Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2015 17:14 - Кой е Авитохол? (Предизвикано в интернет)
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 12474 Коментари: 12 Гласове:
10

Последна промяна: 01.10.2015 20:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Кой е Авитохол? (Предизвикано в интернет)   Ив. Йонков

Нека в няколко реда се занимаем с един въпрос, който е разглеждан от повечето учени, занимаващи се историята и културата на ранните българи, това е въпроса свързан с първия записан в българския владетелски списък, наречен днес Именник на българските князе – Авитохол, родоначалника на владетелската власт на българите. Днес съществуват много и различни мнения, разбира се повечето са предлагани от неспециалисти и освен с интересната си хипотетика, не могат да се приемат с някаква висока доза на вероятност, а една част от тях са и абсолютно невъзможни като вероятност (дори чудновати) и спадат към т.нар. псевдо или пара-история или научна-фантасмагорика. Тук разбира се с тях няма да се занимаваме. Ще разгледаме тези от възможностите, които биха ни разкрили поне отчасти завесата и биха ни дали някаква представа, кой е всъщност Авитохол - родоначалника на българската държавност – митологизирана фигура, от типа на културните герой или реално-съществувал владетел.

Авитохол е Атила?! Това е една от най-разпространените хипотези през 20 век между учените, и до днес е разпространена сред някои руски и някои български (проф. Иван Божилов, доц. З. Ждраков, тюрколога проф. Ив.Добрев и др.) специалисти. Въпреки това не се приема от всички, и още през 70-те и 80-те години се отхвърля от една не малка част от учените изследващи пряко ранната българска история. Нека накратко разкажем за тази хипотеза. Тя е предложена навремето от Йоаким Маркварт (нач. на 20 век) и има и до днес своите привърженици, тъй като е пряко свързана с въпроса за етническия произход на ранните българи или прабългарите.

