Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2011 13:09 - ПЛЕМЕННО ДЕЛЕНЕ ПРИ ПРАБЪЛГАРИТЕ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 16745 Коментари: 12 Гласове:
5

Последна промяна: 26.10.2014 18:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Пускайки различни материали, по-коментарите усетих, че явно повлияни от чалга-хисторито което битува в днешно време из нет пространството, има едно неразбиране сред част от обществото, кои са били нашите предци - древните българи (т.н. прабългари).
В по-ранни материали се запознахме с това, че древните българи мигрират от районите на планината Имеон (дн.Памир), Хиндокуш и древната държава Балхара (Бактрия).
Проследихме също, че прабългарите са били ираноезичен народ, че са представители на голямата европеидна раса, от т.н. памиро-фергански расов тип, че са били много близки етно-културно и езиково до сарматите, че тези древни българи (прабългари), различните автори ги наричат: Оногури, Оногондури, Кутригури, Берсили, Котраги и дори хуни, хуногури и т.н.
     ***
Нека първо отбележа, че "прабългари" няма, това е един технически термин отделящ древните българи за удобство и ясност на изразите.
Сблъсках се наскоро с обвинението, че едва ли не историците си измисляме за някое племе и му "лепваме", че било българско.
Това е едно абсурдно твърдение, тъй като в огромната част от случайте, самите древни автори добавят пояснението булгар, булг, болкар и пр.
Където ми е възможно ще дам оригиналните названия от древните автори, в които е видно означението "българи" към имената на различните племенни общностти.
Сега да видим кое какво означава...
     ***
В иранските учебници по история пише, че древните българи имат индо-ирански произход и са част от древната персийска цивилизация. 
Пише също, че древните българи достигат р. Дунав след като са изтласкани от древно-персийската си родина.

Някои днешни автори, не запознати в детайли с историята и с етно-генезата на древните български племенни групи, твърдят, че древните българи нямали общо със страната Балхара (Балхика, Бактрия), като твърдят, че наименованията им били единствено с близко звучане. Това твърдение обаче не е вярно.
Древно-българската народност се създава от смесването на две съседни източно-ирански племенни групи – тази на тохарите, от която идва името българи и тази на саките.
През II в. пр. Хр., когато Средна Азия се превръща в арена на съперничество между Китай и империята Хунну, българите, заедно с други северно- и източно-ирански народи, са принудени да мигрират на югозапад.
Така започва и разпадането на българския етнически масив.
В сърцето на Средна Азия те попадат в една хармонична и многообразна културна среда, в която се пресичат персийски, северноиндийски, китайски и елинистични влияния - последните донесени тук от войните на Александър, Селевкидите и утвърдени от владетелите на Гръко-Бактрия.
Тази културна среда ражда две мощни държавни образувания - Партянското и Кушанското царства, 
а в Източна Европа се появяват сарматите.
В 77 г. пр. Хр. саките успяват да наложат свой избарнник на партянския трон.
Заемайки Бактрийското царство, юечжите образуват пет владения, в които влизат както
 самите юечжи, така и местното население от ирански произход.
 

Начело на всяко владение стоял владетел носещ титлата ябгу.
Там саките (юечжите) се смесват с местното иранско население и така се образуват т.нар. Тохари.
Вероятно още там българите са се разделили с класическия номадски бит.
И втора важна особеност - при българите, както и при партяните и кушаните, родовият строй пряко се проецира върху структурата на ранните протодържавни и държавни формирования, които те изграждат по-късно в Европа.

     ***
В края на старата или началото на новата ера, под външен натиск или пък в резултат на някакви вътрешни политически борби за централизация е изхвърлена първата българска миграционна вълна към Европа.
По древните търговски пътища българите достигат Северен Кавказ и както свидетелствуват арменските летописи най-старата "Земя на българите" там е била в планините.
Дори когато почувствували силата си постепенно овладяват и равннините зони, тази първа земя остава естествена крепост на българското етническо присъствие в Северен Кавказ поне до Аспарух, ако не и по-късно.
 
От всички извори арменските, като че ли предават етническите наименования най-коректно.
Мовес Хоренаци отбелязва появяването на древните българи в Кавказ по времето на арменския шах Вахаршак (152-131 г. пр. Хр.), когато около Карс са дошли "вхндур-булгар"(vh' ndur Bulgar), водени от Вунд (Vund).
В основата е името Вананд - техен предводител.
В иранските езици "дар" - означава държа, или вхндур-булгар - "българите държани, водени от Вананд" (т.нар. Ванандови българи).
Ако сравним годините на заселване в Кавказ ще видим, че то съвпада с друго събитие станало в Средна Азия – прогонването на юечжите от хуните в 165 г. пр. Хр.
Вероятно големите размесвания на населението е принудило вхндур-българите да се изселят на запад.

Оногундури е без съмнение византийско заемане на вхндур - вхнундури, или както ги нарича хазарския каган Йосиф - венентери (вннтр).

Разположение на българите [vh' ndur Bulgar] през ІV век, и Оногурите през V век в прикавказието

 
   ***
От данните на анонимния хронограф и от посочените пасажи у Мовсес Хоренаци се вижда, че още през IV в. древните българи са имали вече едно общо име - булгар (
болкар).
Какво означава това име, още не е определено със сигурност и по този въпрос съществуват различни схващания.
Според Ашхарацуйц (географията на М. Хоренаци), българите са се делели на отделни племена и всяко от тях наред с общото име „българи” си имало и свое специфично название.
Друг народ, който също близко-родствен на кавказките прабългари, е носел названието "берсили" или "барсула”.
За него споменават византийски, арабски и еврейски извори по повод на събития в Закавказката област, свързани с нашествията на авари и хазари през VI-VII в.
Областта, заемана от "берсула”, се нарича в някои източници с името "Беленджер”, а у други - с името "Балк”, което има явна връзка с името "балгар”.
Други прабългарски племена в Кавказката област, описани в "
Арменска география" ( VII в.) са: купи-булгар, дучи-булгар, олхонтор-блгар и чдар-болкар.
Посоченото и от М. Хоренаци племе "олхонтор-болгар", някои автори без много да се замислят го свързват с оногондурите/венентери. 
Да, но не е сигурно. Птолемей в своята География съобщава за народа олонди или алани-олонди, които оботавали по поречието на р.Алонта - Терек, т.е. олхонтор - болгар = "българите държащи Алонта/Олонта".
Историците Хаусиг и Фр. Вестберг свързват напр. племенното име "Кучи-булгар" от арменската география "Ашхарацуйц" с държавата Куча в Средна Азия (Куча - "коцагири" - "Кучи-булгар").
Егише Вартапед описва българите хайландури и вожда им Еран (Ернак/Ирник), които са се заеселили в Кавказ.
По времето на Хосрой Ануширван (521-579), хайландур-блгар построили в Кавказ градовете – Булкар, Балк, Хумар и Кумах. Т
ези градове си имат аналози в средна Азия (съвр. Таджикистан и Афганистан) - Булкар – Боло, Балк-Балх, Хумар – Пули-хумри и Кумах – Куляб.
Според наличните археоложки данни гр. Хумар (Хумаринското градище) е двойник на Плиска.

