Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2011 23:33 - ЕТНОГЕНЕЗИС НА БЪЛГАРИТЕ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 7064 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 24.10.2011 12:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните до- индоевропейски народи, като с корените си достигат далечното минало заедно с шумерите, иберите и италиките."     
(Акад. Н.С.Державин, 1946 - "История на българия")

  • ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
Кои сме ние, съвременните българи? Чии потомци сме? Кои земи са обитавали нашите прадеди?
Древната ни история е необикновено сложна. Поради липсата на достатъчно исторически източници в началото на нейното изучаване са се появили множество хипотези и теории относно произход, бит и култура. Това довежда до възникването на грешни изводи и разни научни спорове.
Днес вече има натрупана достатъчно информация, която ни позволява да заключим, че етническия произход на древните българи е бил източно-ирански или арийски, а не тюркски както се е смятало от по-старите изследователи.
Крайно време е да се слои край на лъжливите учения, представящи ни, като дребни тюрко-монголи.
Изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Средния Дунав, прабългари и хуни подкопават политико-икономическата мощ на Римската Империя, а чрез Първата Велика Битка на Народите през 451 г. и последвалия я военен поход на територията на Италия, по време на който те превземат и разрушават около 20 крепости, прабългарите и техните съюзници я обезкървяват и съкрушават нейната военна мощ, в резултат на което след не особено продължително време Рим пада и на мястото на робовладелския строй се установява новият, феодалният строй в историята на всемирното човечество, именно поради което може да се приеме, че прабългари и хуни донасят на европейските народи един нов, по-прогресивен обществен строй.
     ***
Българите започват да се заселват в днешните български земи още в 5 в. от Хр., а не през 7 в., както преди се твърдеше.
Че българите са старо местно население на Балканите описва и Йоан Антиохийски: той пише, че около 480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с “тъй наречените българи”, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие.
Зенон бил притиснат от двама съюзени готски владедетели с еднакво име - Теодорих, които владеели Тракия и заплашвали столицата.
През следващите десетилетия българите завладяват значителна част от Балканския полуостров и образуват основното население в днешните български земи.
Според родения в Тракия Йорданес - остготския историк, рода на остготския крал Теодорих, живял в земите на дн.България. В неговата книга De origine actibusque Getarum (За произхода и делата на готите), написана около 551 е основен източник за ранната история на готите. Тий споменава, че по брега на Черно море живеят българите: "Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt" и пояснява на Равенския козмограф, че в Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят.
През 5 в. в съюз с хуните българите престигат в земите на Централна и Източна Европа, и изграждат могъщата Хунска империя на Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum).
Името на атиловия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.”
За западната историческа наука през ХХ в. (Бюри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе) Ирник от „Именника на българските канове” е едно и също лице с Ернак, третият син на Атила, чието име става известно от Приск Панийски, който вижда през 448 г. Ернак като малчуган в лагера на Атила в Панония.
Единствен Златарски отхвърля това (1918 г.).
Рънсиман през 1930 г., опонира на Златарски в книгата си „The history of the First Bulgarian Empire”.
Въпросът доколко Ернак е тъждествен с Ирник, е разгледан в специално „Приложение ІІІ” от лорд С. Рънсиман в „The history of the First Bulgarian Empire” .
Подобно на Авитохол, Ирник също е обожествена личност в „Именник на българските князе” (както е оригиналното название на тази хроника), и на него са приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол. И в това няма нищо случайно, тъй-като още като дете Ирник е бил предопределен да стане велик владетел съгласно едно пророчество, за което разказва Приск. На въпроса защо Атила се е отнасял така мило към малкия Ирник, един от присъствуващите на царската трапеза е отговорил:
“Гадателите предсказаха на Краля, че неговият род ще прекъсне във всичките му деца, а само Ернак ще го продължи; това е причината за неговата нежност : той обича в това дете единствения извор за поколението си.”. Традиция е било още от древността, владетелските и висшите аристократични родове да извеждат като свои родоначалници велики войни, даже богове, тук българските владетели не правят никакво изключение от тази "традиция".