Доколкото в миналото съществуваше тезата за хуно-алтайски произход на прабългарите, се търсеха и всички факти, доказващи такава една теза, доколкото тогава се приемаше, че самите хуни са преки потомци на алтайските хунну (сюнну), съседи на Китай и предвижили се до средна Европа между 2 и 4 век. Антропологическите данни тогава обаче оспорваха едно такова гледище, предвид масовия европеиден тип с частичен монголоиден примес (като са откривани и чисти европеиди) на разкритите останки от прабългари в некрополи и самостоятелни погребения, както на територията на Република България, така и в земите обитавани от прабългари между Прикавказието и р. Днестър.
Предвид днешното развитие на познанията ни трябва да се мисли какви и кои са били и самите хуни при идването си в Европа. Съвременната наука разполага с данни, добити главно по археологически път, които показват, че разгромените през 2 век от от китайците (по време на династия Хан) хуни, са били малка орда, която вероятно първоначално намира подкрепа при приуралските угри, които ги приютили, когато били бегълци и им дали първоначалната възможност да възобновят силите си. По начало се смята, че от угорските територий хуните подновили своите нови походи. От тук се разделят и мненията – накъде са поели хуните?! Повечето по-стари руски учени приемаха, че угорския елемент е съставлявал при европейските хуни основната боева сила и, че двата народа са се били смесили, като са образували един нов народ. Тази причина – разликата между азиатските и европейските хуни, кара и до днес руските учени да записват едните като „хунни“, а вторите като „гунни“. Но по новите проучвания показват, че пътят на хуните не е напълно изяснен, защото една голяма част от тях достигат първоначално Каспийско море, където приемат местната сарматска култура и се сарматизират. И през Прикаспието, през Кавказ навлизат в Европа. Така или иначе ясно е, че при идването си в Европа (4 век), малката в началото орда, се е била променила физически и културно, а вероятно отчасти и езиково. Това се потвърждава и от доброто анализиране на описанията, които европейските автори дават за хуните като физически тип, от които става ясно, че още при първите си контакти с европейските народи те вече не са имали монголоидни черти, каквито, би следвало да са имали първоначално. Но днешните ни знания сочат, че още векове преди н.е. съседи на азиатската империя на хуните (хунну, сюнну) са били народи с европейски черти (народа ти-ди, вероятно народа тинг-линг – неправилно отъждествяван през миналия 20 век от някои автори с българите и др.), които през различни периоди са били съюзници или подчинени на хуннну. Така, че тази метисизация е един много продължителен и все още не изяснен въпрос. Днес съвременните руски учени приемат хунну за номадски народ, произлязъл в Централна Азия през 1-то хил. пр. Хр. от смесването на европеидите живели в Северен Китай (ди) с местно монголоидно население. Но откъде са се взели европеиди в Северен Китай? Възможния ключ за отгатване е обстоятелството, че културата на хунну е твърде сходна със скито-сарматската. 
За по-старите автори, като проф. Станчо Ваклинов „придвижването на тюрки заедно с хуните на запад се заключавало (под.мое – И.Й.), от появата на тюркоезичните прабългари по време и след хунското господство в Средна Европа“. Тук трябва да кажем и за грешката на старите ни учени, като напр. проф. Ст. Ваклинов, който в известната си монография „Формиране на Старобългарската Култура“ още през
1977 г. неправилно отъждествява един не тюркски народ, може би свързан с предците на прабългарите за тюркски – юеджите (близкородствени или идентични на индоевропейските тохари). Ето какво пише той на стр. 27: „заплахата от страна на Китай, борбите с хуните постепенно карат значителни маси тюркско население да бяга на запад и да дири убежище във Фергана, Согдиана и Бактрия, райони на древна земеделска цивилизация. Както е известно, едно от тези тюркски племена, юечжи (под.мое – И.Й.), което през II в. пр. н. е. напуска Джунгария и се заселва в Бактрия, става ядрото на една огромна империя, създадена около началото на н. е. и просъществувала до III в. - Кушанското царство“. Виждаме грешката и защо прабългарите в този период са смятани за тюрки. Защото една такава грешка води след себе си друга, а тя още една… А част от предците на прабългарите вероятно действително заедно или като част от тохарския племенен съюз ок. 1-2 век се заселва в близост до р. Аму-даря. Почти идентични гробове, като тези открити по средното течение на тази река (датирани от нач. на 1 хил н.е..) са открити и на територията обитавана по-късно от прабългарите известна, като „Стара Велика България“, и от земите на Дунавска и Волжска България, като различни интересни примери дава още през 1988 г. проф. Маргарита Ваклинова, а  както знаем погребалните обичаи са едни от най-консервативните елементи от културата на един народ.
Днес не може да се изключи възможността една по-голяма или по-малка част от българската етническа общност да е минала под властта на европейските хуни при идването им в Европа, още по-вероятно е, че малкия син на Атила Ернах (записан, като Ирник в Именника на българските князе) е предвождал една империя от типа на военно-племенните съюзи, която явно е включвала и части или дори целия български етнически масив. Тук трябва да кажем, че Иван Богданов, който в известната си книга „Прабългарите“ (изд.
1977 г.) макар и прав да не се съгласява с отъждествяването на Авитохол и Атила, греши в причините за това, цялата постановка на проблема с установяването на прабългарите в Прикавказието при него е грешна. Той позовавайки се на някои съветски изследователи смята, че прабългарите се озовават в прикавказките степи след хуните - ок. ср. на 5 век и по-този начин няма как изобщо да са били под властта на Атила и хуните. Днес повечето руски специалисти са съгласни с това, че още през 4 век българите са населявали Северното Причерноморие и Северен Кавказ (а някои основавайки се на някои арменски извори дори защитават тезата за по-ранно наличие на българския етнически елемент в тези райони – 2 век пр.Хр). Грешката на Богданов обаче по никакъв начин не означава, че Авитохол трябва да бъде приет за Атила. Първо защото според езиковедите по-никакъв начин от името Авитохол не може да се изведе името Атила. По-късно тюрколога Моско Москов (Именник на българските ханове - ново тълкуване, 1988 г.) прави опит също да докаже, че Атила и Авитохол са едно и също лице, като пресметна, че крайната година на Авитохол посочена в Именника е 453, и така съвпадала със смъртта на Атила (453 г.). Известния български фолклорист и германист д-р Евг.Тeодоров (нач.80-те год.) от своя страна защитава становището, че Авитохол е било истинското/рожденото име на хунския предводител, а Атила е неговото прозвище прието масово от народа му, дадено му първоначално от готите (влизащи тогава в атиловата империя) със значение „бащица“ (извежда го от Ethel, Etzel, Eczel – както е записано името на хунския предводител в някои ранни западни източници, ползва за извор и "Песен за Нибелунгите"). Между другото, в сериозната западна наука действително е прието, че името Атила е с ранногерманска етимология и означава на готски "бащица", а истинското, собствено рождено хунско име на историческата личност, известна с готското име Атила е неизвестно. Прозвището прилича на много други ранни германски имена срещащи се при готи, вандали, герули и др - Тотила (Thotila), Гунила, Оптила, Трапстила, които са посочени още от Павел Шафарик. Проф. Ив. Т. Иванов посочва, че някои от тези ранногермански имена се срещат и при ранните славяни - Гудила, Кутила. Според проф. Ив.Т. Иванов родното хунско име вероятно е било нещо от рода на Аудан, Алдан. За разлика от него известния руски българист акад. Ю. Бегунов смята, че Аудан е едно от прозвищата на Атила. За съжаление оставените известия от Приск, който като официален посланик на ромейския император е бил няколко пъти в хунската „столица“ при Атила, не споменава това негово рождено име.