Гр.Хумар влиза в земите на народа вургунди. 
Агатий Миренейски (VІ в.) нарича вургундите – българи, родствени с кутигурите и утигурите.
През VІ век вургундите и част от кутригурите се преселват в Панония, където създават общата държава, наречена Аварски каганат. 
Титлата на аварския владетел е била “каназауци”, подобно но българската “канасубиги”.

     ***
На територията на дн. Унгария през VІ - VІІІ век господства обширната Аварска държава.
През V-VІ в. там са се заселили хуни, авари, готи, българи. 
През VІІ в. са се настанили много българи от племето оногури – (оногундури).

В образуваната Аварска държава, оногурите са имали значителна тежест, защото след смърта на един от аварските владетели, те са издигнали свои кандидати за овакантения престол.
Латинският хронист Фредегарий разказва, че в 631 - 632 г. в Аварския хаганат възниква борба за надмощие между претендентите на аварите и на българите (доказателство за големия им брой в хаганата). След победата на аварския кандидат 9000 българи напускат Панония и искат убежище в Бавария при крал Дагоберт.

     ***
Останалите оногури, кутригури и др. се поместват между Днепър и Дон, а утригурите около Кубан в съседство с аланите.
Има византийски и китайски данни, че оногурите са живеели първоначално (II-ри в. пр. Хр.) в согдийската област Уструшана с център град Бакат - района Унаге, според китайски хроники.
По-късно се появяват в Северното Прикавказие.
Под влияние на аварите (средата на VI-ти век) и хазарите (средата на VII-ми век), част от оногурите се изселват от Северното Прикавказие към източните склонове на Карпатите, където оставят много топоними (Унг вар - градът на оногурите, днешният Ужгород; Унгвария или Оногория - днешна Унгария). Под влияние на това название, ранните маджари наричат българите "нандор", а българския комитатски център Белград - Нандор фехервар (Български Бялград).
Съгласно най-ранната, формулирана преди 250 години, хипотеза за хунския етнически произход на българите, ОНОГУР се възприема като “хуногур” и условно се превежда като "хунски род".
Тъй като, тази хипотеза противоречи и на хронологичния ред на появата на двата народа в Европа, така и на данните за техните расови особености, днес повечето учени отхвърлят хунската хипотеза и заедно с това и тази етимология.

Това свидетелствува за голямото сродство между отделните племена и заедно с това за обстоятелството, че те въпреки всичко продължавали да запазват своята самостоятелност като отделни единици.
     ***
Котраги -  кутригури – котрагири в Източна и Централна Европа, и на Балканите.
Котрагите за пръв път са споменати в историческите извори от сирийския хронист и епископ на Милитена - Захарий Ритор, който умира между 536 и 553 г.
В своята „Църковна история” той отразява събития отнасящи се до периода между 436 - 491 год., Захарий Ритор пише: 
„Зад [Каспийските] врати [живеят] бургарите със [свой] език [
Burgare et lingua eorum], народ езически и варварски, те имат градове; и аланите -те имат пет града...
Авгар, сабир, бургар [Burgar], алан, котригар [Kotrighar], авар, хазар.... - тези тридесет народа живеят в палатки, препитават се с месо на животни и риби, с диви зверове и чрез оръжието”.
Българите са посочени два пъти - единият път, като народ, който има свой език и живее в градове и втори път, като народ, който заедно с котрагите живее в палатки и се препитава с лов и риболов. Следователно тук става въпрос за две групи българи, които водят различен начин на живот, като към втората спадат и котрагите.

В този списък куртаргар са кутригурите, а бургар и баграсик са българите и родствените им берсили.
Отсъстват названията оногундури и утигури, които вероятно не се схващат като названия на отделни етноси, а като част от българите. Захари Ритор специално отбелязва, че само българите и аланите (бургар и алан) имат градове, като българските градове са разположени близо до Каспийската врата (прохода Дербент), а номадите са в северните степи.
Така, Захари Ритор поставя българите в местоживелището на оногундурите и отделя номадите на север като народ, различен от българите.

Разликата между кутригурите и оногондур-българите е главно в това, че първите никога не са създавали своя държава и са участвали в многобройни грабителски походи в европейската част на Византия, самостоятелно или в съюз с авари и прославяни.
За разлика от тях, няма данни оногондурите (оногурите), които са всъщност държавнотворческото ядро на Кубратова и Аспарухова България, да са участвали в грабителски походи на територията на Византия.
Тези факти отразяват фундаментални различия в културата и стопанството на двете племенни общности.

     ***
През края на VI в. в създадения на територията на дн. Южна Русия тюркютски хаганат избухнали вътрешни междуособици и това дало възможност на подчинените българи да се освободят от чуждата власт.
 Кога точно е станало това, не може да се определи с положителност, но сигурно е едно, а именно, че в началото на VII в. съществувало вече напълно политически самостоятелна българска държава, означавана от византийските автори с името „Велика България”
[Ἡ μεγάλη Βουλγαρία].
Основно ядро на „Велика България” съставлявал българският етнос, който и през разглеждания период продължавал да се дели на отделни племена.
Както личи от споменатата география на Мовсес Хоренаци, в областта северно от Кавказ живеели племената: „купи-булгар”, „дучи-булгар”, „олохондор-булгар” и „чдар-болкар”.
Явно е, че се е запазвал обичаят всяко племе да се нарича със собствено име, като наред с това съществувало и общото название „българи” (булгар, болкар).
Това свидетелствува за голямото сродство между отделните племена и заедно с това за обстоятелството, че те въпреки всичко продължавали да запазват своята самостоятелност като отделни единици.
„Велика България” е обхващала една твърде обширна територия на север и северозапад от Кавказките планини в днешна Южна Русия.
Южната граница на „Велика България” стигала до р. Кубан от извивката на запад до Азовско море (Меотида).
Източната граница стигала до т. нар. Хипийска планина (наричана още „Българска планина”). Това е планинско възвишение, разположено между реките Волга и Дон, което днес носи названието „Ергени”.
На запад „Велика България” се е простирала до р. Днепър. Северната граница е неустановена, но са граничели със сигурност с антите.
      ***
В пределите на „Велика България” са живеели и т. н. оногундури.
Сведения за тях в извори, по-ранни от VII в., не се срещат.
G. Moravcsik (Zur Geschichte der Onoguren, c. 73) правилно отъждествява на база археологическите и изворовите данни „оногури” и „оногундури”.
Това е именно така, предвид факта, че оногондурите се споменават едва от VІІ век.

