „ за да склони с дарове войската на хуните да отидат на помощ” (пак там, ХІІ, 6) на грузинския цар. Мисията на Проб е по изричната заръка на „василевса Юстин”, който бил „специално обещал” (пак там, ХІІ, 6) тази помощ на грузинския владетел.Кавад превзема Амида на 11 януари 503 г. Той, според Прокопий, „заповядал на персите да ограбят богатствата, а останалите живи граждани да бъдат пленени в робство” (пак там, VІІ, 32).
          Ако си припомним за ролята на граматичния център Амида при създаването на арменската и грузинската писмености през V в., съобщението за създаден от сирийците на Боспор хунски алфавит, се потвърждава от житието на Св. Кирил, че по време на хазарската му мисия в средата на ІХ в. се е запознал със Св. Писание, написано с алфабет, в който отсъстват гласните. Това писмо не е нито еврейско, нито самарянско (т.е. сирийско), според житието на Св.Кирил.
          Благодарение на Прокопий става ясно, че една значима колония от сирийските християни пленници, взети от Кавад през 503 г., са изпратени от него не на изток, а на... Боспор. (N.B.)
Както пише Пигулевска в „Сирийский источник VІ в. о народах Кавказа...”:            „Когато през 502 г. персийският цар Кавад подготвял коалиция против Византия, той обещал да възнагради хуните-ефталит от плячката, в която очевидно влизали и роби-военопленици”.
          Кавад изпраща тези пленници на Боспор, което отново потвърждава хипотезата, че хуните-ефталит не са нищо друго, освен пост-атилови хуни...

image

          Сборът от сведенията за Проб при Прокопий и Псевдо-Захарий Ритор разкриват една нова картина кои са хуните-ефталит и къде е местоположението на техният цар.

           
 Учудващо е, че тези данни изобщо са пренебрегнати от изследователите.

================================================
================================================
The Ephthalites. ЕПОХАТА НА ИРНИК. bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html

image




Гласувай:
12


Вълнообразно


1. vmir - Изключително интересно!
19.03.2013 08:21
Поздравления!
цитирай
2. letopisec - Благодаря...
19.03.2013 08:46
vmir написа:
Поздравления!

