Добронамереността като прийом в литературната критика

(Добронамерената литературна критика на Христо Христов в неговата книга „Добронамереност”. Опит за ревю)
 

 “... творецът, какъвто и да е той, е благороден. Благороден!”

В днешното виртуално време, когато всички са се втурнали да пишат – повечето – още преди и да са се научили и да четат, да се намери читател е трудно, а да се открие някой, който си позволява да пише за прочетени книги си е направо истинско чудо! И макар, че е всеизвестно, че истинската литература се прави само от истински литературни критици, грандиозната девалвация на писаното слово просто нямаше как да не доведе и до запращането на бунището на публицистиката и у нас и на този така необходим литературен жанр. Ето защо понастоящем, когато на фона на почти пълната липса на читатели сякаш се пише и издава твърде много книжнина, просто няма как всеки опит в сферата на литературната критика да не предизвиква интерес и нова надежда от страна на ценителите на качествената литература. И това се отнася с пълна сила и за онази част от книгата „Добронамереност” на Христо Христов, която е озаглавена “Литературна критика”.

Самата книга, отпечатана през 2021 г. от издателството на вече закрития самоковски вестник „Приятел”, се състои от следните части: „Размисли”, където авторът е споделил свои виждания върху особеностите на самоковския характер и самоковската действителност; върху актуални злободневни проблеми като протестите, ролята на четвъртата власт в съвременното общество, независимостта; както и върху универсални теми като страха, омразата, състраданието; „Предложения”, където са представени негови идеи, отнасящи се към пътя за съхраняване колективната самоковска памет, публикувани през годините във вестник “Приятел”; “Литературна критика”, в която са представени текстове, свързани с произведения на съвременни автори от Самоков; “Преживелици”, представящи негови лични спомени от времето на прехода, както и впечатления от някои колоритни обитатели на Самоков, с които е общувал; “За възпитането” съдържа негови мисли за образованието и възпитанието на подрстващите; а “Език мой, диалект мой”е насочена към анализ на особеностите на самоковския диалект. В книгата са представени и мнения на пишещи хора от Самоков за личността и творчеството на Христо Христов – автор на 15 книги – поезия, проза, публицистика и съосновател и Председател на Сдружението на Самоковските писатели…

В какво обаче се изразява личащата още в самото заглавие на книгата ДОБРОНАМЕРЕНОСТ в битността си на твърде специфичен прийом на литературната критика на автора?

Безспорно Христо Христов присъства осзаемо в културня живот на Самоков през последния половин век – той е музикант и учител по китара, бил е организатор на културни мероприятия в Боровец, читалищен деятел, поет, писател, публицист, дългогодишен учител по български език и литература и училищен директор, наред с това е и естет и ценител на изящно поднесеното литературно слово, а пред погледа му са минали няколко поколения самоковски творци. С други думи – човек, който би могъл лесно да различи стойностния, качествен, хубав текст от посредствения, лошия, ненужния, както и да представи и аргументира своите оценки – нещо, което умее да прави, правил е и надявам се – ще прави. Подходът, който използва в литратурната критика, включена в книгата “Добронамеренст” обаче отговаря напълно на смисъла на заглавието и е почти изцяло лишен от критични нюанси към обхванатите книги на няколкото самоковски автори – “Страната на слоновете” на Владимир Кабрански; “Ангария” на Асен Христофоров, където акцентът е поставен върху разминаването между смисъла от представянето на новото издание на книгата в Самоков и изговорените нелепости от присъстващите издатели и граждани, нямащи нищо общо със съдържанието на самата книга; “Звънът на камбаните” на Васил Лазаров; творчеството на краеведа Георги Захов; последната книга на Васил Софин – “Стъпки във времето и пространството”; “Винаги нагоре” на Райна Бакрачева; моето абсурдно повествование “Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо?” и “С боси нозе” на Зинаида Хаджимитова.