Един византийски писател, дякон Агатон, като говори за нашествието на българите по време на кан Тервел през 713 г. нарича българите оногури [Οὐννογούρων Βουλγάρων].

Общоприето е, че е те са основното прабългарско племенно ядро, наречено ОНОГУРИ, а по-късно ОНОГУНДУРИ - според гръцки източници и ONOGUNDUR и UNUGUNDUR на латински език.
Оногундур-българи без съмнение е византийско заемане от арменския етноним вхндур-булгар [vh' ndur Bulgar], или както ги нарича хазарския каган Йосиф - венентер [вннтр] българи.
В една карта издадена от Гийон Делил през 1712 год. отнасяща се за византийските провинции през времето на император Константин Порфирогеник (IX-ти век), областта Мизия е обозначена като населена от народа [Bulgari onogunduri].
На основа на тези названия може да се счита, че ОНОГУНДУР [onogundur] е определение към основния етноним българи.

Оногурите (Оногундурите) са били тясно свързани с другите български племена.
Както изглежда, те са играели твърде важна роля в създалото се политическо обединение и за самият Кубрат.
За това свидетелствува един текст у летописеца Теофан в неговия разказ за „Велика България”.
„Необходимо е - пише Теофан - да се каже и за миналото на оногундурите-българи и котраги: [
τῶν Οὐννογουνδούρων καὶ Κοτράγων].
Името на Кубрат се споменава за пръв път от византийския патриарх Никифор в неговата "Кратка история".
Патриарх Никифор (заема патриаршеския престол 806 – 815 г), автор е на „Кратка история”, която дава сведения от сътворението на света до 829 г. За Кубрат пише:


Това известие, което при правилно превеждане, т.е. разбиране и тълкуване, разкрива важни сведения за историята на българите:

"По същото време се надигнал Кубрат, племенникът на Органас, господарят на оногондурите, срещу хагана на аварите и войската, която той имал от него, след като постъпил много зле с нея, я изгонил от собствената си земя. Като изпратил посланници при Хераклий, сключил с него мир, който запазили до края на живота им. Че и императорът му изпратил дарове и го почел със сана патриций." 

Кубрат е наречен в този пасаж в хрониката на патриарх Никифор „господар на оногундурите” [ὁ τῶν Οὐννογουνδούρων κύριος].
Относно българите патриарх Никифор заявява, че в Стара Велика България живеят и котрагите [Κοτράγων], които са единоплеменници [ὁμόϕυλοι] на българите. 

Никифор съобщава изрично, че Кубрат [Κούβρατος] е господар на цяла България и племената в нея.
Горното потвърждава и Теофан, според който, Кубрат бил господар на т.нар. Велика България
, обитавана и от българите оногондури:.

Счита за равнозначни имената „оногондури” и „българи” и самият византийски император Константин VII Порфирогенет в съчинението си „За темите” (X в). 
Той отбелязва, че преди да стане известно името „българи”, те били познати с названието „оногундури”: [
πρότερον γάρ ὀνογουνδούρους αὐτοὺς ἐκάλουν], (Costatino Porfirogenito, ed. А. Pertusi, Citta del Vaticano - Извори за бълг. история, IX, с. 193).

     ***
Както по-горе бе отбелязано наред с оногури и ононгундури в пределите на „Велика България” са били включени през VII в. и известните ни от предишното столетие кутригури, които се явяват в изворите с леко видоизмененото название „котраги”/"котрагири".
За котрагите се споменава в хрониката на Теофан и Никифор, във връзка с разказа за разпадането на Велика България след смъртта на Кубрат.

Характерното е, че и двамата византийски автори означават котрагите като „едноплеменници”
[ὁμόϕυλοι] на българите.
Това свидетелствува за осъществилия се и тук процес на сливане на етносите. 
Видяхме, че през предишното столетие българи и кутригури, макар и близки помежду си, то не са имали още еднаква етно-култура.
С течение на времето обаче съществуващите отлики, изглежда, постепенно намалявали и към средата на VII в. в резултат на продължителния съвместен живот в пределите на общите държавни структури останалите българи и кутригурите (котрагите) вече не се различавали помежду си.
Те се превърнали в „единоплеменници” [ὁμοϕυλοι].
Утвърждаването на названието „България” е идвало по традиция от Кубратовата „Велика България”.
Употребата на това назрание се дължи на обстоятелството, че прабългарите на Аспарух придобили особен авторитет поради важната роля, която те изиграли в борбата срещу Византийската империя. Названието „България” употребявали за означаване на държавата и самите нейни жители през VII - VIII в.
Можем да посочим напр. един пасаж в хрониката на Теофан, където четем как поданиците на кан Сабин (764 - 766) го обвинявали във връзка с решението му да сключи мир с Византия: "Чрез тебе - казвали те - България ще бъде поробена от ромеите" [διὰ σοῦ ἡ Βουλγαρία μέλλει δουλοῦσθαι τοῖς Πωμαίοις].

Знаем от изворови данни, че в пределите на българската държава е влизала една значителна територия северно и североизточно от река Дунав, която обхващала части от днешна Унгария, Румъния, Украйна.
У византийски автори тази територия се назовава обикновено като "България отвъд Дунав” [
Βουλγαρία ἐκεῖθεν τοῦ Ἴστρου ποταμοῦ; πέραν τοῦ Δακοβίου].
Районът между реките Днестър и Днепър е бил "част от България” [μέρος τῆς Βουλγαρίας], както изрично е отбелязал и сам
византийския император Константин VII Порфирогенет в "За управлението на империята” (X в.).
Известния оксфордски проф. Н. Дейвис, в своя капитален труд - "История на Европа", също посочва специално, че земите на дн. Румъния са били част от Дунавска България още при управлението на Аспарух.

