Постинг
22.11.2017 07:07 -
СЕЛФИ С ЕСЕНТА
... капят мъхестите дюли, чак земята се тресе –
вятър орехите брули покрай пустото шосе,
откъм вехтата кория дъх на гнило се поде,
слънцето заби бургия – лъч през моето перде,
татък крайните къщурки, призори – до към обяд,
три мъгли със седем хурки взеха прежда да предат,
все тъй бавна, лакътушна, да я стиснеш във юмрук! –
в миг реката ми пошушна да се махаме оттук,
аз на благи глътки гълтах Божията светлина,
тишината легна – жълта, върху ледната слана,
косът ли със три откоса на легло я прикова?...
Тръгна – гола, хукна – боса, есен в мократа трева.
14 ноемврий 2017 г.
гр. София, 17, 00 ч.
Вълнообразно
Няма коментари