:image

Авитохол - син на кошутата! Между разните мнения относно първия български владетел вписан в Именника (тъй като те наистина са много), има едно което изпъква, и за разлика от другите се подкрепя освен езиково и от втори исторически източник. Мисля, че за всеки, който малко или много се интересува от тази тематика е видно, че Авитохол може да се приеме със своите 300 год. живот за един вид културен герой, за един може би митологически герой, който е записан в Именника и от когото рода Дуло явно са извеждали своя произход. Тези мои думи са подкрепени от два точно припокриващи се факта – точния превод на името и данните от записана легенда за българския родоначалник в една средновековна хроника.  

И така, на един кратък, но значителен текст попада през 90-те год. проф. Петър Добрев в една късносредновековна литовска хроника, където накратко пише, че Астиаг - индийския цар, желаел да убие Кир (бъдещия прочут цар на Ахеменидска Персия), като наредил на секретаря си Гаспарг да го убие още като дете, но съдбата била предвидила друго - Гаспарг съжалил детето; за испанският цар Болгорос, който също по чудодеен начин се спасил от гибел и бил отхранен от сърна; по същия начин и „князът мизийски или български бил отхранен от една кошута, след като го захвърлили в пущинака да загине“; а Приамовият наследник на престола в Троя, Парис, бил отгледан от мечка. Проф. П. Добрев е прав, че откриването на легендата именно в тази литовска хроника не е случайно, имайки предвид установяването в литовското княжество на известния български книжовник Григорий Цамблак (ученик на Патриарх Евтимий)след падането на България под турско робство. Интересно е да отбележа, че под „испански крал“, може би в оригинала се е казвало „Иберийски“, и този владетел с българско име - Болгорос е управлявал в Иберия при Кавказ, но по-късно е записан като „Испански“. Това показва древността на самата легенда, тъй като българите вероятно са управлявали и иберите, заедно с цялото Прикавказие.

Доц. Цв. Степанов, който е сред най-запознатите съвременни специалисти в прабългаристиката, смята, че най-прецизен превод на името Авитохол, с оглед системния подход към фактите е този на проф. Петър Добрев, който много точно превежда името Авитохол, което както и почти всички имена на прабългарските владетели се превежда перфектно с помощта на иранските езици. Превода на името е следния -  „в най-стария индоирански език - санскрит - се срещат думата АВИ, която значи дива овца - животно, сродно със сърната, и думата ТОКО, която значи син, потомък. А сред памирските народи се срещат понятията АФИ - сърна и ТЪХЪЛ - син, потомък. Тази особеност показва, че имената АВИТУХ и АВИТОХОЛ са всъщност имена-изрази, които означават буквално „син на сърната", „дете на сърната".“

Доц. Цв. Степанов в една своя студия много правилно отбелязва да се обърне внимание, че българския родоначалник за разлика от този на персите, испанците (иберите?), троянците е безименен, за него се знае само това, че е отгледан от сърна/кошута, т.е., че е „дете/син на сърната“ („…княжа от еленицы…вскормлено“). А видяхме, че преводът на Авитохол – дете на сърната, действително напълно припокрива данните от литовската хроника за княза на българите, отгледан от сърна.  Разбира се много може да се пише и за легендите на скитите (хуните/българите) за елена или кошутата (или божеството въплътило се в тях) превела ги през голям воден източник. Такава легенда съществува за родовата връзка на хуните с рода Дуло, записана през 11 век в една маджарска хроника. През 13 век хронистът Кезаи я запива по следния начин: „Когато започнало смесването на езиците (след срутването на Вавилонската кула), великанът Менрот се преселил в Евилатските земи, наричани Персия, неговата жена Енет му ражда двама сина, Хунор и Мадяр ... Веднъж по време на лов в степта пред Хунор и Мадяр изскочила кошута. Те я подгонили, но тя се скрила в меотидските мочурища. Дълго я преследвали, но не могли да я открият. След като пребродили мочурището, видели, че мястото е подходящо за отглеждане на добитък. Върнали се при баща си и получили неговото съгласие да се поселят в мочурището, наречено Меотида... Обикаляйки местата, на едно пусто място се натъкнали на останалите в къщи без мъжете си снахи и внуци на Белар. Те ги метнали ведно с богатствата им на конете и ги отвлекли. Заедно с децата заловили и двете дъщери на княз Дуло. За едната се оженил Хунор, а за другата - Мадяр. От тези жени водят началото си всички хуни (разбирай българи) и маджари...". Същата легенда е запазена при Унгарците и в "Chronica picta" (Илюстрованата хроника), от 14 век. В тази легенда произходът на българите (наследници на Хунор - оногурите) и унгарците (наследници на Мадяр-маджарите) се извежда от смесването на племената Белар, управлявани от рода Дуло и живеещи в Меотия край Азовско море (Белар са именно ранните българи), с племена, заселили се в Персия, а именно през иранските земи минават европейските хуни, защото в Прикаспието ги намираме вече сарматизирани.