цитирай
3. letopisec - Абу-ль-Фарадж/Григорий Бар-Э...
19.03.2013 09:33
Абу-ль-Фарадж/Григорий Бар-Эбрей. Всеобщая история. //Древние и средневековые источники по этнографии и истории Африка южнее Сахары. Т.4. Арабсккие источники ХІІІ-ХІV вв.; Восточная литература., 2002: „(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”
цитирай
4. aaaa - важно оточнение
19.03.2013 09:49
цитирай
5. letopisec - През 1971 година руския учен Мар...
19.03.2013 12:27
През 1971 година руския учен Маршак, четейки хрониката на сирийския автор от началото на VІ век Йешу Стилит, в която хуно-персийската война по времето на Пероз е подробно разказана, си задава въпроса, който интересува и нас: на запад от Каспийско море или на изток от него са станали военните действия?
„Кое е заставило почти всички специалисти да считат, че в разказа на сирийската хроника се съобщава за събития в източното, а не в западното Прикаспие”
цитирай
6. sandlih - Ще ви предоставя една информация, а ...
19.03.2013 21:11
Ще ви предоставя една информация, а вие сами си правете заключение, кое е вярно и кое да приемете за достоверно. Става дума за известните монети от времето на Кавад за първото и второто му царуване. За съжаление не всички са на български език. По реда на представянето им се вглеждайте в образа на монетите: http://en.wikipedia.org/wiki/Kavadh_I; http://www.humanities.uci.edu/sasanika/pdf/e-sasanika18-Gurnet.pdf; http://www.livius.org/sao-sd/sassanids/sassanid_kings.html; http://www.nobleromancoins.com/images/Kavad%20I%20Copy.jpg; http://www.numismall.com/bjcoins/Sassanian-King-Kavad-I.html; http://www.grifterrec.com/coins/sasania/kavadI/i_sas_kavadI_8.jpg. Има и други. Обърнете внимание на текста снимката на монетата за Valkash и на заключението на специалиста в phf файла. Valkash е едно от имената, които се представя Балаш в западните текстове за сасанидския цар през периода 484 - 488 г.
цитирай
7. sandlih - В специализираната литература за ...
19.03.2013 22:42
В специализираната литература за сасанидските монети от 224 - до 651 г. , включително в Иранската енциклопедия,има информация за монетите на почти всички сасанидски владетели, само за Балаш/Валаш,Valkash няма специална студия!? Защо ли!
Но пък В.Г. Луконин в книгата си "Древний и сдредневековый Иран",1987 г., съобщава, че в «Карнамак-и Артахшатр-и Папакан» (книгата на пехлевийски език за деянията на Ардешир Бабекан — основателя на Сасанидската династия), цар Балаш е бил наричан "Барджан"!!! и с него в Керман воювал първия сасанидски владетел Арташир, но по мнението му информацията на Тараби се отнася по-скоро до изброяване на областите на Иран-шахра, които би трябвало да е завоювал първият сасанидски владетел. Това име Барджан много прилича на "бурджан", наименованието на българите в арабоезичната литература!!!
цитирай
8. aristotelis - Важи с пълна сила и за вас г-н letopisec
19.03.2013 23:00
27. mglishev - Най-интересното е,
24.11.2012 03:32
че Спаро наистина е звезда в сайта. Blog.bg не е блогсфера, това е на практика нещо като форум. Ако беше блогсфера, просто всеки участник щеше сам да поддържа блога си, а не да се превръща в член на група читатели и коментатори. Както и да е. Та в blog.bg Спароток е явление. Хората го четат и му се кефят. Позата му на благ мъдрец ги привлича.
Няма значение дали валят камъни, дали се сменя правителството, дали се приемат промени в данъчното законодателство или стават някакви научни открития - Спароток си пише фантастиката за древните българи, а фен-клубът чу се радва. По-далеч от неприятностите, там, в дълбоката древност на въобразеното величие.
Самият интерес към далечното минало е безопасен - предпазва ума от неприятните, направо травмиращи съвременни проблеми. И когато този интерес бива задоволяван с удобни и ласкателни текстове на достъпен език, ефектът може да бъде само един: популярност. Всичко това е симптом на огромен стрес и липса на самочувствие в ежедневието. В такива случаи хората наистина си търсят религиозен отдушник и, да, Спароток е намерил най-лесната квазирелигия: далечното и величаво минало. Сладък опиум от романтични мечти.

Най-забавно е, че в тази квазирелигия всички са българи: траки, троянци, елини, римляни, етруски, гали, брити, египтяни... щом нещо е интересно или голямо, то се оказва българско. Константин Велики е българин, крал Артур е българин, певецът Орфей е българин. Няма значение кой, кога, къде и дали е живял, дали е легендарна или историческа личност; щом името е прочуто, значи става дума за съвсем реален българин.

Спароток не е единственият такъв автор, но поне тук, в blog.bg е най-популярният. Това само по себе си няма огромно значение, но е част от симптомите на болното ни, неуверено общество. Все повече инак интелигентни хора се утешават от неуютната реалност в царствата на траки и атланти.

Това щеше да си остане само симптом на лошо самочувствие, без само по себе си да е вредно, ако обаче нямаше неочаквани последици върху политическото мислене на тракоманите. По повечето въпроси от настоящето тези хорица, изглежда, нямат мнение - и това е добре. Дълбоките старини на новосъздаваната митология ги задоволяват. Но като стане дума за македонския въпрос, тези глуповати хорица започват да твърдят, че "македонците" също като българите (!) били имали своя собствена, много древна история. Чел съм такива коментари и те ме отвращават. Явно логичният извод от древността на трако-атланто-българите е, че има паралелна, също дълбока древност на македоно-атланто-небългари. Античките маниаци от Скопие могат само да си стиснат ръцете с нашите тукашни тракомани. В стремежа си да забравят днешните ни нещастия и да си измислят едно утешително величие в миналото, тракоманите се съгласяват с абсолютно идиотските претенции на македонизма. Хвани едните - удари другите.