     ***
БЕРСИЛИ. През V в. българския народ берсили трайно се е поселил до Дагестан и около устието на р.Терек. На картата (по-долу) е отбелязано местоположението на Берсилия - древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други.
Любопитно е и самото име на страната Берсилия, което е като на българското свещенно животно – Барс (тигър).
За нея са оставени едва няколко писменни източника, които обаче я твърдо свързват с българите:
- Ибн Расте (нач. на X век), казва - Българите се делят на три части - един се нарича Берсула, друг Есегел, а трети - Болгар.
- В същия тон е и известието на Бар Гебрей, който пък я нарича "страната на аланите" и я локализира около делтата на Волга.
- Михаил Сирийски, също причислява Берсилия към аланите.
- Мовес Хоренаци съобщава за брак между високопоставения прабългарски предводител с името Аспарух от Берсил и аланска принцеса по времето на арменския цар Хосров в 330-338 г.
- М.Хоренаци ни съобщава и др. интересна информация:"Царят на Севера се нарича Хаган. Той е владика на хазарите. Царицата, жената на Хагана, произлиза от рода Барсили (берсили)".
Страната се е сляла през VІ век с Оногондурите в държавата на Кубрат, а малкото писменни източника (5-6), описващи Берсилия, не са достатъчна мотивация за учените, за да започнат сериозно проучване.
Берсилите, се появяват през VІІ-VІІІ век в региона на Македония под византийски изкривеното име - Берзити, а Кан Телегиг е първият наш владетел, заел се с задачата да обедини България и Берсилите (Куберовите Българи). За това потвърждава тяхното споменава в Легендата за Свети Димитър относно обсада над Солун, а както се знае, такава обсада е била проведена от Кубер и Мавър.
За берсилите и Кан Телериг, съществува и едно сведение, което ни е оставено от Теофан, то е следното:
"А през месец Октомеи на 13 индикт, императорът получил съобщение от България от тайните си приятели, че Господарят на България изпраща 12-хилядна войска и боили за да пороби Верзития и да пресели в България."
Другата важна особеност, че макар днес да се говори за Битка у Берзития, на императора "никой не му се противопосавил", което говори че е твърде възможно въобще да не е имало битка. Когато все пак Телериг се изкачва на властта, той се заема със прочистването на страната от гръцките шпиони, осуетили обединението на двете българии:
"А Телериг, господарят на България, като узнал че от неговите приближени императорът научавал намеренията му, писал му: Възнамерявам да избягам и да дойда при тебе. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя и да ми помогнат.
А този от лекомислие му писал и онзи, като ги узнал, изтребил ги всичките. Като чул това Константин изскубал много от побелелите си коси".
     ***
От казаното дотук се вижда, че в пределите на Велика България, създадена в резултат на отхвърляне на господството на тюркютите, се осъществил в продължение на около едно столетие не само един процес на политическо обединяване на отделни племена, но и един асимилационен процес на спояване на различни етнически групи, на създаване на една по-хомогенна в езиково и културно отношение етническа общност.
За пъстротата на прабългарската етническа общност, създадена през V - VI в., свидетелствуват не само данни на писмените извори, но и данни, извлечени въз основа на антропологични проучвания. 
Доказано е от изследване на българските некрополи, открити в днешна Южна Русия или в Североизточна България, че антропологическият тип на българина при някои черепи e смесен.

Едната многочислена група черепи са с подчертани европеидни черти, които свидетелствуват за основния етногенезис на българите, който е близък до различните сарматски елементи (алани и др.), с които те имат явен общ произход. Друга много по-малочислена група черепи (главно в прикавказките некрополи) спадат към средноазиатския и турански расов тип и свидетелствуват за наличен макар и малък присмес от алтайските народи, явно получил се от общия им живот в хунската империя.
С идването на българите на Балканския полуостров и сливането им с траки и славяни европеидните черти са се "изчистили" напълно, като в тукашните некрополи почти отсъстват черепи с наличени монголоидни черти.
Ц. Кристанов (Към въпроса за етногенезиса на българския народ, 1966), като се позовава на своите проучвания върху типа на българите, както и на изследванията на М. Попов (публикувани в "Антропология на българския народ") още преди 50 год. стига до заключението, че у древните българи са преобладавали повече европеидните черти.
   ***
След смъртта на Кубрат в пределите на Велика България нахлули хазарите, народ сроден по бит с българите.
Под техните удари „Велика България” се разпаднала.
Една група българи, чийто предводител бил Бат-Баян, син на Кубрат, останала в първоначалната си родина и била подчинена от хазарския хаган.
В по-късни паметници тези прабългари се явяват под названието „вътрешни” или „черни” прабългари, а заеманата от тях територия се зове „Черна България”
[μαυρὴ Βουλγαρία].
Друга група българи начело с втория син на Кубрат, Котраг, потеглили в северна посока по течението на река Волга. Впоследствие през X в. тези българи създали известната Волжка България с главен град Болград.
В руските летописи те са познати под наименованието „волжские” или
[серебрянные болгары].
Като самостоятелна държава Волжка България съществува до първата половина на XIII в., когато пада под ударите на татарските завоеватели.
Трета група българи, водени от сина на Кубрат, Аспарух, се отправили на запад, преминали реките Днепър и Днестър и се установили в днешна Южна Бесарабия в непосредствено съседство с Византийската империя.
На запад към Панония се оттеглила и четвърта група българи, водени от друг Кубратов син - Кубер.
По-късно вече като наместник на аварския каган над българи и друг опленен народ, Кубер напуска Панония и с подчинения му народ се отправя към земите на дн.Македония. Тези българи по-късно са познати, както по-горе видяхме като берзити, по името на племенната група - берсили.
Най-малкият кубратов син, Алцек, според изследователите му е управлявал най-отдалечените
западни провинции на Велика България - северозападно от Черно море.
Той е тръгнал с хората си на запад и в 667 г. се 
 
