Прабългарите през 535 година превземат Рим. По този повод в италианското градче Челе ди Булгерия неотдавна бе открит паметник на Алцек, брата на Аспарух. Медиите отразиха масово, но пестеливо церемонията.



Градчето е в полите на планината Булгерия. Статуята е 3-метрова, на каменен постамент с тегло 3-4 тона и е в самия му център. Там обаче прабългарите са били век и половина преди Алцек. Той просто е дошъл по стъпките им. Най-смайващото е, че те влизат в Италия от Африка и стигат до Рим.




Прабългарите обсаждат Рим и го превземат през 535 г. като част от византийската войска на император Юстиниан Велики (527-565)
с техен стар враг – готите. Хрониките разказват, че заедно с тях са се биели и славяни. Това обяснява защо после Аспарух лесно прави с тях обща държава.

През 535 г. Византия се опитва да си върне Запада, най-вече Апенините. Император Юстиниан успява с помощ от българите. Но първият българо-византийски съюз е с император Зенон от 480-482 г. Той също е за война с готите.

Патриархът на Антиохия Михаил Сирийски в своята „Хроника“ за времето на император Маврикий (582-602) описва съперничеството между българи и готи така: „По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития… на брой 30 000 души…, дошли до реката Танаис (Дон) и Меотида (Азовско море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите край Азовско и Черно море, които са византийско владение), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той минал реката Танаис по посока към Дунав, който се влива в Понтийско (Черно) море. Той помолил Маврикий да му даде една област да се заселят и да станат съюзници на ромеите… Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени българи.“

Хронистът Йорданес, разказвайки за българите край Понтийско (Черно) море, също акцентира на съперничеството им с готите, владеещи голяма част от Западната Римска империя, включително почти цяла Италия. Според Йорданес „по протежението на Понтийско море са местата, обитавани от българите, които се прославиха заради нашето нещастие и греховете наши“.

Той разказва, че

те воювали яростно с могъщия готски крал Теодорих Велики (453-526).
В похвалното си слово за този владетел близкият до него духовник Магнус Феликс Енодий ги нарича през 506 г. „страшните по целия свят българи“. Той пише: „Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не бе помагало при сражение. И готите, и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че всред човешкия род имат противник, равен на себе си… Те, българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът…

Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е водел войните си само с набези. По-рано те вярваха, че светът е открит за тях.”

Именно с остготите воюват българите, когато нахлуват на Апенините. Хронистът Павел Дякон твърди, че първата им поява е през 568 г., когато заедно с лангобардите на крал Албоин нахлуват в Италия. Завоюват областта, в която по-късно Алцек ще бъде настанен с ордата си. Благословена земя, нарече по-късно Ломбардия. Всъщност около 30 г. по-рано прабългарите вече се бият там.

Като мъдър управник Юстиниан решава, че е по-добре да им плаща, за да помагат на войските му, вместо да трепери от набезите им.

Впрочем Юстиниан произхожда от бъдещите български земи. Смята се, че е роден в градчето Тауризиум, сега село Таор близо до Скопие. Има и версия, че е от Сердика и е с тракийско потекло. Твърди се също, че е латинизиран славянин. Но е последният император, говорещ латински като роден.