Съвсем отделно, тракоманията има и расистко измерение. Тракоманите искат българите да са древни траки, за да няма нищо общо между българите и тюрко-алтайските степни народи. Думата "номад" звучи позорно според тракоманите. Съответно всеки несъгласен тутакси се превръща в "турчин", "туркоман", "фес", "резняк", "ибрикчия" и така нататък. Същото важи и за на думата "славяни", която буди не по-малко садистични реакции от тракоманска страна. Всеки, който си позволи да спомене тюрки, номадизъм, славяни или гърци, се превръща във враг на България, в руска или турска подлога. Със сигурност има конспирация между Историческия факултет на СУ и лошите масони. Мечтата за минало величие трябва да бъде защитавана. Спящият не иска да бъде буден, защото светът отвъд юргана му е некомфортен. Механизмът на защита е словесно насилие с расистка реторика. Турците и руснаците са най-лошите хора на света (вероятно все пак неосъзнати българи), а земите им изконно принадлежат на траките. Гърците са "негри" (!), вероятно заради недоразбирането на теорията, че минойското население произлиза от северноафриканския бряг. Фактите губят всякакво значение, а смесването на езикова, археологическа, историческа и етнографска информация води до опияняващ коктейл от великотракизъм.

Това са резултатите на тракоманията:
- расизъм;
- македонизъм;
- грубиянщина;
- откъсване от реалността.

---------

П. П. Сега ще си направя един малък опит. Пускам този коментар като свой постинг. Да видим унищожителните реакции :) Като сигурен белег на откъсването от реалността у тракоманите смятам това, че те коментират само текстове, в които става дума за любимата им измислена древност и любимите им гурута.
цитирай
9. letopisec - 8. aristotelis - Важи с пълна сила и за вас г-н letopisec
20.03.2013 08:32
Ако за един грък важи същото и за останалите гърци, при българите не е така...Всеизвестно е, че сме индивидуалисти...
цитирай
10. letopisec - Вие ми дадохте добра идея, ще приложа монетите на Пероз, Кавад и Балаш, за да види всеки разликата
20.03.2013 08:34
sandlih написа:
Ще ви предоставя една информация, а вие сами си правете заключение, кое е вярно и кое да приемете за достоверно. Става дума за известните монети от времето на Кавад за първото и второто му царуване. За съжаление не всички са на български език. По реда на представянето им се вглеждайте в образа на монетите: http://en.wikipedia.org/wiki/Kavadh_I; http://www.humanities.uci.edu/sasanika/pdf/e-sasanika18-Gurnet.pdf; http://www.livius.org/sao-sd/sassanids/sassanid_kings.html; http://www.nobleromancoins.com/images/Kavad%20I%20Copy.jpg; http://www.numismall.com/bjcoins/Sassanian-King-Kavad-I.html; http://www.grifterrec.com/coins/sasania/kavadI/i_sas_kavadI_8.jpg. Има и други. Обърнете внимание на текста снимката на монетата за Valkash и на заключението на специалиста в phf файла. Valkash е едно от имената, които се представя Балаш в западните текстове за сасанидския цар през периода 484 - 488 г.

цитирай
11. bls - Г-н Милчев, анонимко дето използваш името на великия Аристотел, е основния изобличител на тракедонизма като пан-славянството...
20.03.2013 08:43
Това са резултатите на тракоманията:
- расизъм;
- македонизъм;
- грубиянщина;
- откъсване от реалността.
цитирай
12. letopisec - Може, може...казвам може...езика на траки и славяни да е близък....но език и народ, са две различни понятия
20.03.2013 17:36
bls написа:
Това са резултатите на тракоманията:
- расизъм;
- македонизъм;
- грубиянщина;
- откъсване от реалността.