прехвърлил в Италия, където се установил в Беневентското херцогство, в областта Молизе североизточно от Неапол. 
За самият начин на това настаняване има разни сведения, но най-точна е хрониката на Паоло Варнефридо, който
 пише следното:
"В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си, влезе мирно в Италия и се представи с всичките си хора на крал Гримуалд, постави се на негова служба и поиска да се настани на негова територия. Последният го отправи за Беневент при собствения си син Ромуалд, на когото заповеда да му даде места, където може да живее със своя народ.
Ромуалд го прие сърдечно и му предложи обширни области, останали до тогава пусти, като Зепино, Бояно, Изерния и много други градове с техните земи, предписвайки му да изостави досегашната си титла кан, а в бъдеще да се нарича ГАСТАЛДО" .
Тази хроника показва, че настаняването на Алцек в Италия е станало съвсем мирно и приятелски.
Виждаме как в резултат на хазарското нашествие българският етнос, който в продължение на около едно столетие е бил политически обединен в едно цяло (с изключение на българите в Панония) и е имал възможност да се развива спокойно, сега бил отново разпокъсан в териториално отношение.
Това разпокъсване обаче се оказало окончателно.

     ***
Явно, че древните български държави не са хомогенни, а се състоят от клонове като:
- берсили;
- Кутигури - Кутригури - Котраги;
- Утигури - Утригури > Оногундури - Уногундур
(византийски източници) - Оnogunduri (латински източници) - Vnundur, В-Н-Н-Т-Р (в арабски и еврейски източници) - Внъндор, Вх’ндур - Uangar / Vangar (дарителско писмо на Луис Немски до манастира Мелк) >> все названия на основното прабългарско племе в държавата на Кубрат и Аспарух;
- Оногури (арменския историк от 5 век Егише ги назовава Хайландури) - племенно название за ранните кавказки българи, което е по-ранния еквивалент на оногундурите.
- Дучи-Булгар, Купи-Булгар, Кучи-болгар и др. живеят на отделни места в държавата (външни и вътрешни, черни и сребърни българи и т.н) и изпълняват различни функции в нея. 
- "- гури" означава народ, племе.
- "- дар" означава "държа", "- дари/дури" = "държано от".
- "Скития" е една територия - "скити" не е етническо понятие което да оказва определен етнос, а понятие на дадена територия откъдето идва или обитава даден народ.

     ***
Така напр. „България” е означена  като "Булгхарк" от един ранно-средновековен арменски историограф - Гевонд, който през VIII в. уточнява, че България е "страната на сарматите":
  • "А Тачат, син на Григор, който е от дома Андзеваци, за когото по-напред разказахме, някога бил избягал от измаилтянския княз при император Костандин в гръцката страна, който го приел с радост, възвеличил го с голяма слава заради храбростта му, тъй като още отпреди това слухът за мъжеството му бил стигнал до него. Там той показал пред царя храброст в страната на сарматите, която се нарича Булгхарк и се завърнал с велики победи. И когато видял императорът храбростта в сърцето му, назначил го за предводител на 60 000 мъже и той бил на служба при гръцкия цар 22 години...."
Ето го и автентичният старо-арменски текст: http://nauka.bg/forum/index.php?app=core&module=attach&section=attach&attach_rel_module=post&attach_id=16716
Въпросният Тачат по всяка вероятност е участвал във византийския експедиционен корпус в Добруджа през 756 г.
Самото име Тагчат е много интересно и същото име е засвидетелствано и върху един златен-пръстен печат, датиран ок. Х век.
На пръстена се разчита: [MHYWNWШA TAГYH], което е "МЕЧОНОША ТАГЧЕ". Пръстена е открит в Пазарджишко, има кръгла форма и в средата е изписан и монограма „ТАГ”.
Ст. Ваклинов го датира от времето на цар Симеон. Явно пръстена е бил на някои от важните велможи в първото царство, който е носел титлата "мечоносец", което е еднакво на по-ранното прабъл. "чигот"



Гласувай:
7
2


Вълнообразно


1. filipgeorgiev - Как бихте коментирали
24.10.2011 11:55
тогава, че генетично изследване доказва, че произхода на Българите не е свързан по никакъв начин с тюркско-алтайски и ирански народи?
цитирай
2. gepard96 - В съвременните българи има 1 % алтайска кръв и по изчисления и по-резултати!
24.10.2011 13:14
filipgeorgiev написа:
Как бихте коментирали тогава, че генетично изследване доказва, че произхода на Българите не е свързан по никакъв начин с тюркско-алтайски и ирански народи?


Генетично и историографски е доказано, че древните българи или прабългарите (така да ги кажем, и в изследванията така се споменават) нямат монголо-алтайски произход, но не е доказано, че не са асимилирали в себе си малки общности с алтайски произход.
***
Когато бъдат асимилирани малки групи от определено население, те много бързо се размиват.
Да не забравяме, че в съвременните българи имаме ок.40% наследственост от древните българи (останалите 60% идват от траки и славяни).
При прабългарите грубо да кажем, ако е имало 10% тураноиди, т.е. 10% са били по четвъртинка (т.е. с някоя баба или дядо монголо-алтаец или тюрк), то в общото население прабългари през ранното средновековие е имало да кажем средно - 10% с по 25% алтайска кръв = 2,5 %.
Това като го включим из 40 % от общия етнос прабългари-траки-славяни, и излиза точно този около 1% налични гени в съвременните българи идващи от алтайска линия.
Това са едни груби изчисления, но те пак както виждаме отговарят на историческата картина, тъй като т.н. генни мутации по които се определя етическия произход са устойчиви.
***
В сайта на сп. Гео, по повод Европейското ДНК-проучване пише:
Общите резултати от това генетично изследване сочат, че най-близки по кръв с българите са техните съседи – гърци, румънци, сърби, сицилианци но и унгарците. Родството ни с тях е от далечната ни прародина в Средна Азия и общото ни придвижване с хуните към Европа.
Други маркери показват с кого сме се съвкуплявали преди 2 хилядолетия:
"Най-близки тогава са ни били румънците (т.е. даките, родствени на траките - бел.ИЙ), гърците, сицилианците, тюрките. Днес езикът ни е славянски, но геномът ни е прабългарски“, заяви проф. Кременски (шеф на Нац. Генетична Лаб.).
"Интересна е връзката ни с унгарците. Тя е резултат на общия ни произход от Средна Азия“, коментира професорът - "Днешните унгарци са доказани потомци на легендарните хуни. С тях към Европа през I–II век сл.Хр. се придвижват и българските племена. През V век, предвождани от Атила, те завладяват почти цяла Европа"!
http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa?page=2
***
ДНК-последни генетични изследвания:
http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html
цитирай
3. gepard96 - Татари в България - 1803 човека!
24.10.2011 14:16
Татарите са малобройна етническа група, населяваща страната ни. Според преброяването от 2001 г., като татари са се самоопределили 1803 души, с малък превес на живеещите в селата.
Първата поява на татари по нашите земи датира от 13 в. (1242-1243 г.), когато на връщане от Унгария и Далмация, войските на хан Бату нахлуват на българска територия.
Татарите, нищо общо нямат с древните българи създали собствени империи и били водеща сила.
***
Аз се гордея именно с българския си произход, защото ако не бяха пра-българите на Аспарух, наследници на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ защото, ако не бяха те дошли и да укрепят тази земя и да я охраняват, местното население е щяло съвсем да загине.
Нито траките, а за славяните да не говорим до колко по-късно не могат да създадат подобна държавна структура.
А това, че древните българи са били оногондур-българи, котригури, утигури - това са нашите предци със сарматски произход имащи свои държави в далечната античност.
***
Проф. Н. Дейвис - в книгата му „Европа. История” (изд. на англ. 1996, на бълг. 2005) надхвърля обема на Библията и е избирана 10 пъти за книга на годината.
В английската преса е определяна като „велика”, „изчерпателна и предизвикателна”, „монументална и достоверна”, „безпристрастна към Изтока и Запада”, пълна с „живи детайли, решителни мнения, убедителен анализ”, „преливаща от наука”...