През 453 г. внезапно умира Атила. Увлечени в раздори, по-големите братя на Ирник предизвикват гнева на своите поданици - готите. Последните възстават и империята се разпада. В неравен бой загива Елак най-големият син, а след него погиват и други от атиловите синове. Елмендур и Улциндур се заселват с отрядите си в днешна Северозападна България, а Ирник се изтегля в Малка Скития (дн. Добруджа). Техните имена престават да се споменават около 469-470 г. и какво е станало с тях по-късно се разбира. Ето описвание на съдбата им готският историк Йорданес (6 век): „Савроматите, които наричат сармати, кемандрите и някои от хуните заселили отстъпените им места в частта на Илирик до града Кастра Мартис (дн. Кула)... Дори Хернак, по-младият син на Атила, си избрал най-отдалечената част на Малка Скития (Сев. Добруджа), за да се засели там заедно с дружината си. Неговите роднини Елмендур и Улциндур заели в Крайбрежна Дакия (Северозап. България): Утус (на устието на Вит), Искус (наустието на Искър) и Алмус (при Лом) и много от хуните се втурнали напред в Романия (Византия) и се настанили там. От тях произлизат и сега наричаните сакромонтизии и фосатизии. Има и други готи, които се наричат малоготи. И днес те обитават областта на Никополис в подножието на Хемус (Никюп, Търновско).” Така виждаме как дори страшната хунска империя се разпаднала на дялове, които се намирали под властта на синовете и други роднини на Атила. Те живели известно време на левия бряг на Дунав и после се споразумели с Цариград да се преселят на територии с оредяло население, които се намирали в границите на империята по Дунав. По времето на Йорданес т.е. през 6 в., през царуването на Юстиниян тези хуни още съществували и носели две латински имена. Едните се наричали сакромонтизии, а другите — фосатизии.
Първата миграционна вълна на прабългарите към Европа се свързва с хуните, заедно с тях достигат Централна Европа и стават част от силната Хунска империя, оглавена от легендарния Атила.
След разпадането на хунската държава след смъртта на Атила през 453 г. , българите получават възможност за самостоятелна изява, което е отразено във византийските хроники.
През средата на 6 век се активизират и прабългарите от Прикавказието. Сред тях се открояват две племена - кутригури, утигури (оногондури). 
Има текст от Манасиевата хроника, където пише (цитирам по смисъл) - по времето на цар Анастасий - (около 495 г.) българите минаха Дунава при Видин и огромни и многочислени заеха долната земя.
Това ако не е трайно заселване, какво е? Или може би хрониката е измислена.
Византийската дипломация успяла да предизвика война между тях през 550 год. Кутригурите понесли тежко поражение и част от били принудени да се преселят в Тракия. Те, обаче, се съвземат бързо, преминават Дунав, отправяйки се в три посоки и предвождани от Заберган, организират едно неуспешно нападение срещу Константинопол. Тези събития са през 558 - 589 г.
Няколко години по-късно, голяма част от тях ще бъде включена в Аварския хаганат. Междуособната война силно отслабила съпротивителните възможности на прикавказките прабългари и към края на 6 век те попадат под властта на Западнотюркския хаганат.
Началото на 7 век българските племена постигат своята политическа независимост.
Кубрат от племено на оногундурите, обединява прикавказките българи под своята власт. Заради близките си отношения с император Иракли, той получава титлата "патриции", безспорно признание за варварски владетел.
Стара Велика България просъществува до неговата смърт и си разпада под ударите на хазарите.
През 7 в. многобройни хазарски пълчища застрашават Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст почива нейният последен владетел – Кан Кубрат.
Следва разцепването на Велика България - междуособната война на братята, която отслабва държавата и дава шанс на хазарите да я завладеят.
Най-големият син на Кубрат – Баян (Батбаян) остава в бащините си земи и след време се подчинява на новия завоевател.
Вторият син – Котраг, заедно с племето котраги, се поселва по средното течение на р. Волга. Това е Третата България - Вожско-Камска България, просъществува до 16 век. По-рано доброволно се е ислямизирала. Главният й град е Булгар.
След превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни си присвоява титлата "Цар на руси и българи". Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати и титул! Също така към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго.
Третият син – Аспарух повежда оногондурите на запад и се заселва в областта Онгъла. Кан Аспарух завладява Мизия, където премества държавната си столица, и се остановява в Плиска.
Позорният договор за Ромейската империя, подписан в 680 г. бележи края на една война, а не някакво начало.