image
Изображение на братята Хунор и Мадяр, при лова, от Илюстрованата хроника  - Национален Исторически Музей на Унгария, Будапеща

Накратко накрая ще посочим и тезата на г-н Кирил Милчев, един съвременен изследовател на ранната и средновековна история на българите, не само защото тя е между най-новите, но не мога да не призная, че именно тя отчасти ме провокира за настоящето изложение.
В многобройните си изложения г-н Милчев, като че се опитва да ревизира много от досега приетите интерпретации в прабългаристиката, което само по-себе си е похвално, но за съжаление само една малка част от хипотезите му имат някакъв приносен характер. Това е така, защото първо в публикацийте на г-н К. Милчев за съжаление липсват сведенията получени от археологията (и съвременни, и не толкова новите), ако и да познава отлично изворите. А това е голям пропуск, който и лично съм му посочвал, защото изворите са едни през последното столетие, та всички възможни хипотези са изказвани, и вероятни, и невероятни. Второ повечето от становищата му имат пред поставен характер – т.е. не целят да достигнат при изследването на един текст до някакво решение, ми напротив, чрез тях се цели да се докаже някаква пред поставена теза. Това е методологически напълно грешен изследователски подход. Но това е отделна тема…
Та в този случай според г-н Милчев „-Авито, -Евдо и -Аудон са имена изключително близки до хунският народ „улдин“ (ултинзури) и до името на чичото на Атила, който както уточнихме на друго място, е именно известният от хрониките в началото на V в. пълководец Улдин“. Тоест г-н Милчев е привърженик на идеята, че Авитохол малко или много е близко свързан с хунския предводител Атила, а както видяхме между Атила и Авитохол не би трябвало да се поставя знак на равенство. Сега г-н Милчев, предлага тази възможност свързана с „чичото на Атила“. Нека първо кажем, че няма засвидетелстван извор, където въпросния чичо да е назоваван „Авито“. Твърде несъстоятелна е и езиковата връзка на посочения от Птолемей през 2 век народ Олонди (Olondae) с Авитохол. Нямаме доказателства да е съществувала практика предводителите на племената да са приемали името им, а е по-вероятно племената да са били означавани с имената на вождовете си в някои хроники по-скоро от незнанието на древните хронисти, но и това е друга тема. Както и да е, но от Олонд/Улонд също няма как да се изведе етимологически името Авитохол, а раздвоението на името на две съставни части, макар и действително вярно (както видяхме) е грешно при г-на Милчев.

Заключение: дали ранните българи са свързани с европейските хуни - ДА, твърде тясно, както един немски автор - Антон Ф. Бюшинг, пише през далечната 1782 г. - "...кутригурите, често са се бракосъчетавали с хуните. От това може да се направи извод за някакво родство на Българите с хуните или това обединение да се обясни с приятелски връзки и съюзи". Колко точно е казано преди повече от два века... 
-  Дали Атила е бил от рода Дуло - твърде възможно, ако не по-бащина, то по майчина линия. Знаем, че и Кубрат е племенник по майчина линия на Органа... Днес сред съвременните руски историци се засяга все по-често темата за вероятен български произход на първите руски князе (дори за техен произход от древния род Дуло), както и за родствените връзки на киевския княз с владетелите от Велики Булгар (столица на Волжска България). 
-  Дали Атила и Авитохол са идентични личности - НЕ, това са две различни личности, представящи различни епохи в живота на ранните българи.
Знаем ли днес кой е бил Авитохол? Не напълно, Видно е, че ок. 8 век (когато е написан Именника), е съществувал като една далечна митологическа фигура от типа на културните герой, от която и рода Дуло е извеждала произхода си, а името му е по скоро име-израз и означава "детето на кошутата/сърната".

П.П. Легендата за Чудната Кошута/Сърна е разказвана от много древни автори и се свързва основно със скитите и хуните (българите).
Ето варианта на остготския историк от 6 век Йорданес, и това което той разказва за българите, водени от Кошута:
„И тъй, когато ловци от това племе търсели по своят обичай лов по вътрешният бряг на Меотида, забелязвайки как неочаквано една кошута се изпречила пред тях, навлязла в блатото, и им показала пътя, като ту вървяла напред ту спирала. Ловците я последвали и преминали пешком Меотидското Езеро, което смятали че е непребродимо като море. Щом се показала непознатата им скитска земя, кошутата изчезнала...