Според професора преди 13-век, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави.
И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите - Сърбия и България.
Профеор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13 век, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания.
По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато империя още от 10 век, и е била НАЦИОНАЛНА държава, а не като другите империй, като Византия многонационални.
Собствената ни православна църква с нейния патриарх, според професора -
именно това дава мощно оръжие на страната ни в борбата за собствена самоличност, позволява ни да изградим собствен национален елит, прави възможно създаването на национални институции.
Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.
Това е именно благодарение на държавотворчеството на древните българи, пък нека от злоба и яд, дн. македонци и сърби ни наричат "татари", те стават жалки (и го осъзнават вътре в тях си и в собствените си очи), но това е истината.
***
Македонците крият чии са!!!
Точно македонците отказали да участват в европейското генно проучване за произход. Братята от Вардарско обявили, че ще правят свое собствено изследване на Y-хромозомата на македонските мъже. Така и сторили, но използвали само ЧАСТ от всичките генни маркери. Точно тези, които малко ги раздалечават от нас и ги родеят повече с албанците, гърците и хърватите. По това тяхно си домашно проучване българите са им чак четвърти братовчеди.
http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa?page=2
цитирай
4. anonymousbulgaricus - Генетичните изследвания пораждат ...
24.10.2011 18:26
Генетичните изследвания пораждат много въпросителни относно качеството на изходния материал, неговата датировка и етническа класификация. Като чета и слушам изводите и коментарите на разни учени, едва ли не генетиката се ползва за доказване на исторически факти и на етническо самосъзнание, неща, които нямат никаква връзка по между си.

Близостта между "румънци", "унгарци" и "северно-италианския" особен славянски тип са типичен пример за това.

Как няма румънците да са близки с нас като са по-рано измити от македонците българи по етнически произход.

Как няма унгарците да са близки с нас, като територията дето са преселени след разбиването им е от няколко века българска те и днес името и носят и там са едни от най-старите и устойчиви поселения на българи в Европа.

Как няма да са близки със северно-италианците - като има поне две вълни на заселвания там на българи.

Това, че тия въпросните етнически се припознават като други или са асимилирани в историческия процес си е съвсем друга тема, нямаща нищо общо с генетиката. За македонците важи същото само дето е твърде младо и става пред очите ни.

Ето пък със сърбите си говорим един и същи език (само дето книжовизирането ги разделя), ама в генетиката ни съвременна се виждат разлики устойчиви, въпреки наличието на прилики показващи миксацията в двата народа.


Както и да е, мисълта ми беше това с генетиката да се чете както трябва да се чете - предпазливо и с всички подусловия, при които е правено изследването.

За берсилите - за мен беше новост така категоричното им определяне като народ от българската група и евентуалната им идентичност с берзитите, ще ми се да видя повече материал по темата.

Поздрави!
цитирай
5. анонимен - татари сте господине, няма срам в ...
24.10.2011 19:25
татари сте господине,няма срам в произхода,съдба,но не вкарвайте в татарския си капан българите от южна България,при падането на България под турско робство дори южна БГ не е била в земите на тогавашното царство!татарите масово стават мюсулмани,дори Шишман е станал мюсли,само коренното тракийско население остава християнско,защо не пишете по тази тема?само 100 год след падането под турско населението намалява с около 1 мил човека,къде отъват тези хора?ами стават турци!това е истината баце.дори Каравелов ли беше,който казва че жителите на Панагюрище приличат на татарите??и не само те,абе истината е съвсем друга,ама ако каже,Бг трябва да се разпадне.защо разделят България след освобождението на царство България и Източна Румелия,а??айде със здраве
цитирай
6. gepard96 - къде ги татарете?
24.10.2011 20:11
анонимен написа:
татари сте господине,няма срам в произхода,съдба,но не вкарвайте в татарския си капан българите от южна България,при падането на България под турско робство дори южна БГ не е била в земите на тогавашното царство!татарите масово стават мюсулмани,дори Шишман е станал мюсли,само коренното тракийско население остава християнско,защо не пишете по тази тема?само 100 год след падането под турско населението намалява с около 1 мил човека,къде отъват тези хора?ами стават турци!това е истината баце.дори Каравелов ли беше,който казва че жителите на Панагюрище приличат на татарите??и не само те,абе истината е съвсем друга,ама ако каже,Бг трябва да се разпадне.защо разделят България след освобождението на царство България и Източна Румелия,а??айде със здраве


Какви татари сънувате... татарите са късен тюрко-монголски народ, в българите няма повече монголоидна кръв отколкото в почти всяка дъжава в Европа, даже Руснаци, Румънци и Унгарци имат десетократно повече от нас монголска кръв...