цитирай
13. letopisec - 8. aristotelis - Важи с пълна сила и ...
20.03.2013 17:39
8. aristotelis - Важи с пълна сила и за вас г-н letopisec
19.03 23:00
27. mglishev - Най-интересното е,
...................................
Аз уважавам Глишев. Той е привърженик на "алтайската теза" за произхода на българите, но е умен човек. Засега се поддава на статуквото, но когато бъде променено статуквото, той ще приеме новата академична представа за произхода на българите...В Атина, ще пратим депеша от МнВР и ще сменят постера, дето пише, че българите са тюрки, с едно истинско известие за произхода на българите...А иначе, гърците са готини хора, аристотелис обаче не е грък, каза ми го ник вулгарос...
цитирай
14. aristotelis - ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИЯ.....През миналия месец 15 наши просещи деца в Солун са върнати от Гърция, съобщи Каменов.
20.03.2013 23:06
Родители изнасят децата си да просят и проституират в Европа
Все по-често момченца стават жертви на трафик, сочат данните
По-голяма част от трафика на деца у нас се организира от собствените им родители. Шокиращите данни бяха представени от председателя на Държавната агенция за закрила на детето Калин Каменов по време на международната конференция "Подпомагане и реинтеграция на деца-жертви на трафик", организирана от Центъра за изследване на демокрацията.

През миналата година общо 65 български деца са станали жертва на трафик в Гърция, Франция и Германия. Там те са принуждавани да просят, да проституират и да крадат. През миналия месец 15 наши просещи деца в Солун са върнати от Гърция, съобщи Каменов.

По думите му в България трафикът на деца продължава да бъде актуален и трудно разрешим проблем.

„Това е сериозно организирана група от престъпници, които трудно влизат в затвора, рядко се стига до качествени свидетелски показания срещу тях, защото често пъти показанията се дават от техните деца“, уточни председателят на Държавната агенция за закрила на детето.

По думите му е необходима и промяна в Наказателния кодекс в България и въвеждането на по-строги наказания за извършителите на престъпления над деца. „У нас все още има възможност извършители на сексуални престъпления над деца и трафиканти на деца да се отървават с условна присъда или с пробация. Наказанията в тези случаи трябва да бъдат ефективни“, категоричен бе той.

Като цяло в световен мащаб се наблюдава тенденция на трафик на деца за сексуална експлоатация, като от улицата тази експлоатация започва да се премества в затворени пространства - зали за масаж, прислужване в домове и други.

Нова тенденция е обаче, че освен момичета, вес по-често обект на сексуална експлоатация са и момчета, съобщи Еми Комри - съветничка към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Все по-често се случва комбинирана експлоатация - през деня децата се използват да просят, а през нощта за проституция, коментира Комри.

Често деца, жертви на трафик, са използвани за отглеждане на наркотични вещества, за което претърпяват след това ефективно наказание. Това са случаи на престъпления, извършени под натиск, за което няма адекватно правораздаване, смята съветникът към ОССЕ.