Но понеже хуните (разбирай българите – бел.моя – И.Й.), не знаели че отвъд Меотида имало друг свят, те били обзети от възхищение, от скитската земя. Със своята досетливост помислили, че този път, който преди това не бил известен им бил посочен от божеството. Те се завърнали при съплеменниците си, разказали им случката, възхвалили Скития, и като ги убедили, побързали към тая страна по пътя която посочила Кошутата.

Един вариант на същото предание е записан около 550 г. и от византийския хронист Прокопий Кесарийски, който разказва, че според легендите на утигурите и кутригурите пътят на техния народ при неговото преселение на запад (през Меотидското езеро и р. Танаис, т.е. през Азовско море и р. Дон) е бил посочен от една вълшебна сърна. 

Песен записана в с. Романя, Старозагорско:

Теб ща та сърница откърми

Сърница, Дамянчо първескиня.

Ката вечер тук ша доада

Докат та синко отгледа.

Както е мама заръчала,

сичко е тъй станало.

Ката вечер кога зорница изгрее

Сърна Дамянчо кърмеше

Като пък месец зайдеше

Сърна му челце близеше.

Че кат зорница изгрея

Сърница ми пак пристигна

Право в гората ми дойде

Право при юнак Дамянчо.

Че го сърната поведе,

На край го гората изведе.

Наеха поле широко,

широко поле безмерно

Стигнаха село Чумберлий

Там го сърната остави

И с тежки заръки заръча...

Литература:

Станчо Ваклинов - „Формиране на Старобългарската Култура“, София, 1977 г.

Боталов С.Г., Гуцалов С.Ю - Гунно-сарматы Урало-Казахстанских степей, Челябинск, 2000 г.

Маргарита Ваклинова - Археологията и някои проблеми на етногенезата на Българите, В: Проблеми на развитието на българската народност и нация, С.,1988 г., с. 94 - 108

Иван Богданов - „Прабългарите“, С., 1977 г.

Моско Москов – „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, С., 1988 г.


Евгений Теодоров -  „Български народен героичен епос”,С., 1981 г.

Анани Стойнев - „Светогледа на прабългарите“, С., 1986 г.

Цв. Степанов - Средновековните Българи, Авитохол – Историческа личност или митологема, С., 2000 г., с. 59-76.

Петър Добрев - Сага за древните българи. Прародина и странствания, С., 2005 г.

Иван Т. Иванов - Културни и религиозни връзки на Аспаруховите прабългари с древните народи на Месопотамия, сп. "История", кн. 4, С., 2013, с. 287 - 310

Ив. Т. Иванов - КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ (
http://protobulgarians.com)

Кирил Милчев - Кой е Авитохол? Ново разчитане. (
http://bghistory-letopisec.blogspot.bg/)

Антон Ф. Бюшинг - Изследване на народите, живели от стари времена в Русия, част 9 - Българи (публ. Magazin fur die neue Histori und Geographi, Halle, 1782), в превод на проф. Сн Панова, История на Българите: Потребност от нов подход, ч.3, С., 1999 г. с.55-71 
 
Канторович А.Р. - Скифский звериный стиль Восточной Европы - классификация, типология, хронология, эволюция, Диссертация, т. 1, Москва, 2015 г.

Скитска кошута (по А.Р Канторович) 5-6 в. пр.Хр. :

image Горния материал може да се свали в pdf от тук:
https://www.academia.edu/16363486/Кой_е_Авитохол_Предизвикано_в_интернет_





Гласувай:
10


Вълнообразно


1. didanov - Здравейте, поздравления за тем...
01.10.2015 23:57
Здравейте, поздравления за темата, трудно е да се срещне такъв изчерпателен анализ за Авитохол.
Първо искам да спомена, че съм любител историк и моля да за извинение ако предизвикам усмивките на много учени хора, но все пак смятам, че имам право на мнение.
Отскоро се занимавам с именника на българските князе и попаднах на една силна взаимовръзка на имената на князете с датата на възкачване на престола на владетеля. По-точно една взаимовръзка между българският зодиак, българския календар и имената на българските князе или ханове.
Малко хора правят разликата между български зодиак и българския календар. А тя е, че българският календар произлиза от древния Български Зодиак.
Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.
• Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
• Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.
Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.
Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. В него, вместо чуждата дума за знак – „зодия“, е използвана българската дума за време – „живот“.
Тя е единствената абсолютна мярка за време, която маже да бъде отнесена към всяко отделно нещо. Колкото са нещата във Вселената, толкова са и времената животи. Със същия смисъл думата „живот“ е използвана и в древните свещени писания за живота на патриарсите. „Авитохол живя 300 години. Ирник живя 150 години“.
Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.
Устройството на българския календар не е сложно, а по преценка на специалистите е уникално заради начина на разпределянето на дните, седмиците и месеците в годината. 364 е наречено “златно календарно число”, тъй като е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 (2 са полугодията, 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон). Всеки сезон започва винаги в неделя и свършва винаги в събота. Всяка година една и съща дата съответства на един и същи ден от седмицата.
Всяка група от 12 години е обединена в един цикъл. В 12-годишния цикъл годините носят названията на зодиакални съзвездия с имена на животни:
12-годишният цикъл е свързан с движението на планетата Юпитер около Слънцето – една орбитална обиколка е приблизително равна на 12 (11,86) земни години. Наименованията на годините от 12-годишния цикъл са били следните:
глиган – докс
самур – сомор, шъши, съсел, каран
вол – шегор
тигър – барс, баръс
заек – дван
змей – вер, хала, кала, драгон
змия – дилом, селен
кон – таг, теку, имен, алаш
маймуна – писин, себек (заради “писин” понякога се бърка с котка)
овен – север, севар, сура, рас
петел – тох, тах, таш
куче – етх