Какво да пиша за южните земи?
Там казвате не са били част от българското царство - верно е -
в началото на 70-те години на XIV век по-възрастният син на деспот Деян самостоятелно управлявал част от Югозападна България, в деспотство с център Велбъжд (Кюстендил) и той е фактически един от първите владетели, признали османската власт при похода на Лала Ша-хин в Горна Струма през 1371 г. (станал и мюсюлман).
Другия управлявал в Южна България с център Прилеп е крал Марко (Крали Марко), носил титлата "Крал на българия"- той е син на крал Вълкашин и сестра на цар Иван Александър. И той от първите става васал на султана от 1371 г.
Крал Марко загива през май 1395 г. като османски васал в поход срещу влашкия воевода Мирчо Стари.

А българския цар Иван Шишман се отметнал от турците и загинал при битка с тях при Никопол, брат му Видинския цар Иван Срацимир се съюзил с кръсоносците срещу османците затова и той е убит от тях, преди пак в бой с турците за град София пада убит най-малкия брат Софийския съцар Иван Асен.
А най-големия им брат също пада убит в битка с турците още при първите им нахлувания на балканите.
Така 4 български царе-братя, синове на цар Иван Александър падат убити от турците (според някои историци и 5-я им брат е убит в битка с турците, но не е сигурно, други историци твърдят, че може да е отровен или от епидемия да е починал).
На север видинското царство остисква до 1422 г. като двамата сина на последните двама български царе - цар Константин Видински и братовчед му Фружин Асен се борат срещу турците - участват в кръстоносните походи, Фружин разпродава семейни имения в Унгария за да наема повече войни...
Един от синовете на Иван Шишман - Йосиф става Вселенски патриарх...
Само едиин от шишмановите и срацимировите синове е приел мюсюлманска религия - точно един!

Академик Ангел Гълъбов:
Къде отиде аспаруховото наследство?
То е едно към едно със славяните. Убеден съм в това. Затова трябва да се четат последните изследвания за българите. Ами откъде е дошла разликата с другите славяни? Тя се дължи именно на прабългарите. Прабългарите и славяните се заселват едновременно по нашите земи през VI век, като може би славяните по-обилно. А вече масовото навлизане на българите в Североизточна България е станало след като Аспарух е довел българите след успешната битка до Стара планина. Те не са били капчица, а многоброен народ, силен народ, докато славяните са били крайно неорганизирани. Те имат бан, кмет също с славянска дума и нищо друго като организация. А при прабългарите има една организирана държавна система, която строи крепости (същите крепости има в Памир, Северен Кавказ, Приазовието). Неправилно се казва, че тия хора са били конски народ. Това са стари виждания. Прабългарите са измислили просото, отглеждали са пшеница, знаели са да правят килими. Те са индо-европейски народ.
Нашите изследвания показват, че българите са общо взето, западни евразийци, всички са индоевропейци и сме една междинна зона, повлияни от траките, макар от тяхна страна да е имало враждебност към българи и славяни. С две думи: подценяването на прабългарите в нашата история е груба грешка и най-важното е, че те нямат никакъв тюркски произход. Тюркски добавчици има в българите в Поволжието, че и в руснаците. То се вижда – има славяни с дръпнати очи. Дори Брежнев беше с дръпнати очи и много други от техните ръководители. В България няма такова нещо, макар да е имало малка атака на монголи. Важното е, че тук се е оформила една българска нация, която след Освобождението е била стабилизирана. Имало е тракийски корени към нея, и от друга страна, източните влияния, които са две – славянските от Североизток и от Средния изток, южно от Памир, откъдето постепенно са дошлите при нас древни българи.
цитирай
7. gepard96 - anonymousbulgaricus - радват ме подобни мнения като вашето.
25.10.2011 12:38
anonymousbulgaricus написа:
Както и да е, мисълта ми беше това с генетиката да се чете както трябва да се чете - предпазливо и с всички подусловия, при които е правено изследването.За берсилите - за мен беше новост така категоричното им определяне като народ от българската група и евентуалната им идентичност с берзитите, ще ми се да видя повече материал по темата.


И като чета, че има хора, които ги разбират като мен нещата се поуспокоявам малко...

Ами, за берсилите отдавна се смятат за народ от българската група.
Берсула или Берсилия, е без съмнение, прабългарското племе Берсили, което изхожда своето име от авестииската дума Берез означаваща висок. То се свързва и със самоназванието на кушаните, народ родствен на прабългарите, малка част от който заедно с прабългарите и някои други източноирански народи (берсили, есегели, авари, възможно и савири) са населили ранна България заедно. По любопитно е името Есегел. То и до днес остава що годе загадка. Приписвало се е като пранаименование на "сакалиби"те на Ибн Фадлан, както и на Шекелите от Трансилвания.