Средно 200 000 деца стават обект на трафик в Европейския съюз. По официални данни 150 милиона момичета и 73 милиона момчета на възраст под 18 години са преживели насилствен полов контакт или форма на сексуално насилие. По данни на Международната организация на труда 1 039 000 души са насилствено въвлечени в сексиндустрията, от които почти 50 на сто са деца, предаде БТА.
цитирай
15. sandlih - Грешката в науката история, която е ...
26.03.2013 12:58
Грешката в науката история, която е довела до отсъствието на информация за превземането на сасанидска Персия от хуните от север на Кавказ, а до приписване на това превземане от бели хуни, които преди това били хионити, или от ефталити,които се били преместили (няма информация от къде) на югоизток, от кидари, но всички те били или от североизток, или от изток или югоизток от Персия, е породена от липсата на адекватна информация за тези събития от иранските летописци и най-вече от тези, които са водели официалните летописи на сасанидските владетели. Писмените източници, които се отнасят за устройството на партянската и ранносасанидската държава са разнохарактерни и разнородни. На изследователя се налага да има работа с две рядко съвпадащи гледни точки. Първата от тях се представя предимно от автори пишешти на гръцки и латински (за партянския период), а също на сирийски, арменски, арабски, китайски и други езици (основно за сасанидския период). Така някои раздели от историята на двата периода в историята на Иран се осветяват или само от "западна гледна точка", или само от "източна гледна точка" и остава да се гадае какви институции е имал пред вид съответния автор, адаптирайки по своему чуждата му терминология и малкоразбираемите от него идеи. Втората отразява местните източници, които (за партянския период) са предствени на партянски (пехлавийски) език и то епиграфски фрагментарно, на глинени парчета, на няколко пергамента, скални надписи на гръцки и арамейски езици. За сасанидския период има доста запазени епиграфически източници, но липсва цялостен епиграфски свод. От тях може да се състави реконструкцията на характера на царската власт, но те са от "западната част" със съответното изкривяване. Без да се впускаме в подробности за генеалогията на партянските владетели, за сасанидските, по епиграфските и историческите за по-късен период, тя бива “историческа” и “легендарна”, като последната се мени в продължение на няколко периода в зависимост от определени политически и религиозни събития в Иран. “Историческата” (действителната) генеалогия е представена за всички ранни сасанидски владетели и е потвърдена с монетите и други материали. Не е възможно, а и не е необходимо да се опишат всички правила и особености на инагурацията на сасанидските царе (както и на тези преди тях), но най-същественото е, че “легендарната” им генеалогия ги свързва с героите на Авеста. Като пример за приемственост е, че в чест на коронацията на съответния владетел в деня на Новруз-Нова година е запалван огън – храмът, в който е запалван, е наричан “аташдан -царски храм на огъня” и от този момент е започвало летоброенето на царстването на този цар. Този огън означавал “божественото встъпване” и е отбелязван на реверсната страна на монетите, плюс марката на монетния двор от V век и това се е диктувало от царския двор. На аверса е изобразяван портрета на царя (от дясната страна) с грижливо изобразяване на исингинийте – короната (индивидуална за всеки цар! с крила – птицата Варган) и определен набор от украшения: ленти, обици, огърлица. От това обстоятелство и изследването на наличните монети от Балаш, Валкаш, Валгаш и т.н. би могло да се установи кога той е станал цар.
Известно е, че за византийските автори от това време (Прокопий и Агатий), той е брат на Пероз, но за по-късните източни автори, той е негов син. В “Шах наме” Фирдоуси е посочил, че Пероз го е оставил за регент на царството, когато е тръгнал на последната си война и след гибелта му, престолът бил зает от него без проблеми. Иешуа Стилит написал, че бил мъж смирен и миролюбив, че намерил хазната изпразнена заради набезите на хуните. Новият шах успял да умиротвори вълненията на юг от Кавказ, още в 484 г. подписал (чрез свой представител) мирен договор с арменските нархари, с който се осигурявало свободно изповядането на християнството и забранявало насилственото приемане на зороастризма, унищожаване на построените зороастрийски храмове, приел прякото управление над Армения, възстановил наследствените права на арменските велможи и им предоставил права да заемат висши държавни постове. Следващата година назначил Вахан Мамикоян за танутерм и марбазан на Армения. Според Фирдоуси персийски войски под ръководството на управителя на голяма източна област спахбад Суфрай (Зармихр, Сохра) разбил войските на ефталитския цар Хушнаваз и върнал иранските богатства, които били загубени от Пероз, пленените с неговия син Кавад и върховния мобед Арташир. Съобщението е легендарно, тъй за събитието има други съобщения, в които написаното от Фирдоуси не се потвърждава. Ат-Тараби пише за този цар, че се стремял да подобри благосъстоянието на поданиците си и наказвал земевладелците, които изземвали добитото от селяните и ги довеждали до разорение : “Когато научавал, че някой дом е запустял и изоставен от своите собственици, то той наказвал господина на селото, където бил този дом, за това че не се е грижил за тях и не им е помагал в нуждата за да напуснат дома си”. Особено противоречиви са съобщенията за неговата смърт: за едни автори той е свален от власт от споменатия управител по-горе, който поставил на негово място Кавад, според други бил ослепен, а един от най-известните изследователи на древен и средновековен Иран Г. Луконин няма и една дума за него в многобройните му публикации. Няма съобщение за него и в специалната Encyclopeadia Iranika. Няма информаци за него и в иранските епиграфски паметници, които са известни както на камък, пергамент или в тези многобройни глинени плочки, които са известни. Явно написаното от Иешуа Стилит за събитията в този период незаслужено се пренебрегват и се лансират други, само и само да не се каже, че 4 години сасанидска Персия е владяна от северния цар на хуните. А кой е той по това време има достатъчна информация!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11483986
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