Свидетелство на един съвременник на Аспарух, през 681 г. в Цариград се е провеждал "Шестия църковен събор". Пред събора застава един сирийски свещеник и казва на всеослушание буквално следното:
(16-то заседание, състояло се на 9 август 681 г.)
„Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква в Апамея, в провинция Втора Сирия. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли."
Оттук нататък продължава познатата история на нашата България - Дунавската.

  • ЕТНОГЕНЕЗИС НА БЪЛГАРИТЕ
Безспорно, няма народ със 100 процентова етническа или расова хомогенност.
Физическият тип на древните българи отдавна не е тайна, тъй като археологическите разкопки в некрополите в Североизточна България, Румъния, а наскоро и в Азия (земята Балхара - Афганистан) и направените антропологически изследвания на скелетите показват, че средния ръст им е 175-180 см. Това е висок ръст и при съвременните хора, а в онази епоха българите са изглеждали като гиганти. Средният ръст в онези векове в Европа и в Близкия изток е бил 155-160 см. Един арабски географ от тази епоха така и пише: „Българите са исполини по ръст, десет наши бойци не могат да победят в ръкопашен бой един българин."
Антропологическият анализ на прабългарските погребения показва, че предците ни са били европеиди, брахикрани, с незначителен монголоиден примес. Антропологичния тип на древните българи няма нищо общо с тюркския (който е монголоиден), те са от памиро-фергански и източносредиземноморски тип (т.е. са европеиди, както и днешните българи).
В масовия гроб край с. Кюлевча, Шуменско, има погребани 25 мъже, вероятни прабългарски войни загинали в битка, дължината на скелетите им е от 175 до 197 см., (невъзможна за монголоидна раса, при която средния ръст за мъжете е 166 см).
При прабългарските погребения до 80% се среща изкуствена деформация на черепа. Изкуствената деформация на черепа също изключва хунската или тюркска принадлежност на прабългарите.
Антропологичният анализ на прабългарските погребения от Кавказ и Поволжието показват също, че прабългарите са типични представители на памиро-ферганската раса. Наблюдава се еднаквост с аланския и сарматския расови типове.
Изследванията на гробове на т.н. "езичници", избити по времето на Борис І в Северна България, показват, че формата на черепите на погребаните е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см. Това е още едно доказателство което опровергава теорията, че прабългарите са били "ниски монголоиди".
При прабългарските погребения до 80% се среща една изкуствена деформация на черепа. Изкуствената деформация на черепа изключва тюркска принадлежност на прабългарите. Като масова практика в античността, е преобладаваща при някои източно-ирански народи – кушани, ефталити, сармати, алани, прабългари, авари, тохари - като при някои тази деформация, се е считали за белег на аристократичен произход, а при други е показател за чистокръвност (деформацията е служила като показател за отличаване от тюрките, които не са я практикували).
Изкуствената черепна деформация се получава с пристягане на главата на детето с лента в първите 5-6 месеца след раждането и има за резултат получаване на висок, куполообразен череп. Тази трайна промяна не засяга обема на черепната кухина и функцията на мозъка.
Обичаят в Средна Азия затихва още преди налагането на исляма, с постепенната тюркизация на района и преселването на местните народи в посока към Кавказ и около черноморския басейн. В Европа този обичай се поддържа до по-късни времена (някъде до IX-ти век) от потомците на същите тези източно-ирански народи - алани, прабългари и авари. При прабългарите обичаят затихва с тяхната християнизация (864-865 г.). Вероятно в първите десетилетия след приемане на християнството той е бил все още частично практикуван. Според данни от езически некрополи в Северна Добруджа и Североизточна България, напр. от масовия гроб на некропол 3 при гр. Девня изкуствената деформация на черепа се среща в 75% от погребаните, които са от всички възрасти от 2-3 год. деца до старци.
За разлика от ранните тюрки, които са изгаряли труповете на починалите си, обреда на прабългарите е предимно (ок. 70 %) чрез трупополагане в яма със странична ниша.