Всеки пет 12-годишни цикъла образували един 60-годишен цикъл. На всеки 60 години имало специален ден, извън календарните дни, чрез който се компенсират натрупаните разлики във времето през изминалите години. За необходимостта от нулев ден на всеки 60 години са знаели и други народи. Шумерите са наричали този период “сос”, във връзка с тяхното име на Сириус – „Сот”. Африканското племе догони празнува деня “сиги” на всеки 60 години. Маите на всеки 52 години също са имали специален празник.
60-годишният цикъл и високосните години са доказателство, че при създаването на древния българския календар са ползвани дългогодишни астрономически наблюдения и точни математически изчисления.Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл, е под знака на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво, метал.
Българският календар е най-точния в света – това доказава серионзните астрономически познания на древните българи. За това е твърде вероятно, преди възкачването си на престола, българския владетел да изисква от колобрите си един сериозен анализ на небесните тела за тяхното позитивно или негативно влияние във определен момент на начлото на царуването. Че името на владетеля ,не се избира случайно, и още повече – че се избира в съответсвие на българския зодиак и календар може да се докаже за много от нашите ханове и царе, анализирайки имената или прозвищата им. Тази традиция според мен се спазва дори до края на ВБЦ.
Моето мнение, че Авитохол и Атила са две различни лица, от рода Дуло,живели в различно време. Авитохол, живя 300 години – това са точно 5 цикъла от 60 години. Годината му бе дилом (змия) твирем (четвърти месец). Наследникът му Ирник също започва управлението си от година дилом (змия) твирем (четвърти месец). Тук с помощта на конвертор между григориянския и български календар можем с относителна точност да установим периода на царуване на Ирник. Годините дилом по това време са 441г.,453, 465г. прави впечатление, че именно 453г. се посочва от някои историци като годината на смъртта на Атила и е логично да приемем, че е и годината на царуване и на Ирник. Ако се върнем тогава 300 години назад, се получава 153г. от н.е. , която е пак година дилом (змей). Горе-долу по това време според моите знания са и първите източници за българите на европейския континент (ако приемем разбира се, чемитичния Авитохол повежда (част)българите идващи от Балхара- Бактрия.)
Рещаващо за произхода на името Авитохол е дадения месец твирем –четвърти. Според Григориянския календар този месец съответства на 24 март до 23 април, тоест краят на зодията Риби до почти края на зодията Овен. Тук е разковничето на мистерията - цитирам: «Превода на името е следния - „в най-стария индоирански език - санскрит - се срещат думата АВИ, която значи дива овца - животно, сродно със сърната, и думата ТОКО, която значи син, потомък.»
Докато повечето историци търсят аналогиия със сърната, за мен е повече от ясно, че Авитохол може да означава потомък на дивата овца или по-точно Авитохол, възкачилия се в месеца твирем –на овена, годината дилом (на змията). Съвпадение? Едва ли, защото много от следващите български князе в Именника следват подобна логика (начало на изследванията ми има на http://didanov/history/2015/09/17/bylgarskite-care-izbirat-imenata-si-spored-drevnobylgarskata.1392492)
За опростен пример, ще дам старата българска традиция да се кръщават децата в съответствие на най-близкия църковен празник, Георги – Гергьовден, Христо –Коледа, Маргарита – Цветница. Какво общо тук има църковния с българския календар, ще попита някой? Общото е, че Гергориянският календар е леко изменена несъвершена версия на древния български календар(за това планирам отделен постинг).
Друг пример са имената на княз Борис, производно от барс, баръс. - възкачил се в годината на барса, Калоян, прозиводно на Кала-Хала-Змей възкачил се в годината на Змея. Надявам се, че бях полезен и очаквам с нетърпение вашето мнение.
цитирай
2. gepard96 - здравейте didanov
02.10.2015 10:59
Разбира се името на Авитохол, е възможно да се преведв и "сина на овена", доколкото такъв вариант съществува при дословния превод от санскрит.
Защо залагаме на кошутата/сърната. Еленът е животно тотем, което е било на голяма почит при скито-сарматските народи. Той е симворизирал слънцето. Често е изобразяван с диск или кръст между рогата - а това са най-древни слънчеви символи. Легендите записани за народите, които са били част от скито-сарматската културна общност (някои от които посочих) показват, че еленът/сърната е бил свещенно животно при тия народи. Образа на елена се среща по всякакви възможни предмети в скито-сарматското изкуство, като е основен образ в т.нар. зверинен стил. Култът към елена се открива и при траките, които са били много близки до скитите. Сцената "лов на благороден елен" е водеща и най-важната и водеща в Александровската гробница. Елен-лопатар е изобразен над входа към куполното помещение на гобницата. Фреските са от IV в. пр. Хр. Сръндак е изобразен и върху един от мотивите от Летнишкото съкровище.
Според проф. Ал. Фол еленът е символ на царския, слънчев образ на Орфей. Затова на планината Пангей траките чествали своя двулик бог, наметнали небриди (еленови кожи).
В българския фолклор съществува устойчивата в своите варианти легенда за доброволната жертва на елен, който бил заменен с домашно животно поради не спазени правила за жертвоприношение.
Доброволната жертва на елен, сред народите на руския север е много популярна, като се свързва с есенното равноденствие когато рогата на елените и сръндаците са най-големи.
И при българи и в руския север имаме едно общоскитско езическо религиозно наследство, стигнало до съвремието ни.
Това почитане на елена/сърната е причината името Авитохол да се превежда като син на сърната, а този превод се подкрепя и от литовската хроника, където още през средновековието е записана легендата за българския княз - родоначалник, отгледан от сърна.
Успех!
цитирай
3. andorey - Привет Иван, чел съм твои статии в ...
05.10.2015 18:28
Привет Иван,
чел съм твои статии в категория История, едни от най-качествените тук. Аз написах серия от постинги за Боспорското царство, за аспургианите, за Дуло, за Авитохол и т.н. Не искам да си натрапвам мнението, но ако имаш време ги погледни... Поздрави!
цитирай
4. anonymousbulgaricus - Проблемът на т. н. "Именни...
05.10.2015 19:07
Проблемът на т.н. "Именник" е, че той се приема за първокласен извор, който видите ли освидетелства движението и историческата съшност на българите в периода отвъд и след образуването на ПБЦ.

