Истината :: Възпоменание за един велик български герой

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.05.2022 12:06 - Възпоменание за един велик български герой

Автор: nacionallist Категория: История

Прочетен: 1624 Коментари: 0 Гласове:

Подвигът на един български русофил.

Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер (майор), командващ артилерията по време на Сръбско-българската война (1885), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг. Осъден е на смърт и е екзекутиран заради опита си да се включи в Русенския бунт от 1887 г.

Олимпий Панов е роден на 17 юни (29 юни*) 1852 година в бесарабското село Шоп Тараклия, по това време в Руската империя. Завършва Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище за шосета и мостове в Букурещ.

В Румъния се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. От 1872 до 1874 г. е член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. През периода 1875 – 1876 г. следва строително инженерство в Париж, след което се връща в Букурещ, става подпредседател на Българското централно благотворително общество (1876). Участва в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война.

При подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878), Олимпий Панов се записва в Българското опълчение. Опълченец в 1-ва рота на 1-ва Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик. Проявява се при Шипка. Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“. Командир на полубатарея в Планинска батарея.

След Освобождението завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1880-1883 г.).

Постъпва в Българската земска войска като командир на 2-ра полубатарея от планинската батарея, след което е старши батареен офицер в 12-та батарея в Шумен. В края на 1884 година поема командването на 5-а батарея на 1-ви артилерийски полк.

Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и последвалото изтегляне на руските офицери капитан Олимпий Панов е назначен за началник на артилерията в българската армия. По време на Сръбско-българската война допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. На третия ден от сражението, 7 ноември, в момент на колебание на главния щаб и командването на Западния корпус, капитан Панов извежда малобройните защитници от укрепленията в центъра на сливнишката позиция срещу Дринската дивизия. Атаката предотвратява сръбския контраудар към рида Три уши и затвърждава успешния завършек на битката.Месец по-късно, на 9 декември, Панов подписва пакта за примирие със Сърбия. Това става при наличие на княз, министър-председател, външен министър и министър на войната и е красноречив факт за авторитета на началника на артилерията капитан Панов.

През април 1886 година Панов е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада с чин майор. След Деветоавгустовския преврат, целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Олимпий Панов за четири дни (12 – 16 август) е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов. Посредничи успешно за предотвратяване на въоръжен сблъсък, убеждавайки противниците на Батенберг да напуснат София преди пристигането на войските, останали верни на княза.След неуспеха на преврата е арестуван за кратко. През ноември е уволнен от армията по подозрения за участие в заговора във Военното училище за сваляне на Регентството. Правителството на Радославов го интернира в Ловеч, а по-късно (януари 1887) го екстернира в Румъния.

В Букурещ Панов се включва в революционния комитет, който подготвя въстание в България. След известието за Русенския бунт на 19 февруари 1887 г. прави опит да се присъедини към бунтовниците, заедно с Тома Кърджиев. Двамата са заловени и изтезавани.

В Русе пристига от столицата майор Рачо Петров с инструкции да не проявява милост към своя стар боен другар. Той организира военнополеви съд, който осъжда майор Панов на смърт, а регентите, включително Стамболов, утвърждават присъдата.

В мразовитата утрин на 6 март Олимпий и други са изправени пред взвода за разстрел. Осъдените отказват да завържат очите им или да застанат с гръб към екзекуторите.
Олимпий Панов, защитникът на българското Съединение, умира заедно с цялото си имущество – едно вехто портмоне с два лева вътре.

А Султана Рачо Петрова записва в своите спомени: “Герой до края. Олимпий Панов умря, както бе живял – достойно, храбро и гордо”.

Нагоре