При проучванията на некрополите от Бишкетската долина, р. Кафиринган, р. Вахш, Тулхарския могилник, намиращи се в съвременен Южен Таджикистан, в районът близо до град Балх. Датирани са в периода 2 в. пр.Хр. - 3 в., времето на Кушанската държава. Авторът отбелязва, че изкуствената деформация на черепа е слабо разпространена сред кутригурите и утигурите, обитаващи северозападно от р. Дон. Тези племена все още са с неясен етнически произход (O. Maenchen- Helfen. The World of the Huns. N.Y., 1967, v. I-V), някой го приемат за прабългарски. Изкуствената деформация на черепа обаче е много разпространена сред племената със сигурен прабългарски произход - оногури и оногундури, обитаващи по-южните степи на р. Кубан и Кавказ.
В същото време, изкуствената деформация на черепа не се среща при славяни и при завареното балканско население, което от векове е било християнизирано.
При монголоидите е характерна мезокранията - плоско лице и сплескана в предно-задна посока глава. При мъжете от монголоидната раса – тюрките и даже късните кумани, окосмеността им е била много слаба. Те са имали само малки, редки мустаци и рядка брадичка. Обратно, прабългарите са се отличавали с буйна коса, гъста брада и големи мустаци.
Академик Державин смята, че "българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи". На базата на палеолингвинистичен анализ, академика е стигнал до тези си заключението, че с корените си сме достигали далечното до-индоевропейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките. (Державин Н.С., 1946 - "История на българия" - т.1).
Много интересен факт са изследванията на няколко хиляди индивиди от всички краища на страната ни. Нашият водещ антрополог през 20 век - акад. Методи Попов, още преди 50 години представя подробни резултатите – “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса.” (Антропология на българския народ, том 1, БАН, София, 1959, стр. 260). Да, пише - имало и слаби азиатски елемети сред нашето население, но забележете – слаби. Броят на индивидите с епикантус (азиатския елемент във формата на окото) е намерен сред 0.21% от изследваните българи. Обърнете внимание, това е по-малко от 1%!
  • ГЕНЕТИКАТА
"На базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари", трябва да се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (или по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях." ("Българската държавна традиция през вековете" Я.Шопов, Л.Цанков, Институт по древни цивилизации).
Европейското Генетично изследване. Данните са публикувани в сп. GEO.
Генетичен анализ, касаещ определянето към кой или кои етноси принадлежат съвременните българи и европейци, се извърши при проведеното Европейско Генетично изследване, поръчано и спонсорирано от Европейския съюз. Проведено е в периода 2006-2008 година. от екипа на проф. Иво Кременски, заедно с екипи на другите европейски страни. За нас българите се установи, че сме наследници на древна земеделска култура отпреди 7800 г., която вероятно е мигрирала на Балканите. Това нарежда българите по старост след кипърци, гърци и грузинци. С проведеното изследване се обориха някои общоприети клишета -
- Първото е, че сме един микс, някаква мозайка в която всеки от нашествениците, минали през "кръстопътната" ни територия е оставил по нещо. Оказва се, че това не е така - съставени сме само от 3 основни части.
„Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямото европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години, няма аналог никъде в света и се предава по тези земи само от баща на син” – обяснява проф. Иво Кременски. За 8 години са били изследвани 12 800 съвременни мъже, с различни ДНК маркери. А резултатите, съпоставени с археологическите находки са потвърдили, че при изследването на ДНК-то на днешните български мъже, 21% от тях са били носители на ЕМ78-алфа.
Тези мъже са пряки кръвни потомци на местно население, живяло по земите на днешна България още от VІ хилядолетие пр.Хр. За това българските археолози са открили доказателства - костни останки от същото население, разкрити при разкопки на праисторическите некрополи във врачанско и в района на село Малки Преславец. Всички те са от времето на ранния неолит.
И това мъжко население или никъде не се е преселвало, или пък вкупом се е преселило и след време пак се е завърнало!
- Другото, независимо на някои хора дали им се харесва - имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ - ние стоим много далеч от славяните!
Кръвните проби са обособили славянските народи в групата "Източна Европа“. Утановено е, че в групата "най-чисти" славяни са поляците (56,4%), следвани от беларуси, украинци, литовци и латвийци (но без естонците) и едва след това - руснаците! Нас ни няма сред тази група народи. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период, уточнява проф. Кременски. Този славянски примес в България е с процентно съотношение около 15 %.
В групата народи "Южна Европа", в която сме и ние, българите, са включени още италианците, сицилианците и съседите ни турци, гърци, румънци, както и българските турци (изследвани отделно).