Което е проблем. Първо, защото е късен препис неясно от какво. Второ, че ако въобще има някакво оригинално съдържание, хеле па свързано с ПБЦ, то е във втората част, която пък е нелепа, защото там се съдържа Дунав е разделителна рамка.

Което доказва, че не е просто "стар" и сбъркан неволно при превода, но и вероятно фалшифициран или да кажем късно дописан, според друга реалност. Т.е. няма никакво съмнение, че т.н. "Дунавска българия" или ПБЦ, към момента на евентуалното създаване на въпросния именник е в по-голямата си част на север от Дунав, а не са "минали" от другата страна.

Освен това, както си и записал, понеже е легендарно, неясно и объркано свидетелство, с късен и лош препис, то се ползва от всяка от "историографските школи" или защитаващи някакви теории хора, за доказване на тяхната си истина със силата на "първокласен извор".

Само дето, тези тинтириминтири за рода "Дуло" ги няма никъде потвърдени, Авитохол е точно толкова в реалността, колкото да кажем е цар Слав със стоте могили от пророчеството на Исая и т.н.

Връзката между хунските владетели и идеята за "стара велика българия" при условие, че това не е и никога не е било оценъчен термин за "Голяма и Велика" държава, са патриотарски измислици и недомислици.

НЯкой се е опитал да върже легендарен произход с легендарен сюжет и евентуално реалност, но никой не знае защо и как е ришил да направи това. Отново за сравнение, който чете именика и го смята за първокласен източник, да чете по същия начин и пророчеството на Исая и да прави докази.

Но, хубава критика, даже малко мека, от моя гледна точка! Поздравления!
цитирай
5. gepard96 - Важността на Именника
06.10.2015 08:37
Здравейте мерси за коментарите!