Според проф. Р. Рашев големите прабългарски некрополи при град Девня са оставени от берсили. Вероятно от тези берсили е останало личното име Борис - барс, планински лъв, тотемът на берсилите, племенното название берзити (березити, варсаци) както и топонима Преслав (Берслав), сравни Плискав - Плискава, Абав - Абоба.
Не идва от мен идеята за това, но съм откровено неин привърженик, в смисъл проучвам най ранните-български държави, и излизат доста интересни неща.
А тази тема не е благодарна, както знаете и много хора я отбягват, защото винаги има недоволни, които те оплюват и то с шепи да ги ринеш...
Мене колеги даже ме имат за от "лудите", които изследват прабългарите, и ми се чудат що не си се занимавам с ритоните, гоблитата и пр.
цитирай
8. anonymousbulgaricus - Това на Рашев ми е познато, интер...
25.10.2011 16:46
Това на Рашев ми е познато, интересна ми беше връзката берсили-березити и идеята за трето българско ядро на преселение от края на 7 век на Балканите.
цитирай
9. анонимен - Произход на българите
25.11.2011 15:53
Чета с интерес различните предположения. През последните 10 години проучвам древната българска история от 7 век преди новата ера до 7 век, т.е. до основаването на Велика България от кан Кубрат. Изследването и изводите ми са поместени в книгата "Нарекоха се българи", 2011 г. (726 стр.), която се продава в книжарница "Български книжици" в градинката при Кристал, в книжарницата зад СУ и др. Българите произлизат основно от древните индоарийски племена, населили се в Северна Индия още 2000 години преди н.е. На северозапад от тях (Имеон и Централна Азия) са обитавали дардски и скитски (сака) племена. На север съществували тохарски (индоскитски) дърxави-градове-оазиси, Yueh chih, Аси и др., а още на север хионгну и тюрки. На изток-североизток са обитавали ираноарийските племена. Части от Сверозападна Индия, в това число и съседната Балхика (Бактрия) и други райони са били под значително иранско влияние, но все пак е преобладавало индоарийското начало и Санскрит/Пракрит. Във 2-ри век преди новата ера племената Хионгну победили Yueh Chih. Започнало преселение на запад и след това на юг. Била основана Кушанската империя с център в Балхика (Бактрия), т.е. в земите на Дуло. Това предизвикало множество емиграции на юг-югоизток на племена като: балхики, камбоджа, различни племена Сака, Аси и др. При вълнения в Кушанската империя в 165 г. се изселили Авитохоловите българи и тези на Вунд в Армения. Всички изселили се племена навлезли в Гандхара, Пенджаб, Кашмир, Синд, Саурастра, Махарстра и др. райони на Северозападна и Централна Индия. Всички те формирали свои държави и владения. Едва в средата на IV век във връзка с началото на Преселението на народите започнали трусове в Централна Азия и Северозападна Индия. Последствията са появата в Северен Кавказ на повечето български племена в това число и на основното племе Оногондури.Повечето от тези племена приели общото име българи.Всичко е разгледано подробно: какво означава името българи, кои са оногондурите, какво означава IYI и т.н.
цитирай
10. анонимен - Българите са основно индоарийци
03.12.2011 11:57
Г-н Йонков, благодаря за доброто мнение за книгата ми „Нарекоха се българи”. Казвам се Стоил Трайков Стоилов и проучвам древната българска история над 10 години. От справка в Интернет разбрах, че д-р Славян Стоилов е член на експедиция Българи-прародина. В отчета си (юли 2010 г.) тази експедиция (Иво Панов, Александър Илиев и т.н) поддържа тезата за иранските корени на българите, докато в книгата си, подадена в издателството на 09.11.2010 г. и написана в 2009 г., доказвам индоарийския корен на българите от Индийския полуостров. - поречието на река Инд, Пенджаб, Mathura, древна Гандхара, Синд и др. Оногондурите например са населението на Гандхара, съставено от хионити (Oiuno) и индоарийци gandhara>гондури, както и от македоно-гърци, Сака и др. Изселват се в 515 г. Съседни на тях са Кутригури, Утигури, Камбоджа, Севери, „южни” (Кучи/Дучи) българи и т.н. Гури е равностойно на ghara = дом от balaghara. Обяснявам и произхода и смисъла на Bala и на името българи, на IYI, личността на Мадарския конник и др. Предполагам, че излизането на книгата, станала вече достояние на много хора, вкльчително и историци, окончателно ще сложи край на представата за хунски, тюркски и ирански произход на българите. Те са основно индоарийци, сака (скити, от които са и траките), индо-скити и тохари от Тарим/Гансу и други сродни племена. Така че се предполага и научните експедиции да са се насочили вече по пътищата на Индийския полуостров. Единствено в земите на Балхика и Дуло иранското влияние е било по-значително. Там възниква Авеста, но в основата на българската духовност са Ведите (Аз Буки Веди), Санскрит/Пракрит и индоарийското начало.
Благодаря Ви, че препоръчвате книгата на стдентите си. Тя ще ги предпази от лутания и е много добра база за нови проучвания, които очевидно едва сега започват.
СТС
цитирай
11. gepard96 - здр. С.Стоилов.
03.12.2011 18:21
Значи допуснал съм голяма грешка, тъй като чакам да излезе книгата на д-р Славян Стоилов, с чийто изследвания съм запознат, а тъй като и той говори именно за арийския произход на древните българи, останал съм с впеатлението, че вашата книга е очакваната от д-р Стоилов, и че той ми е писал.
Още утре ще си поправя грешката, тъй като явно не съм запознат с вашите изследвания, щом се различават от тези на доктора и експедицията, които както казах познавам, още повече, че се знаем и с други членове на експедицията.
Още утре обаче ще си закупя вашата книга и се надявам действително да е на ниво и да представените от вас тези да са подкрепени достатъчно солидно, а не да са поредното голословие.
Сега прочетах, писано от вас представяне във в. «България», съм положително обнадежден.
От много точно мяст сте тръгнали, а именно от арменските исторически извори и намиращите се в района на Северен Кавказ основни български племена: Купи-булгар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар - пришелци, както и Чдар-болкар. Продължението с предположението, че Аспарух извел оногондурите от този район на запад е точно. Това отговаря напълно на съществуващите данни за древните българи, тоест не виждам неточности в отправната точка на проучването ви - а това е много важно. В представянето ви, виждам, че се придържате стриктно към научната истина позната ни както вярно сочите от византийските автори, които дават данни за Велика България на кан Кубрат и неговото племе Оногондури, което е посочвано като владетелското племе. Древните източници споменават сред българските племена също и племената Севери, Кутригури, Утигури, Бурджани, които вие резонно ги изброявате. Не видях за берсилите да споменавате - но дано ги има в книгата. Тоест смятам, че няма да се запозная с поредните фантазии на някои любител.
цитирай
12. анонимен - Здравейте, Очаквам Вашето мнение с ...
03.12.2011 19:03
Здравейте,
Очаквам Вашето мнение с нетърпение. Книгата ми е научно, а не популярно четиво и има за цел да разгледа обстойно и докаже направените изводи, за да не трябва друг да мине по същия път наново. За сметка на това открива твърде много нови теми за проучване и обогатяване на древната българска история. Самият аз имам доста идеи за бъдещи проучвания. Няма илюстрации поради правата за copyright, но има адреси на много сайтове. Удачно е да се чете пред компютъра с карта на района, селището. Запазил съм много от имената на оригиналния език, за да може да се търси по-лесно и да не се изкривява информацията. Поради голямия обем на книгата и най-вече еднократно цитиране на източниците в хода на изложението не съм ги дал в библиография на края, което сега считам за грешка. Всъщност книгата се състои от две части. Първата разглежда преселенията и произхода на българските племена, а втората изяснява религиозната им нагласа и промените й и на тази база прави редица изводи за древната българска история - причини за преселване, преселвани съсловия, държавна организация, паметни дати, символика (орелът на Аспарух, IYI) и паметници (Мадарски конник), съответствия и произход на селищни имена и др.
Приятно четене.
СТС
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 765877
Постинги: 69
Коментари: 515
Гласове: 297
Архив