„Кръвната ни близост с тях е логична, защото сме съседи, но интересна е връзката ни с унгарците. Тя е резултат на общия ни произход от Средна Азия“, коментира проф. Кременски. Днешните унгарци са доказани потомци на легендарните хуни. С тях от районите на Алтай и Тяншан към Европа през I–II век сл. Хр се придвижват и българските племена.
От династичния род Дуло произхождат кан Аспарух и основателят на унгарската държава Арпад. Тези исторически данни са открити от унгарските езиковеди алтаисти проф. Петер Липтак и проф. Ласло Лигети.
- Трето, което е и очаквано - според последните резултати поне 55% от преобладаващите у нас генетични комбинации са типично индоевропейски, докато у нас българите буквално липсват тюркски и монголоидни гени. Такива се срещат при турците, при които интересното е, че има разлика в генетичната картина на жените и на мъжете. Последното се обянява с факта, че в миналото те взимали често жените си от покорените народи.
В публикацията е посочено, че Македония е отказала да участва в изследването, с аргумента, че те ще си правят сами такова изследване.
Направили са го, но само с 4 от маркерите, които ги родеят с Хърватите, Сърбите, Гърците и Албанците.
Мега-генното изследване направено с цел да бъдат констатирани корените на най-старото население на света, както впоследствие стана ясно е било провокирано от изследването на шопския етнос, извършено още през 1975 г. от акад. Йордан Иванов. Този български учен е извел още тогава първите данни за дако-мизийския геном, с констатацията, че българите са участвали в създаването на етногенезиса на над 3 милиарда и петстотин милиона жители на планетата (починали и живи). Неговото заключение е, че българска кръв от същия геном към момента може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи най-малко 5/8 от Северното полукълбо. Отчасти и в Етиопия, Конго и в други държави на Северна Африка и Северна Америка на Север от Екватора.
Експедиция - “Българи - прародина” Kои сме ние, съвременните българи? От кои земи са дошли нашите предци? С какви култури са имали допирни точки и какво са заимствали от тях?
На тези въпроси нашата научна и просветена общност десетилетия наред търси отговор и, ако трябва да бъдем от кровени докрай, не е успяла досега да го намери категорично и с достатъчна научна аргументация.
Не е тайна, че битуващите в днешно време версии за нашия произход са често пъти коренно противоположни и дори взаимно изключващи се.
Затова под егидата на БАН и СУ, с един много авторитетен инициативен комитет (с учени, подкрепящи тезата, чиято проверка има за цел експедицията), в който са проф. Георги Марков и проф. д-р Георги Бакалов, един солиден научен екип, организира и проведе националната експедиция под наслов “Българи-прародина”. По този начин на сериозна научна проверка се поставя най-вероятната от съществуващите днес версии за произхода на прабългарите. А именно, че техните корени (близки до иранския етнос) трябва да търсим в древна Балкхара /Бактрия/, и в близост до древната планина Имеон (Памир).
Екипа от шестима българи посети на два пъти, първия земите на Афганистан, Таджикистан и Узбекистан, и втория - Иран. Екипа е в състав: доц. д-р Александър Илиев, антрополог и ръководител на научната експедиция, доц. Ружа Нейкова (етнолог в БАН), доц. Иво Панов (иранист, ръководител на катедра "Класически Изток", СУ), д-р Славян Стоилов (специалист по вътрешни болести и традиционна медицина) грижещ се за здравето на екипа, за събиране на генетичните проби и за изследване на сходства от традиционната медицина.
С времето се натрупаха научни сведения, които постоянно тласкаха прародината ни все по на юг, като накрая разбрахме, че това е именно Източен Иран, каза още доц. Илиев. По думите му е крайно време да спрем да говорим за хуно-тюркския произход на българите и да разберем, че сме индоевропейци.
Славянското в кръвта ни е по-малко от 20%, славяните определено не са основният фактор в българската народност, отбеляза и проф. Георги Бакалов.
Доц. Илиев изреди някои от любопитните открития в Иран:
"Погребенията, които изследвахме, са в ембрионална поза - сигурно свидетелство за вярата в прераждането, и част от тракийските са подобни на тях.