Именника действително е дошъл до нас по три късни преписа. Защо му се обръща тогава такова голямо внимание от учените? В него първо дадената хронология на владетелите ни след Кубрат е доста точно изброена, много от данните от именника са засечени чрез други извори. Най-важното е датирането по прабългарския календар, което го срещаме у още два паметника (в текст на Тудор Доксов и в един прабългарски надпис). Именно записването на възкачването на владетелите по прабългарския календар показва неговата древност и важност. За това трябва да се благодарим на преписваческата практика тогава да се преписват абсолютно дословно всички текстове, без да се променя и един знак. Но поради старинността на текстовете, от които е преписвано някои места са ставали нечетливи, така е било и тук (това е най-вероятната причина за неразбирането на малка част от текста при т.нар. "неизвестен владетел").
цитирай
6. anonymousbulgaricus - Да, няма съмнение, че записите във ...
06.10.2015 10:14
Да, няма съмнение, че записите във втората част се свързват с владетели на ПБЦ от ранния период, но, както знаеш, много изследователи считат, че това е дописка на Именника (т.е. даже има очакване в различна среда, ако приемем, първата част за базова, той да има различно развитие, според местната традиция - все пак ПБЦ не е единствената българска държава от този период, оцеляла няколко века след разпадането на Кубратова България).

Точно това го прави и несигурен, добавката, защото тя трябва да е принципно ранна, преди покръстването и въобще целия именник следва да е на гръцки, латински, на "скитица", а не на кирилица, от която са преписите. Каква е логиката, а и смисълът, няма и такава практика, християнска историопис или хронография да започва с някакви езически дуловци и холовци и с още по-езически календар.

Пълен абсурд. Напротив. Редно е да е бил унищожен или компилиран през християнизиран разказ и календар, както се случва с други подобни текстове. Освен това следва да се каже кой е езичник, кой е християнин и т.н., такава е също традицията. Тук има едно нищо, което по никакъв начин не кореспондира - нито темпорално, нито структурно, нито смислово, нито хронологически с дадена традиция.

Някакъв прото "Джавгар тарихи", породен в нечия креативна авторска глава и ползваща познати или непознати източници за целта. Препис на какво?
цитирай
7. harta - gepard96,
06.10.2015 13:26
"етх бехти"-то на Тудор Доксов, на когото се позоваваш за "прабългарския календар" също е известно от 4 преписа, всичките руски. В кратката преписка Доксов два пъти датира събития с годината от сътворението на света - 6414 (906)), индикт 10 и 6415 (907), индикт 14. В края, за разнообразие, за събитие станало преди около 40 години, като година за покръстването на българите се появява едно етх бехти?!
цитирай
8. andorey - Именникът е напълно оригинален ...
06.10.2015 19:52
Именникът е напълно оригинален паметник... Това че досега наши и чужди учени не са успели да го разтълкуват правилно е друг въпрос...
цитирай
9. anonymousbulgaricus - Да бе - най-оригиналния, познат от ...
06.10.2015 20:43
Да бе - най-оригиналния, познат от неясен препис направен седем осем века, или съчинен всъшност, след предполагамото му съставяне. На език, алфабет и в конеткст нямащ нищо общо с вероятния първоизточник, за който нищо не знаем!
Оригинален е - безспорно!
цитирай
10. gepard96 - "...по български сигор елем..." - из Чаталарски надпис на кан Омуртаг
08.10.2015 20:24
Кан сюбиги Омуртаг е от бога архонт в земята, гдето се е родил.
Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести
(там) войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на
Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони,
а върху колоните два лъва. Нека бог удостои поставения от бога архонт,
като гази (или да гази) добре с крака си императора, докато тече Тича
и докато ..., като владее над многото българи и като подчинява враго­
вете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, ко­
гато се съгради (това), беше по български сигор елем, а по гръцки
15 индиктион.
(По В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, С., 1979, с. 200-202, изобр. 142-148)

Варовикова колона днес с височина 3,83 м.
(при първоначални над 6 м.). Открита през 1905 от Р. Попов в една нива близо до с. Чаталар (дн. Цар Крум), Шуменско Днес в НАИМ.

Видно е, че датиране по прабългарското летоброене се намира и върху оригинални паметници поръчани лично от владетелите ни!!!
цитирай
11. shtaparov - Приятни и вълнуващи неща чета тук но ...
23.10.2015 14:22
Приятни и вълнуващи неща чета тук но имам собствени възгледи по въпроса,които ще изложа в някоя отделна статия. Поздравления за труда- здраве и късмет!
цитирай
12. shtaparov - Сега мога да кажа повече: "...
02.10.2019 03:15
Сега мога да кажа повече: "Именникът" бе толкова важен за казионите,понеже го бяха превърнали в първокласен потурчвателен фактор за предците ни. Днес обаче нещата са други: термините в Българския календар се оказаха Български- не турски или чувашки,а "Именникът" се превръща в първокласен индоевропеизиращ фактор за дедите ни! Това означава че неговото значение за фалшификаторската школа,която го размахваше като "турска Библия" пред очите ни все повече ще намалява и тя ще почне да страни с всички сили от него,понеже той се превръща в проклятие за всички глупости,които се измисляха по наш адрес по даден знак от чужбина!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 1379109
Постинги: 73
Коментари: 533
Гласове: 643
Архив