Несъмнено литератуата е проява на устрема на творящото човешко същество към вечността и точно затова включването на който и да е автор в подобна част на книга не би могло да не предизвика гордост – дори и когато се касае за истински творец, подвластен и следващ повелите на тази може би най-алтруистична измежду познатите човешки дейности. Още повече – както стана ясно при учредяването на Сдружението на Самоковските писатели, пишещите и публикуващи личности, немалка част от които – издали свои книги и свързани по един или друг начин със Самоков – един от духовните центрове на нашия народ, са повече от сто. Разбира се, ако чиателят си даде труда да прочете внимателно тази немалка по обем епистоларна продукция, не би могъл да не бъде впечатлен от избълваните потоци от думи, пропити с омраза, завист, оплюване, ненавист, неприязън, злоба, негативизъм, отрицание, агресия, отхвърляне…, присъщи на значителна част от нея и придаващи фрапираща простия на и без това простите изречения, от които е изградена. Така например може би най-известният съвременен Самоковски писател и то не за друго, а защото е бил и кмет, и заместник кмет, и общински съветник, и партиен функционер на БКП и БСП – Христо Ярловски, не пропуска да охули почти във всяка своя епистоларност наречените от него “Самоковски демократи”, обременявайки ги с белезите на всевъзможни прегрешения, злини и недостатъци. За разлика от него Христо Христов – може би защото е истински кореняк самоковец и навярно затова направил чудесен анализ в своята книга на твърде често срещаната сред Самоковските творци и граждани междуличностна неприязън, може да си позволи удоволствието да бъде добронамерен – и като творец - литератор, и като човек – един от малкото, които познавам и които не съм чул да говорят и пишат лоши работи за другите.

Ще си позволя да завърша настоящия текст, посветен на частта, озаглавена “Литературна критика” в книгата “Добронамереност” на Христо Христов с някои от подбраните от него афоризми от книгите на авторите, които е подложил на своята уникална добронамерена литературна критика и които не само се докосват до дълбоко закътани копнежи, мечти, блянове в подсъзнанията на техните творци, но и разкриват твърде специфичния му усет към красотата и скритите тайни в писаното слово…

*******

„Загледай се в слънчевия диск и тогава ще разбереш какво е красота. Ако се загледаш достатъчно дълго, ще видиш всичко, за което мечтаеш. Ще видиш доброта, щастие и любов. Слънцето не е само светлина.”

Владимир Кабрански, из „Страната на слоновете”

***

„Асен Христофоров откри за българската литература нови герои – планинарите.”

„… не омекотяването на историческите факти ще ни направи по-обичащи се. Защото ясно е, че не трябва да се предизвиква омраза. Но изкривяването на историята, убеден съм, именно предизвиква омраза.

А истината – такава, каквато е, ще помогне правилно да оценим миналото, да си вземем поука, да си простим и да вървим достойно напред.”

Христо Христов, из „Добронамереност” – „По повод представянето на „Ангария”

***

„Техният звън - радостен и скръбен, като живота и истината, не вълнувал никого.”

Васил Лазаров, из „Звънът на камбаните”

***

„Но писано му било на книга да се научи и на турски бесило да се измъчи… Но нали за доброто на народа умре, прежалих го от все сърце.”

Георги Захов, из „Левски в Самоков”

***

„Със сигурност ще има такива, които ще оспорят написаното от мен. Но помислете, приятели! Наредени, стоят пред вас десет шота с алкохол. Първата и последната чашка са най-трудни за поглъщане.Тръгне ли обаче веднъж, няма спиране. И при разказа е така.”

Васил Софин, из „Стъпки във времето и пространството”

***

„Няма щастие, градено върху чуждо нещастие.”

Райна Бакрачева, из „Винаги нагоре”

***

„Литературата е форма на колективна психоанализа.”

Георги Хаджийски, из „Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо?”

***

„… няма забравени Времена…”

Зинаида Хаджимитова, из „С боси нозе”

*******

Безспорно, както твърди главната редакторка на сайта „Самоков 365”, журналистката Анна Манова: „Христо Христов е творец в пълния смисъл на тази дума. Многопластов и цветен. Пъстър образ” и точно затова и за него, и за неговата книга „Добронамереност” може да се пише и говори още много. А книгата с обем от 154 страници се чете бързо и лесно. Тя би могла да бъде закупена от редакцията на „Приятел”, както и от самия автор.