Първата главна задача на екипа и специално на неговия доктор е била събирането на достатъчно голям и разнообразен генетичен материал от различни места по пътя на експедицията, които са могли по някакъв начин да са свързани с древната българска история. Навсякъде където са открити предания, митове и легенди свързани свързани с нас или с нашите предци, доктора на екипа е събирал проби за бъдещ ДНК-анализ. Това се е наложило защото при проведеното голямо европейско проучване, генетичното изследване обхваща само Европа и зоните на Кавказ и Средна Азия не бяха съпоставени. Д-ра на експедицията перфектно се е справил и в Националната Генетична Лаборатория постъпиха необходимите генетични материали. Сравнението на нашето ДНК с това на хората, живеещи в древната ни прародина (жители на Афганистан, Таджикистан и Узбекистан), развенчава докрай митовете, че сме див азиатски народ, дошъл тук и влял се в славянското море. Гените на българите са много близки до тези на народите в Памир. Това е заключението от проведения в Националната Лаборатория генетичен анализ от екипа на проф. Иво Кременски. Така към езиковите, антропологическите и археологически факти, теорията за индоевропейския произход на българите получи още едно потвърждение.
Проф. Иво Кременски казва: "Азбуката на човешкия живот вече е дала на много от своите отговори... Генетиката на ХХI в. не се вълнува от домораслите ни копнежи да се изкарваме ту славяни, ту тюрки или арийци.
Маркерите на Y-хромозомата потвърждават днес знанията за произхода ни, а именно, че българите се преселват в Азия от Балканите и Кипър, както сочи днес и генното изследване на Y-хромозомата.
После именно тези българи са част от хуните, които първи потеглят обратно към Европа."
"Напоследък все повече наши и чужди учени се изказват в полза на тезата, че българите са автохтонно население на Балканския полуостров и Причерноморието. След катаклизъм - потоп в Черноморския басейн преди около 7600 години една част (т.нар. "траки") са останали тук, а по-голямата част от населението мигрира на юг в Мала Азия и Месопотамия (по-късно известни като шумери), а друга част през Кавказ отива на изток чак до Тарим (Северозападен Китай) и съседни области (т.нар. хуни или хунори). След време българите се съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кавказ, откъдето се завръщат отново в Европа и на Балканите, за да се слеят със своите родственици траките."(Проф. К. Балтаджиев, ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, София 2002 г,).
Външния вид на "траките" според Г.Китов и Д.Агре:
"Виждаме го по керамични съдове с картини - с типични елементи, характерни за по-новото време. Било тракийски войн, пастир или друг някакъв персонаж – всичките те изглеждат като днешните. Същият ямурлук, който до преди 50-тина години е носил българския селянин. Същите навуща, носени доскоро от българите. Сходните накити, високият капик и т.н. Облеклото на "траките" е много подобно на българската народна носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти."
(Въведение в тракийската археология, София, 2002 г)
Много от племената на траките са се занимавали предимно с миграционно животновъдство (също подобно на прабългарските народи в Средна Азия). През лятото са тръгвали на север, а в късна есен са се прибирали обратно в градовете си (до началото на 20 –ти век това правеха и нашите пастири преди Гърция да ни отнеме Егейска Тракия). Лятото селищата на траките са били уязвими, защото са били обитавани само от жени, деца и старци – лесна плячка за разбойнически нападения. Подобни са описани от Омир, който разказва как Одисей и хората му нападат град на тракийското племе кикони избиват жителите, отвличат жените и опустошават селището. Стореното от Одисей и хората му не е изключение, а по-скоро нещо типично за територията на Гърция през второто хилядолетие преди Христа. Така са заличени хиляди тракийски селища. Когато мъжете се връщали на есен са намирали само опожарени къщи. Не е имало дори свидетел да разкаже кой е причинителят на злодеянието. Едно племе не може да просъществува без жени, поради това траките са се оттегляли на север, колкото се може по-далеч от обсега на пирати и грабители.
Дали е имало връзка междо култовите центрове, намиращи се на Балканите и тези от островите и на Мала Азия е все още неизвестно, но в същото време не и невъзможно. Не напразно в едно доста по-късно време Роденият на остров Самос и живял в южната част на Апенините, както и в Мала Азия Питагор преоткрива и доразвива старата тракийска доктрина за живота и смъртта, наречена Орфизъм. Това доказва, че там, където са живели и продължават да живеят Траките, философията и житейският им мироглед не умират, независимо кой и какъв е управникът им.
От златната маска, открита от доц. Китов, ни гледа един типичен балкански субект с черти определено на нашенец. Сякаш е послание, отправяно ни от онова време и достигнало до нас е състоящо от смисъл изразен без думи. Последните антропологични археологически ПОДАТКИ говорят не само за това, че древният българин не само не е тюрк, но и това, че неговата костно-черепна структура е близка не само до съвременния българин, но и до жителите от древността по тукашните и съседните земи. От друга страна генетичните проучвания, цитирани по-горе доказват наличието в съвременния българи на ген, характерен единствено за местни балкански жители на възраст 7800 години, а също и на родство с ирано-езични народи както и жителите на Тохаристан, Афганистан и Пакистан. Това е факт, който както и да се отхвърля оставя една податка за близостта на тези народи, които в далечното минало са имали общ корен. А това е индо – ирано – европейския зародил се в утробата на черноморския басейн.
Херодот”, който казва за “траките”, че са един многоброен народ, втори след индийския, но не единни. Без да се впуска в подробности, доказвайки, че това всъщност говори за техния подчертан индивидуализъм, защото това вече е правено – ще подчертая, че тези черти ги притежават и днес.
Знае се, че както траките, така и древните българи са безписмени народи. Наистина има открити някакви знаци, наречени “руни” и техните датировки са както от дълбока древност, така и от по-ново време – но дали те са писменост. Това е въпрос, на който все още не е отговорено.

Мизите (Mysi, Moesi) са стар тракийски народ в областите между Дунав и Стара планина, а също и в Мала Азия. Населявали са днешна северна България. В Мизия са били и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин - белег, че Мизия е люлка на българщината. Древногръцкия географ от 1 век пр. Хр. Страбон пише: мизите в Мала Азия са траки.
А колкото за едно предполагаемо тракийското присъствие в Двуречието може да се спомене и за гутеите (планински племена), които стигат в Месопотамия и са клон на гетите. Гутеите имат свое царство в Месопотамия. Историка Б. Хрозни се позовава на приликите на обеидската и тракийска керамика, ранната шумерска писменост и ранната тракийска... Също и ранните шумерски погребения също показват прилика с тези от нашите земи (от малко по-ранен период).
Изворите Съществен принос в проучванията на етноса на предците ни са историческите извори от периода. За съжаление, от родни източници днес е получена не повече от 4-5% от наличната информация за нашата история, още около 5% се пада на европейски, арабски и арменски източници, и над 90% идва от византийските летописи. Явно за реконструкцията на българската история зависим почти изцяло от съобщеното ни от византийските извори. Техните документи са оцелели, изнесени на Запад и публикувани в печатни издания още през 16-17 век. Пазят се в многобройни оцелели хранилища на турска територия - в архива и в библиотеката на Вселенската патриаршия в Истанбул, в гръцките манастири на Атон, в архиви и библиотеки по гръцките острови, останали под венецианска власт до 17-18 век.
А византийските автори пишат много за България и българите и никога не са пропускали случая да ни иронизират и охулят - за дрехи, за нрави, за оръжие, за традиции, за религия и поведение. Но не съществува византийски летопис, в който да представя българите като монголоиди. И ако ранните българи са били антропологическо различни от византийците, това непременно е щяло да бъде отразено в някои от многобройните византийски хроники и описания. Ако нещо подобно е съществувало то непременно би било използвано като друг повод за представяне на българите в лоша светлина. Такъв случаи на представена монголоизъм или на друг белег на антропологическо различие на българите от византийския физически тип няма описан нито от византийски автор, нито е посочено в някакъв друг писмен исторически източник.


ПП. Прабългари като етнос не съществуват, това е историографски термин, който се използва наместо древните, античните и пр. наши предци, за по-голямо удобство и ясност на изразите                        






Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. анонимен - Нека да има точност
14.03.2012 19:45
Статията е интересна и ще бъде полезна на много читатели.
Ще се спра само на един момент - въпросът за размера на славянския компонент
"...ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период, уточнява проф. Кременски. Този славянски примес в България е с процентно съотношение около 15 %."
Славянското в кръвта ни е по-малко от 20%, славяните определено не са основният фактор в българската народност, отбеляза и проф. Георги Бакалов.
В една статия - две различни стойности за едно и също нещо!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 796797
Постинги: 70
Коментари: 515
Гласове: 298
Архив